Бележка на автора


Това е исторически роман, построен около личност, чийто живот, дори според собствения й биограф, не би могъл да бъде описан цялостно поради недостиг на информация. За късмет на всички ни историкът Майкъл Хикс откри голям обем ценни материали за Ан Невил, макар и възпрепятстван от обичайното мълчание, което заобикаля жените в историята.

Това, което знаем от Хикс и от други историци, е че тя е имала родствени връзки с повечето от основните участници във Войните на братовчедите (наречени Войни на Розите едва столетия по-късно, през деветнайсети век). Предположението, което представям в този роман, е че навярно тя е била пълноправен участник в играта.

Била е дъщеря на граф Уорик, известен приживе като «кралесъздателя» заради изключителната си роля на човек, дърпал конците на не един от претендентите за кралска власт в Англия. Първо подкрепя Ричард, херцог Йорк, после неговия син и наследник Едуард, след това втория син Джордж, после — техния враг Хенри VI. Уорик загива, сражавайки се за династията Ланкастър, след като през целия си живот е бил най-видният поддръжник на Йорк.

Ан, макар и млада жена, е спътница на баща си през тези обрати и измени. Тя присъства на вечерята за коронацията на новата кралица от династията Йорк и става свидетел на постепенното изолиране на баща си от двора, където се установява господството на членовете и поддръжниците на семейство Ривърс. Както описва романът, Ан бяга с баща си в изгнание във Франция, връщайки се в Англия като неговата нова кандидатка за кралица, начело на армията на Ланкастър, омъжена за техния Уелски принц, и в рамките на малко повече от година сключва брак в лагера на врага, с мъж от династията Йорк. Според моето предположение, именно това е моментът, в който младата жена, която е загубила баща си и съпруга си, и чиято майка я е изоставила, поема живота си в собствените си ръце. Никой не знае истинската история за това как Ан се е измъкнала от закрилата или затворничеството при сестра си и зет си. Не разполагаме с надежден разказ, но затова пък имаме няколко прекрасни версии за ухажването и женитбата й с Ричард. Моята версия е да поставя Ан в центъра на събитията.

За мен като романист беше увлекателно да обрисувам двора на Йорк като център на интриги и извор на страх за момичетата Уорик. Част от насладата при писането на тази поредица, посветена на врагове и съперници, е да преобърна страницата (така да се каже) и да видя напълно различна картина. Като на историк, познатите факти ми се сториха много различни, когато изместих гледната си точка от любимката си, Елизабет Удвил, към новата си героиня, Ан Невил. Заплетената интрига около смъртта на Изабел и неузаконената смъртна присъда на Джордж внезапно правят историята много по-мрачна, а Елизабет Удвил влиза в ролята на злодея.

Друга репутация, която се наложи да разгледай в тази история, е тази на Ричард III. Както намеквам тук и в «Бялата кралица», не приемам Шекспировата пародия, която очерня името му в продължение на столетия. Също така обаче не го оправдавам по обвинението за узурпиране на престола. Може и да не е убил принцовете, но те не биха попаднали в Тауър, останали без закрилата на майка си, ако не са били неговите действия. Какво според мен може да се е случило с двете момчета, е предмет на следващата ми книга, историята на тяхната сестра, тайната любовница на Ричард, принцеса Елизабет Йоркска: «Бялата принцеса».