Филипа Грегъри - Повелителка на реките

— Никога няма да спечелим достатъчно, за да изплатим дълговете си, докато живеем в провинцията — увещава ме моят съпруг. — Имам най-охранените крави в Нортхамптъншър, и най-хубавите овце, но наистина ти го казвам сериозно, Жакета: ще живеем и ще умрем, затънали в дългове. Омъжила си се за беден човек и би трябвало да се радваш, че не те принуждавам да просиш по долна фуста.

Размахвам към него писмото с кралския печат:

— Но виж, нареждат ни да отидем в двора за Великденското празненство, а тук имам друго писмо от управителя на кралското домакинство, който пита дали имаме достатъчно стаи, така че кралят да отседне при нас по време на лятното си пътуване.

Ричард почти побелява като платно.

— Мили Боже, не, не можем да подслоним двора. И със сигурност не можем да го изхраним. Управителят на кралското домакинство да не е полудял? Каква къща си мислят, че имаме?

— Ще пиша и ще им съобщя, че имаме само скромна къща, а когато на Великден отидем в двора, трябва да се постараем да го забележат.

— Но няма ли да се радваш да отидеш в Лондон? — пита ме той. — Можеш да си купиш нови дрехи, обувки и всякакви красиви неща. Не ти ли липсваше дворът и целият онзи свят?

Заобикалям масата, за да застана зад стола му, надвесвам се и облягам буза на неговата.

— Ще се радвам да бъда отново в двора, защото кралят е източник на богатство и покровителство, а аз имам две хубави дъщери, които един ден ще трябва да сключат добри бракове. Ти също си твърде добър рицар, за да прекарваш времето си в отглеждане на добитък: кралят не би могъл да има по-предан съветник, и знам, че ще искат да заминеш отново за Кале. Но не, щастлива съм тук с теб, и ще отидем само за малко и ще се върнем пак у дома, нали? Няма да бъдем придворни, прекарващи там цялото си време?

— Ние сме скуайърът8 от Графтън и неговата съпруга — заявява съпругът ми. — Станали жертва на похотта, затънали до ушите в дългове, заселили се в провинцията. Тук ни е мястото, сред разгонени животни, без пари. Те са тварите, равни нам. Това е мястото, където е редно да бъдем.

Казах истината, когато твърдях, че съм щастлива в Графтън, но сърцето ми подскача от най-лекомислена радост, когато кралят изпраща кралската баржа да ни отведе надолу по реката, и аз виждам високите кули на замъка в Гринич и на новия Бела Корт, построен от херцог Глостър. Той е толкова красив и пищен, че не мога да не изпитам наслада, задето идвам в него като фаворитка на двора и се връщам към положението на една от най-изтъкнатите дами в страната. Баржата се носи бързо по течението, докато барабанчиците поддържат ритъма на гребците, а после те слагат веслата на рамо и лодкарите в ливреи на кея улавят въжетата и изтеглят баржата успоредно на брега.

Тъкмо съм стъпила на подвижния мост, когато вдигам поглед и виждам, че кралската свита се завръща от разходка край реката и сега всички бавно се отправят да ни посрещнат. Най-отпред е кралят, който вече не е момче: той е млад мъж, на почти двайсет години, уверено пристъпва напред и ме целува, като сродник, по двете бузи, и подава ръка на съпруга ми. Виждам, че придружителите зад него са изненадани от топлотата, с която ни посреща, а после те също са принудени да дойдат да ни поздравят. Първо Хъмфри, херцог Глостър, някогашният ми девер, за когото първият ми съпруг казваше, че трябва да държим под око, а зад него идва херцогиня Елинор. Тя върви бавно към кея — жена, опиянена от собствената си красота — и отначало аз виждам само заслеплението на суетата, но после поглеждам отново. По петите я следва едро черно куче, огромно създание, мастиф или някакво друго бойно куче. В мига, когато го виждам, почти ми идва да изфуча като котка с настръхнала козина и потъмнели очи. Видът на грозното куче толкова отклонява вниманието ми, че оставям херцога да вземе ръката ми, да ме целуне по бузата и да шепне в ухото ми, без да чувам и дума от това, което казва. Когато съпругата му, херцогиня Елинор, приближава, откривам, че се взирам в нея, а когато пристъпва напред, за да ме целуне, трепвам и се отдръпвам от докосването ѝ, сякаш от нея се носи дъхът на старо бойно куче. Налага се да приема студената ѝ прегръдка, и да се усмихна също така студено, както се усмихва тя. Едва когато тя ме пуска и аз отстъпвам назад, виждам, че в краката ѝ няма черно куче, и никога не е имало. За миг съм получила видение от другия свят, и разбирам, скривайки потръпването си, че един ден ще има черно куче, което ще тича по каменни стълби в студен замък и ще вие пред вратата ѝ.

* * *

С изминаването на месеците разбирам, че имам основание да се боя от херцогинята. Тя е навсякъде в двора, тя е първата дама на страната, кралица във всяко отношение, освен по име. Когато дворът е в Уестминстърския дворец, тя живее в покоите на кралицата и носи кралските накити. По време на процесиите върви точно зад краля. Отнася се към него с раболепна интимност, непрекъснато слага ръка на рамото му и му шепне на ухото. Единствено лъчезарната му невинност ги спасява да не изглеждат като заговорници, или нещо по-лошо. Неизбежно е, като вдовстваща херцогиня на Англия, да бъда постоянно в нейната компания, и знам, че не ѝ се нрави хората да ни сравняват. Когато влизаме на вечеря, вървя зад нея, през деня седя с дамите ѝ, а тя се отнася към мен с презрение, което не ѝ струва усилие, защото в нейните очи съм жена, пропиляла ценния актив на младостта и красотата си, захвърляйки го заради любовта.

— Можете ли да си представите да сте херцогиня с кралска кръв, а да се принизите дотолкова, че да се омъжите за скуайър от домакинството си? — долавям съскащия ѝ шепот към една от дамите ѝ, докато шия в покоите ѝ. — Що за жена би направила подобно нещо?

Вдигам поглед:

— Жена, която е срещнала най-прекрасния мъж, ваша светлост — отвръщам. — И не съжалявам, и не се съмнявам в съпруга си, който отвръща на любовта с любов и на предаността — с преданост.

Това е удар, насочен към нея, защото като метреса, превърнала се в съпруга, тя винаги със страх бди за друга метреса, която може да опита да повтори номера, който тя изигра на своята приятелка, графинята.

— Това не е избор, който аз бих направила — казва тя по-меко. — Нито пък избор, който една жена от благороден произход, мислеща за благото на семейството си, би направила.

Свеждам глава.

— Зная това — отбелязвам. — Но по онова време не мислех за семейството си. А за себе си.

В навечерието на Еньовден тя влиза в Лондон, придружена от лордовете и благородниците, радващи се на специалното ѝ благоволение, толкова величествена, сякаш е гостуваща принцеса. Като дворцова дама аз я следвам в свитата ѝ, и така, докато процесията лъкатуши из улиците, дочувам не дотам ласкави подмятания от гражданите на Лондон. Обичам лондончаните още от времето, когато самата аз влязох тържествено в града, и знам, че са хора, които лесно могат да бъдат омаяни от една усмивка, но също така лесно се дразнят при всеки признак на суетност. Пищната свита на херцогинята буди у тях присмех, макар че докато тя минава, докосват почтително шапките си, а после крият с тях ухилените си лица. Но след като тя отминава, надават ликуващ възглас за мен. Харесва им фактът, че съм се омъжила за англичанин, по любов, жените по прозорците пращат въздушни целувки на съпруга ми, който е прочут с привлекателността си, а мъжете по кръстопътищата подвикват пиперливи забележки към мен, красивата херцогиня, и казват, че ако толкова ми се нравят англичаните, може да пробвам някой лондончанин за разнообразие.

Гражданите на Лондон не са единствените хора, които хранят неприязън към херцогиня Елинор. Кардинал Боуфорт не изпитва добри чувства към нея; а е опасно да го имаш за враг. Не я е грижа, че е трън в очите му; тя е омъжена за престолонаследника, и кардиналът не може да направи нищо, за да промени това. Всъщност, мисля, че тя дори рискува да си навлече неприятности с него, в желанието си да го предизвика, за да се реши веднъж завинаги кой ръководи краля. Кралството се разделя на привърженици на херцога, и такива, които предпочитат кардинала; положението скоро ще достигне до критична точка. С това триумфално влизане в Лондон херцогинята предявява правата си.

Отговорът на кардинала идва бързо. Още на следващата вечер, когато Ричард и аз вечеряме на масата на херцогинята в странноприемницата „Главата на краля“ в Чийп, нейният шамбелан влиза и започва да шепне нещо в ухото ѝ. Виждам я как пребледнява, поглежда ме, сякаш се кани да каже нещо, после махва с ръка да отнесат вечерята ѝ, изправя се, без да каже и дума на някого, и излиза. Ние, останалите, се споглеждаме, придворната ѝ дама се изправя да я последва, а след това се поколебава. Ричард, седнал сред господата, ми кимва да остана на мястото си, и тихо излиза от стаята. Отсъства само няколко минути, а слисаното мълчание вече е отстъпило място на оживена размяна на предположения; когато се връща, той се усмихва на всеки от съседите ми, сякаш за да помоли за извинение, хваща ме за ръката и ме извежда от стаята.

Навън намята раменете ми с пелерината си.

— Връщаме се в Уестминстър — казва. — Вече не е желателно да ни виждат с херцогинята.

— Какво се е случило? — питам, стиснала връзките на пелерината, докато той ме води забързано по улиците. Прескачаме мръсната зловонна канавка в средата на улицата и той ми помага да сляза по хлъзгавите стълби до реката. При изсвирването му се приближава чакаща ладия и той ми помага да се кача на носа.

— Потегляйте — казва през рамо. — Стълбите при Уестминстър.

— Какво става? — прошепвам.

Той се навежда към мен, така че дори лодкарят, който натиска веслата, да не може да чуе.

— Писарят на херцогинята и личният ѝ капелан са арестувани.

— За какво?

— Призоваване на духове или занимания с астрономия, гадателство, нещо подобно. Успях да дочуя само някакъв слух, но това беше достатъчно, за да ми подскаже, че трябва веднага да те измъкна от всичко това.

— Мен ли?

— Тя чете книги по алхимия, съпругът ѝ използва услугите на хора, изучаващи физическите науки, говори се, че го прелъстила с любовни отвари, среща се с мъже, които притежават тайни познания и разбират не само от наука, но и от магия, и е херцогиня с кралска кръв. Това напомня ли ти на някоя твоя позната?

— Аз?

Потръпвам, когато веслата се потапят тихо в студените води и лодкарят се насочва към стълбите.

— Ти — казва Ричард тихо. — Познаваш ли Роджър Болингбрук, учен от Оксфорд? Служи в нейното домакинство.

Замислям се за момент:

— Негова светлост го познаваше, нали? Той не дойде ли веднъж в Пенсхърст? Мисля, че донесе карта със защитни заклинания и показа на негова светлост изкуството на врачуването с шепа пръст или камъчета.

Лодката се блъсва в стъпалата пред двореца Уестминстър, съпругът ми ме хваща за ръка и ми помага да се кача по дървените стъпала до кея. Един слуга се приближава с факла и осветява пътя ни през градините до входа откъм реката.

— Арестуван е — казва Ричард.

— За какво?

— Не знам. Ще те оставя в стаите ни, а после ще отида да видя какво мога да науча.

Спирам под арката на входа и вземам студените му ръце в своите.

— От какво се опасяваш?

— Все още от нищо — казва той неубедително, после ме хваща под ръка и ме въвежда в двореца.

* * *

Ричард пристига през нощта и ми казва, че изглежда никой не знае какво става. Арестувани са трима души от домакинството на херцогинята: мъже, които познавам, мъже, които поздравявам всеки ден. Ученият Роджър Болингбрук, който ни гостуваше в Пенсхърст, свещеникът на херцогинята, който е отслужвал литургията и в мое присъствие дузина пъти, както и един от канониците на параклиса, посветен на свети Стефан, в същия този дворец. Обвинени са, че са съставили хороскоп на Елинор. Диаграмата е намерена, и се говори, че тя предсказва смъртта на младия крал и това, че Елинор ще наследи престола.

— Някога да си виждала хороскоп за краля? — пита ме рязко съпругът ми. — Напуснал е двореца и е заминал за Шийн само с най-приближените си съветници. На нас ни е наредено да останем тук. Всички сме под подозрение, той мрази подобни неща, те го ужасяват. Съветниците му ще дойдат тук и ще започнат разпитите. Може да повикат и нас. Негова светлост херцог Бедфорд никога не ти е показвал хороскоп за краля, нали?

— Знаеш, че той изготвяше хороскопи за всички — казвам тихо. — Помниш ли машината, окачена над картата на Франция, която показваше разположенията на звездите? Използваше я, за да прецени как са били подредени звездите при нечие раждане. Изготви хороскоп за мен. Изготви и своя собствен, а сигурно е чертал хороскоп и за теб. Несъмнено ще е изготвил и хороскоп на краля.