Поглеждайки към Пеги, тя си обеща, че никога няма да стане жертва на предателското си тяло. Бе способна да контролира чувствата си. Трябваше да бъде!

- Познавам Брейдън откакто бях на две години - каза тя тихо, - и нито веднъж през това време не ме е погледнал повече от веднъж. Не намираш ли странен този внезапен интерес?

- Не - отвърна Пеги. - Ти си много хубава. Маги изсумтя.

- Затова ли мъжете не ме ухажват?

- Мъжете не те ухажват, защото имаш шест братя. Не си ли виждала погледите, които отправят на всеки мъж, който се приближи до теб?

Маги се замисли за това. Братята й бяха малко арогантни. Тя бе най-малката от седем деца и те винаги я пазеха както тирани съкровище.

Все пак това не променяше нищо.

- Брейдън иска само едно нещо - настоя Маги.

Пеги скръсти ръце пред гърдите си.

- И то е?

- Да ни върне в домовете ни.

- Не искаме ли всички това? - попита Пеги.

- Да, разбира се. Но ние искаме да се върнем, след като прекратят тази вражда. Ако Брейдън постигне своето, ние ще се предадем и кръвопролитията ще продължат.

Пеги поклати глава.

- Със сигурност той не може да е толкова жесток.

- Наистина ли мислиш така?

- Но Айлин...

- Тя го вижда пред себе си като любяща майка. Сляпа е за намеренията му.

- Тогава какво ще правим?

Това бе въпрос, на който Маги не бе сигурна, че може да отговори. Но едно нещо знаеше: Земята ще престане да съществува, преди тя някога да се поддаде на сладките думи и горещите погледи на Брейдън.

Сърцето й може да беше влюбено в него, но главата не беше. Докато владееше ума си, тя нямаше да му позволи да й въздейства.

Маги бе единствената жена на тази земя, която никога нямаше да се развълнува от очарователния му външен вид. И ако бе научила нещо, живеейки с шест момчета, то това бе как да се справя с мъжете.

Да, Брейдън нямаше представа с какво се е захванал.

- Какво ще правим ли? - Маги повтори въпроса на Пеги. - Ще ти кажа. Най-после ще видим как дявола си получава заслуженото. Ако Брейдън иска да остане тук, добре. Но ти обещавам едно: нито миг няма да се наслади на престоя си тук.

Брейдън се зарадва изключително много, когато видя Маги да напуска общата спалня и да се насочва към малката ниша, където стоеше той, скрит в сенките.

След като тя отиде да нагледа Бриджит, Локлан тръгна обратно към замъка, а Юън и Син се заеха да помогнат на отец Бийд с поправката на теча в нефа*.

Останал сам, Брейдън реши да изчака плячката си.

И каква сладка хапка бе тя, толкова огнена и страстна. Всъщност усети желание да оближе устните си, предвкусвайки капитулацията й.

Да, тя щеше да е толкова вкусна. Такова невероятно лакомство, чакащо да бъде опитано. Нямаше търпение да я вкуси.

Лек бриз повя на поляната, погалвайки непокорните къдрици на гъстата й червеникаво-кафява коса. Дланите го сърбяха да разпусне

* неф или кораб (на фр.) е издължено помещение, част от интериора (обикновено в сгради от типа на базиликите), ограничено от една или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения. - Б. Пр.

тези буйни коси, да прокара пръсти през тях и да ги разстеле по белите й рамене, за да наблюдава как се спускат по голия й гръб и галят нежните й бедра.

Дори по-лошо, би могъл да вкуси слънчевата светлина в косата й, да усети топлината от проникването в нея, докато я държи гола и извиваща се над него, а той спуска ръката си надолу, за да си поиграе с малките червеникаво-кафяви къдрички, покриващи друга част от нея, която той изпитваше огромна нужда да изследва.

Слабините му се стегнаха при тази мисъл. Без съмнение тя щеше да отвърне подобаващо. Имаше шесто чувство за тези неща и то му подсказваше, че Маги ще бъде наистина невероятна.

Да, щеше да го язди силно и бързо, и да му достави безкрайна наслада.

Той се усмихна в очакване тя да се приближи към него.

Кафявата й рокля бе съвсем обикновена и износена, а върху нея носеше плейд в червено и черно. И все пак в походката й имаше толкова гордост, такава самоувереност, че един мъж трябваше да е глупак, за да не я забележи.

А неговите глупави дни бяха приключили.

- Маги - повика я той щом тя мина покрай него.

- Мили Боже! - ахна тя, слагайки ръка на гърдите си. - Да не се опитваш да ме изплашиш до смърт.

- Не, мислех, че ме видя.

Съмнение затъмни очите й, когато го погледна подозрително.

- Да те видя спотаил се в сенките, като някой зъл звяр, тръгнал на лов за праведни души? Ха! Без съмнение си ме чакал тук, Брейдън МакАлистър и не се преструвай, че не е така.

Брейдън се разсмя на възприемчивостта й. Как го правеше? Как бе способна да прозре тактиките му. Усмихна се така, че се появиха трапчинките му, на които никоя жена не бе устояла досега.

- Тъй като изглежда ме познаваш толкова добре, тогава ми кажи, какво си мислех.

Тя присви очи и го постави на място с проницателността си.

- Нямам идея, но съм сигурна, че включва някоя жена, лежаща бездейно по гръб.

Прямотата й го изуми. Но само за секунда. За него бе освежаващо да открие жена, която говори толкова открито за мислите си.

- Не бездейно - отвърна той, снишавайки гласа си с една октава и се наведе достатъчно близо до нея, за да може най-накрая да усети богатия аромат на диви цветя в косата й. Той се протегна и леко докосна брадичката й с палец и показалец в нежна милувка, предназначена да изпрати тръпки по пялото й тяло. И съдейки по изумения поглед на кехлибарените й очи, би казал, че е успял, макар че тя се опитваше с всички сили да не му позволи да го види.

- Предпочитам жените ми да бъда малко по-активни.

Очите й потъмняха, докато устните й се разтвориха едва-едва в покана.

Да, това, от което се нуждаеше тя, бе една хубава целувка. Целувките му бяха карали жени да припадат в ръцете му, дори ги бяха отвеждали до върха. Една хубава целувка и всичко това щеше да приключи. Жените можеха да се върнат по домовете си, а Маги...

Е, той имаше планове за малката досадница. Планове, които включваха да му се издължи, задето го бе ухапала преди години. Само че сега изпита наслада, като си представи как белите й зъби потъват в кожата му.

Наведе се по-близо, разтваряйки устни, за да вкуси дъха й.

Точно, когато бе сигурен, че ще приеме целувката му, тя отстъпи назад, отвори широко очи и го прикова с леден поглед.

- И за колко жени говорим? - попита го изневиделица.

Брейдън премигна, без да разбира напълно въпроса й, докато съзнанието му се съвземаше от бързото й отдръпване.

- Моля?

- С колко жени предпочиташ да се забавляваш едновременно? - попита тя. - От това, което ми каза Мег, очевидно си бил заедно с нея и сестра й, последния път, когато си бе у дома. - Поклати глава срещу него като изкуфяла стара мома, караща се на някое дете. - Нямаш ли срам?

Болката в погледа й не можеше да се сбърка с нищо друго. Брейдън се намръщи на това, което видя, без да може да разбере какво бе предизвикало чувството.

- И защо би ти казала подобно нещо? - Мисля, че по същата причина, поради която ти би разказал на братята си. Поради някаква безбожна причина тя се гордее с този факт. Толкова е горда, че се хвалеше с това точно вчера. - Маги събра полите си и се опита да го заобиколи. - Сега ако ме извиниш, имам задължения, които трябва да свърша, а в тях не се включва да се чифтосвам с такива като теб.

Шокиран от думите й, Брейдън остана с отворена уста и й отвърна със същата реплика, с която й бе отговарял цял живот:

- За Бога, жено, от къде си научила подобен език? Какво ще каже Ангъс, за тази твоя уста?

Тя спря, стискайки здраво в ръце диплите на полата си и отново се обърна към него. Очите й бяха помрачени от ужасна тъга. Той видя сълзите само за секунда, преди тя да ги отблъсне, премигвайки и преглъщайки с усилие.

Когато Маги проговори гласът й беше дрезгав.

- Той няма какво да каже, откакто един от мечовете на МакДъглас го накара да замълчи завинаги, преди два месеца.

Неочакваната новина преряза сърцето му и сви болезнено стомаха му. За момент Брейдън не можеше да си поеме дъх от усещането.

- Ангъс е мъртъв? - попита той. Тя кимна, а очите й блестяха.

- Не - каза Брейдън, а гласът му бе изпълнен със скръб. - Как може да се случи това? Как може един войн и толкова добър мъж да си отиде?

Една сълза се спусна надолу по дясната й буза. Тя я изтри бързо, облизвайки устни.

- По същия начин, по който загинаха и останалите. Заради безсмислената вражда, която не би трябвало въобще да започва!

С натежало сърце, Брейдън се опита да възприеме новината.

След смъртта на баща им, когато Ангъс бе само на шестнадесет години, той стана основната опора за Маги и братята й. Всички членове на клана помагаха на семейството, с каквото могат, но винаги гордият Ангъс бе отказвал предложената помощ: Това е моето семейство и аз ще съм този, който ще се погрижи за него. Да бдя над тях е моя отговорност и удоволствие.

Старият му приятел бе един от най-добрите войни, които някога бе познавал. Бяха се упражнявали заедно повече пъти, отколкото можеше да преброи. По-често дори бяха пили и ходили по фусти. Откакто Брейдън се помнеше, Ангъс МакБлар бе като още един брат за него.

- Как? - попита той.

Тя проговори с несигурен глас.

- Загина докато пазеше гърба на Иън.

Брейдън пое дълбоко дъх, за да намали болката, която усети. Иън бе брата близнак на Маги. Двамата бяха истинска напаст като малки.

Спомняше си как Ангъс подмяташе Иън на раменете си, докато калпазанинът бягаше след Маги с намерението да я тормози.

Момко, ако не се научиш да уважаваш мъничката си сестричка, ще ти одера кожата. Колко пъти бе чувал Ангъс да заплашва малкия си брат? И колко пъти бе виждал Ангъс да обвива ръце около Маги и Иън, за да им даде любовта, от която се нуждаеха?

Винаги ще бъда тук до теб, малка Бърборке. Няма да позволя на никой да ти навреди.

Докато съм жив ще те пазя. Това бяха единствените думи, които бе чувал Ангъс да повтаря по-често от заплахите.

- Какво стана с Кейт? - попита Брейдън, мислейки си за жената на Ангъс и двете им малки деца.

- Тя оцеля. Едва. Майка й я взе, за да живее за известно време при тях. Сега прекарва времето си, разкъсвана между това да проклина Ангъс и да се моли на Господ всичко да е само един лош сън.

Брейдън поклати глава при мъката, която долови в тона й. Мили Боже, каква ли болка изпитваше Маги сега. Ангъс беше единственият човек, на когото винаги бе разчитала.

Сега какво щеше да стане с нея?

Повечето жени биха рухнали под тежестта на подобна скръб. В действителност повечето мъже също. И той се запита как се справяше тя. Как бе намерила сила да измисли подобен план, за да прекрати враждата, която бе коствала живота на брат й?

Видя я в нова светлина и в него се надигна силно уважение към нея.

- А Иън?

- Той едва оцеля. - Тъгата напусна очите й, а на нейно място пламна буйна ярост. - Сега глупакът иска да отмъсти за брат ни.

Брейдън можеше да разбере много добре това чувство. Нищо друго нямаше да му достави такава радост, като това да убие онзи МакДъглас, който бе отнел живота на приятеля му. И в този миг той разбра защо Маги бе стигнала до тук.

- Значи това е причината за всичко това. Тук си, за да защитиш Иън.

- Тук съм, за да защитя всички мъже, които все още са живи. Ако на вас ви се отдаде шанс, ще свършим като МакНатънови - и единствените останали живи от мъжки пол, ще са малки момченца и старци.

Той протегна ръка към нея.

- Маги...

- Да не си посмял да ме докоснеш - каза тя, отдръпвайки се от ръката му. - Няма да те оставя да ми замаеш главата, за да може брат ти да поведе още от мъжете ни към смъртта. Повдига ми се от всичката тази смърт. Останаха ми четирима живи братя и се кълна във всички светци, че ще ги запазя живи или ще умра, докато се опитвам.

Ето това вече го накара да кипне. Държеше се така, сякаш всичко бе по вина на Локлан.

- Ако си спомняш - отвърна той, - не ние започнахме враждата. МакДъглас го направи като нападна Кен Холоу. Забрави ли жените и децата, които бяха убити?

- Разбира се, че не съм ги забравила. Ако ти си спомняш, брат ми Ейдън бе един от по-косените онази нощ. Мислиш ли, че мога да забравя подобно нещо?

- Не, разбира се, че не би могла. Брейдън обхвана лицето й с ръце, за да й

предложи утеха. Очакваше, че тя ще се отдръпне или ще застине. Вместо това, тя просто се вгледа в него с огромните си кехлибарени очи.

В този момент видя уязвимостта й. Несигурността. И искаше да я успокои по някакъв начин. Не просто с физическа близост. Не, искаше да я накара да се почувства по-добре отвътре.