Кели Фейвър - Последствия

Какво се случи току-що вътре, запита се Айви.

„Той те напляска. Вдигна ти полата, свали ти бикините и оголи задника ти. Щеше да направи много повече от това, но ти избяга, преди да успее.“

Айви си пое дълбока, накъсана глътка въздух, докато стоеше пред заключената врата на Кълън Шарп. Беше на ръба да се разреве, но засега се сдържаше.

„Може да те види. Навсякъде има камери.“

Отмести косата от лицето си и тръгна напред, преструвайки се, че всичко беше наред. Не искаше главният изпълнителен директор да научи, че е толкова разстроена, ако наистина я наблюдаваше на някой от мониторите си в момента.

Когато стигна до асансьора и зачака вратите да се отворят, спомени от това, което се беше случило преди малко, нахлуха в съзнанието й.

Затвори очи и се остави да я завладеят.

Ръцете му, които я докосваха.

Чувството как бикините й се плъзгаха надолу по краката й и разкриваха всичко. Топлите му ръце, дългите пръсти, подканващата влажност между бедрата й…

Дори сега, докато го изживяваше отново, Айви усети толкова противоречиви емоции, че едва се пребори с тях.

Вратите се отвориха и тя влезе в асансьора. Преди да се затворят, я сполетя мисълта, че Кълън ще се появи и ще я спре. Ще я извика обратно в офиса си, за да продължат урока си. Но след това вратите се затвориха и асансьорът потегли, карайки стомахът й да се свива.

От очите й закапаха сълзи, когато разбра, че някак си всичко се беше объркало. От събуждането й тази сутрин до този момент беше направила всяка възможна грешка, която можеше да се допусне.

„Какво си мислех? Не съм му в категорията.

Разпаднах се.

И продължавам да се разпадам.“

Излезе от асансьора и се опита да се съвземе, преди да се върне обратно в кабините и да продължи работа.

Всички я подминаваха; хора на групи обсъждаха работата, проверяваха телефоните си или просто бързаха да стигнат за където се бяха запътили. Всеки имаше задачи за вършене и никой не я видя, нито се позаинтересува какво й се беше случило.

Някак си всичко беше нормално, но животът на Айви се беше променил в офиса на Кълън Шарп.

Нищо вече не беше същото. Дупето й беше оголено пред него. Бикините й бяха свалени.

„Не трябваше да бягам. Трябваше да остана.“

Най-накрая си призна истината, от която я заболя още повече. Не беше толкова разстроена, защото Кълън Шарп й бе говорил неприлични неща или я беше докосвал против волята й. Напротив, беше точно обратното.

„Исках го толкова много, че се изплаших, откачих и избягах.“

От това я болеше най-много — че беше провалила всичко. Можеше да се преструва, че той е лошият мъж, който се е възползвал от нея, но истината бе, че просто беше твърде неопитна, за да се справи с такъв като него.

И дори самият той го беше разбрал накрая, което вероятно го бе накарало да каже, че е направила правилния избор, като си е тръгнала.

Айви въздъхна тежко и усещайки как стомахът й се отпуска, по лицето й се стекоха още сълзи.

Точно когато обмисляше да отиде до тоалетната, за да оправи грима си и да се убеди, че не изглежда като тъжен клоун, една позната фигура закрачи към нея.

Беше Лукас от нейната група и за момент се зачуди дали младият мъж идваше към нея преднамерено, въпреки че знаеше, че това е абсурдно.

Лукас й махна, когато се приближи.

— Хей — каза, а изражението му се промени от дружелюбно на притеснено, когато я доближи. — Добре ли си? — попита.

— О, да. Напълно. — Тя подсмръкна и скри намачканата салфетка в дланта си.

— Изглеждаш така сякаш си плакала.

— Добре съм — настоя тя, усмихвайки се — Какво става? Забавляваш ли се в „Биометрикс Фарма“?

— О, да, истински купон се развихря — каза и завъртя очи.

Трябваше да му свали шапка, задето все още имаше желанието да се шегува след речта, която му беше дръпнал Кълън Шарп по време на инструктажа.

— Е, като заговорихме за това, вече твърде дълго не съм на бюрото си — тя въздъхна. — Трябва да се връщам.

— Разбира се — отвърна той, натиквайки ръце в джобовете на панталона си.

Усмихна му се още веднъж и тръгна към офис кабинките.

— Хей, Айви! — извика той след нея.

Тя се обърна.

— Да?

— С няколко от стажантите ще отидем да пийнем по едно след работа. Искаш ли да дойдеш?

Айви се поколеба за момент, но след това грейна. Малко алкохол можеше да излекува спомените й от случилото се в офиса на главния директор. Това, от което се нуждаеше в момента, беше нещо, което можеше да притъпи емоциите й.

— Разбира се — отвърна, смеейки се, — защо не?

— Супер — каза той, като вдигна палци, усмихна се широко и закрачи назад. — Ще се видим по-късно, Айви!

Тя се засмя отново.

— Добре, Лукас. Ще се видим по-късно.

Върна се обратно на бюрото си и реши, че може би е грешала за Лукас. Не беше се преструвал на готин по-рано, а наистина беше добро момче.

Може би Кълън Шарп беше този, който се преструваше. Страхуваше се да бъде нормален човек — трябваше да контролира всяка една ситуация.

Но не се нуждаеше от одобрението на Кълън Шарп, не й пукаше за изискванията му и щеше да направи всичко по силите си да го забрави.

* * *

Барът се намираше на няколко пресечки от „Биометрикс“ и Айви се присъедини към групата от около петнадесет стажанта, които отидоха там директно след работа.

Беше интересно как тези тихи, плашливи и несигурни младежи се превърнаха в уверени, смеещи се и шегуващи се хора в минутата, в която напуснаха офиса.

Лукас вървеше до нея, докато се отправяха към „Колелото“ — някакъв изискан бар, който вече беше претъпкан от тълпите костюмари, появили се за „щастливия час“1.

Атмосферата беше забавна и Айви бе повече от доволна да се отпусне и да изпие по едно с останалите.

— Наздраве задето достигнахме шибаните точки! — извика Лукас, като вдигна чашата си във въздуха.

Айви се засмя и вдигна своята заедно с останалите четиринайсет души в групата, които викаха и се смееха. След това всеки изпи шота си на екс и Айви усети как изгарящата сладост на алкохола се вля в тялото й.

Внезапно голяма част от стреса, който беше изпитала през деня, сякаш изчезна.

— Искам още — каза на Лукас. — Нека го направим пак!

— И още как — отвърна той. — Харесвам настроението ти, Спелман.

Имаше още шотове и още. След което започна да се лее бира.

Айви не можеше да каже, че някога си е падала по алкохола дори в колежа, когато тези неща се считаха за нормални дейности в студентските занимания. Бе присъствала на може би пет-шест партита през четирите години и се бе замаяла леко само веднъж или два пъти.

Истината беше, че винаги бе започвала да се чувства малко изплашена, когато въздействието на алкохола започваше да й влияе. Да чувстваш как почти губиш контрол и да усещаш как задръжките ти падат винаги я притесняваше, затова бе избрала да се занимава с по-безобидни дейности.

Но тази нощ нямаше такива предразсъдъци. Всяка глътка алкохол или бира беше една стъпка напред към забравянето му — да го извади от мислите си и да се убеди, че не й пукаше за това, което се бе случило между тях.

Лукас беше повече от щастлив да й помогне да се натряска, тъй като и той правеше същото.

Както и всички останали стажанти, които бяха минали през стресиращото и унизително преживяване, бяха работили здравата, докато към тях се бяха отнасяли като с парцали в „Биометрикс“. Никой не тръпнеше в очакване за още един подобен ден, но заплащането беше повече от добро и никой не искаше да бъде уволнен.

Музиката започна да думти и хората затанцуваха.

Айви се присъедини, което бе напълно неестествено за нея. Беше страшно забавно и тя си прекарваше страхотно. Всеки път, когато си помислеше за Кълън Шарп, си напомняше колко много се забавлява и все пак не можеше да не се зачуди какво би си помислил, ако можеше да я види сега.

„Не ти пука за мнението му. Забрави ли?“

Още едно питие и щеше да забравя все повече.

— Хич не танцуваш зле! — извика Лукас през музиката, когато Айви вдигна ръце и се завъртя.

— Благодаря — отвърна тя, поклащайки бедрата си в ритъм.

Забеляза, че на бара имаше около петима мъже с разхлабени вратовръзки и бира в ръце, които я гледаха като ястреби… или може би лешояди.

Вероятно само си въобразяваш, каза си. Но беше хубаво да бъде наблюдавана, дори само за да успокои нараненото си его. С бира в ръка тя се отпусна и затанцува с останалите стажанти и някои от посетителите. Чувстваше се замаяна от алкохола, танците и освобождението от всичко, което се бе случило през деня.

„Пияна съм. Не замаяна. Официално се натрясках.“

Очите й бяха затворени, когато усети някой да се притиска към нея отзад и да потърква бедрата си в нейните. Завъртя се и се оказа лице в лице с непознат.

Обаче го разпозна. Беше един от групата мъже, която стоеше на бара и я наблюдаваше.

— Как се казваш? — попита той.

Не му отговори. Не беше грозен — малко по-висок от нея, но мускулест като колежански спортист или атлет. И имаше онова нахакано самоуверено изражение, което свързваше точно с този тип хора. Беше облечен със светлозелен панталон, бяла риза с навити до лактите ръкави и тъмнозелена разхлабена вратовръзка.

— Нещо не съм в настроение — каза тя.

— Не си в настроение за какво, сладурче? — попита той, опитвайки се отново да се притисне по-близо към нея.

— Тук съм с приятели — отвърна тя. Правеше некоординирани движения, докато се опитваше да се отдръпне от него. Нито устата, нито мислите й функционираха нормално, както й се искаше в момента.

— Аз мога да съм ти приятел — каза мъжът, като се приведе напред и я хвана за кръста. — Просто танцувай с мен.

— Не — отказа тя.

Изведнъж Лукас застана между тях.

— Всичко наред ли е тук?

Мъжът хвърли раздразнен поглед към Лукас.

— Тя разговаря с мен, приятелче. Добре е. Защо не донесеш на мен и на дамата по едно питие, а? — извади една пачка с пари и му подаде двайсетачка.

— Не искам друго питие — каза Айви.

— Мамка му — каза Лукас, гледайки зад тях. Очите му се бяха разширили от ужас.

Тогава Айви забеляза, че всички стажанти гледаха в същата посока и имаха еднакви, неспокойни изражения.

Обърна се към вратата и това, което видя, беше толкова неочаквано, че я остави без дъх.

Кълън Шарп току-що беше влязъл в бара. Все още изглеждаше толкова страховит и заплашителен, дори и извън кралството си. Беше с още двама мъже, които не бе виждала досега, но и те бяха облечени в костюми, затова предположи, че сигурно работят при него.

— Не мога да повярвам, че е тук — каза една от стажантките близо до нея.

— Мамка му, толкова е секси — отвърна друго момиче.

— Определено бих го изчукал — каза един от стажантите, ясно заявявайки наклонностите си.

Някои се засмяха нервно, но всички гледаха към Кълън Шарп.

Айви усети тръпка на вълнение, когато го видя, но бързо си припомни, че се опитва да го забрави.

Кълън огледа мястото, сякаш го притежава заедно с всички хора вътре. Очите му попаднаха върху нея и се присвиха.

Коремът й се сви и тя побърза да поклати глава и да извърне поглед.

„Майната му, помисли си. Може и да се съглася с предложението на този смотаняк и да танцувам с него.“

Обърна се нарочно към мъжа пред нея, който и да бе той.

— Аз съм Айви — каза, усмихвайки се закачливо.

— Ханк — отвърна неприятният мъж със зелената вратовръзка. Очите му се бяха втренчили в деколтето й.

Хвана ръката му и я постави на бедрото си. Той схвана намека и постави и другата си ръка върху нея, след което я завъртя и се притисна към гърба й.