Коленете ѝ бяха изцапани с пръст, на едната ѝ буза също имаше кални пръски. От вързаната ѝ на опашка коса се бяха измъкнали няколко кичура, лицето и беше зачервено и потно.

— Напротив, прекрасна си.

Катерин свали ръкавиците си и ги метна на верандата.

— Е, чак прекрасна не съм, но ти благодаря все пак. Хайде, ела да ти приготвя нещо за ядене. Знам, че трябва да се връщаш в магазина.

Гарет въздъхна и най-накрая обърна лице към Тереза, която го гледаше очаквателно. Той заговори тихо:

— Тя олицетворяваше всичко, което съм искал. Беше красива и чаровна, с остро чувство за хумор и ме подкрепяше във всяко начинание. На практика я познавах цял живот — още от училищните години. Оженихме се една година след като завършихме университета. Живяхме заедно шест години преди злополуката и това бяха най-хубавите години в живота ми. Когато я загубих… — той замълча, сякаш търсеше думи. — Не знам дали някога ще свикна с мисълта, че я няма.

Гарет така говореше за Катерин, че на Тереза ѝ стана много по-мъчно за него, отколкото си бе представяла. Това не се дължеше само на гласа му, но и на израза на лицето му още преди да почне да я описва — сякаш се разкъсваше между красотата на спомените и болката от връщането му към тях. Макар че писмата му бяха трогателни, тя не беше подготвена за това. Не биваше да разбуждам спомените му. Винаги съм знаела как се чувства. Нямаше никаква причина да го карам да говори за миналото.

„Не, има — неочаквано се обади друг глас в нея. — Трябваше лично да видиш реакцията му. Трябваше да разбереш дали е готов да загърби миналото си.“

След малко Гарет разсеяно хвърли останалите черупки във водата.

— Извинявай за това.

— За кое?

— Не трябваше да ти говоря за нея. Или поне не чак толкова.

— Няма нищо, Гарет. Нали аз го поисках, аз те помолих да ми разкажеш за нея.

— Нямах представа, че ще прозвучи по този начин. — Каза го така, сякаш имаше чувството, че е извършил нещо нередно.

Реакцията на Тереза беше почти инстинктивна. Тя пристъпи към него и бавно хвана ръката му. Когато го погледна, видя изненада в очите му, но той не се отдръпна.

— Загубил се съпруга… Повечето хора на нашата възраст дори не подозират какво значи това. — Докато тя търсеше подходящите думи, той беше забол поглед в краката си. — Твоите чувства говорят много за теб. Ти си от хората, които обичат един човек завинаги… Не бива да се срамуваш от това.

— Знам. Но ето вече три години…

— Един ден ще срещнеш отново някоя по-различна от другите. Това се случва на хора, които са се влюбвали само веднъж. То е в природата им.

Тя стисна ръката му и Гарет почувства, че го изпълва гореща вълна от допира ѝ. Не можеше да си обясни защо, но не му се искаше тя да го пусне.

— Надявам се да си права — успя най-сетне да отрони той.

— Права съм. Разбирам от тия неща. Забрави ли, че съм и майка?

Той се изсмя под носа си, опитвайки се да отпуши напрежението.

— Не съм забравил. И предполагам, че си добра майка.

Те се обърнаха и тръгнаха обратно към кея, разговаряйки за последните три години, без да си пускат ръцете. През цялото време, докато стигнаха до колата му и потеглиха към магазина, Гарет се чувстваше по-объркан от всеки друг път. През тези два дни се бяха случили толкова неочаквани неща. Тереза вече не беше непозната, но не беше и просто приятелка. Нямаше съмнение, че бе увлечен по нея. Но след няколко дни тя щеше да си замине и вероятно така щеше да е по-добре.

— За какво мислиш? — попита го тя.

Минаваха по моста в посока към Уилмингтън и „Айланд Дайвинг“ и Гарет превключи на по-висока предавка. Хайде де, подкани се той наум. Кажи ѝ точно какви мисли ти се въртят в главата.

— Ами мислех си — заговори той най-накрая, изненадан от себе си, — че ако нямаш някакви планове за довечера, ми се ще да те поканя на вечеря у дома. Тя се усмихна.

— Много се надявах да кажеш тъкмо това.

Той продължаваше да е изненадан от себе си, и когато отби наляво по улицата, водеща към магазина.

— Можеш ли да дойдеш вкъщи към осем? Имам да свърша някои неща в магазина и предполагам, че това ще ме позабави.

— Няма проблем. Къде живееш?

— В Каролина Бийч. Ще ти обясня как да стигнеш, като отидем в магазина.

Той паркира колата и Тереза го последва в канцеларията му. Гарет ѝ начерта на едно листче пътя до дома му, после, стараейки се да не изглежда толкова смутен, както се чувстваше, добави:

— Мисля, че лесно ще ме намериш… пикапът ми ще бъде пред къщата. Но ако се объркаш, най-отдолу съм ти написал телефона си.

След като тя си тръгна, Гарет се улови, че вече мисли за предстоящата вечер. Както седеше в канцеларията си, два въпроса, на които не можеше да си отговори, зачовъркаха съзнанието му! Първият беше: с какво толкова го привличаше Тереза? И вторият, защо изведнъж почувства, че е предал Катерин?

8

Докато Гарет си вършеше работата в магазина, Тереза прекара следващите няколко часа от следобеда в разглеждане на Уилмингтън. Тъй като не познаваше добре града, попита как да стигне до историческите му места, а после пообиколи магазините. Повечето от тях бяха предназначени предимно за туристи и тя намери няколко неща, които Кевин щеше да хареса, макар никак да не бяха по нейния вкус. Купи му и два чифта къси панталони, които да носи след завръщането си от Калифорния, и накрая се прибра в хотела да подремне малко. Последните два дни си бяха казали думата и тя мигом заспа.

Гарет от своя страна се сблъска с неприятности. Пратката с новата стока пристигна малко след като се бе върнал в магазина, но тя съдържаше и неща, които не му бяха нужни, та се наложи да се обади във фирмата, за да уреди връщането им. По-късно следобед му бе съобщено, че трима от учениците му, които си бяха записали часове по гмуркане за този уикенд, щели да отсъстват от града и отменяха часовете си. Не можа да се свърже и с никого от списъка на чакащите.

Към шест и половина се почувства изморен, и когато след малко приключи работата си за деня, изпусна дълбока въздишка на облекчение. На път за вкъщи се отби в бакалницата и купи някои необходими неща за вечерята. Прибра се, взе си един душ и се облече с джинси и лека памучна риза. Извади от хладилника бутилка бира, отвори я и отиде да седне на един от столовете от ковано желязо на задната веранда. Погледна часовника си — Тереза щеше да дойде скоро.


Гарет още седеше на задната веранда, когато чу откъм улицата шума на двигател, работещ на бавни обороти. Слезе от верандата и мина отстрани на къщата, откъдето видя Тереза да паркира точно зад лекотоварния му автомобил.

Тя слезе от колата си, облечена с джинси и същата онази блуза, която подчертаваше прелестите ѝ. Имаше отпочинал вид и когато, приближавайки се към него, му се усмихна сърдечно, той почувства, че увлечението му е станало още по-силно в сравнение с днес на обяд, и това го накара да се притесни поради причина, която не искаше да признае.

Той тръгна към нея възможно най-нехайно и по средата на пътя пресрещна Тереза, която носеше бутилка бяло вино. Веднага го лъхна аромат на парфюм — нещо, което дотогава не бе употребявала.

— Донесох малко вино — каза тя и му подаде шишето. — Реших, че може да върви с вечерята. — После, след кратка пауза, попита: — Как мина следобедът ти?

— Беше много натоварен. Клиентите не спряха да влизат до последната минута, а аз имах да прегледам куп документи. Фактически се прибрах едва преди малко. — Той тръгна към предната врата, Тереза го следваше. — А ти? Какво прави досега?

— Наложи се да подремна малко — каза тя, като че ли да го подкачи и той се засмя.

— Забравих да те питам дали не искаше нещо по-специално за вечеря?

— А ти какво си намислил да правиш?

— Реших да сложа филета на скара, но не съм сигурен дали обичаш такива неща.

— Шегуваш ли се? Забрави ли, че съм израснала в Небраска? Обожавам хубавия стек.

— В такъв случай те очаква изненада.

— Каква?

— Ами аз съм човекът, който прави най-хубавите стекове на света.

— О! Виж ти, нима?

— Ще ти го докажа — увери я той, а смехът ѝ проехтя като мелодия.

Докато вървяха към входната врата, Тереза огледа къщата за първи път. Беше относително малка — едноетажна, с правоъгълна форма, облицована с дъски, чиято боя беше поизлющена на места. За разлика от другите къщи в Райтсвил Бийч тя беше разположена направо на пясъка. Когато го попита защо не е върху повдигната основа, Гарет ѝ поясни, че била построена, преди да влезе в сила разпоредбата за противоураганен строеж.

— Сега сградите трябва да се строят така, че когато морето приижда, вълните да могат да минават под основната конструкция. Вероятно следващата ураганна буря ще отнесе тази стара къщурка в морето, но досега имах късмет.

— Това не те ли безпокои?

— Не особено. Къщата не е голяма и по тази причина мога да си позволя да я поддържам. Сигурно предишният собственик се е уморил най-накрая от силните бури, връхлитащи от океана, и затова се е отървал от нея.

Те се изкачиха по напуканите стълби и влязоха вътре. Първото, което направи впечатление на Тереза, беше изгледът от всекидневната. Прозорците, високи от пода до тавана, заемаха цялата задна стена на къщата и гледаха към задната веранда и Каролина Бийч.

— Невероятна гледка! — възкликна Тереза.

— Нали? От няколко години живея тук и все още не мога да я приема за реална.

В едната стена имаше камина, около която висяха десетина подводни снимки. Тя се приближи до тях.

— Мога ли да разгледам къщата?

— Разбира се. Аз пък ще ида да подготвя скарата, че има нужда да се почисти.

Гарет излезе през плъзгащата се стъклена врата. Когато остана сама, Тереза се застоя малко пред снимките, после тръгна да види останалата част от къщата. И в нея, като в повечето къщи на брега, удобно можеха да живеят не повече от двама души. Имаше само една спалня, в която се влизаше през всекидневната, и прозорците ѝ с изглед към брега също бяха високи от пода до тавана. В предната част на къщата — откъм улицата — се намираше кухнята, малка трапезария по-скоро ниша, отколкото стая и банята. Макар навсякъде да беше чисто и подредено, пак личеше, че не е било освежавано от години.

Връщайки се обратно към всекидневната, Тереза спря пред спалнята и надникна вътре. И там подводни снимки украсяваха стените. Освен тях точно над леглото висеше голяма карта на северно каролинското крайбрежие, на която бяха отбелязани местата на около петстотин потънали кораба. На нощното шкафче зърна снимка на жена в рамка. Огледа се, за да се увери, че Гарет е все още навън, и пристъпи навътре в стаята.

Катерин трябва да е била около двайсет и пет годишна, когато е починала. Изглежда, и тази снимка, като останалите на стената, беше правена от Гарет и тя се запита дали я е поставил в рамка преди, или след злополуката. Вдигна я и видя, че Катерин е била много хубава — малко по-дребна от нея, с руса коса, която се спускаше до средата на гърба ѝ. Въпреки че снимката беше малко зърнеста, като че ли преснимана от по-малка, очите на Катерин се виждаха доста ясно. Тъмнозелени и малко като котешки, те ѝ придаваха екзотичен вид, и като че ли се бяха вторачили в Терезините. Тя внимателно върна снимката на мястото ѝ, стараейки се да я постави пак под същия ъгъл. Когато се обърна да си върви, продължи да чувства, че Катерин наблюдава всяко нейно движение.

Тереза потисна това усещане и се погледна в огледалото над скрина с чекмеджета. За своя изненада видя втъкната в рамката му още една снимка на Катерин, но заедно с Гарет. Двамата стояха на палубата на „Хепънстанс“, усмихнати до уши. Тъй като яхтата изглеждаше така, сякаш е била току-що възстановена, вероятно снимката е била правена само няколко месеца преди смъртта на Катерин.

Очаквайки Гарет да влезе всеки момент, Тереза излезе от спалнята му, изпълнена донякъде с чувство на вина. Отиде до плъзгащите се стъклени врати, които водеха към верандата, и ги отвори. Гарет чистеше решетката на скарата и ѝ се усмихна, като я видя. Тя се приближи до него и се облегна на парапета.

— Ти ли си правил ония снимки на стената в дневната? — попита го тя.

Той отмахна кичур коса от челото с опакото на ръката си и отвърна:

— Да. Известно време взимах фотоапарата си всеки път, когато отивах да се гмуркам. Повечето окачих в магазина, но тъй като пак ми останаха доста, реших да окача няколко и на стените тук.

— Изглеждат професионално направени.

— Благодаря. Но мисля, че качеството им се дължи предимно на огромното количество, което направих. Ако знаеш колко несполучливи излязоха повечето.

Докато говореше, Гарет вдигна високо решетката. Въпреки че беше почерняла на места, изглеждаше готова за ползване и той я остави настрана. После взе чувалче с дървени въглища, сложи малко в табличката на скарата, която сигурно беше трийсетгодишна и ги понамести, за да ги изравни. След това пръсна върху всяка брикета малко газ за запалки.