- Кажи ми - каза той, - с колко жени мислиш, че е бил той?

- По всички сметки, които съм чула, почти всяка жена в Килагарайгън, Лондон и почти всяко място, което е посещавал.

- Чий сметки?

- На жените, които се перчат около него.

- Никога ли не си се замисляла колко странно е, ако е бил с всички тези жени и все пак няма нито едно копеле, което да се скита наоколо?

Маги замръзна докато приглаждаше наметалото върху сламата. Никога не беше обмисляла това.

- Но той никога не е отричал.

- Разбира се, че не е. Той е мъж.

Тя прекара през ума си всичките години, през които го беше познавала. Времето, когато го беше спасила от нападналите го девойки от селото. Дори случката днес и начина, по който Тара беше тръгнала след него.

Като се замислеше, тя рядко го беше виждала действително да преследва жена. През повечето време, той бягаше от тях.

- Да не би да ми казваш, че той няма жени? - подозрително попита тя.

Син се засмя.

- Не. Сигурен съм, че има много, но мисля, че някои сметки са силно преувеличени. Лично аз знам той да е бил с три жени успешно.

- Успешно?

- Да, като се има предвид репутацията му съм забелязал, че повечето братя и бащи се грижат да го държат под око, както и жената, която е около него. Повечето от срещите му биват прекъсвани дълго преди той да може, как да кажем, да приключи със сделката.

Сега, като се замисли за това, тя самата знаеше доста такива случаи. Наистина някои от най-пикантните прекъсвания правеше селските клюкари щастливи за седмици наред.

- Защо ми казваш това? - попита тя.

Той отклони поглед, докато разкопчаваше меча от бедрата си и го поставяше до себе си.

- Защото Брейдън те харесва. Повече, отколкото някога съм го виждал да харесва някоя друга и не мога да стоя и да го гледам толкова погрешно преценен. Мисля, че ти дължиш и на двама ви шанса.

Той срещна погледа й.

- Знаеш ли, Маги, Брейдън не може да промени начина, по който изглежда, или да спре жените, които тичат след него. Но той по-скоро би отрязал ръката си, отколкото да нарани някого, когото обича.

Най-накрая тя разбра какво беше имал предвид той по-рано.

- Казваш, че той никога няма да се отклони от правия път?

- Не и ако те обича. Вярвай ми, познавам брат си достатъчно добре, за да кажа, без никакво колебание, че никога не би напуснал жена, която обича истински, заради друга.

- Но той не ме обича — каза тя и гласът й се пречупи.

- Сигурна ли си в това?

Въздухът на Маги заседна в гърлото й. Да не би той да загатваше...

Със сигурност не. Защо, за Бога, Брейдън би имал някакви нежни чувства към нея?

- Да не казваш, че той ме обича? - колебливо попита тя.

- Не съм сигурен - отговори честно той. — Но знам, че се държи различно, когато е около теб, повече, отколкото край друга жена.

- Различен как?

Син сви рамене.

- Трудно е да се обясни точно. Просто е по-спокоен с теб. Закача те по начин, по който никога не съм виждал да задява някоя друга.

- И как аз ще знам, ако той ме обича? Син отново се засмя горчиво.

Погледна нагоре, все едно се обръщаше към самият Господ.

- И отново тя пита мъж, който никога не е познавал любов - измърмори той. После по-високо каза: - Как някой някога узнава дали е истински обичан или не? Просто ще трябва да поемеш риск и да провериш.

Той я обгори със силата на погледа си.

- Но мога да ти кажа едно: Ако някой тръгне след нещо, което аз искам, няма да стоя и да подсмърчам за това. Ще предприема действие по въпроса.

Той я огледа със студен поглед.

- Мислех, че си боец. Или просто имаш желание да се откажеш от мечтите си?

- Имам желание да се боря - отвърна тя. Да, точно така беше.

Изправяйки гръб, тя стана на крака и тръгна да търси Брейдън и неговата блудница.

Защото ако имаше някаква истина в думите на Син, тогава тя може би имаше шанс с мъжа на мечтите си. И ако това беше истина, тогава нямаше да спре докато не го отведе пред олтара.

Оу, какъв голям, хубав мъж сте - измърка Тара докато вземаше чиниите и чашите от Брейдън и ги остави до задната врата на къщурката си.

Брейдън й се усмихна докато тя затваряше вратата и излезе под малкия навес, който предпазваше задната врата от дъжда. Имаше малко място, но лесно побираше двама им.

Светлината от прозореца на къщурката осветяваше мястото достатъчно, че да могат да се виждат.

Проблясък от светкавица освети лицето й и тъмния глад в сините й очи.

Да, щеше да вкуси малко от рая за няколко минути и нямаше търпение да сложи край да въздържанието си.

Брейдън подпря ръце на рамката на вратата над главата на Тара и остави погледа си да скита по чувственото й тяло. Тя притежаваше извивки, които можеха да докарат мъжа до лудост. Големи, сочни гърди, където мъж може да зарови лице и ръце, наред с други неща, и тънка,

съблазнителна талия. Бедрата й бяха оформени нежно и по начина, по който се триеше я него, можеше да кажи, че тя знае някой и друг начин да достави удоволствие на един мъж.

И тогава се случи немислимото, когато тя плъзна длан по гърдите му.

Тялото му не реагира.

Не, не можеше да бъде!

Усмивката му угасна незабавно.

Тара притисна гърдите си към неговите и сложи ръце около врата му. Дишаше в ухото му, разбърка влажната му коса, преди да обхване меката част на ухото между зъбите си и да прокара езика си по края му.

Обикновено такива действия щяха да накарат главата му да се замае и щеше трескаво да я освободи от дрехите й.

Но тази нощ...

Добре, не можеше да каже, че не е приятно, защото беше. И все пак някак си, не го удовлетворяваше. Още по-лошо, тялото му само малко се раздвижи. Беше далеч от горящите слабини, които имаше през последните няколко дни.

И точно в този момент, разбра защо.

Той искаше Маги.

Свети Боже! Напрегна всички сили да не изругае високо, докато Тара прокарваше нокти надолу по гърба му. И нищо не се случи. Нямаше тръпки, нямаше...

Добре, тялото му малко се съживи, когато тя потри ръка в слабините му. И все пак, не беше същата реакция, която беше имал последната нощ, когато Маги закачливо му беше показала скромната си, напълно облечена цепка на бюста си.

Твърдо решен да се докаже на себе си, Брейдън обхвана брадичката на Тара с ръка, наведе главата й назад и я целуна дълбоко.

Тя посрещна напълно целувката му с практикувана лекота на жена, която беше опитна в изкуството на правенето на любов. Можеше да достави удоволствие на мъжа, нямаше никакво съмнение в това.

Но все пак тялото и умът му оставаха болезнено незаинтересовани.

Това, което наистина искаше, беше смела, невинна целувка на червенокоса палавница. Жената в ръцете му не беше нищо повече от беден заместител и тялото му го знаеше.

Да се продъни право в Ада!

Как можеше да желае толкова силно Маги? Подлудяваше го. Беше инат, упорита и последното нещо, което искаше, бе да достави удоволствие на мъж.

И все пак....

Аз съм глупак! Тъп, проклет глупак, който заслужава да му откъснат главата от раменете. Внезапно прегръдката му с Тара заизглежда безвкусна и противна. Презряна. И ако Маги научеше някога за това, то щеше да я съсипе.

- Не мога да го направя - каза той и се отдръпна от Тара.

Не, не можеше, не и докато истинският обект на желанието му чакаше в обора с брат му.

- Тате е вече в леглото - измърка Тара. — Никога няма да разбере. - Тя се протегна за връзките на ризата му.

Брейдън хвана ръцете й със своите и отстъпи крачка назад.

- Ти си красива девойка - каза й той. - Но се боя, че умът ми е някъде другаде тази нощ.

Тара облиза устни подканващо.

- Мога да те накарам да забравиш всичко за тази, която държи мислите ти.

Как му се искаше да беше така.

- Лека нощ, Тара - каза той, освобождавайки я и се запъти към обора. И с всяка стъпка, която правеше под проливния дъжд, проклинаше себе си и Маги.

Какво щеше да прави?

Мили Боже, обичаше ли я вече?

Не, изрева умът му. Не можеше да я обича. Отказваше да си позволи да обича жена. Любовта правеше мъжа слаб. Правеше го сляп и глупав.

Какво, ако един ден го помоли да се отрече от кръвта си, както майка му беше направила с баща му? Или както беше направила Айзабел с Киърън и Юън?

Това беше похот, реши той. Той едва беше опитал вкуса на Маги и му беше харесал.

Лошото беше факта, че знаеше, че не може

да я вкара в леглото си, за да я изкара от ума си. Никога нямаше да вземе това от нея.

Отхвърляйки глава назад, му се искаше проклетата светкавица да го повали мъртъв там, където стоеше. Защото нямаше начин да се измъкне и мир, който да постигне.

Дъжда обсипваше тялото на Маги, на практика я заслепяваше и мокреше дрехите й, когато тя напусна обора и тръгна през двора към къщата.

Беше сигурна, че ще намери Брейдън с една от девойките. И имаше много добра представа коя от тях се е обвила около него.

Стиснала зъби, за да отклони болката, тя заобиколи зад ъгъла на обора.

Шумни крясъци привлякоха вниманието й.

Поглеждайки бързо през дъжда тя видя две форми да се бият наблизо. Изглежда бяха две фермерски животни, без съмнение, правещи нещо, което тя не трябваше да прекъсва.

Маги тръгна да ги подминава, когато блясък от светкавица й показаха очертанията на мъжко тяло.

Зашеметена, тя замръзна, неспособна да повярва на очите си.

Докато светлината от друга мълния не освети отново и тя видя мъжът да дърпа малко четириного животно.

Маги се усмихна. Щеше да познае тази

добре оформена мускулеста фигура навсякъде. Дори, когато беше вир-вода и дърпащ някакво бедно, безпомощно животно.

Маги забърза към тях, за да види малка овца хваната в оградата. Брейдън беше коленичил в калта, докато се опитваше да освободи малкото добиче.

Облекчение се изля в нея при гледката. Не беше в ръцете на друга жена! Искаше й се да се разплаче от щастие. Той само се беше спрял да освободи животното.

Тя се затича към него.

- Какво правиш навън? - попита той, когато тя спря до него.

Несклонна да признае подозренията си, тя смени темата.

- Мога ли да направя нещо, за да помогна?

- Да, прибирай се вътре, преди да умреш от настинка.

Едва се сдържа да не го целуне. В този момент той беше по-хубав за нея, отколкото е бил някога преди и се почувства ужасно, че така погрешно го беше преценила.

- Нека да видя дали не мога да помогна. — Тя клекна и се протегна към овцата.

- Дръж я неподвижна - каза Брейдън, като стана, после се наведе над преградата, за да освободи задният крак на животното.

То рязко се дръпна и изблея отново. Повдигайки парче дърво, което беше паднало, Брейдън най-накрая го освободи.

Овцата се освободи, затича през двора и изчезна в нощта.

- Трябва да те вкараме вътре - каза Брейдън, хвана я за ръка и тръгна обратно към обора.

О, как искаше да извика! Той беше толкова добър, мил мъж.

Син беше прав. Брейдън беше идеалният й герой.

Брейдън й отвори вратата и двамата влязоха в миришещия на мускус обор.

- Измръзнала си до кости - сопна й се Брейдън, докато тя трепереше вътре точно до вратата. - Какво си мислеше, като излезе навън?

Тя отговори, като изкиха.

- Наздраве - каза той, донесе наметало и я уви в него. Подкара я към единственото празно отделение зад четирите коня. - Сега махни тези дрехи, преди да си се разболяла.

Усмихвайки му се, Маги кимна и отиде зад вратника, където можеше да получи малко усамотение. Чу Брейдън да крачи, но не вдигна поглед, за да види къде е.

- Защо не я спря? - поиска да узнае Брейдън от Син.

Маги се намръщи на гнева, който се долавяше в тона на Брейдън. Беше толкова нетипично за него да бъде ядосан, особено за нещо толкова просто като да се понамокриш за минута.

- Не помислих за това - отвърна Син с равен и спокоен глас.

- Добре, а трябваше.

- Успокой се, малки братко. Не ме е грижа за тона ти. - Този път тя чу нотката на предупреждение в гласа на Син.

Брейдън изръмжа към брат си.

Маги бързо махна мокрото си наметало и жълтата риза с връзки, после се уви в сухото наметало. Тя застана на върховете на пръстите си, за да помоли някой от мъжете да й донесе нова риза, но думите замръзнаха на устните й, когато видя гърбът на Брейдън.

Неговият гол гръб.

Устата й пресъхна, докато очите й пируваха с голата, загоряла кожа, която блестеше на светлината на свещите. През целият си живот беше знаела, че Брейдън е добре оформен, но никога не бе предполагала колко точно е чудесно тялото му.

Изобилие от бронзова плът беше обтегната над мускули толкова твърди, че я караха да гори.