— Предполагам, че ти се забавляваш другояче в града.

Рони поклати глава.

— Мм… да. Донякъде.

— Обзалагам се, че си стоиш само в Ню Йорк.

— Нищо подобно. Сега съм тук, нали?

— Знаеш какво имам предвид. В събота и неделя…

— Че защо да пътувам извън града?

— За да поостанеш насаме например.

— Мога да се уединя и в стаята си.

— Къде ходиш, когато ти се прииска да поседнеш под някое дърво и да почетеш?

— В Сентръл Парк — отвърна Рони, без да се замисля. — Харесала съм си едно страхотно хълмче. И на две крачки продават капучино.

Уил поклати глава с престорено съжаление.

— Градско момиче! Хващала ли си някога въдица?

— Едва ли е много трудно. Слагаш стръвта, мяташ и чакаш. Така ли е?

— Не е толкова просто. Трябва да прецениш къде да хвърлиш и да успееш да метнеш точно там. Трябва да знаеш какви плувки и каква стръв да използваш — зависи от рибата, която искаш да хванеш, и от бистротата на водата. Освен това трябва да усетиш кога кълве. Ако избързаш или закъснееш, изпускаш рибата.

Рони се замисли.

— Ти защо избра скариди?

— Защото ги предлагаха с намаление — отвърна Уил.

Рони се засмя и го побутна леко.

— Умно — отбеляза тя. — Но май си го заслужих.

Той усети топлината на рамото й.

— И по-лошо наказание заслужаваш — каза той. — Повярвай ми, за някои момчета тук риболовът е като религия.

— А за теб?

— За мен не. Риболовът е възможност… да си събера мислите. Да остана сам. Освен това обичам да съзерцавам облаците, докато дъвча тютюн.

Рони сбърчи нос.

— Не дъвчеш тютюн, нали?

— Не. Не ми допада идеята да пипна рак на устата.

— Хубаво — одобри Рони и разклати крака напред-назад. — Не излизам на срещи с пушачи.

— Искаш да кажеш, че съм те поканил на среща?

— Не. Категорично не. Просто ловим риба.

— Толкова много имаш да учиш. Имам предвид… риболовът е олицетворение на живота.

Рони вдигна паднала върху кея клонка.

— Прозвуча като в реклама за бира.

Над главите им прелетя орел рибар, кордата потрепна веднъж, после втори път. Изопна се и Уил дръпна въдицата. Скочи на крака и преди Рони да осъзнае какво става, занавива бързо макарата.

— Улови ли нещо? — попита тя и се изправи.

— Ела по-близо — настоя той и протегна въдицата към нея. — Ето! Дръж я!

— Не мога! — извика Рони и отстъпи назад.

— Лесно е! Просто я вземи и продължавай да навиваш!

— Не знам как!

— Обясних ти! — връчи й Уил въдицата. — Просто навивай!

Рони забеляза как пръчката се извива надолу.

— Не спирай! Кордата трябва да е опъната!

— Опитвам се!

— Справяш се чудесно!

Червеникавата риба се замята точно под повърхността и Рони се развика въодушевено. Уил се разсмя, тя също се усмихна и заподскача на един крак. Рибата се подаде отново. Рони пак възкликна победоносно и подскочи още по-високо, този път с изписана по лицето непоклатима решимост.

Уил си помисли, че отдавна не е виждал по-смешна сцена.

— Просто продължавай — насърчи я той. — Докарай я по-близо до кея и аз ще се погрижа за останалото.

Стиснал мрежата, той легна по корем и протегна ръка над водата. С бързо движение загреба и се изправи. Обърна мрежата и рибата падна с плясък върху дъските на кея. Рони продължи да върти макарата, кръжейки наоколо. Уил се пресегна към кордата.

— Какво правиш? — изкрещя Рони. — Трябва да я върнем обратно!

— Всичко е наред…

— Тя умира!

Уил се наведе, сграбчи рибата и я пристисна към кея.

— Нищо й няма!

— Трябва да извадиш кукичката! — изкрещя отново Рони.

Уил хвана кукичката и я заизтегля от устата на рибата.

— Опитвам се! Дай ми секунда!

— Кръвта й изтича! Боли я! — защура се около него Рони.

Без да й обръща внимание, Уил стисна по-здраво кукичката. Усещаше как рибата тупа с опашка по дъските и се извива под дланта му. Беше малка — вероятно не повече от два килограма — ала изненадващо силна.

— Много се бавиш! — порица го Рони.

Той отстрани внимателно кукичката, но не пусна рибата.

— Сигурна ли си, че не искаш да я занесеш вкъщи за вечеря? Все ще излязат едно-две филета от нея.

Рони отвори и затвори невярващо уста, ала преди да успее да проговори, Уил хвърли рибата обратно във водата. Тя цопна шумно, гмурна се навътре и изчезна. Уил избърса кръвта от пръстите си с малка хавлиена кърпа.

Рони продължаваше да го следи укоризнено с порозовели от възбуда страни.

— Щеше да я изядеш, нали? Ако не бях тук?

— Щях да я пусна.

— Защо ли не ти вярвам?

— Сигурно защото си права — усмихна се Уил и взе въдицата. — Ти ли ще сложиш стръвта или аз?



— Мама се е заела да организира сватбата на сестра ми и иска всичко да е перфектно — обясни Уил. — Вкъщи е… доста напрегнато напоследък.

— Кога е сватбата?

— На девети август. Сестра ми държи церемонията да е у дома, а това още повече усложнява ситуацията. И изнервя мама.

— Що за човек е сестра ти? — усмихна се Рони.

— Страхотна е! Живее в Ню Йорк. Свободен дух. Прилича на една друга по-голяма сестра, която имам честта да познавам.

Думите му явно я зарадваха. Разхождаха се по плажа, слънцето залязваше и си личеше, че Рони се чувства по-спокойна. Хванаха и пуснаха обратно във водата още три риби, после обядваха на открито в Уилмингтън. От ресторанта река Кейп Фиър се виждаше като на длан. Уил посочи останките от бойния кораб „Норт Карълайна“, сражавал се през Втората световна война. Докато Рони го изучаваше внимателно, той си мислеше колко лесно се разбират с нея. За разлика от другите му познати момичета тя не играеше глупави игрички и казваше, каквото мисли. Свежото й чувство за хумор му допадаше, дори когато бе насочено срещу него. Всъщност всичко у нея му харесваше.

Когато наближиха къщата й, Рони изтича напред да нагледа гнездото на костенурките, скътано в подножието на дюната. Спря пред клетката от телена мрежа, забита дълбоко в земята. Когато Уил приближи, тя го изгледа колебливо.

— Това ще ги опази ли от миещата мечка?

— Така твърдят.

Рони я разгледа изпитателно.

— А как излизат костенурките? Не могат да се промъкнат през дупките, нали?

Уил поклати глава.

— Доброволци от аквариума махат клетката, когато дойде време костенурките да се излюпят.

— Как разбират, че е дошло време?

— Учените са установили, че яйцата се излюпват след около шестдесет дни. Зависи обаче от времето. Колкото по-горещо е лятото, толкова по-бързо се развиват. Да не забравяме, че това не е единственото гнездо край брега. Не е и първото. Появяват ли се на бял свят костенурките в първото, останалите се излюпват след около седмица.

— Виждал ли си как става?

— Четири пъти — кимна Уил.

— И как е?

— Всъщност настъпва голям хаос. Наближи ли моментът, махаме клетката, прокопаваме плитък ров от гнездото към водата. Трябва да е достатъчно дълбок, та костенурките да не се отклонят. Първо се раздвижват едно-две яйца и сякаш дават сигнал. Преди да се усетиш, гнездото заприличва на разбунен кошер. Костенурките се катерят една върху друга, измъкват се от дупката и се втурват в индийска нишка към водата. Удивителна гледка!

Усети, че Рони се опитва да си представи живо картината. После забеляза, че баща й се появи на задната веранда. Тя му помаха.

Уил посочи къщата.

— Това е баща ти, нали? — попита той.

— Да.

— Не искаш ли да ме представиш?

— Не.

— Обещавам да се държа както подобава.

— Звучи обнадеждаващо.

— Защо тогава не ни запознаеш?

— Защото и ти не си ме запознал в твоите родители.

— Че защо ти е да ги познаваш?

— Именно! — отвърна Рони.

— Не съм убеден, че схващам.

— Но твърдиш, че си чел Толстой?

Уил съвсем се обърка. Рони закрачи бавно към брега. Той я настигна с няколко широки крачки.

— Не си много лесна за разгадаване.

— И?

— Нищо. Просто го отбелязвам за протокола.

Тя се усмихна замислено и се взря към хоризонта. В далечината към пристанището плаваше риболовен кораб.

— Искам да съм тук, когато настъпи моментът.

— Кой момент?

— Да се излюпят костенурките. За какво помисли, че говоря?

Уил поклати глава.

— А, пак на тази тема се връщаме значи. Е, добре. Кога се връщаш в Ню Йорк?

— В края на август.

— Има шанс. Ще се молим за дълго и горещо лято.

— Началото е многообещаващо. Вир-вода съм.

— Защото носиш черно. И джинси.

— Не знаех, че цял ден ще съм навън.

— Иначе щеше да си сложиш бански, нали?

— Не мисля — отвърна Рони.

— Не обичаш да носиш бански?

— Разбира се, че обичам.

— Ала не покрай мен.

Рони отметна глава.

— Просто не днес.

— Ами ако обещая да те заведа пак за риба?

— Не става.

— На лов за патици?

Рони се закова на място.

— Кажи ми, че не убиваш патици — каза неодобрително.

Уил не отговори.

— Сладки пухкави създания, полетели към езерцето си, които не причиняват зло никому? И ти ги прострелваш в небето?

Уил се замисли.

— Само през зимата.

— Когато бях малка, любимата ми плюшена играчка беше пате. Имах тапети с патенца. И хамстер на име Дъфи. Обожавам патенца.

— И аз — съгласи се Уил.

Тя не си направи труда да прикрие скептицизма си. Той започна да брои на пръсти:

— Обожавам ги пържени, печени, варени, със сладко-кисел сос…

Рони го бутна. Уил се олюля.

— Ужасно!

— Забавно!

— Ама че подлец!

— Само понякога — отвърна Уил и махна към къщата. — Ако не ти се прибира, защо не дойдеш с мен?

— Къде? Да ми покажеш още начини как се убиват животинки?

— Ще играя волейбол. Искам да дойдеш. Ще бъде по-весело.

— Понеже пак ще ме полееш с нещо?

— Само ако си купиш сода.

Рони се позамисли, после закрачи към кея редом с него. Той я смушка с лакът. Тя му върна жеста.

— Струва ми се, че имаш проблеми.

— Какви?

— Като начало — проявяваш се като зъл убиец на патета.

Той се засмя, после улови погледа й. Тя сведе очи към пясъка, след това ги насочи към брега и накрая — към него. Поклати глава, неспособна да сдържи усмивката. Сякаш се питаше какво се случва помежду им. И се наслаждаваше на всеки миг.

14.

Рони

Ако не беше толкова привлекателен, нищо нямаше да е същото. Рони наблюдаваше как Уил и Скот тичат из корта и мислеше за всичко, което я беше довело дотук. Наистина ли лови риба днес следобед? А в осем сутринта видя как ранена костенурка плува из аквариума?

Поклати глава и се помъчи да откъсне очи от стройното тяло на Уил и изваяните му мускули, които изпъкваха, щом се втурнеше след топката. Веднага привличаха погледа, понеже не носеше блуза.

Може би все пак лятото няма да е толкова ужасно.

Е, същото си беше помислила и след срещата с Блейз, а събитията я опровергаха.

Уил не беше точно нейният тип, но докато го гледаше, започна да се пита дали това е чак толкова лошо. Досега не бе имала особен късмет с избора на момчета. Рик беше ярък пример. Уил несъмнено беше по-умен от всички, с които беше излизала, нещо повече — живееше пълноценно. Работеше, помагаше като доброволец в аквариума, беше добър спортист, дори се разбираше с родителите и сестра си. И макар да се държеше добре, не беше безхарактерен. Нито веднъж не се огъна пред предизвикателствата й и това определено й се понрави.

Притесняваше я само едно — не разбираше защо я харесва. Беше съвсем различна от момичетата, с които го бе видяла в нощта на карнавала. Честно казано, не знаеше дори дали ще поиска да се срещнат пак. Уил изтича към линията за сервис. Погледна към нея и очевидно остана доволен, че е дошла. Придвижи се плавно по пясъка, подготви се за началния удар и даде някакъв сигнал на Скот, който играеше, сякаш животът му зависи от изхода на играта. Щом Скот се обърна към мрежата, Уил извъртя очи да й покаже, че намира амбицията на приятеля си за малко прекалена. „Просто си играем“, сякаш й каза топло. Подхвърли топката във въздуха и я удари силно, после се втурна към единия край на корта да отбие атаката. Гмурна се за топката, вдигайки пелена от пясък, и Рони се зачуди дали жестът му преди малко не е бил илюзия. Топката обаче отлетя прекалено високо и Скот вдигна ядосано ръце, изпепелявайки го с поглед. Уил не му обърна никакво внимание. Смигна на Рони и се подготви за следващия удар.

— Ти и Уил, а?

Вперила хипнотизирано очи в Уил, Рони не бе забелязала, че някой е седнал до нея. Обърна се и позна блондинката, която беше видяла със Скот и Уил в нощта на фестивала.

— Моля?

Русото момиче прокара ръка през косата си и се усмихна, показвайки й всичките си съвършени зъби.