— Той ли ти каза?

— Да, и то няколко пъти.

Кевин помълча малко.

— Ще ми липсваш, мамо. Мога ли да ти се обадя веднага щом се върнем, за да ти разкажа как е минало пътешествието?

— Разбира се. Можеш да ми се обаждаш по всяко време. Ще се радвам да те чуя… — После: — Обичам те, Кевин.

— И аз те обичам, мамо.

Тя затвори телефона, изпълнена едновременно с радост и тъга, както винаги когато той беше с баща си и ѝ се обаждаше.

— Кой беше? — попита Диана зад гърба ѝ. Беше слязла по стълбите, облечена с блуза с тигрови шарки, червени шорти, бели чорапи и маратонки „Рийбок“. Цялото ѝ облекло крещеше: „Аз съм туристка!“ и Тереза едва успя да запази сериозен израз на лицето си.

— Кевин. Аз му се обадих.

— Добре ли се чувства? — Тя отвори гардероба и извади един фотоапарат, за да завърши напълно туристическия си вид.

— Да, добре. Заминават след два дни.

— Аха, хубаво. — Тя провеси фотоапарата на врата си. — Е, след като тази грижа отпадна, идва ред на магазините. Ще трябва напълно да те преобразим.


Пазаруването с Диана беше невероятно преживяване.

След като пристигнаха в Провинстаун, до ранния следобед те обиколиха почти всички магазини. Тереза си купи три нови тоалета и един бански костюм, после Диана я помъкна към магазина за дамско бельо „Найтингейл“

Там вече Диана направо се побърка. Не заради себе си, а заради Тереза. Току вземаше някое дантелено, доста прозрачно дамско пликче и подходящ към него сутиен без презрамки и ги показваше на Тереза, в очакване да си каже мнението. „Тия ми се струват доста еротични“ — казваше тя, или: — „Такъв цвят нямаш, нали?“ Естествено, наоколо имаше и други хора, които чуваха брътвежите ѝ и Тереза не можеше да не се разсмее. В много отношения приятелката ѝ нямаше никакви задръжки и изобщо не се интересуваше как гледат на нея другите, което много се харесваше на Тереза и често ѝ се искаше да бъде като нея.

След като купи две от нещата, предложени от Диана — нали съм на почивка, помисли си Тереза, — двете приятелки се отбиха в музикалния магазин. Диана поиска последния компактдиск на Хари Коник-младши1 — „Той е невероятен“, поясни тя, а Тереза си купи компактдиск с по-стари записи на Джон Колтрейн. Когато се прибраха, Брайън беше във всекидневната и четеше вестник.

— Хайде бе, започнах вече да се притеснявам за вас. Е, как мина денят ви?

— Много хубаво — отвърна Диана. — Обядвахме в Провинстаун, после понапазарувахме туй-онуй. А ти как прекара?

— Доста успешно. Малко се издъних на последните две дупки, иначе щях да надхвърля осемдесет точки.

— Ами значи ще трябва да удължиш времето си за игра, докато влезеш във форма.

Брайън се засмя.

— И няма да имаш нищо против?

— Разбира се, че не.

Брайън прелисти страница от вестника, доволен, че тази седмица ще може да прекарва по-дълго време на терена за голф. Подразбирайки, че съпругът ѝ иска да продължи да чете, Диана прошепна в ухото на Тереза:

— От мен да знаеш: пусни мъжа да играе голф, и той за нищо няма да ти натяква.


Тереза остави двамата да прекарат остатъка от следобеда сами. Времето беше все още топло и тя облече новия си бански костюм, грабна една хавлиена кърпа, малък сгъваем шезлонг и списание „Пийпъл“ и отиде на плажа.

Прехвърли разсеяно страниците на списанието, прочитайки тук-там по нещо, макар че всъщност не я интересуваше особено какво им се е случило на богатите и известните. Около нея се разнасяше смях на деца, които шляпаха в плиткото и пълнеха кофичките си с пясък. От едната ѝ страна седяха две момчета и един мъж — вероятно баща им — и изграждаха замък близо до ръба на водата. Плисъкът на вълните ѝ действаше успокояващо. Тя остави списанието, затвори очи и извърна глава към слънцето.

Искаше да хване малко тен, докато се върне на работа, ако не за друго, поне да си личи, че е прекарала няколко дни, без да върши абсолютно нищо. Дори в редакцията гледаха на нея като на човек, който е вечно „на педал“. Ако не пишеше материал за седмичната си рубрика, щеше да подготвя статиите за неделните издания или да се рови в Интернет, или да се съсредоточи в списания, свързани с възпитанието на децата. Беше се абонирала служебно за почти всички по-важни списания, отнасящи се до родители и деца, както и за онези, посветени на работещата жена. Наред с тях беше абонирана и за някои медицински списания, които редовно преглеждаше, за да открие теми, които можеха да ѝ послужат.

Самата ѝ рубрика беше непредвидима — може би това беше една от причините за успеха ѝ. Понякога тя отговаряше на въпроси, друг път съобщаваше данни, свързани с възпитанието на децата. Доста от материалите ѝ се отнасяха до радостите, които носи отглеждането на деца, но имаше и такива, които описваха и провали в това отношение. Пишеше за битките, които водеха самотните майки — тема, която като че ли доста трогваше бостънските жени. Най-неочаквано рубриката ѝ я превърна в нещо като местна знаменитост. Но макар в началото да ѝ беше приятно да вижда снимката си над материала или да получава покани за частни приеми, тя непрекъснато имаше нещо да прави и като че ли не ѝ оставаше никакво време да се забавлява. Сега гледаше на това като на още една особеност на работата си, която, колкото и да ѝ беше приятна, не означаваше много за нея.

След като постоя един час на слънце, ѝ стана горещо и тя тръгна към водата. Потопи се до кръста, после се гмурна под една невисока прииждаща вълна. Изстена от студената вода, когато подаде глава, и един мъж до нея едва сподави смеха си.

— Ама е освежаващо, нали? — подметна ѝ той и тя потвърди с глава и обгърна раменете си с кръстосани ръце.

Мъжът беше висок, с тъмна като нейната коса и за миг тя се запита дали не се опитва да флиртува. Но децата наблизо бързо стопиха тази илюзия с виковете си: „Тате, тате!“ Тереза постоя още няколко минути във водата и се върна на мястото си. Плажът започваше да се обезлюдява. Тя си събра нещата и тръгна да се прибира.

Във всекидневната Брайън гледаше по телевизията игра на голф, а Диана четеше роман, на чиято обложка имаше снимка на млад и хубав адвокат. Диана вдигна поглед към нея.

— Как беше на плажа?

— Великолепно. Слънцето напича приятно, но водата направо те разтърсва, като се гмурнеш.

— Така е винаги. Чудя се как издържат хората в нея толкова дълго.

Тереза закачи кърпата си на една окачалка до вратата и каза през рамо:

— Как ти се струва романът?

Диана обърна книгата и погледна задната обложка.

— Чудесен. Напомня ми как се държеше Брайън преди няколко години.

Брайън изсумтя, без да отмества поглед от екрана.

— А?

— Нищо, скъпи. Просто се пренесох в миналото. — Тя насочи вниманието си отново към Тереза. Очите ѝ блестяха. — Какво ще кажеш за една партия джин ръми?

Диана обичаше всякаква игра на карти. Членуваше в два бридж клуба, играеше като шампион и си записваше всеки пасианс, които ѝ излезеше. Но джин ръми беше играта, която двете с Тереза играеха винаги когато имаха време, защото Тереза само в нея имаше шанс да спечели.

— Разбира се.

Диана подгъна долното ъгълче на страницата, затвори книгата и стана със сияещо лице.

— Очаквах да се съгласиш. Картите са на масата отвън.

Тереза се загърна с хавлиената си кърпа и отиде да седне край масата, на която двете бяха закусвали сутринта. След малко Диана я последва с две кутии диетична кока-кола и се настани срещу нея. Разбърка картите и ги раздаде. После погледна над своите.

— Май ти е зачервено малко лицето. Слънцето сигурно е било доста силно.

Тереза подреждаше картите си.

— Имах чувството, че се пържа.

— Запозна ли се с някого?

— Не. Просто почетох малко и се припичах на слънце. Почти всеки беше със семейството си.

— Жалко.

— Защо?

— Ами надавах се да се срещнеш с някой интересен човек тази седмица.

— Ти също си интересен човек.

— Знаеш какво имам предвид. Много ми се ще да си намериш тук някой подходящ мъж. Някой, който да ти вземе акъла.

Тереза я изгледа с изненада.

— Какво те наведе на тия мисли?

— Слънцето, океанът, ветрецът… знам ли! Може би умът ми пръска навън излишна радиация.

— Честно казано, Диана, изобщо не се заглеждам в никого.

— Изобщо ли?

— Ами кажи-речи, да.

— Аха!

— Не го прави толкова на въпрос. Не е минало кой знае колко много време от развода ми.

Тереза изчисти шестица каро и Диана я взе, преди да изчисти тройка спатия, после заговори като майка ѝ, когато разговаряше с Тереза на същата тема:

— Това са три години. Не се ли виждаш тайно с някого и да го криеш от мен?

— Не.

— С никого?

Диана си взе карта от купчината и изхвърли четворка купа.

— Да. Но знаеш, че не съм единствената. В днешно време е трудно да се правят запознанства. Не е както някога, когато бях по-свободна и често излизах.

— Да, така е. Ама като знам колко много можеш да предложиш… Сигурна съм, че някъде има някой подходящ за теб.

— Не се и съмнявам, но просто още не съм го срещнала.

— А търсиш ли го?

— Когато мога. Но шефът ми е такъв педант, не ми дава за миг да си отдъхна.

— Ще взема да поговоря с него.

— Поговори — съгласи се Тереза и двете се разсмяха.

Диана взе нова карта и изчисти седмица пика.

— Всъщност с никого ли не излизаш?

— С никого, откакто Мат еди-кой си ми заяви, че не искал жена с деца.

Диана сбърчи вежди.

— Някои мъже се оказват такива мижитурки и тоя е бил отличен пример, от типа мъже, на чиито чела едва ли не е изписано: „Типичен егоцентрик.“ Но не всички са такива. Има много истински мъже, мъже, които могат да се влюбят в теб само като те видят.

Тереза взе седмицата и изчисти шестица спатия.

— Затова те обичам, Диана. Такава си сладкодумница.

Диана също взе карта от купчината.

— Да, но говоря истината. Ти си хубава, преуспяваща, интелигентна. Способна съм да намеря поне една дузина мъже, които с охота ще поискат да излязат с теб.

— Вярвам, че си способна. Само че не е сигурно дали аз ще ги харесам.

— Ти дори не им даваш шанс.

Тереза сви рамене.

— Може би. Но това не значи, че ще умра самотна в някой пансион за стари моми. Повярвай ми, много искам да се влюбя, много искам да срещна някой прекрасен човек и да живея щастливо с него. Но просто в момента това не ми е от първа необходимост. Кевин и работата поглъщат цялото ми време.

Диана не отговори веднага. Изчисти двойка пика и тогава рече:

— Мисля, че се страхуваш.

— Да се страхувам?

— Напълно. Не че има нещо нередно в това.

— Защо мислиш така?

— Защото знам колко много те нарани Дейвид и аз самата на твое място щях да се страхувам да не се повтори същото. Такава е човешката природа. Парен каша духа, както се казва. Има много истина в тази поговорка.

— Не отричам, но съм сигурна, че ако се появи подходящият мъж, ще го позная. Не съм загубила вяра.

— Какъв мъж търсиш всъщност?

— Не знам точно…

— Не може да не знаеш. Всеки знае, макар и малко какво иска.

— Не всеки.

— Ти обаче знаеш. Започни с очевидното или ако не можеш с него, започни с онова, което не искаш — като… „ще ми хареса ли ако е от банда рокери?“

Тереза се усмихна и се пресегна да си вземе карта. Беше почти готова да разкрие картите си. Още една карта и щеше да спечели играта. Изчисти вале купа.

— Защо толкова те интересува?

— Е, просто зарадвай старата си приятелка.

— Добре. Никаква банда рокери, повече от ясно е — отвърна Тереза, поклащайки глава и се позамисли, преди да продължи: — Хм… предполагам, че преди всичко той трябва да е мъж, който да ми бъде верен, да бъде верен на нас двамата през целия ни съвместен живот. Вече имах от другия тип мъже, така че няма да изтърпя подобно нещо отново. Освен това мисля, че ще предпочета някой на моята възраст или с много малка разлика. — Тереза замълча и се намръщи леко.

— И?

— Чакай малко… Мисля. Не е толкова лесно. Май ще прибягна до изтърканите фрази: искам да бъде хубав, мил, интелигентен и чаровен, нали знаеш, да притежава всички добродетели, които жените искат да имат мъжете. — Тя пак млъкна.

Диана взе валето, което беше изчистила приятелката ѝ. По лицето ѝ се изписа задоволство, като видя, че постави Тереза в затруднено положение.

— И?

— Да прекарва известно време с Кевин, сякаш му е роден син… Това е от голямо значение за мен. О, и още нещо — да е романтичен. Ще ми е приятно да ми поднася цветя от време на време. Да е атлетичен. Не мога да уважавам мъж, когото мога да надвия в борба.

— Това ли е всичко?

— Да, това.

— Добре тогава, дай да видим дали съм те разбрала правилно. Значи искаш мъж, който да е верен, очарователен, хубав, трийсет и няколко годишен, да е също така интелигентен, романтичен и атлетичен. И да се отнася добре с Кевин, така ли?