Всичко е по моя вина!

Болка разкъса гърдите й. Никога не бе възнамерявала да нарани някого. Никога!

Как щеше да живее със себе си след това?

- Брейдън - прошепна тя, поставяйки ръка на рамото му. - Толкова съжалявам.

Маги бе разкъсана от агонията, която видя в очите му, когато той вдигна поглед към нея. Тя бе причинила това. Тя ги бе убила.

Защо, о защо бе започнала всичко това?

В този миг МакДъглас се обърна към тях с диво ръмжене. С присвити очи той погледна към тях, сякаш ги виждаше за първи път.

- Ти говориш с женски глас - каза Роби обвинително.

Дишането му се накъса и той бавно се изправи от земята до целия си извисяващ се ръст. МакДъглас тръгна към нея като лъв, дебнещ заек.

- Ти си оная кучка Маги, нали?

Маги не можеше да говори, когато ужасът я заля. С широко отворени очи, тя се запрепъва далеч от него.

С практикувано, смъртоносно спокойствие Роби МакДъглас извади дългия си меч от ножницата. Убийственият блясък в очите му разкриваше точно и ясно намерението му.

Той щеше да я убие.

Смазана от мъка, вина и страх, Маги се отдръпна.

Успя да направи само една-две стъпки, когато треперещите й крака се подкосиха, и се намери седнала на земята и неподвижна. Напълно парализирана и зашеметена, тя погледна безпомощно към него.

Със смъртоносно студено изражение, леърд МакДъглас се извиси над нея като планина и раменете му скриха слънцето и небето.

Той вдигна меча си с две ръце, за да го забие в нея.

Точно когато Маги бе сигурна, че ще я наръга в корема, друг меч проблесна, отбивайки този на МакДъглас.

Леърдът изруга и се обърна, за да се изправи пред яростния Брейдън.

С предизвикателни и заплашителни очи, Брейдън насочи меча си в гърлото на МакДъглас.

- Ще трябва първо да минеш през мен, за да стигнеш до нея.

- Искаш да умреш заради нея? - попита Роби.

- Да - каза Брейдън без колебание. Погледна към Маги и за първи път тя видя любовта в очите му. - Бих умрял за нея.

- Тогава умри - каза Роби, преди да блъсне Брейдън назад и да го нападне с меча си.

Брейдън умело отвърна на удара му.

Маги не можеше да помръдне, нито да диша, докато ги наблюдаваше. Брейдън очевидно имаше повече умения. МакДъглас се биеше смело, но нямаше съмнение кой ще излезе победител. А ако Брейдън убиеше МакДъглас, тя и Брейдън бяха мъртви със сигурност.

МакДъглас изви меча си към гърдите на Брейдън. Последният отскочи назад.

Замахът му бе твърде голям и МакДъглас се препъна напред.

Брейдън притисна меча си към гърба на мъжа.

- Чакай!

Очите на Маги се разшириха, когато разпозна гласа на Син.

Но тя не смееше да отмести очите си от Брейдън, докато наблюдаваше в ням ужас предстоящия му удар.

Някак Брейдън спря острието си на сантиметри от гръбнака на Роби и го вдигна и отдалечи от своя опонент, точно навреме, за да го спаси от смъртоносен удар.

Маги издиша рязко, когато Брейдън се извърна от него.

Чак тогава тя погледна по посоката, от която Син се приближаваше към тях, придържайки лявата си ръка с дясната длан. Сиана вървеше

до него. Двамата бяха покрити със сажди, дрехите им бяха разкъсани, а лицата зачервени, но те бяха живи!

МакДъглас се надигна от земята с щастлив вик и се втурна към жена си, крещейки името й.

Все още разтреперана, Маги се усмихна, когато двамата се прегърнаха. Беше красива гледка. МакДъглас грабна жена си в прегръдката си и я целуна безмилостно.

Маги отмести поглед обратно към Брейдън. За нейна почуда, той не се бе затичал към Син.

Идваше към нея.

Очите му бяха пълни със загриженост, когато Брейдън протегна ръка към нея и й помогна да стане от земята. След това, за нейно още по-голямо учудване, той обви ръцете си толкова силно около тялото й, че тя се изплаши да не счупи ребрата й.

- Благодаря на Бога - прошепна той неведнъж в ухото й, докато просто я държеше близо до себе си.

Тогава тя разбра истината. Брейдън я обичаше. Той наистина я обичаше. Въпреки че не го бе казал, тя можеше да го почувства в стягането на прегръдката му, да го чуе в облекчението на гласа му, докато шепнеше името й.

В очите й се събраха сълзи и тя обви ръцете си около кръста му. Това беше много повече, отколкото някога се бе надявала. Във всичките си наивни мечти, бе копняла за това. А сега...

Чувстваше се сякаш тялото й крещи, лети

или пее, или прави нещо чудотворно, за да отпразнува радостта й.

Брейдън я пусна и хвана лицето й в ръцете си, а след това я целуна настървено.

Маги усети как сълзите й се стичат по бузите.

- Доведете лечител!

Тревожният вик ги раздели и чак тогава Брейдън погледна към мястото, на което стоеше Син.

Брат му бе паднал.

Сиана държеше главата на Син в скута си, докато викаше за помощ. МакДъглас бе коленичил до него.

Брейдън се затича към Син, а Маги го последва.

Сърцето й блъскаше в гърдите и страхът я обзе отново, когато погледна надолу към Син. Той лежеше на дясната си страна, а лявата му ръка кървеше и бе изгорена,

- Какво се случи? - попита Брейдън, когато коленичи долу до Син.

- Той ме спаси - обясни Сиана. - В един момент просто си стоях там и местех някои неща, а в следващия пожарът започна. Мисля, че може да съм бутнала свещта с някой от чувалите. Не съм сигурна. - Сълзи се стекоха по бузите й, когато Сиана погледна от Роби към Брейдън и после надолу към неподвижното тяло на Син, — Не знам какво се случи. Опитах се да изляза, но подгъва на дрехата ми беше затиснат. Не можех

да помръдна, а огънят беше навсякъде. Помислих си, че ще умра, затова започнах да крещя. Последното нещо, което знам, е, че Син беше там. Той ме освободи, и точно когато напускахме стаята, една греда падна пред него.

Сиана бе с широко отворени очи и изглеждаше смаяна от всичко, което се бе случило.

- Той избута гредата и ни изведе навън. Мислех си, че е добре - каза тя задъхано. - Каза, че е добре. Изглеждаше добре.

- Той просто се срина на земята - довърши Роби вместо нея.

Лечителката дойде иззад тълпата и ги избута, докато преглеждаше тялото на Син.

- Трябва да го внесем вътре.

Роби нареди на мъжете си да помогнат внимателно за пренасянето на Син до леглото.

Брейдън наблюдаваше безпомощно как отвеждат брат му. Той погледна към Маги и почувства ужасяваща разкъсваща болка в сърцето си. Ако не я бе защитил, можеше да спаси брат си.

Беше избрал нейната безопасност пред тази на собствената му кръв.

Как бе могъл да направи такова нещо?

Защо не се бе затичал първо при Син? Син беше негов брат. Той бе този, който се предполагаше, че Брейдън трябва да пази.

Маги се протегна да го докосне, но Брейдън се отдръпна от нея. Не искаше да чувства дланта й върху ръката си. Не и сега. Не и преди да може да приеме решението, което бе взел. И це-

ната, която бе възможно да плати като резултат от действията си.

- Брейдън? - обърна се тя към него. - Трябва да *e погрижа за Син - каза той игнориращо.

Маги ce намръщи, когато Брейдън я остави да стои сама на двора. Нещо не беше наред. Брейдън беше толкова нежен, преди да види Син.

Какво се бе случило?

По-обезкуражена от всякога, тя ги последва вътре.

Когато стигна до стаята на Син на горния етаж, Брейдън й нареди да си върви.

- Нека да помогна - настоя тя.

- Вече направи достатъчно - каза Брейдън, а гласът му бе изострен от гняв, който тя не разбираше.

С натежало сърце, Маги се обърна и слезе долу, за да види Конър.

Час по-късно, Брейдън стоеше отстрани до леглото, докато лечителката бъркаше в глинената си стомна за пиявица. Когато се приближи към Син, очите му се отвориха рязко и той се протегна със здравата си ръка да спре старата жена да постави противното създание върху кожата му.

- Сложи това отвратително нещо върху

мен, жено, и ще изтръгна сърцето ти. - Но трябва да ти...

- Кървях напълно достатъчно, а и аз лично

харесвам отровата в кръвта ми и нямам желание

тя да ме напуска - каза Син язвително. Брейдън, махни я от погледа ми.

Брейдън не възрази. Той направи това, което поиска брат му и след това се върна при леглото.

Лицето на Син беше бледо, но Брейдън можеше да види огъня на живота да гори ярко в черните му очи. Облекчението се разля по него, когато осъзна за първи път, откакто брат му беше паднал, че Син вече не е в опасност. - Къде е Маги? - попита Син.- Долу е. Син изви вежда.

- Защо е долу, сама? Брейдън безочливо игнорира въпроса.

- Помислих, че ще умреш. Син се присмя на думите му, докато се размърдваше в леглото, но след това изруга и се сгърчи от болка. Изсвистявайки, той се вгледа в изгорената си ръка и изви устни.

- Ще е нужно нещо повече от малко огън, за да ме убие.

- Това не беше малко огън.

Син му хвърли развеселен поглед.

- Повярвай ми, братко, беше. Нежелаейки да спори по въпроса, Брейдън поклати глава.

- Не трябваше да те оставям. Син го погледна намръщено с яростно изражение.

- Какви ги говориш, по дяволите?

- Трябваше да те накарам да дойдеш с мен отвън.

Изражението на Син крещеше: Да не си луд?

- Не съм някаква девойка, за да имам нужда малкият ми брат да ме защитава, Брейдън. В случай, че не си забелязал, аз съм един от най-страховитите рицари в Англия и Светите земи. Не твоя флаг кара цели армии да отстъпват на мига, а моят.

- И все пак ти си моя кръв.

Син го прониза с дълбок, изучаващ поглед.

- Това няма нищо общо с мен, нали?

- Разбира се, че има - настоя Брейдън. - Ти си моя кръв, а аз защитавах Маги, докато трябваше да защитавам теб.

- Не, малки братко. Мъжът защитава тези, които имат най-голяма нужда. Тези, които не могат да се защитят сами.

- Но аз избрах нейния живот пред твоя. Син наклони глава на една страна.

- След като и тя, и аз сме живи и здрави, не успявам да следвам логиката ти.

- Не си здрав. А и можеше да си мъртъв. Син изсумтя.

- Аз съм просто леко изгорен. Уверявам те, че съм пострадвал много по-зле от това. Но Маги? Какво стана с нея?

Брейдън стисна и отпусна челюстта си, когато се замисли за събитията от тази сутрин. Отново и отново можеше да я види на земята, докато МакДъглас насочваше меча си към нея.

Ужасът, който изпита тогава и страхът в сърцето му за живота й, се бяха отпечатали завинаги в паметта му.

- Планът й проработи - прошепна Брейдън. - Но когато Роби видя огъня, се опита да я убие.

- И?

- Аз я спасих.

- Рискувал си живота си заради нея? - попита Син невярващо.

Брейдън кимна. Син се засмя.

- Проклет да съм, малки братко. Ти най-накрая си покосен от стрелата на Купидон.

- Не е смешно - сопна се Брейдън. - Аз съм безсилен срещу нея.

Онзи изучаващ поглед отново се втренчи в

него.

- Така ли?

- Да - каза Брейдън с въздишка. - Един неин поглед и аз съм напълно погубен. Какво ще стане, ако някой ден тя ме накара да се отрека от кръвта си. Тогава какво?

- Ще тънеш в сладко блаженство, предполагам.

- Не си забавен.

Целият хумор се изпари от лицето на Син.

- Нито пък ти. Знаеш ли, Брейдън, научих се да не се доверявам на никого по принуда. Но ти...

Син не довърши изречението. Не се и налагаше. Брейдън знаеше какво имаше в предвид брат му.

Брейдън никога не бе изпитвал предателство на собствения си гръб. Бе научил най-трудните уроци на живота само като гледаше братята си.

- Мислиш ли, че мога да й се доверя? - попита Брейдън.

- *a това, не мога да отговоря. Единственият начин да разбереш, е да пробваш и да видиш.

- Ами ако на нея не може да се разчита? Син въздъхна и поклати глава, сякаш му бе

ядосан.

- Ти си по-силен от Киърън. Ще го преживееш. Но аз мисля малки братко, че ти пропускаш истинския въпрос. Ами ако на нея може да се разчита?

- Тогава съм маймунски задник.

Син се усмихна.

- Изглежда продължаваме да се връщаме към това, нали?

Брейдън *e засмя. Син бе прав. Беше време да спре да бъде късоглед и да поеме риска.

През целия си живот ce бе страхувал. Всички онези пъти, в които се бе мислил за силен, когато всъщност бе слаб и твърде уплашен, за да поеме някакъв риск.

Но Маги... Тя си заслужаваше.

Заслужаваше живота му, заслужаваше сърцето му. Заслужаваше всичко. И той нямаше да позволи на глупавите му страхове да ги разде-

лят нито минута повече.

Брейдън щеше да я намери и след това да се ожени за нея.

- Пожелай ми късмет.

Син кимна.

- *on chance, mon fiviv.*

Брейдън излетя от стаята, имайки нужда да намери Маги.