- Да видим дали можем да избегнем това. Ще подържиш ли главата му?

Бойл се премести, за да го хване, докато тя се наведе и плъзна ръце под и около корема на Спъд.

332

Родьт 0’Дуайър

- Боли - тихичко заговори тя. - Трудно ти е да проумееш болката. Ял си прекалено бързо, това е всичко. Забави малко темпото и повече се наслаждавай на храната. Тихо сега, спокойно.

Стомахът ir започна да пари, когато изтегли неговата болка, но усети как Спъд се успокоява под ръцете й. Чу облекченото му изпръхтяване.

- Вече си по-добре, чудесно. И се обзалагам, че вече почваш да си мислиш за ядене.

Изправи се и видя Бойл да се взира в нея.

- Цялата засилваш - каза й той. - Омайващо е.

- Странно е, защото сега съм толкова спокойна, когато го правя. А и с малки заклинания като това сега не се налага веднага да хапна нещо. Не е зле да прибавим от онази хомеопатична отвара в храната му за всеки случай.

- Разбира се, благодаря ти. Той ни е любимец тук, както знаеш. - Продължаваше да стои до главата на Спъд и да препречва пътя й към вратата. - Е, как си, добре ли си, Айона?

- Да. Добре съм. А ти?

- Ами, добре съм. Доста съм зает напролет.

- А после идва и лято.

- Идва лято. Ще се съберем след два дни, за да поговорим за това. Питах се дали няма нещо, което мога да направя за теб междувременно? Ако искаш да си вземеш почивен ден, за да… правиш каквото там вършиш у дома, да отделиш повече време на занаята си.

- Работата тук ми помага да си подредя мислите. Да балансирам нещата. Рутината на задълженията ми тук и съзнанието, че искам същото да продължи и когато другото приключи.

- Ако ти е нужно свободно време, само ми кажи.

- Добре.

- Бих могъл да те почерпя една бира за ветеринарната услуга - по приятелски… - добави той - след края на работния ден, ако искаш.

Тъмната вещица

333

Той би предложил същото и на всеки друг, напомни си тя. Но…

- Бих искала, но Брана ще ме чака. И тя е строга като Мийра. Не ни остава много време до слънцестоенето.

- Не, не ни остава много време. Това ти тежи.

- Тежи ми, че не съм сигурна какво ще е нужно да направя, какво се очаква от мен. И Брана и Конър категорично забраниха дори да си мисля да ида до руините на колибата преди слънцестоенето. Явно смятат, че ще мога да извлека повече сила от нея първия път, когато я видя, и това може да ни е от полза.

- Ще ми кажеш, ако… ако имаш сънища или други срещи с него, нали?

- Спокойно е. Това също ме притеснява. Наблюдава ни, усещам го. Но не прекалено отблизо. - Тя потрепери, разтри ръце. -‘

- Не исках да те разстройвам с приказки за него.

- Не е от говоренето. А от чакането.

- Чакането - повтори той и бавно кимна. - Никак не е лесно. Айона, искам да… - Мик му махна за поздрав и дойде към тях с шумно тропане на ботушите си.

- Ето те къде си. Исках да питам дали… - Мик премести поглед от Бойл към Айона и лицето му пламна. - Извинявам се. Прекъснах ви.

- Не, няма нищо. - Бойл пристъпи неловко, обърна се. - Тъкмо свършихме със Спъд.

- Ще му определя доза за храната и ще я отбележа в картона му - предложи Айона.

- Благодаря ти.

Останала сама, Айона се облегна на коня.

- Подхваща разговор - осъзна тя. - Никога не го прави, но вече е започнал, откакто… И ми купи кока-кола. - Излезе и взе бутилката, която бе оставила пред вратата на отделението, отпи голяма глътка. - По дяволите, Спъд, изглежда, наистина съм ухажвана. И нямам никаква представа как да реагирам. Никой досега не се е опитвал да ме ухажва сериозно.

334

Родът О’Дуа0ър

Въздъхна и се загледа в бутилката в ръката си, замислена какво ли означаваше фактът, че сърцето й толкова лесно се трогва от някаква си бутилка безалкохолна напитка.

Просто… щеше да изчака и да види какво ще стане, напомни си тя,-после отиде да вземе лекарството за Спъд.

Нищо особено не се случи - разговори, малки жестове на внимание, небрежно предложена помощ. Но не правеше нито крачка към нещо повече. Което бе хубаво, напомни си Айона, докато помагаше на Брана да приготви вечерята за цялата им група. Беше напълно сериозна в онова, което му бе казала, когато й бе донесъл цветята и бе дошъл с извинение при нея.

Поне веднъж в живота си възнамеряваше да бъде раз-умна, да заложи на сигурното, да погледне и в двете посоки, преди да се втурне напред.

- Мислите ти са толкова гръмогласни, че направо получавам главоболие - оплака се Брана.

- Съжалявам, извинявай. Явно не мога да изляза от омагьосания кръг. Добре, ще натисна пауза. Никога досега не съм готвила картофи на фурна. Дори и от полуготовите в кутия.

- Изобщо не споменавай за картофи в кутия в моята кухня.

- Само като обида. Добре ли го правя?

- Просто продължавай да ги подреждаш на пластове, както ти показах.

Застанала до печката, Брана разбъркваше соса, който възнамеряваше да поднесе с шунката, която печеше.

- Много изискано ястие за сбирка за планиране на стратегията.

- Тъкмо съм в настроение за готвене. А и така ще имаме студена шунка за следващите дни, докато пак ми дойде музата.

С огромно внимание Айона поръси с брашно поредния пласт от нарязаните на колелца картофи.

- Мислех си за Бойл.

Тъмната вещица

335

- Така ли? Изобщо не би ми хрумнало.

Зад гърба на братовчедка си Айона само вдигна очи към тавана, преди да поръси сол и пипер, след което се зае да добавя маслото.

- Как можеш да разбереш? Не мога да реша как точно човек разбира, чисто с разума си, и това не ми дава мира. Дали просто не му липсва сексът, може би дори компанията ми до известен смисъл? Дали се чувства гузен, задето ме е наранил, и се държи любезно, за да компенсира, или пък се държи като приятел, защото го помолих за това? Или пък може би ме обича повече, отколкото е съзнавал?

- Аз не съм човекът, когото да питаш за сърдечни проблеми. Някои казват, че изобщо нямам сърце.

- Никой, който те познава, не го казва.

Казваха го и понякога й се искаше да са прави.

- Не знам много за мъжете,^йона. Винаги, когато си помисля, че съм ги разбрала, че съм подредила всичко спретнато в главата си, всичко се разбърква, когато не внимавам. Когато го подредя наново, се оказва, че е нещо различно от преди. Познавам брат си, но това е различно.

- Любовта не трябва да е сложно нещо.

- Мисля, че тук бъркаш. Мисля, че тя трябва да е най-сложното нещо на света, така няма да се дава толкова лесно, нито да се отнема или просто да се губи.

Дръпна се встрани от печката и отиде да провери как се справя Айона.

- Ясно защо толкова се бавиш - подредила си всяко резенче картоф, сякаш е експлозив, толкова внимателно и точно. Но си готова. Вземи тавата и сипи отгоре им горещото мляко.

- Просто да го изсипя ли?

- Да и не го сипвай капка по капка. Излей го цялото, сложи капака отгоре и ги пъхни във фурната. Нагласи таймера за трийсет минути за тази първа част.

- Добре, готово. - Сякаш наистина можеше да гръмне, Айона въздъхна облекчено, след като сложи тавата вътре

336

Родът О’Ауа0ър

в печката при шунката. - Знаеш ли, не би трябвало да се побират и двете вътре.

- Побират се, защото аз така искам. Мисля да направим гарнитура от зеления фасул от градината, който съм блан-ширала и замразила от миналото лято, после… Някой идва - каза тя, когато чуха пристигането на коли. - Да видим кой е и как можем да ги хванем да помагат тук.

- Подкрепям идеята. Знаеш ли - продължи Айона, докато отиваха към предната врата на къщата, - мисля, че трябва да си поставя за цел да се науча да приготвям едно ястие изключително добре - да реша какво точно и да го превърна в своя запазена рецепта. „О, Айона ще приготви нейните телешки ребърца.“ Дори не съм сигурна какво представляват телешките ребърца, но може да стане моята рецепта.

- Похвална цел.

Брана отвори вратата. Навън Мийра стоеше до пикапа си, Фин тъкмо слизаше от неговия, докато Конър и Бойл се измъкваха с мъка от едно яркочервено „Мини“.

- Толкова е сладко, нали? - Айона се засмя и отиде да го види отблизо. - Как се побрахте вътре?

- Не беше лесно - увери я Конър. - Нито пък да го карам, докато коленете на Бойл притискаха ушите му през целия път. Но колата върви добре и е в отлична форма. На теб ще ти е по мярка.

- Влез вътре и виж сама - подкани я Мийра.

Айона послушно се намести на шофьорската седалка, сложи ръце на волана.

- Определено е по-подходяща като размер за мен. От твоя приятел със сервиза ли? - попита тя Конър. - Страхотна е. Наистина е много сладка, но не мисля, че мога да си позволя нещо толкова красиво точно сега.

- Но ти харесва - настоя той. - Видът й, цветът, усещането и всичко останало.

- Че как да не я харесаш? - Вече дори си представяше как профучава по пътищата като малка червена ракета. - Идеална е. Мислиш ли, че може да реши да я задържи за

Тъмната вещица • 337

22*

известно време и да ме изчака да платя малко сега, малко след време?

- Ами може, но вече е продадена. - Конър погледна към Брана и получи одобрителното й кимване. - Честит рожден ден.

- Какво?

- Конър и Бойл намериха колата, а всички решихме да съберем парите и да я купим. За рождения ти ден - добави Брана. - Нали не мислиш, че сме забравили рождения ти ден?

- Аз не… мислех си, че предвид всичко, което ни чака, е по-добре да… но не можете просто така… Кола? Не може.

- Вече я купихме - изтъкна Конър. - И независимо какво друго предстои, рожденият ден трябва да се помни. Ние сме твоят кръг сега, Айона. Няма да забравим празника ти. - -

- Но това е цяла кола.

- На поне десет години и ако трябва да сме искрени, хърка като астматик във влажно утро. Което е почти всеки ден - отбеляза Фин. - Но ще ти върши работа.

Тя започна да се смее и да плаче едновременно. През сълзи и смях изскочи от колата и се хвърли на врата на Конър, който стоеше най-близо. После мина през всички останали.

Когато тялото й се притисна до Бойл и ръцете й се обвиха здраво около него, той с мъка се сдържа да не превърне прегръдката в нещо повече. Да не я притиска.

- Не знам какво да кажа. Не знам как да го кажа. Невероятно е! Фантастично. Благодаря ви много. На всички.

- Има някои формалности по документите - вметна Фин, - но ще се погрижим за това по-късно. Сега е редно да я изпробваш, нали?

- Трябва да я покарам. Наистина ще я карам. - Айона отново се разсмя и завъртя в кръг. - Някой трябва да ме придружи на първото ми кръгче с колата. Кой иска да дойде?

Мъжете като един отстъпиха назад.

338

Родьт СКДуайьр

- Страхливци - отвратено заяви Мийра. - Какво ще кажеш, Брана? Двете можем да се сместим вътре.

- Вероятно можем, но съм сложила вечерята в печката.

Мийра само изсумтя.

- Е, мен не-ме е страх. Идвам с теб, Айона.

Скочи в колата и изчака приятелката й да се намести зад волана.

Айона запали мотора, подскочи леко на седалката, намести се по-удобно. Рязко тръгна и спря три пъти. Рязко напред, спиране, рязко напред, спиране и отново, докато най-сетне потегли с клатушкане по пътя, като криволичеше като дърт пияница.

- О, господи - едва успя да пророни Бойл.

- Казах ти, че съм направил малко заклинание за безопасно шофиране - напомни му Конър. - Трябва й само малко практика, нали все пак е американка. И така, Фин е донесъл бутилки шампанско за празненството и понеже си е Фин, със сигурност е скъпо и френско. Предлагам да отворим първата бутилка, докато я чакаме.

- Имаме да обсъждаме и важни неща - напомни му Брана. - И трябва да го правим с ясен ум, а не замъглен от френското шампанско.

- Днес е рожденият й ден.

- Е, добре. - Брана въздъхна и се смили. - Една бутилка за всички ни няма да навреди никому.

- Трябваше да ме е страх - промърмори Мийра, обръщайки се към Конър след връщането им, докато Фин отваряше първата бутилка. - Тя е ужасен шофьор.

- Само й трябва малко практика.

- Дано да е така и бог да ни е на помощ, защото си мислех, че и двете ще загинем още след първия километър. И все пак си струваше. Изобщо не е очаквала подобно нещо. не просто подаръка, а всичко. И се замислих, че колкото и да смятам за сбъркано моето семейство, изобщо не ми е минавало и през ум, че няма да се постараят поне малко за рождения ми ден.

Тъмната вещица

339

- Имаме и торта.

- Изобщо не се съмнявам. - Понеже бе в настроение, Мийра го прегърна с топли чувства през рамо.

Той я прегърна през кръста, преди тя да се дръпне настрани, и набързо направи няколко танцови стъпки. Засмяна, тя повтори движенията на краката му, после се пресегна за чашата, която Фин й подаде.