Мегън вдигна ръка.

— Не си я провалила — усмихна се леко тя. — Направи я… паметна…

Рони усети как очите й се напълват със сълзи.

— Не плачи — меко каза Мегън. — Не те виня. Друг е причината. Маркъс.

Рони примигна.

— Да, знам какво е станало. С Уил говорихме, когато мама приключи с него. Мисля, че съм наясно с всичко. И както казах, не те виня. Маркъс е луд. Винаги е бил такъв.

Рони преглътна. Макар Мегън да й прощаваше — или може би точно защото проявяваше разбиране — угризенията й се задълбочиха.

— Ммм… щом не си дошла да ми се караш, защо тогава си тук? — попита Рони.

— Донякъде заради разговора с Уил. Но преди всичко — за да разбера нещо. И искам да ми кажеш истината.

Рони усети как коремът я присвива.

— Какво искаш да знаеш?

— Искам да знам дали обичаш брат ми.

Рони се усъмни, че е чула правилно, но Мегън не отлепяше поглед от нея. Всъщност нямаше какво да губи. Връзката им беше приключила. Ако Сюзън не успееше, разстоянието щеше да се погрижи.

Мегън настояваше да узнае истината и в отплата за милото й отношение Рони нямаше избор, освен да изпълни желанието й.

— Да, обичам го.

— Не е просто летен романс?

Рони енергично поклати глава.

— С Уил…

Замълча, понеже точните думи й убягваха. Мегън се взря изпитателно в очите й и се усмихна.

— Добре — каза тя. — Вярвам ти.

Рони се намръщи объркано, а Мегън се разсмя.

— Имам опит. Виждала съм това изражение. Например тази сутрин, като се погледнах в огледалото. Изпитвам същото към Даниъл, но трябва да призная, че ме изненадваш. На седемнадесет не знаех какво е любовта. Но когато е искрена, няма как да я сбъркаш.

Рони слушаше и си мислеше, че Уил не е описал правилно сестра си. Мегън не беше страхотна, тя беше… много повече. Точно като нея би искала да бъде след няколко години. Да й прилича във всяко отношение. За минути Мегън се превърна в неин кумир.

— Благодаря — промърмори Рони, неспособна да измисли по-подходящ отговор.

— Не ми благодари. Не го правя заради теб, а за брат си. Той те обича до полуда — обясни Мегън със съзаклятническа усмивка. — Както и да е… Мисълта ми е, че щом го обичаш, не трябва да се притесняваш от случилото се. Ти просто предостави на майка ми история, която да разказва до края на дните си. Ще се възползва от сгодния случай, повярвай ми. А накрая ще преодолее лошите чувства. Такава си е.

— Не знам…

— Защото не я познаваш. О, тя е твърдоглава. И бди като орлица над семейството. Но сближи ли се с някого, няма по-добър човек от нея. Готова е на всичко за хората, на които държи.

Думите й потвърждаваха описанието на Уил, но засега тази страна на Сюзън й убягваше.

— Трябва да поговориш с Уил — каза Мегън, сложи си слънчевите очила и се накани да си върви. — Не се тревожи. Не ти предлагам да идваш вкъщи. Още повече, че той не е там.

— Къде е?

Мегън махна зад гърба си към кея.

— На турнира. Първият им мач започва след минути.

Турнирът. Вчерашните шеметни събития го бяха изтрили от паметта й.

— Оттам идвам, но умът на Уил изобщо не е в състезанието. От притеснение май изобщо не мигна. Особено когато татко му предаде думите ти. Трябва да оправиш положението.

На стъпалата пред верандата Мегън се обърна за последно към Рони.

— И още нещо. С Даниъл отложихме с един ден медения си месец, за да гледаме състезанието. Добре ще е Уил да се съсредоточи в играта. Едва ли си е признал, но за него е важно да се представи както подобава.



Рони си взе душ, облече се и се втурна към кея. Край него беше претъпкано, както през първата й вечер в града.

Около две игрища в далечния край на кея бяха поставени временни пейки, а поне хиляда зрители заемаха всеки сантиметър. Още повече се трупаха по кея, откъдето мачовете можеха да се наблюдават отвисоко. Самият плаж беше толкова претъпкан, че Рони едва си пробиваше път през тълпата. Тревожеше се, че няма начин да открие Уил.

Сега разбираше защо победата е толкова важна.

Огледа множеството, зърна няколко от другите отбори и поднови още по-трескаво търсенето. Установи, че за играчите няма специално място, и се отчая напълно.

Състезанието започваше след десет минути. Вече се канеше да се откаже, когато го зърна. Със Скот минаваха покрай медиците в бели престилки, облегнати върху паркираната наблизо линейка. Уил свали блузата си и изчезна зад линейката.

Рони се гмурна в множеството, сипейки извинения към хората, които разбутваше. Само за минута се добра до мястото, където го бе забелязала за последно, но той сякаш се бе изпарил. Тя си запробива отново път напред. Стори й се, че вижда Скот — трудно бе да го различи сред морето от руси коси. Въздъхна трескаво и забеляза Уил, седнал сам в сянката на пейките, да отпива бавно от бутилка оранжада.

Мегън беше права. В отпуснатите му рамене се четеше умора, по нищо не личеше да е обзет от предстартова треска.

Рони заобиколи неколцина правостоящи и затича към него. За миг й се стори, че по лицето му се изписва изненада, но той бързо отклони поглед. Баща му явно беше предал точно посланието й.

Реакцията му издаваше болка и объркване. Думите се заблъскаха в ума й, но се налагаше да отложи обясненията — играта започваше след минути. Добра се до него, прегърна го и го целуна горещо. Макар и изненадан, той се съвзе бързо и устните му й отвърнаха страстно.

Накрая проговори:

— Вчера…

Тя поклати глава и нежно постави пръст върху устните му.

— По-късно ще го обсъдим. Знай само, че онова, което казах на баща ти, не беше истина. Обичам те. И искам да направиш нещо за мен.

Той наклони въпросително глава, а Рони продължи:

— Да играеш както никога досега.

27.

Маркъс

Маркъс подритваше пясъка пред „Бауърс Пойнт“ и си мислеше, че би трябвало да се радва заради хаоса, който създаде предната вечер. Всичко мина по план. Къщата беше подготвена за събитието точно както я описваха в подробните вестникарски статии. Докато гостите вечеряха, той разхлаби с леснина клиновете на палатката, за да поддадат, щом омотае въжетата. Със задоволство видя как Рони крачи по кея, а Уил я последва след малко — точно според предвижданията му. И добрият стар предвидим Уил изигра ролята си блестящо — едва ли имаше по-предсказуем човек от него. Натискаш бутон А и Уил постъпва еди-как си, натискаш бутон „Б“, и Уил прави еди-какво си. Ако не беше толкова забавно, щеше да е скучно.

Маркъс не приличаше на другите. Отдавна го беше разбрал. Никога не го измъчваше чувство за вина и се гордееше с това. Опиянението, че може да постъпва както си поиска, обаче обикновено не траеше дълго.

Миналата вечер се беше почувствал по-жив отвсякога, възбудата беше неописуема. По правило, след като осъществеше някой от „проектите“ си, както мислено ги наричаше, задоволството траеше седмици — полезен факт, понеже импулсите му, пуснати на воля, го излагаха на риск. Не беше глупав. Знаеше какво го чака, затова винаги внимаваше много.

Сега обаче го измъчваше усещането, че е допуснал грешка. Може би беше пришпорил прекалено късмета си, превръщайки семейство Блекли в мишена на последния си проект. Те бяха най-видният клан в Уилмингтън все пак — могъщи, с връзки и богати. Откриеха ли, че е замесен, нищо не би ги спряло да го хвърлят зад решетките. Затова го глождеше съмнение — Уил покри Скот, но дали провалената сватба на сестра му няма да му развърже езика?

Не му харесваше това усещане. Приличаше много на… страх. Не му се ходеше в затвора, независимо дали щеше да е за кратко. Нямаше начин да го пратят там. С този остър като бръснач ум. Не можеше да си представи да го затворят в килия, да му заповядват шайка противни надзиратели, да търпи попълзновенията на двеста килограмови неонацисти, в чинията му да щъкат хлебарки и всички останали ужаси, които въображението му щедро рисуваше.

Сградите, които беше опожарил, и хората, които бе наранил, не значеха абсолютно нищо за него, но от мисълта за затвора… му призляваше. И този път страхът го бе завладял с непозната сила.

Напомни си, че засега не се задават проблеми. Очевидно Уил не беше споменал името му, защото иначе в „Бауърс Пойнт“ щеше да е пълно с ченгета. Все пак се налагаше да се укроти за известно време. Да стане по-нисък от тревата. Никакви партита в крайбрежните вили, никакви пожари в складовете. И да стои далеч от Рони и Уил. Подразбираше се, че няма и дума да спомене пред Теди и Ланс. Дори пред Блейз. Щеше да остави спомените на свидетелите да избледнеят.

Освен ако Уил не променеше решението си.

Тази възможност сякаш го зашлеви. Доскоро го държеше в ръцете си, но сега ролите внезапно се смениха… или поне изравниха.

Маркъс се замисли дали за известно време да не отпътува нанякъде. На юг към Мъртъл Бийч, форт Лодърдейл или Маями, докато духовете на милите сватбари се уталожат напълно.

Решението му се стори чудесно, но му трябваха пари. Много пари. При това бързо. Единственият начин да си ги набави бяха представленията — пред много публика. За щастие волейболният турнир започваше днес. Уил несъмнено щеше да се състезава, но Маркъс нямаше да се навърта край игрищата. Щеше да изнесе представление на кея… голямо представление.

Зад него Блейз се приличаше на слънцето само по джинси и сутиен, а блузата й лежеше свита на топка до лагерния огън.

— Блейз — подвикна Маркъс. — Направи ми девет огнени топки! Ще се събере голяма тълпа. Трябва да изкараме нещичко.

Тя не отговори, ала силната й въздишка го накара да стисне зъби. Беше му писнало от нея. Откакто майка й я изхвърли, по цял ден се разхождаше с мрачно лице. Видя я как стана и грабна бутилката със запалителна течност. Добре. Поне да заслужи с нещо прехраната си.

Девет огнени топки. Не всички наведнъж, разбира се. Обикновено използваха шест. Но ако добавеха по още някоя тук-там, нещо неочаквано, щяха да съберат повече пари. И след няколко дни той щеше да бъде във Флорида. Сам. Теди, Ланс и Блейз щяха да останат тук. За негова радост. Бяха му дошли до гуша.

Вече потънал в планове за предстоящото пътуване, Маркъс разсеяно забеляза как Блейз мокри топките със запалителната течност точно над блузата, която ще носи по време на шоуто.

28.

Уил

Лесно спечелиха мача от първия кръг. Уил и Скот почти не се изпотиха. Във втория кръг им беше дори още по-лесно — противниците им спечелиха само една точка. В третия се наложи да се потрудят. Играта завърши категорично в тяхна полза, но Уил остана с впечатление, че другият отбор е доста по-добър, отколкото можеше да се съди по резултата.

Четвъртфиналният мач започна в два след пладне, финалът бе обявен за шест следобед. Облегнал ръце на коленете в очакване на началния удар, Уил си даде сметка, че днес се представя отлично. Изоставаха с три точки, но това не го притесни. Чувстваше се добре, рефлексите му бяха бързи, а стрелбата — точна. Когато противникът подхвърли топката във въздуха за сервис, Уил се почувства непобедим.

Топката прелетя над мрежата със силен фалц. Предусетил посоката, Уил се втурна напред и посрещна отлично удара. С безпогрешен инстинкт Скот скочи и заби диагонално, печелейки сервис. Отбелязаха шест поредни точки, преди противниковият отбор да си върне сервиса. Когато заеха позиция, Уил потърси с поглед Рони. Седеше на пейките срещу родителите му и Мегън — навярно добра идея.

Измъчваше се, че не каза на майка си истината за Маркъс, ала какво би могъл да направи? Разбереше ли Сюзън кой е злосторникът, щеше да потърси отмъщение… и да предизвика ответен удар. Арестуваха ли го, Маркъс щеше да се опита да смекчи наказанието срещу „полезна информация“ за друго, по-сериозно престъпление — това на Скот. И да създаде проблеми на Скот — и на родителите му, естествено, които бяха близки приятели на неговите — в най-критичния момент, когато се бори за стипендия. Затова излъга, а за нещастие майка му реши да хвърли цялата вина върху Рони.

Но тя дойде и му каза, че въпреки всичко го обича. Обеща по-късно да поговорят. Заръча му да играе по-добре отвсякога и той беше решен да не я подведе.

Противниковият отбор изпълни сервиса и Уил се втурна напред, Скот му подаде като по учебник и той заби. След това другият отбор отбеляза една точка до края на гейма, а през следващия — само две.

Със Скот се класираха за полуфиналите. Сред публиката Уил дочуваше окуражителните възгласи на Рони.



Полуфиналният мач беше най-тежкият досега. Спечелиха лесно първия гейм, но загубиха с тайбрек втория.

Уил се готвеше за начален удар и чакаше съдията да даде сигнал за третия гейм. Погледът му се плъзна към пейките, после към кея. Забеляза, че множеството е три пъти по-голямо от миналата година. Тук-там различи съученици от гимназията и познати от детинство. По пейките нямаше нито едно свободно място.