И видя в центъра на манежа да стои вълкът.

Вратите се затръшнаха зад гърба й, светлините угаснаха. В един ужасен миг на шок виждаше единствено три зловещи червени точки. Очите на вълка и камъка на силата му.

Те се превърнаха в размити линии, когато звярът се втурна напред.

Тя вдигна ръка нагоре - преграда, щит. Вълкът се блъсна в него с такава сила, че тя усети как земята потрепери. Също както усети и пукнатините, които се появиха в преградата й като в разбито стъкло.

Видя как сенчестата му фигура отново се приготвя за скок.

Чу цвиленето на конете, изпълнено със страх. И това предопредели действията й.

Когато вълкът атакува, тя свали щита и скочи вляво. Инерцията го понесе навън и звярът се блъсна във вратата със силата на артилерийски снаряд. Когато вратата се отвори, беше ред на Айона да атакува.

Хукна навън и този път вдигна щита зад себе си. Звярът нямаше да премине, нямаше да нарани конете. Застана стабилно, с леко разтворени крака и се приготви да се защитава, докато вълкът се извръщаше с лице към нея. Беше

348

Родът 0’Дуайър

готова, когато той се изправи на задни крака и се превърна в човек.

- Бърза си и хитра. - Също като в сънищата й, гласът му бе като студени ръце, които се плъзгаха по кожата й. И въпреки това усещането бе някак съблазнително. - Но си млада - на години и по сила.

- Достатъчно съм опитна и в двете.

Той й се усмихна. Нещо в духа й го отблъскваше, макар тялото й да го привличаше.

- Мога да те убия само с поглед.

- Досега не си успял.

- Смъртта ти не ми е нужна, Айона Светлата. Само ми дай онова, което толкова късно те е споходило и което Още е толкова младо и свежо в теб. - Тъмните му като безлунна нощ очи приковаваха нейните, докато се приближаваше все повече, омайвайки я с коприненонежния си глас. - Искам само силата, която ти не разбираш, и ще те пощадя. Ще пощадя всички ви.

Сърцето й препускаше - прекалено силно и бързо. Но силата й се пробуди ниско в корема и щеше да се надигне. Тя щеше да я накара да се надигне.

- Само толкова ли? Сериозно? О… не. - Тя чу крясъка на сокола над главата си и този път тя се усмихна. - Идват и другите.

- Заради теб ще загинат. Кръвта им ще опетни ръцете ти. Виж. Погледни. Разбери го.

Тя погледна към ръцете си и кръвта, която ги бе обагрила и капеше в локвичка на земята. Видът на кръвта, топлината я изпълниха със страх, който я прониза като остър нож дълбоко в корема, в сърцето.

Но когато вдигна очи, Кеван го нямаше. А Бойл яздеше като бесен върху Аластар по черния път.

- Добре съм - извика тя, но гласът й звучеше кухо, а коленете й се подкосяваха. - Всичко е наред.

Кучето се втурна и застана до нея, докато Бойл скачаше от гърба на Аластар.

- Какво стана?

Тъмната вещица

349

Когато понечи да хване ръцете й, тя инстинктивно ги дръпна назад. После видя, едновременно шокирана и облекчена, че са чисти.

- Той беше тук, но вече го няма. - Облегна се на коня, както за да го успокои, така и заради опората. Соколът кацна толкова леко и уверено върху седлото на Аластар, както би кацнал и върху клон на някое дърво. А Кател седеше тихо до краката й.

Всички са тук, помисли си тя. Конят, соколът, кучето.

И Бойл.

- Как се озова тук?

- Тъкмо бях оседлал Аластар, за да го доведа насам, когато той нададе боен рев и се втурна като стрела към оградата. Едва успях да скоча на гърба му, преди да я прескочи. Дай да те видя. - Той я сграбчи, завъртя я. - Не си ранена, нали? Сигурна ли си?. «-

- Не. Имам предвид, да, сигурна съм. Аластар ме чу.

- Сложи длан върху шията на коня. - Всички са ме чули

- прошепна тя, докато соколът се взираше в нея, а опашката на Кател тупна леко земята. А братовчедите й се появиха в камиона на Конър, който спря със свистене на гуми и вдигна пушилка от чакъл и пясък. - Те… - Спря насред думата, когато видя пикапа на Фин, както и на Мийра да пристигат с бясна скорост. - Всички са ме чули. Той не е могъл да го спре. Не е могъл да блокира ставащото.

- Какво, по дяволите, стана? - настоя да разбере Бойл.

- Ще ти кажа. На всички ще кажа - обърна се тя към групичката. - Но трябва да проверим как са конете. Не ги е наранил. Щях да знам иначе. Но са уплашени.

Тя поведе Аластар, изпитваше нужда да е близо до нея, когато се върне вътре в конюшнята.

Щяха да пречистят манежа, мислено си отбеляза тя. Брана щеше да се погрижи.

Успокои конете един по един и така успокои и себе си. Когато работниците се появиха и се заеха с ежедневните си задачи, тя отиде при останалите, събрани в малкия офис на Бойл, и разказа случилото се.

350

Родът 0’Дуайър

- Има някаква сексуалност на много първично ниво - добави тя. - Използва я като оръжие. Силна е и те притегля. Но по-важното е, че този път беше по-силен. Може би някак е успял да събере сили. Не знам отговора, но знам, че когато се блъсна в щита, го пропука. Нямаше да го задържи.

- Затова си го премахнала и си го запратила право през вратата. Хитро - отбеляза Фин.

- И той така каза. Точно преди да ми обещае да пощади всички ни, ако му дам силата си.

- Той е лъжец - напомни й Брана.

- Знам. Знам. Но кръвта по ръцете ми. - Борейки се с нов пристъп на паника, тя стисна здраво длани. - Изглеж; даше съвсем истинска и усещах, че е вашата. Той знае, че все още съм слабото звено във веригата.

- Той греши, както и ти, ако вярваш в това. - Поради липсата на пространство Бойл не можеше да крачи напред-назад, за да излее гнева си, затова само стисна юмруци в джобовете си. - В теб няма никаква слабост.

- Искаше да ме изплаши и да ме изкуши. Успя и в двете.

- И какво направи ти?

Тя кимна.

- Иска ми се да вярвам, че бих продължила да му устоявам, даже и ако всички вие не бяхте се появили толкова бързо. Но въпросът е, че все още съм неговата мишена. Смята, че ако вземе моята сила, ще успее да вземе и останалото.

- Ще използваме точно това. Ще го използваме - повтори Фин, преди Бойл да възрази. - Съвсем лека промяна в плана и той ще реши, че тя е уязвима, ще сметне, че е точното време и място да я нападне и да приключи с нея.

- Не е толкова просто - подхвана Брана.

- Откога малко усложнения са пречка за теб?

- По-опасно е - добави Конър.

- Щом сме се захванали, да го направим. - Мийра сви рамене. - Днешната случка само показва, че Айона дори

Тъмната бещица

351

не може да дойде на работа в безопасност. Защо да живее по този начин? Или пък който и да е от нас?

- Следващия път може да нарани конете - обади се Айона. - За да ме нарани и разсее. Няма да го допусна. Не бих могла да го преживея. Какви са леките промени?

- Мисли да те пратим сама утре до руините.

Айона се загледа в Бойл и видя гнева в очите му.

- Аз ще съм примамка. Но такава, която знае какво става и има сила. И много здрав кръг.

Преди Бойл да изругае гласно, Брана постави длан върху ръката му.

- Тя никога не е сама и няма да остане сама. Имаш думата ми, както и на всички тук.

Разтри леко ръката му, после се замисли.

- Може да се направи. Мисля, че може да се получи добре. -‘

- Ще поработиш ли с мен върху това днес?

Брана погледна Фин и отново поведе вътрешната си борба.

- Ще го направя заради Айона. Заради кръга.

- Да започваме. Не оставай сама - добави Фин и погали с пръст бузата на Айона. - В този ден стой близо до другите, ще го направиш ли, малка сестричке?

- Дадено.

Бойл я замени с друг водач за предвидените разходки за деня - което никак не й хареса - и я натовари със задачи в конюшнята.

Трябваше да чисти, сресва, да храни конете, да поправя такъми и да лъска ботуши.

И денят се точеше бавно.

После яхна Аластар, за да отиде до голямата конюшня - с Бойл върху гърба на Спъд до нея - и да поеме урока, който бе предвиден за края на работния й ден.

По това време на другия ден, мислеше си тя, щеше да е заета с последните приготовления. И щеше да направи следващите стъпки по пътя, начертан от съдбата.

- Ще спечелим битката - каза тя на Бойл.

- Самонадеяността е глупаво нещо.

- Не е самонадеяност - не точно. - Спомни си думите на Конър и усещането, което бяха споделили в кухнята сутринта. - Това е вяра, а вярата е нещо силно и позитивно.

- Не ми харесва да си на върха на копието в тази история.

- Не съм го планирала по този начин, но понеже се озовах точно там, сега той ще бъде самонадеян и глупав. Помисли за това.

- Мисля, както и за много други неща.

Стигнаха до конюшнята и той скочи от коня, после я изчака и тя да слезе.

- Искам да ти покажа нещо.

Тръгна навътре. Преди един от работниците да заговори, Бойл вдигна ръка, направи жест с вдигнат палец и го прати навън. После я поведе към стаята с такъмите, където миришеше на кожа и масло.

- Това е.

Тя проследи жеста му и тихичко измърка от удоволствие, когато забеляза лъскавото седло на поставката.

- Ново е, нали? - Приближи се до него и прокара длан по извивката му, по гладката черна кожа. - Красива изработка, а виж само как блестят стремената! Направено е на ръка, нали? Това е…

- Твое е.

- Какво? Мое ли?

- Направено е за теб специално и за Аластар. За двама

ви.

- Но…

- Ами, нямаше как да знам, че другите са решили да ти купим кола, затова го бях предвидил за рождения ти ден.

Ако й бе поднесъл пиратско ковчеже със злато и скъпоценности, нямаше да е по-слисана.

- Ти… направил си го за мен, за рождения ми ден?

Веждите му се сключиха и погледът му стана мрачен.

Тъмната вещица 353

23*

- Ездачка с твоите способности трябва да си има собствено седло, при това хубаво.

Тя не каза нищо и той вдигна седлото, обърна го.

- Виж, написано е твоето име.

Нежно погали с пръсти името си. Само Айона, помисли си тя. Само собственото й име и до него знакът на огъня

- името на Аластар, и келтският символ на триединството срещу него.

- Познавам един майстор - продължи Бойл, смутен от продължителното й мълчание. - Работи с кожа и… ами, да, стори ми се подходящо.

- Красиво е. Това е най-красивият подарък.

- Продала си своето.

- Да. - Тогава вдигна очи и само го погледна. - За да дойда тук.

- Затова… сега си имаш-нсЙГо. И ако ще правим нещо утре, редно е да бъдеш с него. Двамата с’Аластар трябва да сте с него. - Понечи отново да го обърне и остави върху стойката. Айона сложи длан върху ръката му.

- Не е просто едно ново седло. За мен е много повече.

- Надигна се на пръсти и леко погали с устни едната му буза, после другата, а след това лекичко докосна устните му. - Благодаря ти.

- Няма защо, честит рожден ден на патерици. Сега имам да свърша разни неща. Фин ще те наглежда, понеже ми каза, че двамата с Брана са приключили за днес.

- Добре. Благодаря ти, Бойл.

- Вече го каза.

Остави го да си тръгне. Трябваше да се приготви за урока. И да вземе важно решение.

Отиде при Фин, когато ученичката й си тръгна. Въздъхна тихичко.

- Днес не бях най-добрият треньор.

- Обзалагам се, че тя е на друго мнение. А дори и да си била малко разсеяна днес, имаш основателна причина.

354

Родът 0’ДуаОър

- Вероятно. - Погледна към апартамента над гаража.

- А вие с Брана?

- Направихме каквото бяхме решили, без излишни драми. Което си е постижение. Ще те върна до конюшните, ако искаш да си вземеш колата, после ще те изпратя до дома - за да сме спокойни всички.

- О, благодаря, но… искам да… трябва да го направя. Да говоря с Бойл. За нещо важно. Той ще ме изпрати до дома, мисля.

- Добре тогава. - Фин само се усмихна, вместо да даде воля на смеха, напиращ в гърдите му, и пое юздите на Аластар. - Аз ще се погрижа за този красавец тук.

- Не е нужно…

- Ще ми бъде приятно. И бих казал, че двамата с него също имаме да обсъдим някои неща.

- Ти си говориш с него, както и с другите коне. Както го правя аз.

- Да, вярно е.

- И със соколите - с твоя, с този на Конър, с другите. С Кател, кучето ни. Дори с Бъгс. С всички.

Фин леко сви рамене, половинчат жест, който бе едновременно стилен и леко тъжен.

- Всички са мои, но никой не е само за мен. Аз нямам водач, както ти си имаш. Нямам толкова силна връзка. Но двамата, хм, се разбираме. Хайде, върви сега, иди да кажеш каквото имаш за казване на Бойл.

- Утре…

- Ще грейнеш по-ярко, отколкото някога си блестяла.

- За миг хвана лицето й с длан, тупна лекичко с пръст брадичката й. - Вярвам в това. Иди да видиш Бойл. Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам.