- Не съм свършил с тази упорита глупачка.

Мийра удари с юмрук рамото на Конър.

- Гледай си работата.

- Защо е толкова устата, а е толкова красива?

- В кухнята казах. - И този път Брана вдигна очи към тавана, за да схване Конър намека й.

- Добре, добре, бездруго умирам от глад.

Той се изнесе от стаята и повлече и Мийра след себе си.

- Аз ще погледна конете. За да си спокойна за тях.

Айона се усмихна на Фин.

- Благодаря. Добре са, но не е зле да ги погледнем пак.

После облегна глава назад и затвори очи.

- Аз бях огън - тихо каза тя. - Не просто го създавах, но бях едно с него. Бях ужасяваща и величествена.

- Така беше, гледах ви заедно с Конър и Брана как горите като факли, нажежени до бяло. Беше ужасяващо и величествено.

- И все пак не беше достатъчно. Исках всичко да свърши още сега. Тази нощ.

- Някои неща не се случват толкова бързо, колкото искаш. - Бойл завъртя дланта й в ръката си, после се предаде и я допря до бузата си. - Това не означава, че няма да се случат.

- Вярно. И Брана е права. Когато претеглим всичко, наклонихме везните в наша полза. Как само прелетя през мъглата. Ти и Аластар сте моите герои.

Тъмната вещица

379

- Понеже знам колко високо цениш коня, се чувствам поласкан.

- Когато затворя очи, виждам ръцете ти. Виждам как горят.

- Ето, погледни ги сега. Виждаш ли? Същите са като преди.

Едри, загрубели. Скъпи за нея.

- Опасявах се, че няма да стигнем до теб. - Говореше бавно, подбираше внимателно думите си. - Не вярвах, че ще стигнем навреме, ако изобщо успеем, и че някога ще те видя отново. Нямах твоята вяра. Искам да знаеш, че сега я имам. Затова може да се каже, че ти също си моят герой.

За миг тя склони глава на рамото му.

- И мисля, че предвид всичко останало…

Тя отпи глътка уиски. ~^

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид всичко останало, както и факта, че сме приключили засега и все още не знаем какво ни чака по-нататък. Та като се вземе предвид това, както и останалото, мисля, че ще бъде най-добре да се ожениш за мен.

Тя свали чашата и се вторачи в него.

- Извинявай, какво каза?

- Знам какво каза, когато аз, хм, се държах като пълен глупак и после направих каквото поиска от мен, или поне се постарах. Но мисля, че вече е време да загърбим тази глупост и като вземем предвид всичко останало, ще се оженим и всичко ще остане зад гърба ни.

- Да се оженим. - Дали битката, раните, пламъците не бяха размътили мозъка й? - Наистина ли ще се оженим?

- Така е най-разумно. Двамата си подхождаме, сама го каза. И… и двамата обичаме конете.

- Да не забравяме конете.

- Важно е - измърмори той. - Ти ме обичаш. Каза го, а ти си жена, която е искрена в чувствата си.

- Вярно е.

380

Родът 0’Дуайър

- Значи, двамата си подхождаме и обичаме конете. Ти ме обичаш и аз изпитвам същото, затова просто ще се оженим.

Айона реши, че мозъкът й си е съвсем наред.

- Изпитваш същото?

- Господи.’ - Трябваше да се изправи за малко, да обиколи стаята. Отложи малко думите, като добави още торф в огъня. - Никога не съм го казвал на жена, освен на майка ми или на близки роднини. Не изричам лекомислено думите, сякаш са без значение.

Косата му, между кафява и червена, бе разрошена. Не беше го забелязала досега, осъзна тя. Нито кръвта по ризата му и решително стиснатата челюст, толкова упорита.

Но сега виждаше много ясно сериозността в очите му.

- Вярвам ти.

- Някои думи са по-значими от други и тази е една от тях.

- Коя точно дума?

- Любов. Знам какво е любовта, по дяволите, защото ти я пробуди в мен и ми я даде. И никога няма да съм същият отново. Никога няма да я изпитам към никоя друга.

- Нея.

- Обичам те, ясно ли е? - Изрече отсечено думите, сякаш чакаше да бъдат оспорени, и тя усети, че е запленена безусловно и безрезервно. - Казвам го съвсем ясно. — Веждите му се събраха в полунамръщено изражение и той вдигна ръце към тавана. - Обичам те. Аз… искам го. Искам всичко, което чувствам към теб, защото бих бил само наполовина жив без това. И искам да се оженя за теб, да живея с теб и да създадем семейство рано или късно. Но засега искам да престанеш да ме караш да се въртя в кръг и просто да кажеш, че си съгласна.

За миг тя остана загледана в него, защото искаше всичко, всеки дребен детайл, да остане запечатано завинаги в паметта й.

- Това е най-романтичното нещо, което ми се е случвало някога.

Тъмната вещица

- 381

- О, по дяволите. Искаш сладки приказки? Сигурно мога да изрецитирам малко Йейтс или нещо друго.

- Не, не, не. - Тя се разсмя и скочи на крака - чувстваше се по-силна и по-уверена, отколкото някога изобщо се бе чувствала. - Сериозно. Това е романтично за мен от теб. Само ако може да го кажеш още веднъж. Двете думички, думата, която значи повече от другите.

- Обичам те. Айона Шиън, обичам те. Дай ми отговор, за бога.

- Исках да ти кажа „да“ още щом отвори уста. Просто исках да чуя всичко. Отговорът ми беше „да“ още щом попита.

Той бавно примигна насреща й, после присви очи.

- Бил е „да“? Отговорът ти е „да“?

- Обичам те. Повече от всичко на света искам да се омъжа за теб.

- Да?

- Да.

- О, добре. Страхотно. Господи. - Той се втурна към нея и тя го срещна. - Господи, слава богу. Не знам още колко щях да издържа без теб.

- Сега няма да се наложи да разбереш. - Тя се отдаде на целувката и на хилядите обещания в нея. - Никога няма да си без мен. - Прегърна го здраво, здраво, здраво. - Наистина спечелихме тази нощ толкова много. Неща, които той Никога не би разбрал. Обичаме се. Той не знае какво е любовта. Ние я имаме.

- Ще се оженя за вещица. - Вдигна я във въздуха и се завъртя с нея. - Аз съм късметлия.

- О, наистина си късметлия, сериозно. Кога?

- Кога?

- Кога ще се оженим?

- Утре, ако питаш мен.

Развеселена, тя се засмя.

- Не чак толкова скоро. И това ако не е скачане презглава. Трябва ми разкошна рокля и искам Нан да е тук. А и не съм се запознала със семейството ти.

382

Родьт 0’Дуайър

- Много от близките ми хора са в тази къща.

- Вярно е. Няма да чакаме прекалено, но достатъчно, за да направим всичко както трябва.

- Трябва да ти купя пръстен. Момчетата бяха прави в крайна сметка. Трябва да ти взема нещо бляскаво.

- Абсолютно.

- И ти си права, трябва да изчакаме поне малко. Колкото да успеем да резервираме дата за абатство Балинтъбър.

- Абатството… - Радостта направо щеше да я задуши. - Искаш да се оженим там?

- Ти го искаш, нали? И Господ ми е свидетел, че аз също го искам. Там, в онова старо и свято място. Това ни е предопределено.

Сграбчи ръцете й, дръпна ги към устните си, после се засмя, загледан надолу към лицето й.

- Ще бъдеш моя и аз ще съм твой. Това искам.

Тя опря буза върху сърцето му. Любов, помисли си Айона, дадена свободно и приета охотно.

Нямаше по-силна магия.

- И аз го искам - прошепна тя, после се усмихна, дочула цвиленето на Аластар. - Той знае, че съм щастлива. - Наведе глава назад. - Да идем да кажем на останалите и да отворим онова шампанско.

С вино, музика и светлина, каза си тя. Бяха преминали през огъня, бяха победили мрака още веднъж.

И сега, в най-дългия ден в годината, когато светлината отказваше да се предаде, тя беше обичана. Най-сетне.

Дълбоко в гората, в друго време, вълкът скимтеше. Мъжът вътре в него проклинаше. И с магия, черна като полунощ, бавно започна да се изцелява.

Внимателно започна да крои план.

Тъмната вещица

383