А целувките му...
Със сигурност това беше достатъчно, за да накара една жена да забрави себе си.
Осъзнавайки достойнството на отстъплението, тя се настани пред огъня. Тъкмо беше започнала да се отпуска, когато Брейдън се присъедини към нея.
- Какво правиш? - попита тя бързо, докато си спомняше начина, по който усещаше тялото му, предпазващо я от земята.
- Донесох ти допълнително наметало - каза той, увивайки го около нея.
- Благодаря - прошепна тя, опитвайки усилено да не забелязва начина, по който миризмата му беше попила в тъканта. Или още по-лошо, начина, по който усещаше ръцете му, докато той приглаждаше материята около нея.
Когато я остави, можеше да усети как тялото й изстива.
Почувства как сърцето й се разкъса, когато се настани срещу нея. Разумната част от нея беше благодарна, но сърцето я болеше от загубата на неговата утеха. Въздъхвайки, тя се насили да се концентрира върху онова какво щеше да каже на МакДъглас, когато го срещне. Това беше относително безопасна тема. Такава, която отвличаше мислите й от Брейдън.
Поне за малко.
Тази нощ Маги спа с пълно изтощение. Събуди се точно след зазоряване, за да види как Брейдън гледа точно в нея, с неразгадаемо лице.
Смутена от вниманието му, тя приглади косата си с ръце и се почуди какво ли си мислеше той докато я гледа как спи.
- Добро утро - поздрави я той.
- Добро утро - отговори тя, избутвайки назад наметалото, докато ставаше. Погледна към мястото, където спеше Син, на няколко крачки встрани. - Трябва ли да събудя Син?
- Не и ако искаш да запазиш главата на раменете си.
Тя се намръщи на думите му.
Брейдън се придвижи, за да застане между нея и брат си. Вместо да се протегне, за да докосне Син или да проговори, той издърпа меча си със сантиметър извън ножицата, толкова внимателно, че въз въздуха прозвуча само лек едва доловим стържеш звук.
Но това беше достатъчно.
Светкавично бързо и с едно гладко движение Син се изправи на крака. С големия пръст на левия си крак той прихвана ножницата си и я изрита от земята към ръцете си, като извади дългия си меч от нея с бързо, грациозно движение и се завъртя с лице към тях.
Острието се озова на едва сантиметри от врата на Брейдън, докато Маги замръзна, прекалено уплашена, за да диша.
Лицето му беше смъртоносно и непроницаемо, но Син се отпусна, когато осъзна, че тя и Брейдън са го обезпокоили.
Син изруга.
- Наистина мразя, когато правиш така - каза той на Брейдън, прибирайки меча си.
Брейдън й отправи предупредителен поглед.
- Никога не го докосвай, когато спи. Или ако го направиш, се наведи.
- Ще го запомня.
Като че ли незасегнат от странните му действия, Син се протегна небрежно, след което се прозя.
- Все още ли няма знак от разбойниците? Брейдън поклати глава.
- Още не.
- Жалко. Изпитвам нужда да убия нещо. — Син ги изостави, за да се погрижи за собствените си нужди.
- Да убие нещо? - попита тя Брейдън, когато останаха сами. - Шегуваше ли се?
- Най-вероятно не - отвърна той сдържано. Тръпки се спуснаха по гърба й, когато се
извърна от Брейдън и сгъна наметалото си, след което го постави в багажа си. Син беше страшен мъж. Но все пак и Брейдън можеше да бъде такъв.
Прогонвайки ги от мислите си, тя се концентрира в следващата си задача.
След като Син се върна, мъжете й предоставиха уединение, докато Брейдън приготвяше закуската.
Брейдън гледаше с копнеж към дърветата, където Маги беше изчезнала. Беше прекарал половината нощ като просто я наблюдаваше. Гледаше начина, по който гръдният й кош се повдигаше и спадаше от дълбокото й, равно дишане. Начина, по който ръцете й грациозно се извиваха под главата й.
Начина, по който нежно се беше протегнала през нощта, за да се почеше по бузата и да потърка око като някое очарователно малко дете.Сънят правеше най-невероятни неща с нея. Омекотяваше напрегнатостта на лицето й и я караше да изглежда като непредсказуемо дяволче. Същото дяволче, което веднъж беше напълнило ботушите му с брашно. Той се засмя.
Кога беше минало времето?
В един момент бяха деца, тичащи заедно през обрасло с храсти поле докато гонят пеперуди, а сега тя беше пораснала. Превърнала се беше в силна жела, която го очарова.
И това привличане, което чувстваше към нея. Какво бе то? От къде се появи?
Трябва да бе изкушението от забранения плод, реши той. Знаеше, че не може да я има, затова я желаеше още повече. Да, това беше. Имаше смисъл за него.
Веднъж да се озоват около други хора и да намери друга жена, всичко ще стане нормално. Маги нямаше да навестява мислите му или да измъчва тялото му. Той щеше да бъде отново старото си аз, Брейдън, който караше бащите да раболепничат в сънищата си и жените да се кикотят при неговото появяване.
И все пак една част от ума му оспорваше това. Казваше, че тя го е променила. Че някак, по някакъв начин, той не беше същият мъж, какъвто бе, когато отпътуваха.
Брейдън отказваше да послуша този глас.
Не можеше да си го позволи.
Маги се върна в лагера и след по-малко от час отново потеглиха. Поговориха малко докато вървяха през гората, като непрекъснато внимаваха за крадци.
Докато денят си отиваше, небето над тях стана тъмно и страховито. Задаваше се буря и щяха да се нуждаят от заслон през нощта.
Неохотно, Брейдън ги поведе извън гората, към малко селце, изпълнено с оживление. Колибите, направени от пръти и кал, бяха отблъскващи и в центъра между тях имаше голям келтски кръст.
Когато доближиха непознатите хора, Брейдън погледна надолу към краката на Син. Предсказанието на Син се беше сбъднало и те действителност бяха потъмнели и вече не толкова очевидно бели.
Маги все още изглеждаше прекалено женствена за неговия вкус, но с малко късмет никой нямаше да забележи това и ако някой погледнеше към нея, те просто щяха да го препишат на младостта.
Надяваше се.
Докато я наблюдаваше, видя страха и трепета, които се настаниха на лицето й, когато погледът й стрелна хората и стегна хватката върху торбата си. Мразеше да я вижда изплашена. Нямаш от какво да се страхува, не и докато той беше там. Никога нямаше да позволи да й се случи нещо лошо.
Така че потърси начин да я накара да се усмихне.
- Чудя се дали тук може да се намери легло - прошепна закачливо до ухото й той.
Лицето й стана яркочервено при думите му.
- Сигурна съм, че няма нищо по-обещаващо от конюшня - промърмори под носа си тя.
Син отвори устата си, за да каже нещо, но Брейдън го хвана за ръката.
- Нито дума, братко. Не сме далеч от земите на МакАлистър и в този район, английският ти акцент бързо ще ги накара да ни прережат вратовете.
Син го стрелна арогантно с поглед, който крещеше: "Нека пробват ".
Обаче Брейдън не беше в настроение да се бие, и за щастие Син го изгледа, но сдържа устните си в плътна, сурова линия.
Брейдън застана пред тях и приближи мъж, който товареше сено в каруцата си.
Около четиридесетгодишен, мъжът имаше груби черти на лицето и изцяло сива
брада, изпъстрена само с малко кафяво. Макар че мъжът изглеждаше чист и добре поддържан, плейдът му в кафяво и жълто каре беше накъсан около ръбовете.
- Добър ви ден, сър - поздрави Брейдън мъжа. Мъжът спря товаренето и го погледна подозрително.
- Кои сте вие?
Брейдън отговори без колебание.
- Името ми е Шон.
- И кого следвате?
- Юън от клана МакЛукас. Сребристите очи на мъжа се присвиха още
повече.
- Никога не съм чувал за него.
- Ние сме от островите - каза Брейдън. - Аз и братята ми сме на път за земите на МакДъглас, за да видим сестра ни и новороденото й бебе. Ще бъде чудесно, ако можем да намерим къде да отседнем през нощта.
Старият мъж прие думите му със смях.
- Земите на МакДъглас, казвате? Обзалагам се, че няма да прекарате добре там.
- Как така?
Старецът почеса брадата си.
- Сестра ми е омъжена в МакДъглас и чух от зет ми, че тя и останалите жени от клана са превзели замъка от мъжете. Стояли на бойниците като група амазонки и заплашват да залеят с катран всеки мъж, достатъчно глупав да се осмели да се приближи към тях, докато МакДъглас не сложи край на враждата с МакАлистър.
Брейдън се престори, че не може да повярва.
- Не думай?
Лицето на мъжа потъмня.
- Да. Има някакво зло, демонично нещо, дето е обладало жените. Чух, че МакДъглас е подал петиция до епископа за прогонване на зли духове.
- За да е сигурен - каза Брейдън, след което се усмихна развеселено към Маги, чийто страни изглежда се бяха зачервили повече, отколкото преди няколко минути. - Представи си жена, която не иска мъжа си. Светците да ни закрилят.
Мъжът кимна сериозно, след което настроението му се разведри малко. Обърна се, за да продължи товаренето на сено.
- Старият Шеймъс дава под наем на непознати. Проклет глупак е той. Ще намерите неговото жилище близо до конюшнята.
- Благодаря ви - каза Брейдън, след което се обърна и поведе Маги и Син към южния край на селото, където беше конюшнята.
- Шон? - прошепна въпросително Маги, когато той мина покрай нея.
- Не искам да поемам риск с името Брейдън, за да не остане в спомените на някой.
- Бързо мислиш - съгласи се тя.
Когато наближиха до конюшнята, Брейдън се насили да не присвие устни. Домът на старият Шеймъс беше чист колкото кочина.
И все пак, щеше да ги предпази от дъжда, а и последното нещо, от което имаха нужда, беше да умрат от настинка преди МакДъглас да има шанса да ги убие.
Той намери Шеймъс извън къщата му, вадещ вода от кладенеца. Старецът спря при тяхното приближаване и ги погледна с голяма резервираност.
- Нямам легла за три високи момъка - каза той, след като Брейдън го попита за място, където да отседнат. - Но имам обор, ако искате да го използвате.
Маги му отправи самодоволен поглед, който гласеше: "Казах ли ти?"
- Не е луксозно - продължи Шеймъс, - Но е придружено с ядене и ще ви предпази от дъжда.
Наистина щеше. И ако се съдеше по миризмата, идваща от мъжа, оборът щеше да е за предпочитане.
- Колко? - попита Брейдън.
Старецът потърка брадичка замислено, докато ги оглеждаше с преценяващ поглед.
- Безплатно, ако вие, момчета, нямате нищо против да свършите малко къщна работа за мен.
Брейдън забеляза напрегнатия израз по лицето на Син. Можеше да каже, че брат му по-скоро ще се изправи срещу дъжда, отколкото да слугува на шотландец. Наистина, като познаваше Син, беше чудо, че не се беше превърнал в неустрашим войн и не бе започнал да разрушава цялото село.
Щеше да се оправя със Син по-късно. За сега трябваше да бъдат практични.
- Звучи добре - каза Брейдън. - Какво можем да направим за вас?
- Има купчина с дърва отзад, които трябва да се насекат и ограда, която трябва да се поправи.
Брейдън потупа Син по гърба и тръгна към мястото.
- Ще се залавяме за работа тогава - каза Брейдън на Шеймъс, докато ги отвеждаше.
- Ей, момчета? - извика Шеймъс, спирайки го насред крачка.
Брейдън се обърна да го погледне.
- Какви са имената ви?
- Аз съм Шон, а това - той махна към Маги, - е брат ми Джеймс и - посочи към Син - Дървон.
Шеймъс ги огледа предпазливо.
- Те не говорят много, а?
- Няма много какво да кажат - отвърна Брейдън.
Той изглежда прие това.
- Добре тогава, но искам да ви предупредя тримата да си държите ръцете далеч от дъщерите ми. Може и да съм стар, но имам лък и лопата, и никой тук няма да го е грижа какво правя с повечето от вас.
- Да, сър - отвърна Брейдън, опитвайки се да потисне смеха си при предупреждението. Син никога не би сложил ръка на някоя от дъщерите му, а Маги...
По-добре дори да не мисли за това, за да не избухне в смях.
- Дали да нацепим дървата първо? - попита ги Брейдън, докато ги водеше към малкия участък зад къщата.
- Да, сър, Ваше заднище - подигра се Син с нисък тон. - По-скоро бих...
- Хрумна ми - каза Брейдън, прекъсвайки го, - че се предполагаше да си ням. - Той погледна към Маги. - Някога срещала ли си ням, който да говори повече?
Маги не изглеждаше ни най-малко развеселена. Не каза нищо, когато Брейдън пусна торбата си, след което грабна брадвата от дънера, където старият фермер я беше забил.
Ярост тлееше върху лицето на Син, когато той взе друга брадва от земята и погледна към Брейдън, който почти очакваше брат му да запрати брадвата по главата му.
Вместо това Син се завъртя на пети и разсече голяма цепеница на две с един гневен удар.
Клатейки глава към Син, Брейдън грабна друго парче и се зае за работа.
Маги остана назад, докато те започнаха да цепят големите парчета дърво на подпалки за огън. Сърцето я заболя, когато си спомни предупреждението на фермера относно дъщерите му.
"Покоряването на шотландеца" отзывы
Отзывы читателей о книге "Покоряването на шотландеца". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Покоряването на шотландеца" друзьям в соцсетях.