Кевин се прибра у дома след няколко дни и по тази причина за Тереза седмицата мина по-бързо, отколкото за Гарет. През първата си вечер вкъщи Кевин вечеря с майка си и ѝ разказа откъслечно как е прекарал ваканцията си, накрая си легна и спа непробудно почти петнайсет часа. Когато се събуди, го чакаше дълъг списък от неща, които трябваше да се свършат. Имаше нужда от нови дрехи за училище — беше пораснал и миналогодишните вече не му ставаха, трябваше да се запише за есенната футболна лига. Това отне почти цялата събота. На всичкото отгоре куфарът му беше пълен с мръсни дрехи, които трябваше да се изперат, освен това той искаше час по-скоро да прояви филмчетата, заснети през ваканцията му, а във вторник имаше час при зъболекаря, за да се види дали има нужда от шина.

С други думи, животът в дома на Осбърнови се върна в обичайните си релси.

На втората вечер след пристигането му Тереза разказа на Кевин за почивката си в Кейп Код и за пътуването си до Уилмингтън. Спомена за Гарет, стараейки се да предаде какво чувства към него така, че да не плаши сина си. Когато му каза, че ще заминат при него в края на следващата седмица, отначало Кевин като че ли не прояви огромно желание. Но след като научи с какво се занимава Гарет, интересът му се събуди.

— Значи ще ме научи как да плувам под вода?

— Каза, че стига да поискаш, ще те научи.

— Жестоко! — рече той и продължи със заниманието си.

Няколко дни по-късно Тереза го заведе да му купи няколко списания за леко водолазния спорт. До заминаването им Кевин вече знаеше как се казва всяка част от възможната екипировка, която щеше да притежава — явно, че вече мечтаеше за предстоящото си приключение.

Междувременно Гарет се претоварваше с работа. Оставаше до късно в магазина, мислейки си за Тереза, и си запълваше времето така, както след смъртта на Катерин. Когато спомена на баща си колко му липсва Тереза, той само се усмихна и кимна. Нещо в държането на баща му го караше да се пита какви ли мисли му се въртят в ума.

Тереза и Гарет предварително се бяха уговорили, че ще бъде по-добре тя и Кевин да не отсядат у Гарет, но тъй като сезонът не бе приключил, всички хотели и квартири в града бяха заети. За щастие Гарет познаваше собственика на един малък мотел на километър и половина от дома му, така че успя да им уреди настаняването там.

В деня, в който Тереза и Кевин трябваше да пристигнат, Гарет накупи разни продукти, изми пикапа си отвътре и отвън и след като си взе душ, потегли към летището.

Зачака нервно в залата за посрещачи, облечен в светлокафяви панталони, маратонки и ризата, която му бе изпратила Тереза.

През изминалите две седмици чувствата му към нея се бяха засилили. Съзнаваше, че това, което се бе случило между тях, не беше плод само на физическо привличане — копнежът му към нея говореше за нещо по-дълбоко, по-трайно. Когато проточи врат, за да я зърне сред пътниците, го обля вълна на безпокойство толкова отдавна не бе изпитвал такива чувства към някого, накъде ли отиваха нещата между тях?

Когато Тереза слезе от самолета с Кевин до нея, цялото му притеснение изведнъж се изпари. А Кевин изглеждаше точно като на снимката и много приличаше на майка си. Беше висок малко над метър и петдесет, имаше нейните тъмни коси и очи и дълги тънки крайници, които сякаш бяха пораснали по-бързо от останалата част на тялото му. Беше облечен с три четвърти панталони, маратонки „Найк“ и блуза от концерт на Хути и „Дъ Блоуфиш“. Целият му външен вид бе заимстван от Ем Ти Ви и Гарет не можа да не се усмихне. Дали ще е Бостън или Уилмингтън, нямаше значение — децата са си деца!

Когато Тереза го видя, вдигна ръка и му помаха. Гарет тръгна към тях и взе ръчния им багаж. Докато се колебаеше дали да я целуне пред Кевин, Тереза се наклони и го целуна непринудено по бузата.

— Гарет, запознай се със сина ми Кевин — представи го тя с гордост.

— Здравей, Кевин!

— Здравейте, господин Блейк! — отвърна той сковано, сякаш Гарет му беше учител.

— Наричай ме направо Гарет — насърчи го той, подавайки му ръка.

Кевин се здрависа плахо. До този момент никой възрастен, с изключение на Анет не му беше казвал да го нарича на малкото му име.

— Как пътувахте? — поинтересува се Гарет.

— Добре — отвърна Тереза.

— Взехте ли си нещо за ядене?

— Още не.

— Ами тогава искате ли да хапнем някъде набързо, преди да ви закарам до мотела?

— Звучи прекрасно.

— Имаш ли някакви предпочитания? — обърна се Гарет към Кевин.

— Да, в „Макдонадд“.

— О, миличък, не — побърза да възрази Тереза, но Гарет я възпря, като поклати глава.

— Нямам нищо против да е в „Макдонадд“.

— Сигурен ли си?

— Напълно. И аз си похапвам често там.

Кевин изглеждаше доволен от отговора му и тримата се запътиха към лентата за багажа. Докато излизаха от сградата на летището, Гарет попита:

— Плуваш ли добре, Кевин?

— Доста добре.

— Готов ли си за някой и друг урок по подводно плуване този уикенд?

— Мисля, че да… Четох някои неща за това — отвърна момчето, стараейки се да говори като по-възрастен.

— Много добре. Надявах се на такъв отговор. Ако имаме късмет, може и да успеем да ти връчим разрешително, преди да си заминеш.

— Какво значи това?

— Ами това е удостоверение, което ще ти разрешава да практикуваш леководолазен спорт където пожелаеш, нещо като шофьорска книжка.

— И можете да го направите за няколко дни?

— Разбира се. От теб се иска да минеш през писмен тест и да прекараш определен брой часове под водата с инструктор. Но тъй като този уикенд ще бъдеш единственият ми ученик, освен ако и майка ти не иска да се включи, ще разполагаме с предостатъчно време.

— Жестоко! — възкликна Кевин и се обърна към Тереза: — Ти ще вземеш ли уроци, мамо?

— Не знам. Може би.

— Мисля, че трябва — каза Кевин. — Ще бъде много забавно.

— Той е прав, и ти трябва да се научиш — намеси се Гарет със самодоволна усмивка, знаейки, че тя ще се почувства притисната от двамата и вероятно ще се съгласи.

— Добре — извъртя очи нагоре тя. И аз ще дойда. Но видя ли акула, изчезвам.

— Ама ще има ли акули? — попита бързо Кевин.

— Да, вероятно ще видим и акули, но те са малки и не закачат хората.

— Колко малки? — поиска да узнае Тереза, спомняйки си, че ѝ бе разказал как се бил натъкнал на риба чук.

— Достатъчно малки, така че няма място за безпокойство.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно.

— Жестоко! — повтори Кевин под носа си, а Тереза хвърли поглед към Гарет, питайки се дали говори истината.

След като си взеха багажа и се отбиха да хапнат, Гарет ги закара до мотела. Помогна им да внесат пътните си чанти, после отиде до колата си и се върна с една книга и някакви листове подмишница.

— Кевин… това е за теб.

— Какво е това?

— Това е книгата и листовките, които трябва да прочетеш, за да получиш разрешително. Не се плаши, само изглежда, че има много за четене. Но ако искаш да почваме от утре, ще трябва да си прочел първите два раздела и да си попълнил първата листовка.

— Трудно ли е?

— Не, много е лесно, но трябва да го направиш. Книгата ще ти помогне да намериш отговорите, в които не си сигурен.

— Значи мога да поглеждам отговорите, докато попълвам листовката?

— Да — кимна Гарет. — Когато давам това на учениците си, ги карам да се подготвят вкъщи и съм сигурен, че всеки използва книгата. По-важното е да се опиташ да научиш, което ти е нужно. Леководолазният спорт е приятно занимание, но може да стане опасно, ако не го практикуваш правилно.

Гарет подаде книгата на Кевин и продължи:

— Ако успееш да свършиш до утре, а имаш да прочетеш двайсетина страници плюс листовката, ще отидем в басейна за първия етап. Там ще научиш как да слагаш екипировката си и после ще се гмуркаме малко.

— Няма ли да се гмуркаме в океана?

— Утре не. Отначало ще ти е нужно известно време, докато свикнеш с екипировката си. След няколкочасови упражнения ще си готов. Ще излезем в океана понеделник или вторник за първите ти истински гмуркания. А ако прекараш достатъчно часове във водата, ще се качиш на самолета за вкъщи с временно разрешително за практикуване на този спорт. После ще ми изпратиш по пощата попълнен формуляр и след две седмици ще получиш пак по пощата действителното си разрешително.

Кевин започна да прелиства страниците.

— И мама ли ще прави същото?

— Ако иска да получи разрешително, да.

Тереза се приближи и надвеси над рамото на Кевин, за да хвърли поглед на книгата. Информацията не ѝ се стори чак толкова плашеща.

— Кевин — заговори тя, — ако си изморен, можем да почнем двамата заедно утре сутринта.

— Не съм много изморен — отвърна той поривисто.

— Тогава ще имаш ли нещо против, ако двамата с Гарет отидем в задния двор да си поговорим?

— Не, вървете — отвърна момчето разсеяно, вече съсредоточено в първата страница.

Навън Гарет и Тереза седнаха на известно разстояние един от друг. Тереза се обърна назад и видя, че Кевин вече е забил глава над четивото си.

— Нали не използваш най-бързия начин за Кевин да получи разрешително?

Гарет поклати глава.

— Не, съвсем не. За да получиш такъв документ — разрешително за практикуване на водолазен спорт като развлечение, — е необходимо да преминеш през няколко теста и да прекараш определен брой часове във водата под наблюдението на инструктор. Нищо повече. Обикновено часовете за обучението са три-четири уикенда, и то защото хората нямат време през седмицата. Кевин ще получи същия брой часове, само че по-сбито.

— Благодарна съм си ти за това, което правиш за него.

— Ей, забрави ли с какво си изкарвам прехраната? — И след като се увери, че Кевин продължава да чете, отмести стола си малко по-близо. — Много ми липсваше през тези две седмици — додаде той тихо, хващайки я за ръката.

— И ти ми липсваше.

— Изглеждаш прекрасно — продължи той. — Ти беше най-хубавата жена, която слезе от самолета.

Тереза се изчерви, което я изненада.

— Благодаря ти… Ти също изглеждаш добре… особено с тази риза.

— Предположих, че ще ти хареса.

— Разочарован ли си, че не отседнахме при теб?

— Не. Разбирам съображенията ти… Кевин не ме познава от веки веков, затова предпочитам да го оставя да се отпусне пред мен по естествен начин, а не да го насилвам. Вече знам от теб, че и на него не му е било лесно.

— Наясно си, че при това положение няма да можем да оставаме сами за дълго през този уикенд, нали?

— Ще се възползвам от всяка свободна минута, за да съм с теб.

Тереза погледна навътре към стаята и като видя, че Кевин се е вглъбил в книгата, се наведе и целуна Гарет. Въпреки че нямаше да прекара нощта с него, тя се чувстваше изненадващо щастлива. От това, че седи до него и го виждаше как я гледа, сърцето ѝ биеше ускорено.

— Да можехме да не живеем толкова далече един от друг — рече тя. — Ти си нещо като опиат.

— Приемам го за комплимент.


Три часа по-късно, след като Кевин заспа, Тереза поведе тихо Гарет към вратата. Щом излязоха в коридора и затвориха вратата след себе си, те сляха устни в дълга целувка — всеки чувстваше, че му е трудно да се отдели от другия. В прегръдките му Тереза отново се почувства като ученичка, която краде целувка от любимия си пред вратата на бащината си къща, и това по някакъв начин засилваше възбудата ѝ.

— Така ми се иска да можеше да останеш тук тази нощ — прошепна тя.

— На мен също.

— И на теб ли ти е толкова трудно да ми кажеш лека нощ, както на мен?

— Готов съм да се обзаложа, че на мен ми е много по-трудно, защото ще се прибера в празен дом.

— Не говори така. Ще ме накараш да се чувствам виновна.

— Може би малко чувство за вина е хубаво нещо. Това ме уверява, че държиш на мен.

— Нямаше да съм тук, ако не държах на теб. — Те се целунаха отново страстно.

Отдръпвайки се, Гарет промърмори:

— Наистина трябва да тръгвам. — Но гласът му издаваше, че не го желае.

— Знам.

— Но не ми се тръгва — добави той с момчешка усмивка.

— Разбирам какво имаш предвид, но се налага. Утре ти предстои да ни учиш как да плуваме под вода.

— Бих предпочел да те науча на други неща, които знам.

— Ами нали ме научи миналия път, като бях тук — лукаво подметна тя.

— Да, но практиката ги усъвършенства.

— В такъв случай ще трябва да намерим време да практикуваме още малко през тези две седмици.

— Мислиш ли, че ще е възможно?

— Мисля — отвърна тя искрено, — че когато нещо зависи от нас, винаги е възможно.

— Дано да си права.

— Права съм — каза тя, преди да го целуне отново за последен път. — Обикновено винаги съм права. — Отдръпна се от него и се облегна на вратата.

— Точно това харесвам у теб, Тереза — твоята увереност. Винаги знаеш как стоят нещата.

— Хайде, Гарет, прибирай се — престорено сериозно настоя тя. — А, ще ми изпълниш ли една молба?