Той кимна и заговори бавно:

— Е, животът невинаги се оказва такъв, какъвто сме си го представяли, нали?

— Да, така е — съгласи се тя и отново срещна погледа му.

Изразът му я накара да се запита дали не ѝ каза нещо, за което рядко отваряше дума. Усмихна му се и се наведе към него.

— Готов ли си да хапнеш нещо? Донесох някои неща, в кошницата са.

— Когато ти кажеш.

— Надявам се да обичаш студени сандвичи и студени салати. Прецених, че само такива неща не биха се развалили бързо.

— При всички случаи са по-подходящи от това, което аз бих могъл да ти предложа. Ако се отнасяше само до мен, щях да изям един печен сандвич, преди да се кача на лодката. Къде искаш да хапнем, тук или навън?

— Навън, разбира се.

Те взеха кутиите с напитките си и напуснаха каютата. По пътя за откритата палуба Гарет взе от закачалката един дъждобран и ѝ направи знак да върви напред.

— Трябва само да спусна котвата, за да можем да се нахраним спокойно, без да става нужда да проверявам ъгъла на платната през минута.

Тереза стигна до мястото си и отвори кошницата. На хоризонта слънцето се бе скрило зад огромна маса купести облаци. Тя извади два сандвича, увити в целофан, и две пластмасови кутии с различни салати.

Загледа как Гарет остави настрана дъждобрана и смъкна платната. Яхтата веднага намали ход. Той работеше с гръб към нея и тя още веднъж забеляза колко силен изглежда. От мястото, където седеше, раменните му мускули ѝ се сториха много по-изпъкнали, отколкото първия път, когато го видя. Не можеше да повярва, че се намира на яхтата с този човек, а до вчера беше в Бостън. Всичко ѝ изглеждаше нереално.

Докато Гарет подготвяше яхтата, Тереза вдигна лице нагоре. По вятъра се усещаше, че температурата е спаднала и небето бавно потъмняваше.

Когато яхтата спря на място, Гарет спусна котвата. Изчака минута, за да се увери, че ще държи, и чак тогава зае мястото до Тереза.

— Ще ми се да мога да ти помогна с нещо — предложи усмихнато тя и отметна единия край на косата си точно както правеше Катерин.

Той не отговори веднага.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

Той кимна и изведнъж се почувства неловко.

— Засега тук сме добре. Но тъкмо си мислех, че ако вятърът се усили още повече, на връщане ще се наложи да сменям по-често галса.

Тя сипа по малко от картофената и зелевата салата в чинията с единия сандвич и му я подаде, отчитайки факта, че е седнал по-близо до нея този път.

— Значи връщането ни ще продължи по-дълго, така ли?

Гарет се пресегна за една от белите пластмасови лъжички и си гребна от зелето. Не отговори веднага.

— Малко по-дълго… Но няма да е проблем, стига вятърът да не спре напълно. Ако това стане, тогава няма накъде да мърдаме.

— Изглежда, ти се е случвало и друг път.

— Да — кимна той, — един-два пъти. Случва се, но рядко.

По лицето ѝ се изписа обърканост.

— Защо се случва рядко, вятърът не духа ли непрекъснато?

— В открито море обикновено, да.

— Как така обикновено?

Той се усмихна развеселен и остави сандвича си в чинията.

— Ами ветровете духат поради разликата в температурите — когато топлият въздух се сблъска със студения. За да спре да духа вятърът в океана, ще е нужно температурата на въздуха да се изравни с температурата на водата с километри наоколо. Тук въздухът през деня обикновено е горещ, но когато слънцето започне да залязва, температурата му бързо спада. Затова най-доброто време за излизане с яхта е привечер. Температурата се променя непрекъснато и това предоставя чудесни условия за плаване.

— Какво става, когато няма вятър?

— Платната увисват и лодката спира да се движи. Безсилен си да направиш каквото и да е, за да тръгнеш.

— Казваш, че ти се е случвало такова нещо.

Той потвърди с глава.

— И какво направи?

— Практически, нищо. Просто седнах и започнах да се наслаждавам на тишината. Не се намирах в опасност, знаех, че след време температурата на въздуха ще спадне. Затова просто седях и чаках. След час, час и нещо се появи вятър и аз се върнах благополучно в пристанището.

— Значи денят се е оказал чудесен в крайна сметка.

— Точно така. — Той не издържа на съсредоточения ѝ в него поглед и извърна глава, заглеждайки се във вратата на каютата. След миг добави почти като на себе си: — Един от най-чудесните.

Катерин го повика от мястото си:

— Ела да седнеш до мен.

Гарет затвори вратата на каютата и ос запъти към нея.

— Днес е най-хубавият ден, който сме имали, откакто сме заедно продължи тя тихо. Май и двамата бяхме доста заети напоследък и… не знам… гласът ѝ постепенно заглъхваше просто исках да направя нещо по-специално за нас.

Докато я гледаше, на Гарет му се стори, че по лицето и е изписана същата нежност, каквато бе забелязал и през първата им брачна нощ.

Той се настани до нея и наля вино в чашите.

— Извинявай, че се застоявах до късно в магазина тия дни. Знаеш, че те обичам, нали?

— Знам. — Тя се усмихна и постави длан върху ръката му.

— Скоро всичко ще си дойде на мястото обещавам ти.

Катерин кимна и се пресегна за чашата си.

— Хайде да не говорим за това точно сега. Нека посветим вечерта само на нас двамата. Да оставим настрана всичко друго.

— Гарет?

Гарет се сепна и погледна към Тереза.

— Извинявай…

— Добре ли си? — Тя го гледаше едновременно със загриженост и почуда.

— Добре съм… Просто се замислих за нещо, което трябваше да свърша — импровизира той. — Както и да е. — Той се облегна назад и обви ръце около едното си повдигнато коляно. — Стига сме говорили за мен. Ако нямаш нищо против, Тереза, кажи ми още нещо за себе си.

Учудена и малко несигурна за това какво точно иска да узнае, тя започна от самото начало на живота си, спирайки се с малко повече подробности на по-основните моменти — образование, работа, любими занимания. Предимно обаче говореше за Кевин — колко прекрасен син е той, колко съжалява, че не може да прекарва повече време с него.

Гарет я слушаше и рядко продумваше. Когато тя свърши, я попита:

— Колко време беше омъжена?

— Осем години. Но Дейвид, бившият ми съпруг, се влюби в друга и започна нова връзка. Аз не можах да се примиря с това.

— И аз нямаше да мога — вметна тихо Гарет, — макар че това все пак не е утеха.

— Не е, разбира се. — Тереза замълча и отпи от газираната си напитка. — Но независимо от всичко запазихме приятелски отношения. Той е добър баща на Кевин, а аз не искам нищо повече от него.

Голяма вълна премина под корпуса и Гарет се извърна назад, за да види дали котвата все още държи. Когато застана отново с лице към Тереза, тя додаде:

— Е, сега е твой ред да ми разкажеш и ти още нещо за себе си.

Гарет също започна от далечното минало. Израснал в Уилмингтън като единствено дете. Майка му починала, когато бил на дванайсет години и баща му го взимал със себе си на кораба, така че той повечето време прекарвал на вода. След това ѝ разказа за колежанските години, като пропусна някои по-буйни постъпки, за да не оставя погрешни впечатления за себе си, и продължи за това как се стигнало до отварянето на магазина и как минават дните му напоследък. На Тереза ѝ се стори странно, че нито веднъж не спомена за Катерин.

Докато разговаряха, небето стана черно и около тях се спусна мъгла. Имаше нещо интимно в атмосферата — лекото поклащане на лодката, свежият въздух и вятърът, духащ в лицата им, като че ли се бяха наговорили да отпуснат досегашното им напрежение.

В по-късните часове Тереза щеше да опита да си спомни кога за последен път се е чувствала така на среща. Гарет нито веднъж не предложи да се видят отново, нито даде да се разбере, че очаква нещо повече от нея тази вечер. Мнозина от мъжете, с които бе излизала в Бостън, показваха по някакъв начин, че след като са ѝ предложили приятна вечер, очакват и тя да им даде нещо в замяна. Това беше доста често срещано поведение и затова разликата в неговото държание ѝ подейства освежително.

Когато разговорът достигна точка на затишие, Гарет се облегна назад и прекара пръсти през косата си. Затвори очи и като че ли се опита да се наслади на мига мълчание. В това време Тереза безшумно прибра употребените чинии и салфетки обратно в кошницата, за да не ги отнесе вятърът. След малко Гарет отвори очи.

— Май че е време да се връщаме — рече той и в гласа му като че ли се прокрадна съжаление, че разходката е към своя край.

Няколко минути по-късно яхтата потегли отново и Тереза почувства, че този път вятърът духа по-силно. Гарет стоеше зад щурвала и поддържаше курса на „Хепънстанс“. Тереза застана до него, подпряна с едната ръка на леера. Разговорът, който водиха двамата допреди малко, не излизаше от главата ѝ. Известно време никой не проговори и Гарет започна да се пита защо е излязъл от равновесие.

По време на последната им разходка, докато вечеряха и отпиваха вино Катерин и Гарет разговаряха тихо часове наред. Морето беше спокойно и лекото вълнение им действаше приятно.

По-късно същата нощ, след като се любиха, Катерин се сгуши до Гарет и замилва гърдите му, без да отронва дума.

— За какво мислиш? — попита я той най-накрая.

— Ами за това, че не съм предполагала, че ще е възможно да обикна някого толкова силно, както обичам, теб — прошепна тя.

Гарет я погали по бузата. Погледът на, Катерин не се отместваше от лицето му.

— Аз също не съм предполагал, че е възможно — отвърна той тихо. — Не знам какво ще правя, ако те няма.

— Ще ми обещаеш ли нещо?

— Всичко.

— Обещай ми, че ако нещо се случи с мен, ще си намериш някоя друга.

— Не вярвам, че ще мога да обикна друга, освен теб.

— Просто ми обещай.

Той не ѝ отговори веднага.

— Добре, ако това ще те удовлетвори, обещавам.

Усмихна ѝ се нежно.

Катерин се притисна до него.

— Щастлива съм Гарет.

Когато споменът най-сетне избледня, Гарет се изкашля и докосна Тереза по ръката, за да привлече вниманието ѝ.

— Погледни небето — посочи той нагоре, опитвайки се да поддържа естествен разговор. — Преди времето на секстантите и компасите моряците са се ориентирали по звездите. Ей там е Полярната звезда. Тя винаги сочи севера.

Тереза огледа небето.

— Как разпознаваш звездите?

— Като се използват някои основни съзвездия. Можеш ли да различиш Голямата мечка?

— Да, разбира се.

— Ако теглиш мислено права линия от горната крайна звезда, тя сочи Полярната звезда.

Тереза проследи посоката на ръката му, сочеща към звездите, за които той говореше, и се замисли за него и за нещата, които го интересуваха. Ветроходство, подводен спорт, риболов, ориентиране по звездите — всичко, свързано с океана. Или по-точно всичко, което би му дало възможност да остава сам часове наред.

Гарет се пресегна да вземе тъмносиния си дъждобран, който бе оставил до щурвала, и го облече.

— Финикийците са били може би най-големите изследователи на океаните в историята. През VI век преди новата ера те заявили, че са плавали около континента Африка, но никой не им повярвал, защото се кълнели, че Северната звезда била изчезнала по средата на пътуването им. Но тя наистина е изчезнала.

— Защо?

— Защото те са влезли в южното полукълбо. Така историците разбрали по-късно, че са казвали истината. Преди това никой не бил виждал това да се случва или и да го е видял, не го е записал. Трябвало е да минат две хиляди години, за да се докаже, че финикийците са били прави.

Тя кимна, представяйки си тяхното далечно плаване. Запита се защо не е учила такива неща, докато е растяла, и се възхити на този мъж, че ги знаеше. И изведнъж разбра защо Катерин се е влюбила в него. Не толкова, че е необикновено привлекателен или амбициозен, или дори чаровен. Това беше едната страна. По-важното беше, че той живееше живота си по свои собствени правила. Имаше нещо загадъчно и различно в начина, по който се държеше, нещо много мъжествено. И това го отличаваше от всеки мъж, когото бе срещала дотогава.

Гарет ѝ хвърли поглед, когато не я чу да му отговаря, и отново забеляза колко е хубава. В тъмнината бледата ѝ кожа изглеждаше като безплътна и той се улови, че си представя как прекарва пръсти по бузите ѝ. И побърза да тръсне глава, за да се отърси от подобни мисли.

Но не можа. Вятърът разрошваше косата ѝ и от гледката стомахът му се сви. Откога не се е чувствал така? От много отдавна със сигурност. Но не можеше да направи нищо. Нито времето беше подходящо, нито мястото… нито човекът. Дълбоко в себе си се запита дали изобщо нещо щеше да е отново подходящо някой ден.

— Надявам се, че не съм те отегчил — рече той най-сетне с пресилено спокойствие, — но винаги са ме увличали такива истории.