— Какво?

— Нищо — отвърна баща им.

Джона стана и пристъпи да я огледа отблизо.

— Какво стана с пурпурния ти кичур? — попита той. — Изчезнал е.

Рони раздруса къдриците.

— Временно — отвърна тя. — Добре ли е така?

Джона изпревари баща си.

— Станала си нормална. Но не приличаш на сестра ми.

— Изглеждаш чудесно — намеси се бързо Стив.

Рони въздъхна облекчено.

— Хубава ли е роклята?

— Прекрасна — отговори баща й.

— А обувките? Отиват ли на роклята?

— Съвсем подходящи са.

— С грима и ноктите се опитах да се справя сама…

Баща й я прекъсна и поклати глава.

— Не съм те виждал по-красива — каза той. — Всъщност чудя се дали на света има по-красиво момиче.

За стотен път повтаряше все същото.

— Татко…

— Той говори честно — намеси се Джона. — Изглеждаш чудесно. Наистина. Едва те познах.

Рони му се намръщи престорено.

— Твърдиш значи, че иначе не ме харесваш? — порица го на шега.

Той вдигна рамене.

— Само откачалките харесват червени кичури.

Всички се разсмяха. Рони забеляза възхитената усмивка на баща си.

— Нямам думи — заключи той.



Половин час по-късно влязоха през портите пред имението на семейство Блекли. Сърцето й биеше до пръсване. Преди минути подминаха шпалир от полицаи от пътното управление, които проверяваха личните карти на гостите, а сега ги спряха мъже в костюми, за да им паркират колата. Баща й се опита да обясни дружелюбно, че само ще я остави, ала тримата служители с мъка проумяха факта, че гостенката на сватбата не притежава собствена кола.

Рони се огледа наоколо.

Мястото изглеждаше като от филмова лента. Навсякъде грееха цветя, живият плет бе оформен съвършено, дори тухлената стена около имението беше прясно боядисана.

Когато най-сетне се добраха до центъра на събитията, баща й се взря в къщата, която отблизо изглеждаше още по-масивна. Накрая се обърна към нея. Не беше свикнала да го вижда смаян, но този път долови ясно изненадата в гласа му.

— Тук ли живее Уил?

— Да — отвърна Рони.

Предположи какво ще каже — че къщата е огромна, че е нямал представа колко богато е семейството му. Ще я попита дали смята, че мястото й е тук. Той обаче й се усмихна без капчица предубеждение.

— Какво прекрасно място. Тъкмо за сватба!

После внимателно потегли, за щастие, без да привлича внимание към старото возило. Колата бе всъщност на пастор Харис — древна ъгловата „Тойота“, изглеждаща старомодна навярно още при слизането от поточната линия през 1990. Но се движеше и в момента това беше достатъчно. Краката вече я боляха. Не можеше да си представи как някои жени носят токчета всеки ден. Дори когато седеше, й се струваха като инструменти за мъчение. Трябваше да си сложи лепенки на пръстите. А роклята очевидно не бе предвидена да се носи в седнало положение. Впиваше се в ребрата и спираше дъха й. Но пък може би дишаше на пресекулки от напрежение?

Баща й прекоси алеята, без да отлепя очи от къщата — точно като нея, когато за пръв път я видя. Вече беше по-свикнала, но въпреки това имението й вдъхваше страхопочитание. Като добавеше гостите — не бе виждала толкова смокинги и вечерни рокли на едно място — вече се чувстваше неуместно.

Отпред мъж в тъмен костюм насочваше колите. Преди да се усети, редът й да слезе дойде. Мъжът отвори вратата и й подаде ръка. Баща й я потупа по крака.

— Ще се справиш — усмихна се той. — И се забавлявай!

— Благодаря, татко.

Погледна се за последно в огледалото и слезе от колата. Пооправи роклята и усети, че права диша по-лесно. Парапетите на верандата бяха украсени с лалета и лилии. Рони се насочи към вратата, която рязко се отвори.

В смокинг Уил не приличаше изобщо на голия до кръста волейболист, както го беше видяла за пръв път, нито пък на небрежния южняк, който я бе завел да ловят риба. Сега сякаш зърна успелия, елегантен мъж, в който щеше да се превърне след няколко години. Някак си не бе очаквала да изглежда толкова… изтънчено. Накани се да се пошегува колко добре му се отразява „един дълъг душ“, но осъзна, че той дори не я е поздравил.

Само я гледаше втренчено. В проточилото се мълчание пеперудите в стомаха й се превърнаха в птици. Загложди я мисълта, че е объркала нещо. Пристигнала е по-рано или е прекалила с роклята и грима… Въображението й рисуваше все по-мрачни картини, когато най-сетне той се усмихна леко.

— Изглеждаш… невероятно — каза и Рони се поотпусна. Е, поне малко. Още не беше видяла Сюзън, а дотогава щеше да тръпне тревожно. Все пак се зарадва, че Уил я харесва.

— Не смяташ, че е прекалено? — попита тя.

Уил пристъпи към нея и я прегърна леко през кръста.

— Определено не.

— Но не и твърде скромно, нали?

— Точно както трябва — прошепна Уил.

Тя се протегна, пооправи папийонката му и го погали по лицето.

— Длъжна съм да призная, че и ти изглеждаш впечатляващо.



Мрачните й предчувствия не се сбъднаха. Оказа се, че повечето официални снимки вече са готови и с Уил успяха да си поговорят, преди да започне церемонията. Всъщност по-скоро се разхождаха наоколо и Рони се дивеше на обстановката. Задната част на къщата бе напълно преоформена, а басейнът — покрит с временна площадка, която изобщо не изглеждаше временна. Върху нея бяха подредени бели столове, обърнати към белия подиум, където Мегън и избраникът й щяха да се врекат във вечна вярност. В двора бяха оформени нови алеи към масите под масивната бяла шатра, където щяха да поднесат вечеря.

Гостите оправдаха очакванията й. Освен Уил, единствените й познати бяха Скот, Ашли и Кейси и никой от тях не остана особено очарован да я види. Не че имаше значение. Щом заеха местата си, всички, вероятно с изключение на Уил, впериха погледи към мястото, откъдето щеше да се появи Мегън. Застанал край подиума, Уил не отлепяше очи от Рони.

Искаше й се да остане възможно най-незабележима, затова избра място на предпоследния ред и далеч от алеята. Засега не забелязваше Сюзън, която навярно се въртеше край Мегън. Молеше се майката на Уил да я види едва след церемонията. Ако странеше от центъра на събитията, Сюзън може би нямаше да я забележи и тогава. Това обаче едва ли беше възможно, понеже Уил щеше да дойде при нея.

— Извинете — каза й някой.

Рони вдигна поглед към възрастен мъж и съпругата му, които се опитваха да минат пред нея към празните столове в далечния край на редицата.

— По-лесно е да се преместя — предложи тя.

— Няма ли да ви затрудним?

— Никак — отвърна Рони и седна на последния свободен стол. Лицето на мъжа й се стори някак познато. Замисли се дали не го е виждала в аквариума, но отхвърли предположението.

Догадките й прекъсна струнен квартет, който засвири „Сватбения марш“. Рони и останалите гости извърнаха очи към къщата. Всички ахнаха, когато Мегън се появи на верандата. Заслиза към баща си, който я очакваше пред стълбището. Рони заключи, че за пръв път вижда толкова красива младоженка.

Очарована от Мегън, тя не забеляза, че възрастният мъж редом сякаш е по-заинтригуван от нея, а не от сестрата на Уил.



Церемонията беше елегантна, ала изненадващо съкровена. Пасторът прочете откъс от Библията, а Мегън и Даниъл — клетвата, която бяха написали заедно. Обещаха си търпение в миговете, когато е трудно да го запазиш, и честност, когато предпочиташ да излъжеш. Всеки посвоему призна, че истинската отдаденост се доказва с времето.

Когато си разменяха пръстените, Рони оцени избора им да проведат сватбата на открито. Беше по-нетрадиционна от църковните церемонии, на които беше присъствала, ала все пак тържествена и съвършена до последния детайл.

Разбра и колко прав беше Уил, че Мегън ще й допадне. Другите младоженки, които бе виждала, се опитваха всячески да остават в центъра на вниманието или пък се притесняваха, когато сценарият се обърка. Мегън обаче очевидно се забавляваше искрено. Когато баща й я поведе по алеята, тя смигна на неколцина приятели и спря да прегърне баба си. Един малчуган — мила малка буболечка в смокинг — тръгна да поднесе пръстените, но спря по средата на алеята и се сгуши в скута на майка си. Мегън обаче се разсмя весело, разведрявайки мимолетното напрежение.

После тя отдели повече време на гостите си, вместо на лъскавите сватбени снимки. Рони си помисли, че сестрата на Уил е или невероятно самоуверена, или напълно непосветена в усилията на майка си да изглади и най-дребния детайл от церемонията. Дори отстрани тя разбираше, че Мегън нарушава подготвения от Сюзън сценарий.

— Дължиш ми един танц — прошепна й Уил.

Обърна се и отново се смая колко красив изглежда.

— Не мисля, че това влизаше в сделката — отвърна тя. — Каза, че просто искаш да присъствам на сватбата.

— Какво? Не искаш да танцуваш с мен?

— Не чувам музика.

— По-късно ще има.

— Аха — рече Рони. — В такъв случай ще си помисля. Не трябваше ли да позираш за снимки?

— Няколко часа все това правя. Дадох си почивка.

— Заболяха те скулите да се усмихваш?

— Нещо такова. О, забравих да ти кажа, че ще вечеряш на маса шестнадесет със Скот, Ашли и Кейси.

Ухаа.

— Страхотно — отвърна Рони.

— Няма да е чак толкова зле — усмихна се Уил. — Те ще се държат прилично. Иначе майка ми ще им откъсне главите.

Дойде ред на Рони да се засмее.

— Предай на майка си, че се е справила блестящо с организацията. Чудесно е.

— Непременно — обеща Уил и продължи да се взира в нея, докато по мегафона не извикаха името му. Обърнаха се и на Рони й се стори, че Мегън изглежда леко изненадана от отсъствието му.

— Трябва да се връщам — каза Уил. — Но на вечерята ще се видим пак. И не забравяй за танца.

За кой ли път Рони си помисли колко неустоимо изглежда той.

— Предупреждавам те, че краката вече ме болят.

Той положи длан върху сърцето си.

— Обещавам да не ти се подигравам, ако куцаш.

— О, покорно благодаря.

Той се наведе и я целуна.

— Споменах ли колко красива изглеждаш тази вечер?

Тя се усмихна, вкусвайки допира на устните му върху своите.

— Не. От двадесет минути не си. Върви сега. Чакат те, а не искам да си навличаш неприятности.

Той я целуна отново и се присъедини към роднините на младоженците. Обзета от задоволство, Рони се обърна и забеляза как възрастният мъж, на когото бе отстъпила място, я наблюдава съсредоточено.



По време на вечерята Скот, Ашли и Кейси не си правеха труда да я включват в разговора, но Рони откри, че това изобщо не я смущава. Не беше в настроение да говори с тях, нито пък беше гладна. Хапна няколко залъка, извини се и се отправи към верандата. Оттам се откриваше панорамна гледка към празнично украсената градина, която в тъмното изглеждаше още по-очарователна. Шатрите излъчваха мека светлина под сребристото сияние на луната. Разговорите се сливаха с музиката и Рони се почуди как ли би прекарала тази нощ, ако си беше у дома в Ню Йорк. Напоследък се обаждаше все по-рядко на Кейла. Макар все още да я смяташе за приятелка, осъзна, че тамошният свят никак не й липсва. От седмици не й бе хрумвало да отиде на клуб и когато Кейла й разказваше за поредното „най-прекрасно“ момче, с което се е запознала, мислите на Рони отлитаха към Уил. Знаеше, че новият познайник на Кейла не можеше да се сравнява с него.

Не споделяше много с нея. Осведоми я, че с Уил са все още заедно, но споменеше ли как прекарват дните — разходки по плажа, риболов — усещаше, че Кейла е на съвсем друга вълна. Не успяваше да осъзнае колко щастлива е Рони просто да усеща присъствието на Уил. Рони се питаше как ли ще се разбират двете, когато се върне в Ню Йорк. Тук се беше променила много, докато приятелката й явно си оставаше същата. Рони усещаше, че интересът й към клубовете се е изпарил напълно. Всъщност се чудеше с какво изобщо са я привличали — музиката беше прекалено шумна, а младежите си търсеха момиче за една нощ. Ако преживяването наистина беше толкова вълнуващо, защо всички пиеха и взимаха наркотици с надеждата да го направят по-забавно? Не звучеше логично. До слуха й долетя грохотът на океанските вълни и Рони осъзна, че винаги е знаела истината.

Искаше да поправи и отношенията с майка си. Благодарение на баща си бе научила, че с родителите може да се общува нормално. Макар да не се залъгваше, че Ким се доверява като него, разбираше колко им вреди непрекъснатото напрежение. Ако опиташе да разговаря с майка си, както говореше с баща си, отношенията им навярно щяха да се уталожат.

Странно, колко се променя човек, когато забави ритъм.

— Наясно си, че наближава краят, нали? — дочу някой да я пита.

Потънала в мисли, не бе забелязала Ашли, но разпозна гласа й.

— Моля? — обърна се Рони бавно към блондинката.

— Искам да кажа, че се радвам, задето Уил те покани на сватбата. Позабавлявай се, понеже не остава много. Той заминава след няколко седмици. Мислила ли си за това?