- Това определено ще го взема.

- Искам да вдигна тост - реши Айона. - Защото много мислих какво искам да кажа. В добавка към „благодаря ви“, което съвсем не е достатъчно. Всички вие сте ми близки и това е подарък, който винаги ще пазя в сърцето си. Всеки един от вас е истински дар за мен, едновременно приятели и кръвни роднини, събрани в кръг, който е по-силен и по-истински, по-светъл от всичко, което съм си представяла някога. Затова за’всички нас заедно.

Тя отпи глътка.

- О,господи,страхотно е!

- Чудесен тост и отлично шампанско. - Брана отвори един шкаф и извади оттам опакован подарък. - И нещо от баба ти. Пазех го, както тя ме помоли.

- О, Нан! - Зарадвана, Айона остави чашата си, за да отвори подаръка, и извади пуловер в нежносиньо. - Тя го е оплела - прошепна Айона и го допря до бузата си. - Толкова е мек. Със сигурност сама го е оплела за мен.

Извади картичката и я прочете:

За моята Айона. Във всеки бод е вплетена любов и магия, и надежда. Носи го, когато искаш да се чувстваш най-уверена и силна. С пожелания за щастие в днешния ден и всички след него. С обич, Нан.

- Никога не забравя.

- Сложи си го - подкани я Мийра. - Не съм виждала по-красив пуловер.

- Отлична идея. Веднага се връщам.

- Когато слезеш, ще започнем - подхвана Брана. - Имаме малко време, преди да е готова храната, за да поговорим за слънцестоенето и какво ще правим. Ще го направим

340

Родът 0’Дуайър

както е редно и както трябва - добави тя, - и на следващия рожден ден на Айона ще си говорим само за приятели, храна и вино. И това ще е дар за всички ни.

- Добре казано - измърмори Фин. - Облечи си подаръка, защото такз и баба ти ще бъде близо до нас. Двамата с Брана ще заслоним къщата. Ничие око, ничие ухо, нито чужд ум няма да узнае какво правим ние тук, какво говорим и мислим тази вечер.

Тъмната бещица

341

ДВАДЕСЕТА ГААВА

Използваха светлина, а не мрак, за да заслонят къщата и всички вътре в нея. Ако Кеван погледнеше насам - като сянка, човек или вълк - щеше да види само светлината, ярките цветове, да чуе само музиката и смеха.

Това щеше да го отегчи, обясни Брана, или да го ядоса. И щеше да си помисли, че те просто се веселят, докато той крои плановете си.

- С изгрева на луната, в цаждългия ден, ще направим кръга върху земята, където Сърха е живяла и където е умряла.

Всички свещи в кухнята потрепнаха, когато Брана заговори. Ароматите от готвенето, пропукването на огъня в огнището, равномерното дишане на кучето, което спеше под масата - всичко бе толкова нормално и всекидневно, докато те говореха за паранормалното.

И точно в това бе въпросът, осъзна Айона.

- На Фин се пада да го потърси и привлече. Кръвта вика кръв.

- Още се съмняваш в мен.

Брана поклати глава.

- Не. Или само малко - призна си тя. - Не достатъчно, че да възпра онова, което трябва да се свърши. Разбирам, че това не може да бъде сторено без теб и не бива. Не е ли достатъчно?

- Ще трябва да го приема за достатъчно, нали?

Погледите им останаха приковани един в друг за един

дълъг-дълъг миг. В него Айона усети хиляди разменени думи, неизмеримо много невъзможни чувства да прехвърчат помежду им. Само между тях.

342

Родът 0’Дуайър

- Ще го доведа - каза Фин и наруши мига.

- Мийра и Бойл трябва да останат вътре в кръга - на всяка цена. Не само за ваша собствена защита. - Брана се обърна към тях. - А и за да остане кръгът ни силен и здрав. Фин също е добре да остане вътре в него.

- Проклет да съм, ако остана.

- Фин, трябва - настоя Брана. - Вътре в кръга той не може да използва онова, което е в кръвта ти, срещу теб или срещу нас. А силата ти ще го задържи непокътнат.

- Четирима от нас извън кръга, изправени срещу него, ще бъдат по-силни от трима.

Брана се обърна с лице към него, вдигна ръце и обърна дланите си нагоре. И пламъчетата на всички свещи блеснаха по-ярко.

- Ние сме тримата. Ние сме от кръвта и ние трябва да

намерим начина.

- Ще остана вътре в кръга - каза Фин. - Но само дотогава, докато не сметна, че имаме по-голям шанс да го довършим, ако и аз съм навън. Това е най-доброто, което мога да предложа като обещание.

- Ще го приемем - обади се Конър, местейки очи от Фин към Брана, след което втренчи хладния си поглед в сестра си. - Разбрахме се.

Брана понечи да каже нещо, но само въздъхна.

- Разбрахме се, значи.

- Трябва да вземем водачите си - сети се Айона.

- Така е, да. - Брана извади амулета изпод пуловера си и погали с палец гравираната глава, която толкова напомняше на Кател. - Кон, куче, сокол. И оръжия, и инструменти. Има едно заклинание, върху което работя от известно време, и мисля, че то е подходящо, но само ако успеем да го примамим на правилното място и в точния момент. А после ще ни е нужна кръвта му, за да го запечатаме.

- Какво е това заклинание? - попита Фин.

- Работя върху него - повтори Брана. - Използвала съм части от заклинанията на Сърха, както и такива, които съм

Тъмната вещица

343

наследила във времето, и някои, които сама съм измислила.

- Изпробвала ли си го?

По лицето й се изписа раздразнение.

- Прекалено рисковано е. Ако научи за него, ще може да го блокира. Трябва да бъде извършено за първи път върху земята на Сърха. Трябва да ми вярваш, че знам какво правя.

- Трябва да ти вярвам - повтори Фин.

- И още как, по дяволите. - Брана понечи да скочи от масата, но Айона вдигна ръка.

- Почакай за миг. Какво точно заклинание? Имам предвид за прокуждане, за привличане, за покоряване? Какво?

- За покоряване, заклинание на светлината и на огъня. Всички, съчетани в едно, запечатани с кървава магия.

- Светлината побеждава^мрака. Огънят пречиства. А кръвта е в основата на всичко.

Брана се усмихна.

- Учиш бързо. Но може нищо да не се получи, ако не бъде направено в точното време и на точното място. Няма да се получи, ако всички ние, всеки един от нас, не сме единни и сплотени и не стоим заедно на това място и в това време.

- Значи, ще бъдем заедно. - Айона вдигна ръце и спря поглед върху всяко лице. - Знаем, че ще бъдем там. Ти би направил всичко, за да го унищожиш - каза тя на Фин. - Заради Брана, заради себе си и заради всички нас. В този ред. А Брана би направила всичко, за да пресече връзката, която той може би има с теб, за да бъдеш свободен. Конър и Мийра, вие защитавате любовта и приятелството, доброто и правилното, независимо от риска и цената. Бойл ще се бие, защото той си е такъв - трябва само да му кажеш кога и къде и той ще те последва. И защото, независимо какво се е променило между нас, не би допуснал да ми се случи нещо лошо. А и аз не бих искала нищо да се случи с него. За любовта и приятелството, за семейството и приятелите всички ще застанем рамо до рамо, когато настъпи

344

Родът 0’Дуайър

денят, на точното място и ще се бием заедно. Ще се бием един за друг.

След миг на мълчание Фин взе чашата шампанско, която бе забравил, и я вдигна в тост към Айона.

- Добре, малка сестричке. Ще бъдем твоите избраници. - Обърна се към Брана. - За доверието - каза той и изчака.

- За доверието. - Тя вдигна своята чаша и я докосна лекичко до неговата. Заедно с тихото чукване блесна искра, която бавно избледня.

- След като изяснихме това, нека се захванем с детайлите. - Конър се наведе напред. - Стъпка по стъпка.

Бойл не каза нищо, докато Брана им обясняваше плана си, нито докато другите го обсъждаха подробно, задаваха въпроси, променяха леко. Не каза нищо, защото, загледан в Айона, докато тя говореше, бе получил всички отговори.

Щеше да ги пази вътре в себе си, докато дойде времето да ги сподели с нея.

Тя отброяваше дните, докато май отстъпваше пред юни, и се усещаше, че се опитва да задържи всеки един. Искаше да се наслади на синьото небе, докато сияеше над главата й, да се радва на дъжда, докато валеше. Вярваше, че каквото и да се случи в най-дългия ден от годината, поне щеше да има тези седмици, месеци и тези хора в живота си, който, макар и за кратко време, бе станал толкова по-богат от преди.

Бе получила дар и се бе научила как да го използва, как да вярва в него и да го уважава.

Беше станала - и завинаги оставаше - една от тримата. Беше сега и завинаги тъмна вещица от Мейо, изпълнена

със сила и светлина.

Вярваше, че ще победят - природата й настояваше за това. Но дарбата й изискваше да прояви уважение и да бъде внимателна и подготвена.

С наближаването на слънцестоенето написа писмо до баба си - реши да използва хартия и химикалка. Старомод-

Тъмната вещица

345

но, но беше важно, имаше усещането, че е много важно да отдели време, да направи това усилие. В него споделяше за любовта към баба си, към братовчедите и приятелите. За Бойл и грешките, които бе допуснала.

Разказваше как е намерила себе си в мястото и времето и какво означава за нея да дойде в Ирландия. И да се превърне в това, което е, точно тук.

Молеше само за едно. Ако нещо се случи, баба й да намери амулета, да вземе него и Аластар и да ги предаде на следващата.

Щеше да има следваща, ако тя се провалеше. В това също вярваше безрезервно.

Независимо колко време бе нужно, светлината щеше да победи мрака.

В утрото преди слънцестреието тя слезе от стаята си рано, пъхнала писмото в задния си джоб. Опита се да приготви традиционната закуска с бекон и яйца, наденички, гъби, домат и картофи и макар от нея да не ставаше истински готвач, все пак не беше излишно да се постарае.

Конър влезе и подуши въздуха.

- Я да видим какво имаме тук?

- Утре ще сме заети, затова реших да използвам възможността да приготвя прилична закуска - и да спестя малко време на Брана. Снощи пак е стояла до късно, нали?

- Почти не спи последната седмица и никакви спорове и молби не помагат.

- Чувам музиката й, като снощи, и това веднага ме успокоява. Тя го прави нарочно.

- Твърди, че мисли по-ясно, когато ние двамата не й се бъркаме. - Грабна си наденичка от чинията. - Тревожиш се.

- Предполагам, че е така, след като вече остават броени часове, а не дни. Ти защо не се притесняваш?

- Съдбата ни е да направим това, което правим. Ако нещо е част от съдбата ти, какъв е смисълът да се тревожиш?

346

Родът 0’Дуайър

За да почерпи от спокойствието му, тя се облегна на рамото му за миг.

- И ти ме успокояваш също като музиката на Брана.

- Имам пълна вяра в теб, Айона. - Прегърна я през кръста и я пристисна здраво. - Вярвам в Брана и в себе си. Както и в останалите също толкова силно. Ще направим каквото ни е съдено, и ще дадем всичко от себе си. Повече от това никой не може.

- Прав си за всичко. - Отдръпна се и се зае да подрежда закуската в чинията му. - Усещам го да дебне, а ти? Навърта се на границата на сънищата ми и се мъчи да влезе. Почти успява и част мен осъзнава, че аз му позволявам. А после чувам музиката на Брана и след миг вече е утро.

Айона извади и друга чиния, върху която подреди наполовина на количеството храна, което бе приготвила за Конър.

- Ще я оставя на топло във фурната за Брана.

Когато се обърна, Конър безмълвно я прегърна. Толкова му се удаваше да успокоява, помисли си Айона.

- Хайде, стига си се тревожила. Той никога не се е изправял срещу такива като нас тримата, нито пък тримата, които идват с нас.

- Отново си прав. Хайде да хапнем, после ще ида с колата до работа - ще мина по дългия път, за да се упражнявам.

- Ще стигнеш два пъти по-бързо, ако те изпратя дотам пеша.

- Вярно, но няма да се упражнявам в шофиране. - Нито щеше да има възможност да се отбие в хотела и да ги помоли да пуснат писмото й на следващия ден.

Държеше очите си широко отворени и нащрек за каквато и да е следа от мъгла, от черния вълк или каквото и да е, което би алармирало инстинкта или сетивата й. Стигна до замъка Ашфорд без инциденти или проблеми с колата. Всъщност смяташе, че се справя с минито, пътищата и

Тъмната вещица

347

шофирането отляво много добре - каквото и да говореше Мийра.

Също както вярваше, че се справя много добре с нервността, причинена от очакването и затишието.

Признаваше, че пулсът й се ускорява всеки път, когато погледне през прозорец на къщата, за да огледа гората, пътя или хълмовете, а и усещаше напрежение и лека болка в гърба и раменете всеки път, когато се подготвяше да поведе група през зелените сенки и гъстата гора.

Но продължаваше да гледа през прозореца, да води групи. И това бе важното, каза си Айона, когато спря пред конюшнята.

Тъй като бе пристигнала първа, отвори вратите и се обърна да включи лампите.