Елизабет Лоуел - Песента на гарвана

Докато Гарвана навеждаше главата, Жана видя чувственото очертание на устните му и черния, копринен блясък на мустаците. Опита се да произнесе името му, но не успя. Устните й се разтвориха с дрезгаво стенание. Жана почувства лекия трепет, преминал през тялото му, когато впи устни в нейните. Сляха се в едно неразделимо цяло, както преди малко се бяха съединили телата им.

Жана усети горещото докосване на езика му — по цялото й тяло бликна и се разля неподозирана наслада. Върхът на езика му намери нейния и започна да го дразни, както преди малко беше дразнил гърдите й. Тя издаде нечленоразделен звук и пръстите й се впиха в раменете му, сякаш за да изпробват здравината им. Гарвана почувства одраскванията на ноктите й, езикът му потъна дълбоко в устата й, но той бързо го измъкна, защото се боеше да не я нарани.

— Още! — прошепна Жана и зарови пръсти в гъстата му коса, дърпайки главата му към себе си. Моля те, целуни ме пак така!

Той посрещна думите и устните й с дрезгав и задъхан вик, целуна я с такава дива страст, че шията й се изви под мускулестата ръка. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да си възвърне самообладанието.

— Знаеш ли, ти представляваш прекалено голямо предизвикателство за добрите ми намерения рече дрезгаво, вглеждайки се в почервенелите й устни със смесица от съжаление и жажда.

Жана погледна присвитите му очи и някак неуверено облиза устни. Те бяха изтръпнали от страст и чувственост. В този момент не искаше нищо друго, освен отново да се почувства смачкана в прегръдките на Гарвана.

— Какво искаше да кажеш? — попита тя и пак навлажни устните си с език.

Той се усмихна.

— Оближи и моите устни така и ще ти покажа.

Очите на Жана се разшириха. Ръцете й се плъзнаха към страните му и тя го хвана и придърпа към лицето си. Бавно облиза устните му, потапяйки се в горещия му дъх. Гарвана зарови пръсти дълбоко в косата й и дръпна силно назад главата й. Пулсиращата вена в извивката на шията бе видима. Докосна първо леко устните й, после бавно, с неописуема наслада ги пое в своите. Могъщите му ръце притискаха безпомощно извитото й тяло.

Трепереща, Жана прошепна името, приковала поглед в бездънните му черни очи.

— Какво би искала от един мъж? — попита Гарвана. — Кажи ми и веднага ще го получиш. Каквото и да е, когато и да го искаш, за колкото и време да го искаш. Само ми кажи!

— Не знам… — отвърна колебливо тя. — Съпругът ми никога не пожела да ми даде нещо. — Дъхът й спря за миг, последва дрезгав звук, когато той впи нежно зъби в деликатната кожа на шията, където туптеше пулсът й.

— Вече ми каза всичко, което исках да знам за мъжа ти — каза Гарвана и захапа чувствителната долна част на ухото й. — А сега бих искал да узная какво си искала от любовниците ти?

— Не знам. Ти си единственият ми любовник досега…

Жана почувства как Гарвана изведнъж застина — абсолютно неподвижен. Бавно надигна глава така, че да може да я погледне в очите. Тя понечи да се пошегува със своята неопитност, но думите спряха на гърлото й, сякаш срещнаха непреодолима пречка.

— Досега?! — повтори той невярващ. Наистина, не бе лесно да повярва човек, че толкова чувствена, любвеобилна жена като Жана, досега не бе срещнала мъж, който да вкуси от насладата — тъй щедро и безрезервно дарявана от нея.

— Смятах, че никой мъж не ме желае… Наистина. Заради Марк изчетох цяла библиотека с наръчници по въпросите на секса, но в крайна сметка нищо не се получи.

Думите й се превърнаха в тих, стенещ звук, защото езикът на Гарвана отново дълбаеше в ухото й. Тя впи нокти в стегнатите мускули на гърдите му.

— Книги, а? — изръмжа чувствено Гарвана, дразнейки я с езика си. Усети ответната реакция на разгарящата се възбуда. Засмя се тихичко и отново мушна езика си в ухото й, а зъбите му нежно я хапеха. — Хайде да видим дали пък и аз не съм прочел нещо, което ще те заинтересува.

— Какво? — измънка от удоволствие Жана. Не разбираше нищо, освен усещанията по кожата си. Горещина, студ и удоволствие образуваха една невъзможна смесица, тя почувства как кожата й настръхва.

— Ще те любя, Жана. Ще любя всяка частица от прекрасното ти, топло, жадно тяло! — каза Гарвана с плътния си глас, хапейки шията й с достатъчна сила, за да остави малки следи. — Ще те любя, докато не започнеш да стенеш и да плачеш и да се опитваш да избягаш. След това ще започна отново, и отново, докато не ме убиеш, или не умреш в мене. Тогава ще те обладая и ти ще ме обладаеш, и ще бъде толкова хубаво, че ще крещиш, опиянена от наслада.

Думите, пропити с дива страст, звучаха като обещание, дори като заплаха, но Жана копнееше единствено да се окажат истина. Тя протегна ръце. Той вплете пръсти в нейните и вдигна ръцете й над главата. Черните, искрящи очи и мъжка усмивка, разкриваща първичните инстинкти на самеца, я накараха да се извие, търсейки съприкосновение с плътта му, в изпепеляващото я желание отново да почувства как прониква в нея. Когато видя безпомощните, зовящи движения на краката й, той се усмихна и тихо изруга, усещайки как тялото му внезапно се изопва, завладяно от треската на всевечния нагон. Струваше му се невъзможно да я желае отново толкова скоро и толкова много, като че ли за първи път трябваше да утоли мъчителната жажда след дълго бродене в пустинята. Но я желаеше, желаеше я повече от всякога.

И ако продължаваше да гледа приканващата, жадна плът, наистина отново щеше да я обладае.

Жана изохка тихичко — той я вдигна като перце и я положи по корем. Опита се го да попита нещо, но забрави веднага въпроса си, усещайки как ръцете му се плъзгат под нея и сграбчват гърдите й. Отново я заля огнен потоп. Той мачкаше зърната й, докато се втвърдиха. Тя дишаше на пресекулки. Горещият му дъх пареше гърба й, зъбите му опипваха тила й и тя тихичкото простена името му.

— Гарване, желая те!

Разнесе се сподавен вик, когато здравите му пръсти стиснаха нежно зърната й, а някъде ниско долу в слабините пламна огън. Кракът й се прегъна, докато тя се опитваше да се обърне, мъчейки се инстинктивно да се окаже под неговото тяло. Коляното му се плъзна между краката й, притисна я и направи обръщането невъзможно.

— Не ме ли искаш? — попита тя задъхано.

— О, искам те! Искам те и още как! — отвърна той, стиснал зъби, сякаш това би му помогнало да обуздае дивото желание. — Желая те безумно, до несвяст! Ти си така невероятно изкусителна, до теб забравям всичко, с едно движение на тялото си сломяваш волята и разума ми! — добави той на пресекулки. — Не виждаш ли, не чувстваш ли какво правиш с мене?

Жана усети твърдата мъжественост на Гарвана между бедрата си. Раздвижи се лекичко — милваше го и му се наслаждаваше по единствения възможен за нея начин. Наградата й бе едно дрезгав стон на удоволствие. След това ръката му се плъзна нежно по гърба й, докато пръстите му намериха топлата гънка между хълбоците й. Продължи бавно да ги плъзга надолу, докато достигна до онова интимно скривалище на женски тайни.

— Господи, колко си топла! И цялата тази топлина ме очаква… — прошепна Гарвана, а зъбите му оставиха малки розови следи на хълбока й. В гърлото му забълбука дълбок сподавен смях, а грубата му ръка продължаваше да я възбужда. Беше му трудно да повярва, струваше му се невъзможно нейното желание да е сравнимо с неговото. Отново и отново изричаше името й, а зъбите му бележеха по гърба й огнената диря на страстта.

Жана сякаш беше оглушала, ослепяла. Сетивата й възприемаха единствено милващата ръка на Гарвана, която я оставяше без воля, мисли, без дихание. Отмести се инстинктивно, за да даде простор на възпламеняващия досег с плътта й. Мазолестите му пръсти се движеха бавно, търсеха и милваха най-чувствителните точки на женствеността. Тя извика и хълбоците й започнаха да следват ритмичното движение на неговите пръсти. Тихите й чувствени стонове постепенно се извисяваха и се превръщаха във вик на удоволствие.

— Господи! — чу тя дрезгавия му задъхан глас. После той я обърна по гръб и плъзна бавно устни по бедрата й. — Искам те цялата! Цялата!

Допирът му сякаш възпламени в тялото й електрически заряд и накара кожата й да настръхне.

— Гарване, аз…

— Знаеш ли, имаш вкус като морето — прошепна той — солена, тайнствена и дива.

Когато Гарвана разтвори краката й, Жана му отдаде всичко, което той искаше без капка колебание. Остави се изцяло в ръцете му, защото просто не можеше да бъде друго. За него вече не съществуваха тайни на женската й същност и на страстния копнеж да бъде негова. Той бе събудил и разпалил извечния инстинкт на жената в нея със своите нежни, жадни милувки и бе оставил безпомощна като новородено.

Гърбът и се огъна назад, сякаш я разкъсваше нещо яростно и диво, огъна се и цялото й тяло.

— Гарване — изкрещя тя, впивайки ноктите си в раменете му, защото той беше едничкото истинско нещо на света, който сякаш бавно се отделяше от нея. — Гарване!

Единственият отговор беше тихия звук от зъбите му, които нежно я хапеха, и я държаха в плен на любовта му. Устните й шептяха и стенеха неговото име, а тялото й, с всеки изминал миг, сякаш се канеше да експлодира от напрежение и акумулирана възбуда.

Отново извика името му. Този път силата на сетивните усещания като че ли я уплаши, защото й се струваше, че всеки момент изпепеляващите му целувки ще я лишат от разум.

— Всичко е наред — каза Гарвана с пресипнал глас — Не бой се, няма да те нараня! — Целуна много леко, внимателно нежната й плът. — Предай се, малкото ми, безстрашно войниче. Остави ме да те любя.

— Да… — прошепна тя, а той отново я целуваше.

— О, да!

И тогава целият свят да изчезне. Остана само екстазът. Ръцете му се вкопчиха в бедрата й, притискайки я до себе си, а той я милваше и милваше… Вълните на върховната наслада заливаха плътта й като вихрушка, като ураган, който гасеше и разпалваше отново огъня във всяка нейна клетка. Възторжен гърлен вик и неудържима тръпка предизвестиха кулминацията.

Когато накрая и последната тръпка заглъхна в тялото на Жана, Гарвана полека се плъзна нагоре, поемайки с език влагата, с която страстта бе белязала кожата й. Желанието му да проникне в нея бе диво, почти свирепо, че просто го уплаши, но не направи нито едно движение, за да я обладае. Знаеше, че тя бе утолила своята жажда и не очакваше сега да го желае.

— Гарване — прошепна тя и посегна пипнешком към хълбоците му. — Искам те! Моля те, вземи ме!

Почувства влагата от нейните сълзи на бузата си и я притисна в прегръдката си. Изпита облекчение и мъка, когато притисна твърдата си плът в нея.

— Искам те, ела в мене! — Тя го докосна с любящи пръсти. Самата мисълта да го погълне в себе си я накара да се разтрепери. — Желая те, искам те почувствам целия, Гарване! Искам да усетя как се движиш в мене.

Гарвана затвори очите си и направи отчаян опит да се въздържи. Знаеше, че Жана може да е била девствена, че не трябва толкова скоро да я обладава. Но знаеше също така, че ако не почувства отново да го обгръща нейната любяща плът, щеше умре.

— Жана… — започна той. Трябваше по някакъв начин да й обясни защо ще бъде по-добре, ако почакат малко.

— Ти беше прав! — не го остави да се доизкаже Жана. Впи нокти в изваяните мускули на могъщия му гръб, за да го привлече към себе си. — Ще убия или ще умра, за да те имам в себе си.

Вълнение разтърси Гарвана извън душа, всичко наоколо изведнъж се промени, изгуби се, изчезна някъде — остана само жената, която го гледаше с греещи като звезди две сиво-зелени очи.

— Ще те нараня… — таза много тихо той.

— Не! — отвърна твърдо Жана и леко извъртя хълбоците си, така че Гарвана да се притисне до съкровения извор на наслада. — Създадена съм, за да ме любиш.

— Сигурна ли си? Наистина ли ме желаеш? — попита дрезгаво и се вгледа напрегнато в очите й, готов да се отдръпне при най-малкия признак за болка и нежелание.

— О, да! Сигурна съм! Абсолютно сигурна! — каза тя с пресипнал глас. По тялото й плъзнаха онези сладки тръпки на страстта, която отново се разпалваше, подклаждана от неутоленото желанието на Гарвана.

Той я почувства така ясно, както и самата тя. Извика тихо и впи устни в нейните. Целуваше я с див копнеж и неподвластна страст. Движенията им се сляха в един-единствен ритъм и двамата стенеха и крещяха от любов. Тя беше топлина и вълшебно обещание, което го обгръщаше, зовеше го, обичаше го, изпълваше го целия. Обгърна го както мъглата обгръща вековните дървета в гората, плътно, неделимо, прониквайки в най-съкровеното, в скритата му същност, изпълвайки го, тъй както я изпълваше и той. Екстазът ги връхлетя като буен вятър, възседнал сребристия си кон, разтърси пламналите им тела с мощта на силен взрив, а те крещяха от възторг, вкопчени един в друг, оставяйки някъде в тъмнотата да потъне останалият свят.