И в един миг тя разбра какво е намислил.

- *ch, balgaire le sililibh tnear! - каза тя под носа си.

- Какво куче с похотливи очи? - попита Пеги от дясната й страна.

- Онзи най-отпред - изръмжа Маги, разгневена от факта, че походката му й въздейства.

И още по-лошо, тя не би могла да го избягва! Пеги застана на пръсти, за да погледне през прозореца.

- О, по дяволите - прошепна тя. - Със сигурност трябва да са поне четирима. И всичките красиви.

Маги изгледа приближаващата се група.

- Казват, че самият дявол е красив мъж, и аз по-скоро бих се срещнала с него, отколкото с Брейдън МакАлистър.

- Дяволът няма да види деня, в който ще може да си съперничи с братята МакАлистър по външен вид - прошепна Пеги. - Мили Боже, Брейдън със сигурност е водачът.

Замечтана усмивка изви устните й.

Само една година по-голяма от Маги, привлекателната Пеги, с гарванови коси се бе омъжила преди четири зими, но очите й все още шареха, изучавайки всеки хубав мъж. И точно сега Пеги бе впила поглед в Брейдън, а очите й бяха по-големи от чинии.

- О, да изглеждаше и моят Рос като него — замечта се Пеги. - Можеш да бъдеш сигурна, че ако си приличаха, точно сега едва ли бих се крила тук с вас. По-скоро щях да съм в дома си, ощастливявайки го...

- Пеги! - скара се Маги. - Намираш се в църква.

Пеги махна с ръка при думите й.

- Добрият Господ знае, че не искам да навредя с мислите си. Просто говоря истината и. Той го знае.

Маги едва чу думите на Пеги, защото вниманието й бе привлечено от останалите жени, които прииждаха от различните пристройки, за да надникнат над стените към приближаващите

мъже. Дори ОТ разстояние тя чуваше задъханите въздишки и смеха им, докато се възхищаваха на различни части от телата им.

- Брейдън е вкъщи! - извикаха няколко от тях.

- Мери, как изглежда косата ми? Мислиш ли, че Брейдън ще забележи?

- Светци, този мъж става все по-красив с всяка изминала година!

- Той има най-хубавия задник, който добрият Господ някога е решавал да даде на един мъж. Сега, ако задуха един добър, силен вятър, може да се насладим на доста приятна гледка!

Маги стискаше зъби гневно, докато през ушите й минаваха множество подобни коментари.

Бе дала възможност на леърда да повика вкъщи единствения мъж, който можеше да провали плана й. Трябваше да го очаква. Всъщност, трябваше да бъде подготвена за това. Но идеята й изглеждаше толкова безупречна и при положение, че Брейдън отсъстваше, тя не се бе замисляла за евентуалното му въздействие върху сетивата й.

До сега. Причерня й и Маги събра палите си, отправяйки се към портата на църквата, за да се изправи срещу дявола, преди той да се е приближил твърде много.

Тя стигна до портата едновременно с Брейдън. Отвори вратата и го видя да стои там с ръка във въздуха, сякаш за да почука.

- Маги, любов моя - започна той, а на лицето му се появи една от онези прекрасни, очарователни усмивки с трапчинки, които можеха да предизвикат слабост в коленете на всяка жена.

Или по-лошо, слабост в главата. Очите му блестяха с увереност. Да, мъжът знаеше, че е неустоим. Но по-лош бе фактът, че и тя го знаеше.

- Точно теб дойдох да видя.

- Така и предположих - отговори Маги, гласът й бе леден, въпреки че имаше една предателска част от нея, която се развълнува от думите му.

Погледът му стана дързък и изучаващ, докато смело оценяваше тялото й от върха на главата, която стигаше точно до раменете му, през целия път надолу до ръба на полата й.

- Ох, Локлан - обърна се той към брат си, - не успя да ми кажеш каква хубава девойка е станала Маги през последната година. Защото се съмнявам, че има друга в цял Килагарайгън, която би могла да се сравнява с такава красота.

Локлан не отговори.

Въпреки добрите си намерения, сърцето на Маги подскочи при думите му. През целия си живот бе копняла да чуе това от мъж и по-специално от Брейдън.

За съжаление, обаче знаеше, че е само обикновено ласкателство. Нямаше дори капка истина в него.

Вдигайки брадичка, тя срещна смелия му поглед безизразно.

- Сигурно ме мислиш за глупачка, щом смяташ, че ще се вържа на захаросаните ти думи, Брейдън МакАлистър.

- Ах! - въздъхна брат му Юън зад него. — Брейдън, не беше прав за зъбите й, изобщо не са стърчащи.

Обръщайки глава, за да погледне гневно брат си през рамо, Брейдън сръчка с лакът гиганта в корема.

- Стърчащи зъби? - попита тя, обидена от самата мисъл. Това беше може би единствената обида, която нито един от братята й не бе използвал по неин адрес. И защо да го правят? Зъбите й бяха толкова прави, колкото изобщо нечии зъби биха могли да бъдат. Суровият, гневен поглед на Брейдън се разтопи, когато й отправи една от онези безгрижни усмивки.

- Никога не съм казвал, че имаш стърчащи зъби.

- Да, направи го. И аз го чух - заяви англичанинът.

- Не - процеди Брейдън между стиснати зъби, докато хвърляше злобен поглед към англичанина на свой ред. - Не съм казвал такова нещо.

Той направи крачка към нея и вдигна ръката й.

Маги се стегна, тъй като допира изпрати тръпки по тялото й. Усещаше грубите мазоли на ръката му и суровата сила на мъжа, който бе колкото свиреп боец, толкова и причина за женското падение.

Тя наблюдаваше, хипнотизирана, как той вдигна ръката й към устните си и постави целувка малко над кокалчетата на пръстите й. Устните му бяха изключително леки върху плътта й. И докато ги плъзгаше в бавен, изгарящ кръг около опакото на ръката й, я погледна с такъв съблазнителен поглед, че за миг тя се изгуби в желанието, предизвикващо хаос в сетивата й.

В този момент, слабата, несигурна част от нея копнееше да почувства тези устни върху своите. Жадуваше да почувства силните му ръце, обвити около тялото й, привличащи я близо до възхитителната си топлина.

О, Боговете да са й на помощ, тя бе също толкова податлива към него, колкото всички останали жени.

Брейдън прокара език по плътта й в нежна ласка, която едновременно я стресна и погъделичка преди леко да ухапе кожата й със зъби и да премести ръката й малко над сърцето си, което биеше силно под дланта й.

Докато палецът му си играеше с дланта й, изпращайки вълна след вълна от топлина през нея, тя някак успя да овладее порива си да затвори очи и да изстене от удоволствие../

- Разбрали са ме погрешно, любов моя — почти измърка той.

Тялото й едва не се стопи, докато се взираше в топлите му съблазнителни очи. Великолепно зеленикаво-кафяви, очите на Брейдън можеха да принудят една жена да забрави всичко друго на света.

Ела на себе си, Маги! Дяволът ще отведе останалата част от близките ти, ако се поддадеш на чара му. Въпреки че това бе едно от най-трудните неща, които някога бе правила, тя присви погледа си към него, докато изтласкваше безсрамните си мисли в дъното на съзнанието си.

Трябваше да възвърне контрола върху ситуацията или всички щяха да бъдат загубени.

- Нека позная - каза тя студено, издърпвайки ръката си от хватката му, преди да отстъпи още повече пред изкусното му докосване. - Казал си, че имам сладки зъби? Или може би перлени? - Маги забеляза шокирания му поглед, който той бързо скри. Със сигурност го бе разкрила и той го знаеше.

За един момент, тя се наслади на победата си. Но този миг бе всичко, което получи, защото в следващата минута въздухът се разцепи от нечии вик.

- Маги, ела бързо!

Тя остави входната врата отворена и се втурна през двора на църквата към задната врата, от, където се бе чул писъкът. Стигна до малкия двор навреме, за да види как една от жените, Бриджит, бе нападната от съпруга си, който приличаше на мечка. Мъжът направо се извисяваше над дребничката блондинка, която даваше всичко от себе си, за да не я извлекат от портата.

Няколко жени стояха наоколо, но никоя не се опитваше да помогне. Маги не проумяваше как можеха просто да стоят там и да не правят нищо.

- Достатъчно търпях това, жено - каза Фъргъс, докато затягаше хватката си върху ръката

на Бриджит.

- Не, Фъргъс, няма да се прибера вкъщи с теб. - Бриджит се опита да разхлаби хватката му, но той я държеше здраво.

- Няма да търпя повече неподчинението ти - изръмжа той и след това я удари с опакото на ръката си.

Бриджит падна, ридаейки, но хватката върху ръката й я задържа от удар в земята. Фъргъс я грабна, като отново я затегли към портата.

Маги изкрещя, извън себе си от гняв. Без да се замисли за собствената си безопасност, тя се хвърли към глупака и го изблъска от Бриджит.

Освобождавайки Бриджит, която веднага се строполи на земята, Фъргъс залитна само на няколко крачки назад. Маги, от друга страна, се сблъска с масивните му гърди и падна назад, удряйки се в земята, замаяна, като че ли току-що е отскочила от стена.

Бързо се изправи на крака и застана пред мъжа, който се извисяваше с глава и рамене над нея. Собствените й рамене пулсираха и сърцето й биеше от страх. Мъжът наистина бе висок. Много, по-висок от нея. И около два пъти по-широк.

Въпреки това, Маги никога не би стояла и гледала безучастно как някой бива нараняван. Не и ако имаше дори малък шанс да помогне.

- Оставете я на мира - предупреди Маги. Фъргъс се отдръпна, за да я удари.

Маги се напрегна в очакване на удара, но преди да успее да докосне лицето й, ръката му бе хваната и той бе принуден да се обърне.

Брейдън сграбчи Фъргъс за предната част на жълтата му риза, с такава ярост, изписана на лицето му, че би потушила гнева дори на див звяр.

- Ако искаш да влизаш в спор с жените, Фъргъс, ще трябва да минеш през мен, за да го направиш. Докато съм жив, няма да ти позволя да малтретираш жена по такъв начин.

Фъргъс сви устни, докато избутваше Брейдън далеч от себе си.

- Бриджит е моя жена. Ще правя с нея, каквото си искам. - Той се обърна към Бриджит, която сега бе на земята и плачеше неконтролируемо, докато Пеги и други две жени я придържаха.

Брейдън и англичанинът застанаха между двамата. От скованите им гърбове, бе очевидно, че са готови да се бият с Фъргъс, ако той направеше още една стъпка към съпругата си.

- Трябва да се грижиш по-добре за жена си - каза Брейдън. - Ако се държеше с нея по-любезно, тя вероятно не би се заключила с другите.

Фъргъс изсумтя подигравателно.

- Какво знаеш ти за това?

Погледът на Брейдън стана студен и изпрати хладно предчувствие по гръбнака на Маги.

- Знам достатъчно и ако не се вслушаш в думите ми, ще взема една пръчка и ще я завра в задника ти. Сега се прибери у дома, преди да се поддам на това изкушение.

Ноздрите на Фъргъс пламнаха. Очите му горяха и той се взря в студения, смъртоносен поглед на Брейдън.

За миг Маги се уплаши, че ще предизвика Брейдън на бой, но трябва да бе дошъл на себе си, защото премести погледа си от него към мъжете, които го следваха.

Раменете на Фъргъс се отпуснаха и той въздъхна:

- Много добре, ще се върна у дома, но най-доброто, което може да направи тя, е да ме последва веднага.

Фъргъс отстъпи назад.

- Не забравяш ли нещо? - попита Брейдън. Фъргъс се обърна и се намръщи.

- Какво?

- Дължиш извинение на жена си - намеси се англичанинът преди Брейдън да продължи.

Челюстта на Фъргъс се стегна и той огледа мъжете. Погледът му се плъзна върху Юън, Брейдън, Локлан и англичанина, и разбра, че ще трябва да се бие с всички тях, освен ако не отстъпи. Изпъна ризата си със силно дръпване и погледна към Бриджит.

Маги видя нерешителността в очите му, докато Бриджит не погледна нагоре към него. Бледото й лице бе обезобразено от грозен червен отпечатък.

Фъргъс коленичи до нея, а гневът изчезна от чертите му.

- Съжалявам, скъпа. Не исках да те наранявам. Но и ти не трябваше да ме притискаш така.

Брейдън изрева яростно.

- Остави я, Фъргъс. Веднага!

Маги преглътна уплашено, когато чу тона му. Усети, че Брейдън е само на крачка от това сериозно да нарани Фъргъс. Не, че би имала нещо против, ако го стореше. Хора като Фъргъс заслужаваха да бъдат бити. Винаги бе мразела такива грубияни.

Всъщност, и четиримата от групата на Брейдън изглеждаха така, сякаш едва се въздържат да го наранят. Но Юън беше този, който пристъпи напред и бързо отдалечи Фъргъс от двора.

Маги изчака вратата да се затвори зад Фъргъс, а Юън да се върне обратно и чак тогава се обърна към Брейдън:

- Благодаря ти - каза тя, гласът й носеше дълбочината на нейната признателност.

Брейдън кимна, след което двамата с Локлан се отправиха към Бриджит, за да проверят състоянието й. По-младият брат коленичи до нея и леко докосна подутата й червена буза. Очите му станаха студени и той се обърна към Маги.

- Колко такива нападения е имало, откакто