— Каквато и да е тя.

— Сънувай ме, чу ли?


Кевин се събуди рано на другата сутрин и дръпна пердетата. В стаята нахлу ярка слънчева светлина. Тереза присви очи и се обърна на другата страна с желанието да се поизлежава още няколко минути, но Кевин беше настоятелен.

— Мамо… трябва да сме научили листовката, преди да тръгнем.

Тереза изстена. Пак се обърна и погледна часовника. Беше малко след шест. Значи е прекарала в леглото по-малко от пет часа.

— Много е рано — промълви тя и затвори очи. — Ще ме оставиш ли да полежа още няколко минути, миличък?

— Нямаме време — настоя момчето, като приседна в края на леглото и я побутна по рамото. — Ти още не си прочела първия раздел.

— А ти всичко ли прочете снощи?

— Да — отвърна той. — Листовката ми е там, но да не вземеш да преписваш, чу ли? Не искам да си имам неприятности.

— Какви неприятности можеш да имаш — отвърна тя сънено, — нали познаваме инструктора.

— Но няма да е честно. Освен това ти също трябва да си научиш урока, както каза господин Блейк… Гарет де… Иначе може и да пострадаш.

— Добре, добре — каза тя, седна в леглото и разтърка очи. — Дали са оставили пакетчета нескафе в банята?

— Не видях да има, но ако искаш, мога да отида да ти взема една кока-кола от коридора.

— В чантата ми има дребни…

Кевин скочи и започна да тършува в чантата ѝ, намери няколко монети от по четвърт долар и изхвръкна от стаята с разчорлена от спането си коса. Тя го чу как тича по коридора. Стана, протегна ръце високо над главата си и тръгна към малката масичка. Взе книгата и тъкмо започна да чете първата страница, и Кевин влезе с две кока-коли.

— Ето, ти започвай — той остави едната напитка на масичката, — аз отивам да се изкъпя и да се подготвя. Къде са ми банските гащета?

Ох, тази непресъхваща енергия на детството, помиеш си тя.

— Най-отгоре в чекмеджето, до чорапите ти.

— А, да, видях ги — рече той, докато отваряше чекмеджето. Момчето влезе в банята и Тереза го чу, когато пусна душа.

Тя отвори напитката си и върна вниманието си към книгата.

Установи, че Гарет е прав, като каза, че материята не е трудна. Лесно се четеше, тъй като имаше снимки с обяснителни бележки за екипировката, и когато Кевин се появи облечен, тя беше приключила първия раздел, след което взе листовката си. Кевин се приближи и застана зад нея точно, когато зачете първия въпрос. Спомни си къде беше чела за това в книгата и започна да прелиства страниците ѝ.

— Мамо, този въпрос е толкова лесен. Не е нужно да поглеждаш в книгата.

— В шест часа сутринта всяко нещо, което може да ми е от помощ, ми е нужно — изръмжа тя, без капка чувство за вина. Нали самият Гарет беше казал, че може да използва книгата!

Кевин продължи да наднича над рамото ѝ, докато тя търсеше отговорите на следващите въпроси, и току ѝ правеше забележки: „Не, не търсиш там, където трябва“ или „Сигурна ли си, че си прочела първите глави?“ Накрая тя му каза да върви да гледа телевизия.

— Но сега няма нищо — възрази той унило.

— Тогава вземи да си четеш.

— Не си нося нищо за четене.

— Тогава стой мирен.

— Стоя.

— Не, не стоиш. Облегнал си се на рамото ми.

— Просто се опитвам да ти помогна.

— Иди да седнеш на леглото, чу ли? И без да говориш.

— Аз не говоря.

— Точно това правиш в момента.

— Защото ти ми говориш.

— Ще ме оставиш ли да си попълня листовката на спокойствие?

— Добре, звук няма да издам повече. Ще притихна като мишка.

И притихна — за две минути. После започна да си подсвирква. Тя остави писалката си и го погледна.

— Какво си заподсвирквал?

— Скучно ми е.

— Включи телевизора.

— Няма нищо…

И така продължи, докато накрая тя прегледа материала. Отне ѝ цял час за нещо, което би свършила за половината време, ако беше в редакцията. Взе си дълъг, горещ душ, после си сложи банския костюм под дрехите. Вече огладнял, Кевин поиска да отидат пак в „Макдонадд“, но тя го отряза и предложи да отскочат до отсрещната закусвалня „Уофъл хаус“.

— Но там не е вкусно.

— Ти дори не си влизал там.

— Не съм.

— Тогава откъде знаеш, че не вкусно?

— Просто знам.

— Да не би да си екстрасенс?

— Какво значи това?

— Това значи, млади момко, че поне веднъж ще отидем да закусим там, където кажа аз.

— Наистина ли?

— Да — отсече тя, копнеейки като никога досега за чаша кафе.


Точно в девет часа Гарет почука на вратата на мотелската стая и Кевин скочи да отвори.

— Готови ли сте вие двамата? — попита той.

— Естествено — отвърна Кевин. — Листовката ми е ето там. Ей сега ще я донеса.

Той изтича до масичката, а Тереза стана от леглото и го целуна бързо по бузата.

— Как сте тази сутрин?

— За мен е вече следобед. Кевин ме разбута още преди да съмне, за да си подготвя урока.

Гарет се усмихна, докато Кевин му подаваше листа.

— Заповядайте, господин Блейк… исках да кажа Гарет.

Гарет я взе и започна да преглежда отговорите.

— Мама се затрудни с някои въпроси, но аз ѝ помогнах — продължи Кевин, а Тереза облещи очи. — Мамо, готова ли си?

— Когато кажеш — отвърна тя и взе ключа от стаята и чантата си.

— Хайде тогава — подкани я Кевин и тръгна по коридора към пикапа на Гарет.


През цялата сутрин и ранния следобед Гарет им преподаваше някои основни положения за леководолазния спорт. Те научиха как функционира всяка част от екипировката, как да я слагат и да я изпробват и накрая как да дишат с мундщук — отначало до басейна, после в него, под водата.

— Най-важното нещо, което трябва да запомните — подчерта Гарет, — е да дишате нормално. Не задържайте въздуха си, не дишайте нито много бързо, нито много бавно, просто си дишайте естествено.

Разбира се, на Тереза нищо не ѝ се струваше естествено и ѝ беше по-трудно, отколкото на Кевин. Кевин, винаги готов за приключения, след като прекара няколко минути под вода, реши че вече знае всичко, което му е нужно.

— То било лесно — каза той на Гарет. — Мисля, че ще бъда готов за океана още този следобед.

— Не се и съмнявам, но имаме да научим още уроци по реда си.

— А как се справя мама?

— Добре.

— Колкото мен ли?

— И двамата сте добри — отвърна Гарет и Кевин налапа отново мундщука. Потопи се под водата в мига, в който Тереза подаде глава над повърхността и извади мундщука от устата си.

— Чувствам се много странно, когато дишам — рече тя.

— Ще свикнеш. Само се отпусни и дишай нормално.

— Така ми каза и одеве, когато се задавих.

— Правилата не са се променили за последните няколко минути.

— Знам, но си помислих да не би бутилката ми да не е нещо наред.

— Нищо ѝ няма. Два пъти я проверих сутринта.

— Но не си я използвал, нали?

— Искаш ли пак да я проверя?

— Не — смънка тя и обезсърчена присви очи. — Ще се справя. — И се потопи отново.

Кевин изскочи над водата и отмести мундщука си.

— Как е мама? Видях я да подава глава.

— Нищо ѝ няма. Просто се упражнява като теб.

— А, добре, щото няма да ми е приятно, ако аз получа разрешително, а тя не.

— Не се безпокой за това. Продължавай да се упражняваш.

— Дадено. — И се гмурна отново.

След няколко часа във водата Кевин и Тереза се почувстваха изморени. Тримата отидоха да обядват и Гарет отново се впусна да разказва случки под водата, този път заради Кевин. Ококорил очи, той го обсипваше със стотици въпроси. Гарет отговаряше търпеливо на всеки и Тереза с облекчение забеляза, че двамата се разбират добре.

След като се отбиха в мотела, за да вземат книгата и урока за следващия ден, Гарет ги закара в дома си. Кевин беше решил да започне веднага да чете следващите глави, но като видя, че Гарет живее на самия бряг, мигом се отказа от намеренията си. Както стоеше във всекидневната и гледаше към океана, попита:

— Мамо, мога ли да отида до водата?

— Не сега — отказа му с нежен глас Тереза. Цял ден бяхме в басейна.

— О, мамо… моля те. Не е нужно да идваш с мен… Ще ме гледаш от верандата.

Тя се поколеба и Кевин разбра, че я бе склонил.

— Моля те повтори той и ѝ хвърли най-искрената си усмивка.

— Добре, върви. Но не влизай навътре, чу ли?

— Няма, обещавам — извика той възбудено и като грабна хавлията, която Гарет му подаде, се затича към водата. Гарет и Тереза седнаха навън на верандата и го наблюдаваха как зашляпа във вълните.

— Той си е вече голямо момче — отбеляза Гарет тихо.

— Да, наистина. И ми се струва, че те хареса. По време на обяда, докато ти беше в тоалетната, ми каза, че си бил „върховен“.

Гарет се усмихна.

— Радвам се. На мен също ми харесва. Той е един от най-добрите ми ученици.

— Казваш го, за да ми доставиш удоволствие.

— Не, казвам ти истината. В курсовете имам много деца, но той изглежда зрял за възрастта си и е възпитан. А и е много послушен. В днешно време има доста разглезени деца, но у него не забелязвам такива прояви.

— Благодаря.

— Сериозно ти говоря, Тереза. След като чух безпокойствата ти, не знаех какво да очаквам. Но той наистина е славно момче. Добре си го възпитала.

Тя хвана ръката му и я целуна. После заговори тихо:

— Това, което ми каза, е от голямо значение за мен. Рядко съм срещала мъже, които искат да говорят за него, камо ли да се занимават с него.

— Толкоз по-зле за тях.

Тя се усмихна.

— Как така винаги знаеш какво точно да кажеш, че да ме предразположиш?

— Може би защото ти извличаш най-доброто от мен.

— Може би.


Същата вечер Гарет заведе Кевин в магазина за видеокасети под наем и взе две, които момчето си избра, а после поръча три пици за вкъщи. Първия филм гледаха заедно, докато вечеряха във всекидневната. След като се нахрани, на Кевин започна да му се приспива. Към девет часа заспа пред телевизора. Тереза го побутна леко и му каза, че е време да си тръгват.

— Не можем ли да спим тук тази вечер? — промълви той в просъница.

— Мисля, че е по-добре да се прибираме — повтори нежно Тереза.

— Ако искаш, вие двамата можете да спите на леглото ми — предложи Гарет. — Аз ще легна тук, на дивана.

— Хайде, мамо, нека да останем. Много съм изморен.

— Наистина ли искаш? — попита тя, но Кевин вече се препъваше на път за спалнята.

Те чуха как пружината изскърца, когато момчето се тръшна на леглото. След миг потъна в дълбок сън.

— Според мен не му предостави голям избор — прошепна Гарет.

— Все още не съм убедена, че идеята беше добра.

— Ще се държа като истински джентълмен… обещавам.

— Не се безпокоя за теб… Просто не искам Кевин да остава с погрешни впечатления.

— Искаш да кажеш, че се пазиш той да не разбере за отношенията ни? По моему той вече се е досетил.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да, знам — сви рамене Гарет. — Слушай, ако искаш да ми помогнеш да го пренесем до колата ми и да ви закарам, ще го сторя с удоволствие.

Тя се загледа в Кевин, чу дълбокото му, равномерно дишане. Той спеше като пън.

— Е, добре, една нощ няма да навреди — предаде се тя и Гарет ѝ намигна.

— Надявах се да размислиш.

— А ти не забравяй обещанието си да се държиш като истински джентълмен.

— Няма.

— Много уверено го каза.

— Ей, обещанието си е обещание.

Тя затвори безшумно вратата и обви ръце около врата на Гарет. Целуна го и започна лекичко до го хапе по устните.

— Добре тогава, защото, ако зависеше от мен, едва ли щях да го спазя.

Той ѝ намигна.

— Ама ти май наистина знаеш как да държиш човек в напрежение.

— Значи ли това, че ме смяташ за дразнител?

— Не — отвърна той тихо. — Това значи, че си голяма работа.


Гарет и Тереза предпочетоха да не гледат втория филм, а да си говорят и допият виното си. Тереза на два пъти провери дали Кевин спи — и двата пъти го заварваше в една и съща поза.

Към полунощ Тереза се прозя и Гарет ѝ предложи да отиде да си легне.

— Но нали дойдох тук, за да съм с теб — възрази тя сънено.

— Е, да, но ако не си доспиваш, ще ме виждаш като размазано петно.

— Не ми се спи още — каза тя миг преди да се прозее отново. Гарет стана и отиде до гардероба, извади чаршаф, одеяло и възглавница и ги остави върху дивана.

— Настоявам да вървиш да спиш. Имаме още няколко дни, в които ще сме заедно.

— Наистина ли го искаш?

— Наистина.

Тя му помогна да приготви дивана за лягане и тръгна към спалнята.

— Ако не искаш да спиш с дрехите си, във второто чекмедже на скрина има фланелки каза ѝ той.

Тя го целуна и рече:

— Днес прекарах чудесен ден.

— Аз също.

— Съжалявам, че умората ме надви.

— Доста енергия изразходва днес. Напълно разбираемо е. Без да охлабва прегръдката си, тя прошепна в ухото му:

— Винаги ли си толкова лесен за общуване?