Винаги е била силна. Още си спомняше как изглеждаше тя, когато погребаха баща й. Беше най-студеният ден на зимата, а тя стоеше там с пълни със сълзи очи, докато леденият вятър пронизваше опечалените, но нито една сълза не падна. Ангъс беше толкова разтърсен, че едва

вървеше. Тъкмо Маги помогна на братята си да се върнат у дома. Маги се погрижи за тях.

Брейдън отиде да поднесе съболезнованията си и когато заобиколи малката им къща, я намери свита на две от мъка. Но още щом го видя, тя се изправи, изтри сълзите си и се овладя със сила на волята, която и до днес го удивяваше.

Божичко, какъв тежък живот бе имала. Братята й и повечето момчета от клана безмилостно я закачаха и тормозеха. Баща й порицаваше всичко, което тя правеше, за да го зарадва.

И въпреки това тя бе най-отдадената и добросърдечна жена, която познаваше.

Без да се замисли, той протегна ръка и нежно погали косата й. Копринените, червеникаво-кафяви кичури милваха пръстите му и възбуждаха глада му за нея.

Нея ли искаш или просто имаш нужда от жена?

За пръв път в живота си Брейдън се поколеба.

Никога преди не беше мислил за това, но и не се беше налагало досега. Винаги жените идваха при него, търсеха го и безрезервно му предлагаха телата си.

Но Маги беше различна. Не го беше преследвала. Напротив, винаги се беше отдръпвала, почти като от страх.

Тази вечер това го притесняваше.

Той се наведе напред и вдъхна цветния аромат на косата й, оставяйки да го залее и да завладее сетивата му. Бе сладка и успокояваща като топъл летен повей.

Брейдън се остави на импулсите си и плъз-

на ръка от косата й надолу по ръката и се сгуши още по-близо до топлината й.

Очите на Маги рязко се отвориха. Ръката му не беше ли... Да, беше! Ръката му се плъзгаше надолу по бедрото й, докато той вдъхваше косата й. Редно ли е да прави така? Не, жено, знаеш, че не е. Трябва да си омъжена за някой, за да му позволиш да ти души косата и да те опипва.

Да, но докосването му беше приятно. Даже чудесно. Маги!

Разкъсана между желанието си да го остави да прави, каквото е решил, и съзнанието, че това е нередно, Маги се прокашля.

- Брейдън, дръж се прилично.

- Държа се - измърка той до ухото й. Видя ли? заяви съзнанието й. Каза, че се

държи прилично.

Но тя не вярваше на нито един от двамата. Не им вярваше и за миг.

- Не - заяви тя, забелязвайки, че гласът й звучи особено. - Опипваш ме.

- Само малко те опипвам.

О, той нямаше срам! Малко опипване значи!

Ако не го спреше сега, кой знае до какво можеше да се стигне...

Всъщност тя знаеше точно до какво ще се стигне, и въпреки че сърцето й го искаше, разумът й съзнаваше колко тежки ще са последиците от такова нещо. Нямаше да се превърне в поредното му завоевание. Независимо от чув-

ствата си към него, нямаше да се остави да я използва.

С единствената мисъл да се спаси, тя сграбчи здраво ръката му и я премести върху стомаха си, точно под гърдите, за да я държи неподвижна.

- Така значи - прошепна Брейдън в ухото й с дрезгав, дълбок глас. - Тук ме искаш, нали?

Премести ръката си съвсем малко нагоре и обхвана превързаната й гърда с длан.

Маги остана без дъх, когато през нея се втурна мощна вълна от желание. В центъра на тялото й се появи непозната болка и трябваше да впрегне всички сили, за да не простене.

- Брейдън! - задавено го смъмри тя. — Не бива да правиш така.

- Не бива ли? - попита той и потърка лице в косата й.

Тя затвори очи, докато дъхът му я гъделичкаше по тила. Беше толкова приятно и точно в този миг тя толкова силно искаше той да я целуне, че трябваше да вложи цялата си воля, за да не потърси устните му.

- Брейдън - опита отново тя, - ако не ме пуснеш, кълна се, че ще спя със Син.

Той замръзна при тези думи. След това се разсмя.

- Какво смешно има? - намръщи се тя.

- Брат ми по-скоро ще се скопи, отколкото да легне с шотландка.

- Ох, ама си и ти - сгълча го тя и се претьрколи по гръб, за да изгледа ядно и него, и красивата му трапчинка. - Нямах това предвид и ти много добре го знаеш. Ужасен си. Зъл. Не-

поправим!

Усмивката му стана по-широка и тъмният глад в очите му не й убягна.

- Всъщност са ми казвали, че съм доста добър. Особено ако става дума за...

Маги сложи ръка върху устните му да заглуши края на това изречение.

- Чух достатъчно. И няма да те оставя да ме обладаеш тук в гората подобно на някаква блудница. Аз съм добро, почтено момиче и смятам да си остана такова.

И тогава се случи нещо ужасно. Тя осъзна колко меки са устните му под пръстите й. След това си спомни усещането за тези меки устни, докато целуваха нейните.

Рай. Целувката му беше истински рай.

Сепната от тази мисъл и от факта, че волята й започва да поддава, тя отдръпна ръката си и сви пръстите в юмрук.

По челюстта му заигра мускул, докато я гледаше. Свали очи върху устните й и тя прочете дилемата, изписана върху лицето му.

Най-сетне той въздъхна и се отдръпна.

Маги си пое дълбоко въздух, облекчена, когато той се настани няколко сантиметра встрани от нея.

- Кажи ми - попита тихо той, - как успя да минеш цялото това разстояние първия път съвсем сама?

Какъв странен въпрос. Защо ще...

Тя се спря при тази мисъл, защото забеляза една част от тялото му, която беше доста по-голяма, в сравнение с преди. Лицето й пламна.

Той се опитваше да се разсее и освен ако не искаше да влоши нещата, тя трябваше да направи каквото може, за да му помогне.

- Тогава яздих - помърмори под нос, за да не чуе Син.

Брейдън се засмя тихо.

- Яздих през деня, а първата нощ отседнах при братовчед си. После, когато стигнах земите на МакДъглас, яздих по пътищата и плащах за настаняване.

- И ти отне четири дни? - попита той.

Маги се изчерви отново, като си спомни думите си от по-рано за това колко дълго е било пътуването.

- Не, само два дни. Предполагам, че ще ни трябват четири пеша.

Маги хвърли уплашен поглед към Син.

- Не исках да казвам на Син как съм пътувала, за да не го ядосам още повече, задето сега вървим пеша.

- Много си умна за годините си. Брейдън се наведе леко напред и отново

прокара пръсти през косата й.

- Знаеш ли, че косата ти е мека като коприна? Не отново! Ако това продължеше, тя щеше

да бъде безнадеждно изгубена.

Маги прехапа устна, стана й приятно от комплимента му.

- Не - прошепна тя. - Никога не съм докосвала коприна.

Очите му отново потъмняха, когато приближи глава до нейната.

- Много ми се иска да те увия в коприна -

довери й той на ухо, като с това изпрати хиляди тръпки по гръбнака й. - Да, в тъмнозелен чаршаф, на който ще изпъква млечната ти кожа и светлите кичури в косата ти. Повярвай ми, няма нищо по-чувствено от коприна, плъзгаща се по голото ти тяло. - Брейдън!

В усмивката му нямаше и капка разкаяние. Маги поклати глава.

- Не можеш да се сдържиш, нали?

- За какво да се сдържа?

- Да не флиртуваш с всяка жена, която срещнеш.

- Кой казва, че флиртувам?

- Аз казвам, защото знам, че ако *epa или Адена бяха тук сега, щеше да изчезнеш с някоя от тях и хич нямаше да се сетиш за мен.

Той отдръпна глава, сякаш тя го беше зашлевила.

- О, хайде, Маги, не знам кого обиди най-много с това изказване. Наистина ли си мислиш, че бих...

Брейдън се спря, защото се замисли искрено върху думите й. И в този миг научи нещо за себе си, което не му хареса.

Тя беше права. Не можеше дори да предположи колко пъти е бил с една жена и друга, по-привлекателна от нея, беше „отвличала вниманието му".

- Та какво казваше? - попита тя.

- Нищо - отвърна той и отправи поглед към тъмната гора. За пръв път в живота си чувстваше вина за нещо, сторено в миналото.

Маги легна отново на твърдата земя и той я наблюдаваше как се мъчи да се намести, така че да й е удобно.

Без да иска Брейдън се замисли какво ли би направил, ако тук имаше по-привлекателна жена. Дали щеше да хукне след нея при първа възможност и да не обърне повече внимание на Маги? Нима наистина бе толкова повърхностен? Най-болезнената част от всичко това беше, че не знаеше със сигурност дали би го направил, или не.

Наистина беше задник и негодник. И за пръв път в живота си му се искаше да е различен.

Защо не прилича повече на Локлан? Солиден и верен. Или на Юън.

Не, помисли бързо. Не на Юън. Юън бе почти отшелник, а това не прилягаше на Брейдън. Но можеше да прилича на Син. Той бе почтителен и дискретен и жените му се лепяха толкова, колкото и на Брейдън.

Погледът му неволно се върна върху Маги, която лежеше сковано на земята. Тя заслужаваше много повече от негодник като него. Заслужаваше мъж, който може да я обича - и то само нея. Истината бе, че тя имаше нужда от такъв мъж.

А в сърцето си Брейдън съзнаваше, че никога не би могъл да бъде този мъж. Беше неспособен да се отдаде само на една жена. Никога. Прекалено много обичаше свободата си. Прекалено много обичаше жените си.

Затова трябваше да стои далеч от нея. Защото в крайна сметка не можеше да й предложи нищо повече от разбито сърце, а не искаше да

допринася повече мъка в живота й.

И все пак в ума му се носеха мислите за Маги. Мисли за целувката им по-рано. Мекотата на бледата й кожа под дланта му. Звукът на дъха й, шептящ в ухото му.

Още по-лоша бе представата за нея, гола под него, с потъмнели от желание кехлибарени очи, докато го обгръща с цялото си тяло и насърчава бедрата му с ръце, а той потъва дълбоко в нея.

Желанието му за нея бе достатъчно да го подлуди. Никога преди не беше чувствал толкова силна, мамеща необходимост да разбере точно как изглежда страстта на дадена

жена. Но с Маги искаше да знае. Не, това бе почти потребност да разбере дали е така пламенна и страстна и без дрехи, както с тях.

Като се наведе съвсем малко напред, Брейдън затвори очи и вдъхна сладкия, женствен аромат на косата й и закопня да проследи с пръсти млечната кожа на бузата й.

Твърде добре си спомняше страстта й. Вкусът на дъха й, смесен с неговия, докато той разграбваше устата й и покоряваше девствените й устни.

В този момент не искаше нищо повече от това да покори и останалата част от нея и да я обяви за своя.

Тялото му се размърда бясно при тази мисъл.

Но да, тя бе девойка, която се опитва бавно. Бликнала от жизненост скъпоценност, която искаше да изследва със седмици.

Погледът му премина по дължината на тя-

лото й, увито в наметалото. Само няколко парчета плат разделяха телата им. Разделяха го от онази нейна част, за която жадуваше най-силно.

Би било толкова лесно да вдигне крайчеца на наметалото и да се зарови дълбоко в нея. Да слуша стоновете й на наслада, докато я учи на най-стария, най-интимния танц, който можеха да споделят мъжът и жената.

Защо никога досега не я бе забелязвал, през всичките тези години? От какво е бил така заслепен?

Поривът на убежденията й не можеше да се опише с думи. Никога не бе срещал такава жена и въпреки това във всичките му спомени нямаше време, в което да не я е познавал.

- Знаеш ли, цветенце, можеше и да си на сигурно в леглото си тази нощ.

- Да - прошепна тя, взряна в огъня пред себе си, - можеше. Но това няма да помогне да се спрат убийствата. Всичко бих дала, за да се прекрати тази вражда.

- Освен да ми позволиш да убия Роби МакДъглас.

Тя притихна, разсъждавайки над думите му.

- Може би те съдих твърде строго - прошепна накрая. - Може би трябва да го мразя заради смъртта на братята ми. Ако не беше той и кръвожадността му, те щяха да са още живи. Но някъде дълбоко у него трябва да има частица, която желае всичко това да свърши толкова силно, колкото и ние. След пет години борби трябва да се уморил, нали? Ти не се ли умори?

Той не отговори.

- Брейдън?

- Мисля.

Тя се обърна, за да го погледне с невярващо лице.

- Нима още искаш да се биеш?

- Има си предимствата.

Гняв се разгоря в очите й и тя изръмжа гърлено, след което го блъсна по рамото. Брейдън се разсмя и се престори, че се боричка с нея.

- Да ида ли да се разходя? - прекъсна играта им гласът на Син.

- Не – побърза да отговори Маги и се дръпна. - Само се опитвам да убия брат ти.

- Чаровен както винаги , а Брейдън?

- Дръж си езика, Син.

- С радост, но с моя късмет, някоя от вашите огромни шотландски буболечки ще кацне върху него. Освен това ръката ми става мокра и шуплеста, като го държа.

Брейдън завъртя очи, като му се искаше да има нещо, което да запрати по Син.

Маги се засмя тихо.

- Лека нощ, Брейдън. - каза тя, като легна в предишната си поза.