Единствената перука, която Ариа притежаваше, бе едно розово нещо, останало от Хелоуин, но тя така или иначе си я сложи.

Кафенето се намираше до един клуб по йога и студио за пиърсинг. Заведението беше обзаведено с ремонтирани дървени селски маси, към стените бяха приковани ветропоказатели, а на една черна дъска бе забодено написано на ръка меню, което гласеше, че закуска се сервира целодневно. Гейл ги чакаше в едно сепаре, а на масата беше сервирана голяма купчина палачинки с боровинково сладко. Веднага, щом забеляза Емили, тя бутна чинията напред.

— Хапвай. Боровинките са полезни за развиващия се мозък на бебето.

— О… — Емили изглеждаше стресната. — Колко мило от твоя страна.

— Просто се грижа за бебето — рече Гейл с мила усмивка, без да сваля поглед от Емили.

— Оценявам го. — Емили отхапа от една палачинка и се усмихна. — Много са вкусни.

Гейл смутено се прокашля.

— Извини ме, ако смяташ, че прибързвам, но предположих, че ще дадеш детето за осиновяване. Мога ли да те попитам дали си избрала семейство?

По бузата на Емили потрепна едно мускулче. Ариа се протегна под масата и я улови за ръката, сякаш искаше да каже: Ако искаш веднага да избягаме оттук, с теб съм. Вместо това Емили си пое дълбоко дъх.

— Ами да. Намерих една приятна двойка, която живее в предградията, недалеч от мен.

Гейл клюмна.

— И аз така реших. Наскоро загубих детето си и се чувствам ужасно. Двамата със съпруга ми искахме да си направим бебе и преминах през безброй процедури ин витро, похарчих хиляди долари, но безуспешно.

— Сигурно ти е било много трудно — каза Емили и лицето й омекна.

Очите на Гейл се напълниха със сълзи.

— Толкова силно искам да имам бебе. Ти изглеждаш красива, умна и уравновесена девойка. За мен щеше да е чест да отгледам детето ти, но предполагам, че не ми е писано. — Тя наведе глава.

— Боже, ако знаех — промърмори Емили, като си играеше с вилицата. — Наистина съжалявам.

— Сигурна ли си, че няма да промениш мнението си? — Гейл повиши глас. — Няма да съжаляваш. Двамата със съпруга ми сме добре обезпечени и ще те възнаградим богато.

В главата на Ариа звъннаха безброй аларми. Тази жена наистина ли възнамеряваше да плати на Емили за детето й?

Но Емили не изглеждаше ужасена. Тя протегна ръка към чашата с вода, отпи една глътка и кимна на Гейл да продължи.

— Ще му осигурим всякакви привилегии — каза Гейл. — Частни училища. Всякакви уроци. Невероятни пътувания по цял свят. Каквото ти хрумне.

Ариа огледа останалите хора в кафенето, изненадана, че никой не е чул предложението й. Това не беше ли незаконно?

Тогава Гейл остави една двайсетдоларова банкнота на масата и се изправи.

— Помисли си, Хедър. Ще ти се обадя след няколко дни, или ако искаш, ти ми се обади. — Тя подаде на Емили визитната си картичка. Миг по-късно вече излизаше от кафенето, помахвайки с ръка на оплешивяващия собственик зад бара, сякаш не беше предложила току-що да купи бебето на една непозната.

Веднага щом Гейл се изгуби по тротоара, Ариа изпусна шумно дъха си.

— Ще извикаш ли полиция, или аз да го направя?

Емили изглеждаше изненадана.

— Какво?

Ариа впери поглед в нея.

— Да не си надрусана? Тя току-що ти предложи пари, за да купи бебето ти.

Емили взе една палачинка.

— Ужасно ми е жал за нея. Очевидно наистина иска да има дете. Изглежда толкова тъжна.

— Нима повярва на сълзливата й история? — Ариа поклати глава. Емили винаги се бе проявявала като най-чувствителната в групата им, момичето, което спасяваше малки птички, избутани твърде рано от гнездото им, или се опитваше да възпира Али, когато тя се отнасяше прекалено лошо с някого.

— Ем, нормалните хора не отиват в кафенета, за да предлагат на непознати тийнейджърки да им купят неродените бебета. Дори хора, които отчаяно искат деца. Тази жена определено не е в ред.

Но Емили гледаше замислено към корема си и като че ли не чуваше нито една дума от онова, което й казваше Ариа.

— Няма ли да е хубаво, ако имаш всичко, което ти се прииска? Екзотични пътувания? Фантастични летни лагери? Животът на детето ще бъде невероятен.

— Парите не са всичко, знаеш — отбеляза Ариа. — Виж Спенсър. Тя има всичко, което иска, а семейството й е пълна каша. Можеш ли честно да кажеш, че тази жена ще бъде любяща майка?

— Възможно е — отвърна Емили със съчувствено изражение на лицето. — Дори не я познаваме.

— Точно така! — Ариа удари е вилицата по масата, за да подчертае думите си. — На мен много ми харесва първото семейство, което избра, Ем. Трябва да ги опознаеш. Ненапразно си ги избрала.

— Но те и двамата са учители — възрази Емили. — Никой от тях не печели много пари.

— Откога това има значение за теб?

— Откакто забременях! — Бузите на Емили пламнаха. Тя го каза толкова силно, че двама клиенти вдигнаха изненадано глави, след което смутено продължиха да се хранят.

Ариа продължи да я уговаря, изброявайки причина след причина защо Емили не трябва да обръща внимание на Гейл, но приятелката й я гледаше с упорито изражение на лицето. Затова тя не се изненада, когато няколко дни по-късно Емили й каза, че е приела предложението на Гейл. Не се изненада и когато няколко седмици по-късно Емили й се обади с паникьосан глас, за да й съобщи, че е променила решението си и Ариа трябва да й помогне да се измъкне от кашата, която е забъркала.

— Ризотото ти стана на желе!

Мадам Ришо се беше надвесила над Ариа и надничаше в тенджерата й с отвратена физиономия. Оризът наистина се беше превърнал в гъста каша. Тя се опита да я разбърка с дървената лъжица, но пюрето не помръдваше.

Мадам Ришо поклати шава и отмина, мърморейки.

Целият курс се подсмихваше и хвърляше погледи към Ариа.

Ноъл я погледна с любопитство.

— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попита той.

Ариа усети как главата й натежава. Запита се дали да не каже на Ноъл за бременността на Емили и случилото се след това… може би дори за А. Та нали двойките си казват всичко.

Нали би трябвало да си вярват?

Но пред очите й отново премина образът на господин Кан, облечен в рокля. Тя изправи рамене и се усмихна извинително на Ноъл.

— Извинявай. Мислех си какво да облека за неделния бенефис на бащата на Хана. Смяташ ли, че трябва да си купувам нещо ново?

Ноъл я погледна озадачено, после сви рамене и я прегърна през раменете.

— Каквото и да облечеш, ще изглеждаш фантастично.

Ариа се сгуши в него, усещайки вътрешностите си също толкова разкашкани и непривлекателни като ризотото, което току-що беше опропастила. Дотук с пакта за откровеността. С крайчето на окото си тя зърна някакъв светъл проблясък край прозореца. Това не беше ли… руса коса? Но когато се отдръпна от Ноъл и се вгледа по-внимателно, проблясъкът беше изчезнал.

11.

На фитнес

По-късно същата вечер Хана премина през запотената стъклена врата на фитнес клуб „Помпата“ в мола „Кинг Джеймс“. Вътре миришеше на пот, разлят „Гаторейд“ и неопределимата, но съвсем момчешка миризма на тестостерон, от която на Хана винаги й се гадеше. Зад рецепцията стоеше момче с пригладена назад коса, излязло като че ли от кастинг за „Джърси шор“, пиеше протеинов шейк и четеше списание за бодибилдинг. Срещу него на стената висеше плакат на горила, която вдига тежести; мускулите й бяха добре очертани, бицепсите бяха изпъкнали. Сигурно целта на плаката бе да вдъхновява хората да блъскат повече, но пък кой би искал да прилича на горила?

Хана си взе еднодневен пропуск и тръгна към централната зала, в която имаше стойки с гирички, лежанки и дълга поредица огледала. Разнесе се силен звън от метални тежести, които се нанизват на стоманените прътове. Когато Хана погледна иззад ъгъла, сърцето й се разтупка.

От едната страна на уредите Мейсън Байърс и Джеймс Фрийд правеха лицеви опори. А до тях, облечен в стара тениска на „Филаделфия Филис“ с отрязани ръкави, зареял замечтан поглед в нищото, стоеше Майк.

Хана се обърна, проследявайки погледа на Майк към голямата зала за упражнения. На вратата й висеше бяла табела, на която пишеше: „ТАНЦИ НА ПИЛОН, 6:30“. На равни интервали пред огледалата бяха разположени няколко метални стълбове. В залата се виждаха няколко жени на средна възраст, облечени в трика, къси полички и обувки на високи токчета. В самия център, балансирайки перфектно върху острите си токчета на стриптийзьорка, стоеше Колийн.

Новата приятелка на Майк прокара пръсти през косата си. Днес като че ли не си беше сложила толкова много мус, а тялото й изглеждаше едновременно закръглено и източено в тесните шорти и жълтия спортен сутиен, които беше облякла. Когато Колийн забеляза отражението на Майк, тя се обърна, помаха и му изпрати въздушна целувка. Майк й изпрати друга в отговор.

Хана сви юмруци, когато си представи тези двамата в леглото.

Тя влетя в съблекалнята, хвърли чантата си на пода и бързо облече тигровата изрязана тениска в стриптийзьорски стил, която си бе купила по-рано следобед. След като едва се намърда в нея — беше си купила с един номер по-малка, за да може бюстът й да изпъква, — тя се огледа в огледалото. Косата й изглеждаше бухнала и необуздана, благодарение на тоновете лак за коса. Беше си сложила три пъти повече грим от обичайното, макар да се беше спряла, преди да си сложи фалшивите мигли. Последваха puice de resistance3: чифт невероятно високи, невероятно заострени, сребристи сандали „Джими Чу“. Беше ги обувала само веднъж досега, на миналогодишния бал по случай края на учебната година. Майк реши, че са много секси и дори я накара да ги носи на партито след бала с дънки. Хана ги нахлузи на краката си и се разходи напред-назад. Изглеждаха идеално. Надяваше се само да успее да танцува на пилона с тях.

Телефонът й изжужа и тя го погледна нервно. „Имате едно ново съобщение“. За щастие беше Кейт, която питаше дали Хана ще се съгласи да й помогне в раздаването на флаери из Роузууд в събота сутринта. „Разбира се“ — написа в отговор Хана, опитвайки се да пренебрегне треперенето на ръцете си. След като Спенсър и Емили бяха получили съобщения от А., тя цял ден бе очаквала своето.

Възможно ли бе Гейл да е А.? Хана не беше срещала жената през лятото — само беше чула за нея от Емили, която й се бе обадила преди секциото, — но така и не можа да забрави съобщенията в гласовата поща, които Гейл беше оставила в нощта, когато бяха измъкнали Емили и бебето от болницата. Това не бяха отчаяните, сълзливи гласови съобщения, които би оставила жена, която смяташе, че може да не получи детето, на което толкова се бе надявала — те бяха гневни и произнесени със стоманен тон.

Гейл не бе от хората, на които можеш спокойно да се изпречиш на пътя, а сега бе замесена дълбоко в кампанията на господин Мерин.

Сутринта, на закуска, Хана седна до баща си на масата.

— Откъде познаваш Гейл? Стари приятели ли сте?

Господин Мерин мажеше филията си с масло.

— Всъщност се запознахме преди една седмица. Тя ми се обади да ми каже, че наскоро се е преместила в Пенсилвания и наистина харесва платформата ми. Сумата, която ми обеща, е огромна.

— Нали провери миналото й? Да не е някоя… знам ли, сатанистка? — Лицето на Хана пламна. Или някоя луда, която дебне дъщеря ти?

Баща й я погледна с любопитство.

— Съпругът на Гейл току-що направи значително дарение на Принстън, за изграждането на нова лаборатория за изследването на рак. Не знам колко сатанисти биха направили това.

Обезкуражена, Хана се качи в стаята си и потърси в Гугъл името на Гейл, но не изскочи нищо. Тя бе известна с участието си в безброй благотворителни събития в Ню Джърси и преди десет години се беше състезавала по обяздване на кон на изложението в Девън.