Защо, о, защо не можеше мъжа да има синове?

Може би те са грозни?

Маги се спря на тази мисъл. Да, може би бяха беззъби като фермера и високи, набити жени с брадавици и белези от сифилис, които изобщо нямаше да изкушат Брейдън.

Сграбчвайки тази надежда, тя премести наляво една от големите цепеници, но Брейдън я спря.

- Можеш да вземеш подпалките. Остави на нас големите парчета.

Без звук, Маги остави цепеницата и вдигна по-малките парчета, после ги отнесе до купчината с дърва за огрев близо до къщата, направена от плет и глина. Обръщайки се назад към Брейдън и Син, тя се спря, за да наблюдава мъжете със страхопочитание, докато вдигаха тежките брадви и сечаха цепениците с лекота. Фин блясък вече покриваше телата им и тя не можеше да се спре да не зяпа начина, по който ризата на Брейдън се опъваше по мускулите му всеки път, когато връщаше брадвата обратно.

Хипнотизирана, тя сви ръце в юмруци, докато се бореше с нуждата да докосне издутите мускули на ръката му. Или да отметне влажната му черна коса от челото.

0, този мъж беше великолепен и разсейващ за нейното благосъстояние.

Желание се сви в нея по начин, който никога не бе познавала преди. Сега, когато беше вкусвала Брейдън, беше като някой пристрастен пияница, искащ още ейл. За пръв път в живота си разбираше обсебването. Разбираше истинското желание за мъж.

И небето да й е на помощ, но тя го искаше повече откогато и да било.

Точно, когато беше сигурна, че няма да издържи повече, почувства косъмчетата отзад на врата й да настръхват. Тръпки от лошо предчувствие се спуснаха надолу по гръбнака й.

Някой ги наблюдаваше. Беше сигурна в това.

Почти очаквайки да намери крадци, Маги погледна и видя привлекателна девойка на около двадесет да ги наблюдава внимателно.

Когато девойката осъзна, че Маги я е забелязала, се усмихна широко, показвайки пълен набор от перфектно бели зъби и докато си играеше с дълга, руса плитка, отправи към Маги съблазнителен поглед, който щеше да накара всеки мъж да изпъчи гърди с надменен интерес.

Проклет да е късметът й! Девойката беше повече от привлекателна, тя беше очевидна красавица.

Точно тогава към момичето се присъединиха четири също толкова привлекателни девойки, на различна възраст, прецени Маги, от тринадесет до над двадесет години.

Маги изстина.

О, дявол го взел, сега бяха в беда, осъзна тя. Познаваше погледа върху лицата на жените. Гладни за мъж.

Маги преглътна от страх. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе една от девойките да дойде и да опипва тялото й, и да разбере, че си приличат повече, отколкото някоя от тях подозира.

Още по-лошо, докато ги гледаше Маги знаеше без съмнение, къде щеше да прекара нощта Брейдън. И със сигурност нямаше да бъде нейната възглавница.

Зрението й се замъгли от мисълта Маги грабна малка купчина от подпалки и ги остави до купчината при останалите.

- Извинете - каза най-възрастната девойка, докато най-безсрамно се приближаваше към тях. Светлорусата й коса светеше дори в мрачния ден, а пропорциите й бяха от типа, по който братята на Маги често мечтаеха. - Аз и сестрите ми си помислихме, че може да искате питие.

Момичетата се закикотиха, когато се приближиха и подадоха на всеки по чаша с ейл. Маги взе чашата и бързо остави няколко крачки между себе си и девойката, която й я подаде.

Момичето издаде устни напред в очевидно често практикувана муцунка, но Маги не можеше да я е грижа по-малко, докато се обръщаше към Брейдън.

Той взе чаша от най-голямата. Приятно закръглената девойка подпря хълбок на най-близкият дънер до Брейдън, докато галеше дръжката на брадвата по неприличен начин и го гледаше жадно.

- Тъкмо казвах на сестрите си, колко е хубаво да имаме толкова силни... - погледът на блондинката се спусна по гърдите на Брейдън, където жълтата му риза беше влажна от потта, - мъже наоколо, за да помогнат с домакинските задължения.

Очите на Брейдън потъмняха спекулативно и още по-лошо, той се усмихна.

- И как ви е името?

- Тара - каза тя, измърквайки името си. Маги почувства внезапна нужда да отскубне

всеки кичур руса коса от главата на младата жена.

- Тази нощ ще направя тюрлюгювеч - продължи Тара, - само за вас. - Протегна се и докосна гърдите на Брейдън.

Брейдън хвърли бърз поглед към Маги, която го гледаше с пълната сила на неодобрението си.

Усмивката изчезна от устните му и той махна ръката на Тара от гърдите си.

- Сигурен съм, че ще му се насладим. Сърцето на Маги още я болеше, докато се

питаше дали той би си направил труда да махне ръката на младата жена, ако тя не стоеше там и ги наблюдаваше.

Тара дръпна бавно ръката си, за да я потрие бавно по ключицата си, докато спускаше погледа си по цялото тяло на Брейдън, спирайки се за кратко на мястото, където се събираха бедрата му.

- Сигурна съм, че ще се насладите - каза тя, гласът й пресипна от двусмисленото предложение.

Маги се обърна с гръб към двамата, неспособна да остане повече.

Нека да вземе уличницата. Маги имаше по-важни неща да свърши, като например да събере тези глупави подпалки за огън, така че двамата със Син да имат покрив над главите си, докато Брейдън флиртуваше с тази уличница.

Маги пусна шумно подпалките и се обърна за още.

Тя улови погледа на Брейдън. Между тях се насъбра напрежение, докато се гледаха неподвижно един друг за една дълга минута.

- Ха така! - извика Шеймъс, когато дойде отстрани на къщата и наруши мълчаливата им размяна на погледи. - Какво праните навън, момичета? Казах ви, че трябва да стоите вътре докато момчетата работят.

- Но, тате - възпротиви се Тара, отстъпвайки настрани от Брейдън, - ние само си помислихме...

- Знам какво сте си мислили, и по-добре е да се прибирате вътре. Може и да сте пораснали, но все още сте ми дъщери и имам хубав камшик за задните ви части, ако не ме слушате.

Тара издаде долната си устна, след което неохотно се подчини на баща си.

Шеймъс им хвърли злобен поглед, докато не видя купчината с подпалки.

- Това трябва да ми стигне през зимата! — каза той весело. - Сега, ако видите онази ограда, аз ще се погрижа за храната ви.

Брейдън не помръдна докато Шеймъс не си тръгна.

Поне имаше благоприличието да изглежда засрамен докато се приближаваше към нея.

- Маги...

- Недей - каза тя, прекъсвайки го. Той не трябваше да й обяснява. Тя знаеше.

Ха-ха. Чу жестокият, подигравателен смях на момчетата от клана й, докато й се присмиваха. Жени като нея не завъртаха главите на мъже

като Брейдън.

Поне някъде другаде, освен в мечтите й. - Има работа за вършене - каза тя и го заобиколи.

Той въздъхна, после ги поведе към счупената ограда.

Син й се намръщи, когато тя мина покрай него. - Какво? - попита тя,

Син започна да говори, после стисна челюст и погледна Брейдън.

Маги се почувства все едно е вдигнала длани в зашита. Видът на Син беше обвиняващ. Макар, че защо би я обвинявал за каквото и да било, тя не можеше да си представи. Не беше направила нищо нередно.

Брейдън беше онзи, който се нуждаеше от наказание. Поведението му бе жалко. О, дявол го взел, така или иначе. Скоро щяха да стигнат до МакДъглас и нямаше да се налага да се притеснява посече за това. Тогава тя можеше да се прибере у дома и Брейдън щеше да е свободен да мята похотливи погледи на всички хубави девойки, които привлекат интереса му.

Освен това, не се нуждаеше от мъж. Никога В живота си не се бе нуждаела. Всичко, което правеха, бе да поглъщат храна без дори да благодарят, да се оригват и да подсмърчат.

Ами да, щеше да е по-добре с прасе за домашно животно.

И все пак, дълбоко в сърцето си, не вярваше в думите си. Защото знаеше истината. И дори грубостта на мислите й не можеше да я предпази от желанието й. Защото тя го харесваше. Искаше Брейдън за себе си и мисълта, че той може просто да я отпрати и да претендира за друга жена, нараняваше същността й.

Натъжена, Маги се присъедини към мъжете при оградата и заработиха в мълчание.

Веднага след като оградата беше поправена, Шеймъс им донесе храна.

Едва успяха да влязат в обора с чиниите, преди да се отприщи бурята. Син затвори вратата, когато звънна светкавица и тежки капки затропаха по дървото.

Маги спря и огледа мрачната вътрешност, докато Брейдън палеше два фенера.

Вътрешните, дървени части на обора бяха избелели до светло жълто-кафяво, но сградата изглеждаше в добро състояние. Две крави мучаха от загражденията си вдясно от нея, а стара кранта дъвчеше от сеното си вляво. Имаше четири по-хубави коня, струпани в голямо заграждение в задната част на обора.

Брейдън ги поведе към средата на обора, където бали със сено можеха да им осигурят импровизирани маса и столове. Той седна на най-близката до вратата, докато Син седна от лявата му страна. Маги взе най-малката бала, най-отдалечена от вратата и постави чинията си върху нея.

Докато ядяха мълчаливо, дъждът биеше по покрива и се чуха още гръмотевици.

- Хубаво е, че спряхме тук - каза Син след няколко минути.

- Да - съгласи се Брейдън. - Иначе щеше да * отвратителна нощ.

За Маги, тя вече беше такава. Когато приключиха с яденето, Брейдън събра чините и чашите.

- Ще върна тези на Шеймъс.

Маги присви очи към него и към лъжата, която изрече. Той наистина ли си мислеше, че тя е толкова глупава, за да не разбере какво планира?

- Какво? - попита невинно Брейдън, когато срещна очите й.

Отклонявайки поглед, Маги не каза нищо, когато той поклати глава към нея и излезе. Ако той беше толкова глупав, тя наистина нямаше какво да му каже.

Все пак се разгневи. Той наистина ли си мислеше, че тя не знае какво планира да прави? Няма да върне посудата на Шеймъс; Тара беше тази, към която се беше насочил.

Проклет да е!

- Защо не го удари и да приключиш с това?-попита я Син веднага след като останаха насаме.

Маги погледна към него, за да го види как се протяга на собствената си бала сено.

- Моля?

Син събу ботушите си и протегна крака.

- Ако погледите имаха силата да убиват, Брейдън можеше да * размазан целият по онази стена.

- Точно така - свадливо отвърна тя, - вземи страната на брат си. Все пак това е в реда на нещата за вашия пол, да се перчите около всичко, което е облечено в пола.

С величествено цупене, Маги игнорира Син докато вадеше наметалото, с което спеше от чантата си. Тя се замъчи да си направи лег-

до и докато работеше, болката й по Брейдън се разрасна докато сълзи не избиха в очите й и се спуснаха по бузите й. Ядосано тя ги изтри.

- Маги - каза Син с нежност в гласа си, на каквато тя не мислеше, че е способен. - Защо не кажеш на Брейдън как се чувстваш?

- Защо? - попита тя, гласът й се пречупи от ридание. - За да може да се смее? Или още по-лошо, да го имам за една или две нощи, нещо, което моме да получи всяка жена. Не разбираш ли?

Хвърляйки ботушите си настрана, Син се засмя горчиво.

- Ти питаш мъж, който никога не е познал любов или нежност дали разбира или не, нуждата ти да се чувстваш специална? Разбира се, че знам. Но докато осъждаш Брейдън за това, което може би върши, нека те попитам нещо. Някога опознавала ли си го истински?

Маги подсмръкна и го погледна сякаш беше побъркан.

- Разбира се. Познавам го през целия си живот. Син изсумтя.

- Не, не го познаваш. Може да си го виждала през целия си живот, но никога не си го опознала наистина. Ако беше така, щеше да знаеш колко глупави са страховете ти.

- Какво имаш предвид? Погледът на Син се напрегна.

- Ако истински познаваше Брейдън, тогава щеше да знаеш, че той по-скоро ще се изкорми, отколкото да нарани някой, когото обича.

- Какво общо има...

- Помисли за това, Маги.

Тя го направи, но в този момент се почувства напълно глупава за това, че нямаше никаква идея за какво говори той.

- Като най-малкият от пет вироглави момчета - продължи Син, - Брейдън се научи да преговаря за мира между нас. Ако удариш един от нас, ние ще отвърнем незабавно, без да се замислим. Ако вдигнеш юмрук или меч на Брейдън, какво прави той?

Маги не се поколеба с отговора си.

- Опитва се да го разубеди да го използва.

- Да, но страхливец ли е той?

- Не - отсече отбранително тя. - Не мисля, че някога е бягал от битка.

- Точно така. И знаеш ли защо е такъв? Тя поклати глава.

- За разлика от мен, Брейдън не обича да наранява никой.

Син все още не й казваше нищо, което вече да не знае и нищо от думите му нямаше значение за това защо беше ядосана на Брейдън.

- Какво общо има това с факта, че е женкар?

Син въздъхна сякаш й беше разгневен. Макар че защо трябваше да е така, тя не можеше да предположи. Все пак, той беше онзи, който беше потаен. Тя просто се опитваше да следва логиката му.