— Старая се.

— И успяваш.

* * *

След няколко часа Гарет се събуди от чувството, че някой го ръга леко в ребрата. Отвори очи и видя Тереза да седи до него. Беше облечена с една от неговите фланелки.

— Какво има, добре ли си? — Той седна в леглото.

— Да, добре съм — прошепна тя, галейки го по ръката.

— Колко е часът?

— Три и нещо.

— Кевин спи ли?

— Като къпан.

— А защо ти не си в леглото?

— Стреснах се в съня си и не можах да заспя отново.

Той разтърка очи.

— И какво сънува?

— Теб — едва чуто промълви тя.

— Хубав ли беше сънят?

— О, да… — Тя се наведе да го целуне по гърдите и Гарет я притегли към себе си. Погледна към вратата на спалнята — Тереза я беше затворила.

— Не се ли притесняваш от Кевин? — попита я той.

— Малко, но вярвам, че ти няма да вдигаш шум.

Тя пъхна ръка под завивката и го загали по корема. Допирът ѝ му подейства като ток.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Ъхъ.

Те се любиха нежно, тихо, а след това легнаха един до друг.

Дълго време никой не проговори. Когато небето започна леко да просветлява, те си пожелаха „лека нощ“ и тя се върна в спалнята. След няколко минути заспа дълбоко, а Гарет я наблюдаваше през отворената врата.

Той обаче не можа да заспи отново.

* * *

На сутринта Гарет отиде да купи пресни хлебчета за закуска, а в това време Тереза и Кевин прегледаха заедно учебното помагало. След това тримата потеглиха отново към басейна. Този път уроците бяха малко по-сложни и включваха най-различни умения. Тереза и Кевин се научиха на „приятелско дишане“ — в случай че на някого от двамата му свършеше кислородът под водата и се наложеше да използват една и съща бутилка с въздух под налягане. Гарет ги предупреди за опасностите от паника, докато са под вода.

— И ако в такъв случай побързате да излезете на повърхността, ще получите така наречената кесонна болест. Тя е не само болезнена, но и опасна за живота.

Те останаха доста дълго под вода в дълбоката част на басейна, за да свикнат с екипировката си и да се научат как да си отпушват ушите. Към края на урока Гарет им показа как да скачат от ръба на басейна, без да им падат маските. Както се очакваше, след няколко часа и двамата му ученици грохнаха и бяха готови да приключат за деня.

— Утре вече ще се гмурнем ли в океана? — попита Кевин, докато вървяха към колата на Гарет.

— Щом искаш, добре. Мисля, че вече си подготвен, но ако предпочиташ, можем да тренираме пак в басейна.

— А, не, готов съм за океана.

— Сигурен ли си? Не искам да те насилвам.

— Сигурен съм — отвърна бързо момчето.

— А ти, Тереза? Готова ли си за океана?

— Щом Кевин е готов, аз също.

— Ще получа ли разрешително до вторник? — попита Кевин.

— Ако гмуркането в океана мине добре, и двамата ще го получите.

— Страхотно!

— Какви са плановете за останалата част от деня? — поинтересува се Тереза.

Гарет започна да прибира бутилките отзад в колата.

— Имах предвид да се разходим с яхтата. Очертава се хубаво време.

— Ще ме научиш ли как да управлявам яхта? — попита възбуден Кевин.

— Разбира се. Ще те направя свой пръв помощник.

— А трябва ли да имам разрешително и за това?

— Не… Това зависи от капитана, а тъй като аз съм капитанът, няма да има проблем да стане веднага.

— Просто ей така?

— Просто ей така.

Кевин погледна майка си с широко отворени очи и на нея не ѝ беше трудно да прочете мислите му: Първо се научавам да се гмуркам, после ставам първи помощник-капитан. Колко ще има да им разправям на приятелите си!


Гарет се оказа прав по отношение на времето и тримата си направиха чудесна разходка по вода. Гарет научи Кевин на някои основни принципи във ветроходството — от това как и кога да се променя ъгълът на платната до предвиждане посоката на вятъра по облаците. Както и на първата им среща, и сега бяха взели сандвичи и салати, само че този път ги поделиха със семейство дребни китове, които лудуваха около яхтата, докато се хранеха.

Върнаха се в пристанището късно вечерта и след като показа на Кевин как да покрие яхтата, за да я предпази от ненадейна буря, Гарет ги закара в мотела им. Тъй като и тримата бяха капнали от умора, пожелаха си набързо „лека нощ“ и Тереза и Кевин се озоваха в леглата си преди още Гарет да се бе прибрал.

На следващия ден той ги заведе за първото им гмуркане в океана. След като първоначалната им напрегнатост премина, двамата му ученици започнаха да се забавляват и за един следобед всеки от тях изразходва по две бутилки със сгъстен въздух. За това помогна както спокойното време, така и бистрата вода с чудесна видимост. Гарет направи няколко снимки на Тереза и Кевин, докато проучваха останките от един кораб, заседнал на плитчините край брега на Северна Каролина. Обеща им, че ще ги даде за проявяване още тази седмица и ще им ги изпрати веднага щом бъдат готови.

И тази вечер прекараха в дома на Гарет. След като Кевин заспа, Тереза и Гарет седнаха на верандата и се оставиха на ласките на топлия влажен въздух.

Поговориха за сутрешните уроци по гмуркане и след като помълчаха известно време, Тереза заговори с нотки на тъга в гласа си:

— Не мога да повярвам, че утре вечер си заминаваме. Изобщо не усетих кога отлетяха тия няколко дни.

— Защото времето ни беше непрекъснато запълнено.

— Е — усмихна се тя, — вече имаш малка представа как живея в Бостън.

— Непрекъснато в движение ли?

Тя кимна.

— Точно така. Кевин е най-хубавото нещо, което имам, но понякога много ме изморява. Той винаги има нещо да прави.

— Но не би се опитала да го промениш, нали? В смисъл че не би искала да възпиташ някой телевизионен маниак или дете, което по цял ден ще стои в стаята си и ще слуша музика.

— О, не.

— Тогава пресметни предимствата си. Той е чудесно момче… Наистина ми беше приятно с него.

— Много се радвам. Сигурна съм, че и той изпитва същото. — След кратко мълчание добави: — Знаеш ли, макар този път да нямахме възможност да оставаме често сами, имам чувството, че сега те опознах много по-добре, отколкото предишния път.

— Така ли? Но аз съм си същият, какъвто бях и тогава.

Тя се усмихна.

— Хем си същият, хем не си. Миналия път бях сама и двамата знаехме, че е по-лесно да се привържеш към някого, когато прекарваш по-дълго време само с него. Но сега вече имаш представа как би било, когато и Кевин е край нас… и ти прие нещата много по-непринудено, отколкото си представях.

— Е, благодаря ти, но не положих кой знае какви усилия. Щом ти си тук, няма значение какво правим. Просто ми е приятно да бъда с теб.

Той обви ръка около раменете ѝ и я притисна до себе си, тя облегна глава в извивката на врата му. В тишината двамата се заслушаха в плисъка на вълните.

— Ще останете ли да пренощувате и тази вечер тук? — попита той.

— Доста сериозно се поразмислих над това.

— Ще искаш ли да бъда отново истински джентълмен?

— Може би да, може би не.

Той повдигна учудено вежди.

— Да не би да флиртуваш с мен?

— Опитвам се — призна си тя и се разсмя. — Знаеш ли, Гарет, аз наистина се чувствам удобно до теб.

— Удобно ли? Аз да не съм файтон?

— Не в този смисъл. Просто ми е хубаво, когато сме заедно.

— И би трябвало. На мен също ми е хубаво с теб.

— Само хубаво? И нищо повече?

Той поклати глава.

— О, не, има още. — И продължи някак стеснително: — След като си замина миналия път, дойде баща ми и почна да ме поучава.

— И какво ти каза?

— Каза ми, че ако ми е приятно с тебе, да не те пускам да си отидеш.

— И как смяташ да стане това?

— Ами сигурно, като те покоря с непреодолимия си чар.

— Това вече го направи.

Той я стрелна с поглед, после обърна глава към океана. След малко додаде тихо:

— В такъв случай, като ти кажа: Обичам те.

Обичам те.

Над тях звездите бяха обсипали тъмното небе и блещукаха с цялата си светлина. В далечината се търкаляха облаци, отразяващи светлината на полумесеца. В главата на Тереза продължаваха да кънтят последните му думи.

Обичам те.

Този път нямаше колебание, нямаше съмнение в излиянието му.

— Наистина ли? — прошепна тя след продължително мълчание.

— Да — отвърна той и се обърна към нея, — наистина.

И тя видя в очите му нещо, което не бе забелязвала дотогава.

— О, Гарет — започна тя несигурно, но той я прекъсна, като поклати глава и заговори:

— Тереза, не очаквам от теб да чувстваш същото. Просто исках да знаеш моите чувства. — Той замълча, припомняйки съня си. — През последните две седмици се случиха доста неща… — И млъкна.

Тя понечи да каже нещо, но Гарет пак поклати глава. След малко продължи:

— И не съм сигурен, че съм наясно с всичко, но поне знам какво чувствам към теб. — Пръстът на ръката му нежно погалваше бузата и устните ѝ. — Обичам те, Тереза.

— И аз те обичам — отвърна тя нежно, стараейки се думите ѝ да прозвучат искрено.

Двамата останаха още известно време прегърнати, после влязоха вътре и се любиха, разменяйки си шепнешком нежности до зори. Този път обаче, когато Тереза си легна, Гарет спа непробудно, а Тереза бодърства и си мислеше за чудото, което ги беше срещнало.


Следващия ден също мина чудесно. Гарет и Тереза се възползваха от всяка възможност, за да се хванат за ръце или да си откраднат по някоя целувка, когато Кевин не ги гледаше.

И този ден практикуваха подводно плуване, и когато уроците приключиха, Гарет им връчи временните разрешителни на борда на яхтата.

— Сега можеш да се гмуркаш, когато и където пожелаеш — обърна се той към Кевин, който държеше документа така, сякаш беше златен. — Остава само да ми изпратиш обратно този формуляр и след няколко седмици ще получиш официалното разрешително за практикуване на подводен спорт. Но пак ти напомням — никак не е безопасно да се гмуркаш сам. Винаги влизай с още някого.

Тъй като това беше последният им ден в Уилмингтън, Тереза плати стаята в мотела и тримата отидоха в къщата на Гарет. Кевин пожела да прекара няколкото часа на плажа и Тереза и Гарет седнаха на пясъка почти до водата. Гарет и Кевин поиграха малко на фризби, и когато следобедът почти превали, Тереза влезе в кухнята да приготви нещо за ядене.

Тримата хапнаха набързо на задната веранда — хамбургери на скара — и Гарет ги закара на летището. След като Тереза и Кевин се качиха в самолета, Гарет остана да го изчака, докато излети. Когато го изгуби от поглед, се запъти към пикапа си. След като се прибра, най-напред погледна часовника, за да пресметне колко време остава, докато ѝ се обади по телефона тази вечер.

В самолета Тереза и Кевин прелистваха списания. На половината път от полета Кевин ненадейно се обърна към майка си и я попита:

— Мамо, ти харесваш ли Гарет?

— Да, харесвам го. Но по-важното е ти дали го харесваш.

— Според мен той е върховен. За възрастен, имам предвид.

Тереза се усмихна.

— Май вие двамата си допаднахте. Доволен ли си, че бяхме там?

Той кимна.

— Да, доволен съм. — Прелисти още една-две страници и пак обърна лице към нея. — Мамо, мога ли да те попитам нещо?

— Всичко.

— Ще се омъжиш ли за Гарет.

— Не знам. Защо?

— А искаш ли?

Тя не отговори веднага.

— Не съм сигурна. Знам само, че все още не искам да се омъжвам за него. Трябва да се опознаем още малко.

— Но може да поискаш да се омъжиш за него по-нататък.

— Може.

Кевин въздъхна облекчен.

— Радвам се. Стори ми се, че си щастлива с него.

— Нима забелязваш такива неща?

— Мамо, та аз съм на дванайсет години. Знам повече, отколкото си мислиш.

Тя го погали по ръката.

— Добре, а как ще реагираш, ако ти кажа, че наистина искам да се омъжа за него час по-скоро?

Той замълча и след малко отговори:

— Предполагам, че ще се зачудя къде точно ще живеем.

За нищо на света Тереза нямаше да измисли по-добър отговор. Къде наистина?

11

Четири дни след като Тереза си замина от Уилмингтън, Гарет пак сънува, но този път в съня му се яви Катерин. Двамата с нея бяха на една поляна, граничеща със стръмна скала, която гледаше към океана. Те вървяха, хванати ръка за ръка, говореха си и по едно време Гарет каза нещо, което я разсмя. Изведнъж тя го пусна, затича се и през рамо му извика да я догони. Той се спусна да я настигне, заливайки се от смях, и изпита същото чувство като в деня на сватбата им.

Докато я гледаше как тича, пак си каза колко е красива. Нейната развяваща се коса улавяше светлината на високото жълто слънце, стройните ѝ крака се движеха ритмично и леко. Усмивката ѝ, въпреки че тичаше, също беше естествена и спокойна, сякаш стоеше на едно място.

— Хайде, Гарет, хвани ме! — подкани го пак тя.