Но Рифър не схвана намека. Той се наведе към нея и я потупа по рамото.

— Няма нищо лошо да си срамежлива. Виж какво, след вечерята мислех да отскоча до „Индипендънс хол“, а след това да се включа в демонстрацията „Окупирай Филаделфия“. Ще дойдеш ли? Очаквам да е много яко.

— Ами, не съм в настроение — отвърна Спенсър, раздразнена от това колко гръмогласно говори младежът. Ами ако всички си помислят, че са приятели?

Рифър пъхна едно парче цикория в устата си.

— Ти губиш. Вземи, в случай, че размислиш. — Той откъсна лист хартия от едно оръфано тефтерче, надраска нещо върху него и го подаде на Спенсър. Тя погледна с присвити очи думите. „Какво странно, дълго пътешествие.“ А? — Джери2 е моят гуру — рече Рифър. После посочи няколкото цифри, надраскани под цитата. — Можеш да се обаждаш по всяко време, денонощно. Винаги съм буден.

— Ъ-ъ-ъ… благодаря. — Спенсър пъхна листчето в чантата си. Тя забеляза, че Харпър я наблюдава от другия край на залата, срещна погледа й и завъртя очи, казвайки й: „Господи, толкова е досаден!“

Слава Богу, Стивън, другият посланик, започна да говори и продължителната му, ласкателна реч за това как всички в залата са чудесни и невероятни, и със сигурност някой ден ще променят света, защото са учили в Принстън, продължи доста дълго. Веднага, щом келнерите отнесоха чиниите от десертите, Спенсър скочи от мястото си и се отдалечи с цялата бързина, която можеха да й осигурят тренираните й от хокея на трева крака. Тя откри Харпър до машината за кафе и й се усмихна широко.

— Виждам, че си се запознала с Рифър — намигна й момичето.

Спенсър сбърчи лице.

— Да, каква съм късметлийка.

Харпър я погледна с непроницаемо лице, след което се приближи към нея.

— Виж, знам, че го казвам в последната минута, но имаш ли някакви планове за уикенда?

— Не мисля. — Освен да помага на майка си в дегустацията на още сладкиши за сватбата. Дали втората сватба наистина се нуждае отделно от торта и сватбена торта?

Очите на Харпър блеснаха.

— Страхотно. Защото ще има един купон, на който много ми се иска да те заведа. Мисля, че страшно добре ще се разбираш с приятелите ми. Можеш да останеш при мен в голямата къща в кампуса, където живея. Да усетиш атмосферата.

— Звучи ми прекрасно — отвърна бързо Спенсър, сякаш ако се бе забавила дори за части от секундата, Харпър щеше да отклони предложението си. Голямата къща в кампуса беше Домът на клуб „Айви“ — като ръководител на дебатите Харпър трябваше да живее в нея.

— Страхотно. — Харпър набра някакъв текст на телефона си. — Дай ми имейла си. Ще ти изпратя номера на телефона си и упътване как да ме намериш. Да си там към шест.

Спенсър даде на Харпър имейл адреса и телефонния си номер, и съвсем скоро в пощата й се появи мейл от Харпър. Когато го прочете, тя едва не се развика от радост. Харпър наистина й беше изпратила упътване как да стигне до Дома на клуб „Айви“ на Проспект авеню.

Тя излезе от залата, чувстваше се така, сякаш лети. Когато бутна въртящата се врата към улицата, прибраният в чантата й телефон издаде лек звън. Когато го извади и погледна към екрана, сърцето й изстина. „Имате ново съобщение от неизвестен подател.“

Здрасти, Спенс! Смяташ ли, че новите ти приятели от университета ще те приемат в своя гурме клуб, ако познаваха афинитета ти към убийствата? Целувки!

А.

7.

Хана под пара

Следващата вечер Хана стоеше пред съблекалнята на момчетата и придърпваше надолу прилепналата рокля, в която се беше преоблякла след последния звънец. Край нея се суетяха ученици, които бързаха да хванат автобуса към дома, да стигнат навреме за извънкласните си занимания или да се метнат в колите и да отпрашат към мола „Кинг Джеймс“.

Телефонът й избибипка и тя бързо намали силата на звука. Беше поредният есемес от Изабел, която напомняше на Хана, че трябва да пристигне малко по-рано за предизборната среща, за да посрещне някои от дарителите. Уф, като че ли вече не го знаеше. Нали самата тя беше помогнала за организирането на събитието. И щеше да бъде там, когато реши. В момента я вълнуваха други неща.

В коридора се разнесе миризмата на мръсни чорапи и дезодорант „Екс“. Отекнаха приглушени гласове, долетя звук на съскащи душове. Отборът по бягане в зала тъкмо беше приключил изморителните си тренировки по скоростно бягане по заледения паркинг.

Освен това Майк случайно се беше включил в тренировките, за да се поддържа във форма за лакроса. В ход беше операция „Връщането на Майк“.

Синята врата се отвори и навън излязоха двама второкурсници със спортни якета, които изгледаха странно Хана, докато я подминаваха. Тя също ги изгледа в отговор, след което отново се обърна към вратата.

— Идеята да въведат курс по танци на пилон е гениална — прогърмя издайническият баритон на Мейсън Байърс. — Виждали ли сте някое момиче да го кара?

— Пич, не ме карай да започвам — отвърна Джеймс Фрийд. — Последния път, когато бях в салона, не помръднах — през цялото време ги гледах.

— Онази мацка, с която Майк излиза, се е записала — каза Мейсън.

Хана се намръщи. Колийн се е записала на курс по танци на пилон? За едно шоу за млади таланти в осми клас тя се беше облякла в латвийска носия и беше танцувала народните танци на предците си. Месеци наред след това Хана и Мона се скъсваха да й се подиграват.

— Знам. — Джейм изсумтя. — Нищо чудно, че Майк я оправя. — Той се изхили. — Знаеш ли, че бебрис означава бобър на латвийски?

Я чакай! Не казаха ли току-що, че Майк я оправя?

Хана усети как нещо я жегва в гърдите. Двамата с Майк не го бяха правили още, а ходеха повече от година.

Откъм съблекалнята се появиха още две момчета и Хана надникна вътре. Джеймс и Майърс не се виждаха никъде, но Майк беше в помещението. Той стоеше по боксерки, черната му коса беше мокра и зализана назад, а по широките му рамене проблясваха капчици вода. Винаги ли е бил толкова мускулест?

Хана изопна рамене. Напред. Тя влезе бавно в изпълнената от пара стая. Досега никога не беше влизала в момчешката съблекалня и с известно разочарование откри, че не се различава особено от момичешката, с изключение на бандажа, който се въргаляше на пода. Стаята миришеше на талк и потни чорапи, а кошчето за боклук бе препълнено с празни бутилки „Гаторейд“.

Тя тръгна на пръсти по покрития със сив теракот под, докато не се озова само на няколко стъпки от Майк. На гърба му се забелязваше белегът с форма на полумесец, който бе получил като малък, падайки от колелото си. Един следобед в къщата на Хана двамата си бяха показали един на друг всички белези, като се бяха съблекли по бельо, но без да стигат по-далеч от това. До известна степен Хана се страхуваше да прави секс с Майк — не беше спала с никое момче досега и това й изглеждаше като сериозна стъпка. И въпреки че Майк непрекъснато повтаряше колко е обсебен от секса, тя се чудеше дали самият той не се страхуваше поне мъничко.

Хана протегна ръце и закри с длани очите му.

— Па!

Майк подскочи, но бързо се успокои.

— Здра-а-асти — каза той, разтягайки думата. — Какво правиш тук?

Вместо да му отговори, Хана започна да обсипва врата на Майк с целувки. Той се наведе към нея, топлата му гола кожа се притисна към тясната й рокля. После протегна ръка и зарови пръсти в къдриците й. Внезапно обаче се дръпна назад, отвори очи и се вторачи в нея.

— Хана! — Майк грабна кърпата от пейката и бързо я уви около голото си тяло. — Какво става тук, по дяволите?

Хана улови въжената огърлица, която той не сваляше от врата си след завръщането на семейството му от Исландия, и го придърпа към себе си.

— Не се срамувай. Просто се остави на течението. Не е ли това една от твоите секс фантазии?

Майк се отдръпна от нея, опулил очи.

— Полудя ли? — Той изобщо не поглеждаше тясната й рокля или свръхвисоките тънки токчета, от които я боляха глезените. Вместо това я зяпаше така, сякаш Хана се държеше адски неуместно. — Трябва да си вървиш.

Хана се вцепени.

— До преди няколко секунди ужасно ти харесваше.

— Защото те помислих за някой друг. — Майк навлече тениската си през глава и нахлузи панталоните си.

Хана се облегна на шкафчетата, без да помръдва от мястото си.

— Виж, Майк, искам отново да сме заедно. С приятеля ми скъсахме. Знам, че и ти ме искаш. Така че спри да се държиш като идиот и ме целуни!

Тя подчерта думите си с тих смях, за да не прозвучи твърде настоятелно, но Майк просто я погледна безизразно.

— Нали ме чу в мола онази вечер — вече си имам приятелка.

Хана Завъртя очи.

— Колийн? О, моля те. Забрави ли, че в шести клас четири пъти изля водата от тоалетната върху главата си. Освен това е луда по нейните театрални глупости. Покрай нея ще изгубиш цялата си популярност.

Майк скръсти ръце на гърдите си.

— Всъщност Колийн си има агент за театралните си ангажименти. Явявала се е на прослушване в няколко големи телевизионни продукции. А популярността не ме интересува.

Да бе, да.

— Да не ти пуска лесно или какво? — Хана се изненада от горчивината в гласа си.

Лицето на Майк се вцепени.

— Харесвам я, Хана. — Той я гледаше без да мигне и облаците, които замъгляваха съзнанието на Хана, започнаха да се разнасят. Майк не излизаше — и не спеше — с Колийн, защото тя искаше, а защото той я харесваше.

Откъм умивалниците се разнесе тихо кикотене и Хана забеляза Джеймс и Мейсън да се крият зад стената, подслушваха всяка тяхна дума. Тя обгърна тялото си с ръце, внезапно изпълнена с чувство за разголеност.

Те се присмиваха на нея. На смотаната Хана, която се хвърляше на врата на бившето си гадже. Смотаната Хана, която изглеждаше като идиотка. Все едно отново беше дебела, с провиснала кафява коса и скоби на зъбите. Абсолютната дебела, грозна загубенячка, която никой не обича.

Без да промълви нито дума, тя се обърна и излезе от съблекалнята, без дори да спре, когато единият й глезен се подви под тежестта й. Това не може да се случва, това не може да се случва, не спираше да си повтаря тя наум. В никакъв случай нямаше да се остави да я победи такава скучна личност като Колийн.

Тя затръшна силно вратата на съблекалнята зад гърба си и се озова в притихналия коридор. Внезапно отнякъде се разнесе нов смях, писклив и още по-зловещ от този на момчетата. Хана замръзна на мястото си и се ослуша. Полудяваше ли, или това наистина беше смехът на Али? Тя наведе главата си на една страна и зачака. Но звукът изчезна също толкова неочаквано, както се беше появил.

8.

Здравейте, казвам се Хедър

Същата вечер Емили вървеше към „Роузууд армс“, хотелът до Холис, който представляваше наполовина старомоден пансион, наполовина скъп курорт. Някога старото имение бе притежавано от някакъв железопътен магнат и всяка стая бе украсена с безценни антични скринове и трофейни еленови, бизонски и лъвски глави. Едно от крилата на сградата беше превърнато в спа салон. Старият гараж на магната, в който са били съхранявани десетки скъпи карета и стари модели състезателни коли, сега беше банкетна зала.

Точно тази вечер мястото бе наето от господин Мерин за предизборната му среща. Пред подиума бяха подредени дълги редици столове. В центъра му стоеше самотен микрофон, а навсякъде бяха увесени банери с послания от рода на „ТОМ МЕРИН НОСИ ПРОМЯНА“ или „ПЕНСИЛВАНИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ МЕРИН“. Странно бе да вижда лицето на Ханиния баща върху предизборните плакати. Емили продължаваше да мисли за него като за човека, който веднъж смъмри Али заради това, че бе изхвърлила дъвката си през прозореца на колата му. По-късно Али ги накара всичките да обикалят в кръг и да наричат бащата на Хана „господин Мърльо“ — дори самата Хана, която го направи със сълзи в очите.