Тереза подметна с шеговит тон:

— Знаеш ли, че вече използват за скарите пропан вместо въглища.

— Знам, но предпочитам начина, който ми е познат още от детството ми. Освен това така е и по-вкусно. А с пропан е все едно да печеш на печката в кухнята.

Тя се усмихна.

— Обеща да ми поднесеш най-вкусния стек, който съм яла досега.

— И ще го получиш. Имай ми вяра.

Той свърши да пръска и остави флакона с газ до чувалчето с дървени въглища.

— Сега ще ги оставя малко да се напоят. Искаш ли нещо за пиене?

— Какво имаш? — попита Тереза.

Гарет се изкашля.

— Бира, безалкохолно и виното, което донесе.

— Една бира ще ми дойде добре.

Той прибра чувалчето и флакона с газ в един стар моряшки сандък, които стоеше до външната стена на къщата. След като избърса подметките си от пясъка, влезе вътре, оставяйки стъклената врата отворена.

Докато го нямаше, Тереза вдигна глава и огледа плажа от вече клонеше на запад и повечето хора си бяха отишли, а малкото останали или тичаха, или се разхождаха бавно. Въпреки това поне десетина души минаха покрай къщата за краткото време, докато Гарет беше вътре.

— Не те ли уморяват всички тия хора, които минават оттук? — попита го Тереза, когато той се върна.

Той ѝ подаде бирата и отвърна.

— Не. Мен по цял ден ме няма тук. Обикновено, докато се прибера, плажът почти обезлюдява. А зимата не се мярка жива душа наоколо.

За миг тя си го представи как седи на верандата и наблюдава океана — сам, както винаги. Гарет бръкна в джоба на джинсите си и извади кибрит. Запали въглищата и се отдръпна, когато пламъците лумнаха. Лекият бриз подгони огъня в кръг.

— Е, сега вече се залавям с приготвянето на вечерята.

— Да ти помогна ли с нещо?

— То няма много за правене. Но ако си късметлийка, може и да ти разкрия моята тайна рецепта.

Тя наклони глава на една страна и го изгледа дяволито.

— Ама ти май си много старателен по отношение на тия стекове.

— Вярно е, но знам какво правя.

Той ѝ намигна и тя се разсмя, след което го последва в кухнята. Гарет отвори един от шкафовете и извади няколко картофа. Отиде до мивката, изми си ръцете, а след това и картофите. После се върна при печката и започна да увива всеки картоф във фолио и да го поставя върху решетката на фурната.

— А аз какво да правя?

— Нали ти казах, няма много за правене. Засега държа всичко под контрол. Купих една готова салата и с това приключва менюто.

Тереза се дръпна настрана, а Гарет пъхна решетката във фурната и извади салатата от хладилника. Хвърли на Тереза поглед с ъгълчето на окото си, докато пресилваше салатата в една купа. Защо така изведнъж му се прииска да бъде възможно по-близо до нея? С този въпрос в главата той пак отвори хладилника и извади филетата, които бе поръчал да му нарежат в магазина за тази вечер. След това взе от шкафа до хладилника останалите продукти, които му трябваха, и ги постави на плота до Тереза.

Тя му хвърли предизвикателна усмивка.

— И така, какво им е толкова специалното на тия филета?

Той пропъди натрапчивата мисъл от главата си и наля малко бренди в дълбока купа.

— Няколко неща. Първо, купуваш парчета месо с тази дебелина. Обикновено в магазина не ги режат толкова дебело, така че трябва да поискаш да са такива. После ги поръсваш с малко сол, черен пипер, чесън на прах и ги оставяш да киснат в бренди, докато дървените въглища станат на жар.

Той правеше това, което говореше, и за първи път, откакто се запознаха, видът му издаваше истинската му възраст. Въз основа на всичко, което ѝ бе разказал, тя прецени, че е най-малко четири години по-голям от нея.

— И това ли е тайната ти?

— Това е само началото — обеща той и като че ли едва сега забеляза колко е красива. — Малко преди да ги сложа на скарата, ще ги напръскам с вода, за да станат по-сочни. Останалото е начинът, по който ги печеш, а не с какво са подправени.

— Говориш така, сякаш си истински готвач.

— Не, чак истински готвач не съм, защото умея да правя само няколко неща, но напоследък рядко си готвя. Като се прибера вкъщи, обикновено гледам да приготвя нещо, което не изисква много труд и време.

— И аз съм същата. Ако не беше Кевин, едва ли изобщо бих готвила.

Той привърши с предварителните приготовления, отиде до едно чекмедже, откъдето извади нож, и пак застана до нея. След това взе няколко домата и започна да ги реже на кубчета.

— Ти май много се спогаждаш с Кевин.

— Вярно е. Надявам се да продължим така и занапред. Още е малък, но се безпокоя, като порасне, да не почне да прекарва по-малко време с мен.

— Аз не бих се безпокоил толкова. От начина, по който ми говориш, мисля, че двамата винаги ще бъдете близки.

— Дано да е така. Засега той е всичко, което имам… Не знам какво ще правя, когато започне да ме отстранява от живота си. Имам няколко приятелки с момчета и те ми казват, че това е неизбежно.

— Е, той положително ще се промени по някакъв начин — всеки се променя, но това не значи, че няма да ти обръща внимание.

Тя го погледна.

— От опит ли говориш, или просто ми казваш неща, които искам да чуя.

Той сви рамене и отново усети парфюма ѝ.

— Просто си спомням как беше с мен и баща ми. Винаги сме били близки и това не се промени, когато минах в гимназията. Започнах да правя различни неща, да се виждам по-често с приятели, но ние не престанахме да общуваме, когато се приберях у дома.

— Много ми се иска и с Кевин да е така.

Докато приготовленията бяха в ход, над тях се слегна отморяваща тишина. Простото действие на рязането на доматите с нея до него стопи част от тревогата, която го бе обсебила дотогава. Тереза беше първата жена, която канеше в този дом, но чувстваше, че му е приятно присъствието ѝ тук.

Той изсипа нарязаните домати в купа за салата и избърса ръцете си с книжна салфетка. После се наведе да вземе второ шише бира за себе си.

— Ще пийнеш ли още една и ти?

Тя пресуши шишето си и се изненада, че го е изпила толкова бързо. Кимна и остави празното шише на плота. Гарет отвори две бири и ѝ подаде едната. Тереза стоеше отпусната до плота и докато поемаше шишето, нещо във външния ѝ вид му се стори познато — дали не беше усмивката, която играеше по устните ѝ, или косият ѝ поглед, с който го наблюдаваше как вдига шишето, за да отпие. Отново си спомни за онзи мързелив летен ден, когато изненада Катерин, като се върна вкъщи за обяд — ден, който в ретроспекция бе пълен със знаци… но можеше ли да предвиди всичко, което щеше да се случи? Двамата стояха в кухнята, точно както сега той стоеше с Тереза.

— Доколкото разбирам, ти май вече си обядвала каза Гарет, когато Катерин застана пред отворения хладилник.

Катерин го погледна.

— Не съм гладна отвърна тя, а по-скоро жадна. Искаш ли изстуден чай?

— С удоволствие. Провери ли дали дойде пощата?

Катерин кимна и свали чайника от горната полица.

— Да, на масата е.

Тя отвори бюфета и извади две чаши. Наля в едната чаша и тъкмо хвана другата, за да я напълни и тя се изплъзна от ръката ѝ.

— Добре ли си? — попита Гарет разтревожен и остави писмата.

Смутена, Катерин прекара пръсти назад в косата си и се наведе да събере стъклените парчета.

— Просто ми се зави свят за миг. Ще се оправя.

Гарет клекна до нея, за да ѝ помогне.

— Пак ли не се чувстваш добре?

— Не, но може би се застоях, по-дълго навън тази сутрин.

Той продължи мълчаливо да почиства пода от стъклата.

— Настояваш ли да се върна в магазина? Тази седмица наистина доста ти се струпа.

— Ще ми мине. Освен това знам, че имаш много работа.

Знаеше, че е права, но когато се приготви да тръгва, се изпълни с предчувствието, че не биваше да я послуша.

Той отпи дълга глътка и изведнъж усета спокойствието в кухнята.

— Отивам да проверя въглищата — каза той, изпитвайки нужда да прави нещо, каквото и да било. — Надявам се вече да са готови.

— Да сложа ли масата в това време?

— Разбира се. Ето тук е всичко, което ще ти трябва.

След като ѝ показа откъде да вземе приборите, той тръгна към верандата, насилвайки се да се отпусне и да пропъди спомените от съзнанието си. Провери въглищата и прецени, че им трябват още няколко минути, за да станат на жар. Отиде до моряшкия сандък и извади от него малък мях. Подпря го до парапета близо до скарата и си пое дълбоко въздух. Океанският въздух беше свеж, почти опияняващ, и за първи път, независимо от яркия спомен за Катерин преди минути, му беше приятно, че Тереза е тук. Дори се чувстваше щастлив — нещо, което отдавна не бе изпитвал.

И това не се дължеше само на непринуденото им общуване, а и на дребните неща, които правеше Тереза. На начина, по който се усмихваше, по който го гледаше, дори по който го беше хванала за ръка в ранния следобед. Започваше да му се струва, че я познава от много по-отдавна. Запита се дали това се дължи на приликата ѝ в много отношения с Катерин, или просто защото баща му го накара да разбере, че е крайно време да започне да се вижда с някого.

Докато той беше навън, Тереза се зае да подрежда масата. Постави чаши за вино до всяка чиния и извади от чекмеджето сребърни прибори. Видя, че вътре има и два малки свещника и свещи. Помисли си дали няма да претрупа масата с тях, но реши да ги сложи и да остави на него, ако иска, да ги запали. Тъкмо привърши, и Гарет влезе.

— Трябва да почакаме още мъничко. Искаш ли да седнем отвън, докато стане време?

Тереза взе бирата си и го последва. И сега духаше вятър, но не толкова силен, както предишната вечер. Тя се настани на стола до Гарет. Той изпружи крака и кръстоса глезени, дълбоко разкопчаната тънка риза разкриваше загорялата му от слънцето кожа. Беше отправил поглед към океана. Тя затвори за миг очи и си помисли, че отдавна не се е чувствала толкова жизнена.

— Сигурен съм, че от мястото, където живееш в Бостън, нямаш такава гледка — внезапно наруши той тишината.

— Така е, нямам. Живея в апартамент. Родителите ми не могат да ми се начудят как мога да живея в центъра на града. Според тях предградията са за предпочитане.

— А защо живееш там?

— Така свикнах още преди да се разведа. Но сега пък ми е по-удобно. На няколко минути път съм от редакцията. Училището на Кевин е през една пресечка и не се налага да шофирам по магистралата, освен когато излизам от града. Другата причина е, че исках да сменя обстановката, след като бракът ми се разпадна. Направо не можех да издържам, на погледите на съседите ми, когато научиха, че Дейвид се изнесе от къщи.

— В какъв смисъл?

Тя сви рамене и гласът ѝ стана по-тих.

— На никого от тях не съм казвала защо се разведохме с Дейвид. Реших, че не е тяхна работа да знаят.

— Разбира се, че не е.

Тя замълча, сякаш се унесе в спомени, после продължи:

— Да, но в техните представи Дейвид беше прекрасен съпруг, хубав, преуспяващ и не можеха да си представят, че е способен да извърши нещо нередно. Дори докато бяхме заедно, той се държеше безупречно. До края нямах представа, че има извънбрачна връзка. — Тя се обърна към него, лицето ѝ бе помръкнало. — Както казват, съпругата последна научава.

— А ти как научи?

— Може да ти прозвучи банално — заклати глава тя, — но го научих от пункта за химическо чистене. Когато отидох да взема дрехите му, жената ми подаде някакви бележки, които намерила в джоба му. Едната беше сметка от хотелска стая в центъра. По датата си спомних, че същата вечер си беше у дома, така че трябва да го е ползвал само следобеда. Той отрече, когато го попитах, но от начина, по който ме гледаше, разбрах, че ме лъже. Накрая всичко излезе наяве и аз подадох молба за развод.

Гарет я слушаше внимателно и се питаше как е могла да се влюби в човек, който е способен да ѝ причини такова нещо. Сякаш прочела мислите му, тя продължи:

— Дейвид е от онези мъже, които лесно могат да ти завъртят главата и да те накарат да им вярваш. Мисля, че дори самият той вярваше на повечето неща, които ми говореше. Запознахме се в колежа. Той беше умен и очарователен и аз бях поласкана, че проявява интерес към мен — съвсем младо, свито момиче, дошло направо от Небраска. Не приличаше на никого от момчетата, които познавах дотогава. А когато се оженихме, си мислех, че ми се очертава живот като в романите. Но той явно е бил далеч от тази мисъл, защото, както разбрах по-късно, започнал да ми изневерява още на петия месец след женитбата ни.

Тя пак замълча и Гарет погледна към шишето си с бира.

— Не знам какво да ти кажа.

— Няма нищо за казване. Всичко свърши и както ти споменах вчера, единственото, което искам от него, е да бъде добър баща на Кевин.

— Като те слушам, сякаш лесно си разрешила нещата.