Последната записка гласеше: „8 май, 11.59. Гейлън още не е дошла в съзнание.“

Дневникът съдържаше и данни, нанасяни от Даяна Стърлинг и Каролайн Баркли. Погледът на Гейлън пробяга по редовете, ръцете й се разтрепериха, тя машинално прокара длан по тялото си. Но още преди да докосне едва забележимата издутина, усети, че ужасните белези от ножа на Брандън са изчезнали, а кожата й е гладка и мека като кадифе. Сетне забеляза превръзката на ръката си и разбра, че е оцеляла благодарение на всеотдайните грижи на Лукас, поддържал не само нейния живот, но и живота на нероденото им дете. На тяхната дъщеричка.

Грижил се е за нея, а сам едва не е умрял от глад и изтощение.

Върна се в спалнята. Застанала до леглото, отначало се поколеба дали да наруши дълбокия сън на любимия си, който бе за него спасение от безмерното изтощение.

Но посребреното му от лунната светлина лице вече не беше спокойно, страните му бяха влажни от сълзите, процеждащи се изпод затворените му клепачи.

Тя легна до него, сгуши се в прегръдките му и с неописуемо нежна целувка събуди своя принц.

— Гейлън! — прошепна той изумен и очите му се разшириха от страх. Мигът, от който се страхуваше, бе настъпил — той беше в плен на лудостта.

— Аз съм до теб, единствен мой. Успокой се, не сънуваш. Пробудих се! Знам какво се е случило. Сърцето ми се къса, като си помисля какво си изживял заради мен.

— Гейлън… — отново прошепна Лукас, сякаш не вярваше на очите си.

Тя обгърна с длани изпитото му лице и с целувки пресуши сълзите му.

— Върнах се — промълви, после усети, че напиращите сълзи замъгляват погледа й и скриват лицето на любимия й. Опита да се пошегува: — Върнах се от отвъдното, лейтенант Хънтър. Никога не съм се чувствала толкова добре.

— О, Гейлън — промълви отново той. Едва сега бе повярвал, че не сънува, че наистина държи любимата в прегръдките си. — Обичам те. Обичам те.

Шепот и нежни ласки се редуваха с жарки целувки, а когато силите ги напуснаха, се вкопчиха безмълвно един в друг.

Сърцата им сякаш бяха многоцветни дъги, проблясващи в късчета лед.

Ала страстта надви изтощението и сред тишината на спалнята, огряна от сребристите лунни лъчи, пантерата и снежният ангел за втори път изпитаха радостта от сливането.

Усещането беше неповторимо…

Изпълнени с надежда за щастие и с прекрасното чувство, че животът започва отново, Лукас и Гейлън се потопиха в своята първа брачна нощ.