Кралицата свива рамене.

— Мога да изпратя бележка на херцог Съмърсет — предлага тя. — Но доколкото знам, в момента не се предприема кой знае какво. Кралят се е оттеглил в молитвено усамотение, а аз все още също не мога да напускам покоите си. Предполагам, че херцогът ръководи всекидневните дела толкова добре, колкото му е възможно с толкова малко съветници.

— Съпругът ми би трябвало да е един от тези съветници — настоява херцогинята.

Пристъпвам напред и посочвам с едва забележим жест вратата.

— Сигурна съм, че кралицата се радва, че представихте този въпрос на нейното внимание — казвам. Херцогинята неохотно се оставя да бъде изведена. — И тъй като нейна светлост каза, че ще напише бележка на херцога, сигурна съм, че вашият съпруг ще получи покана за съвета.

— Той трябва да присъства, когато представят бебето на краля.

Когато чувам това, се вцепенявам и разменям бърз, ужасѐн поглед с кралицата.

— Простете — казвам, когато Маргарет не продумва. — Знаете, че не съм израсла в английски двор. Дори за първи път присъствах на раждане на принц. — Усмихвам се, но тя — англичанка до мозъка на костите — остава сериозна. — Моля ви, кажете ми, как представят бебето на краля?

— Принцът трябва да бъде представен от кралския съвет — казва Сесили Невил с едва доловима нотка на задоволство при вида на моето смущение. Струва ми се, разбрала е, че за нас това е неочаквано. — За да бъде прието бебето за престолонаследник и принц на кралството, кралският съвет трябва да го представи на краля, а кралят трябва официално да го приеме като свой син и наследник. Без тази церемония то не е престолонаследник. Ако не бъде признат от баща си, не може да бъде признат за престолонаследник на Англия. Не може да получи титлите си. Но едва ли е възможно да възникнат затруднения, нали?

Маргарет не казва нищо, а се обляга назад в стола си, сякаш е изтощена.

— Възможно ли е? — пита отново херцогинята.

— Разбира се, че не — изричам без видимо колебание. — Сигурна съм, че херцог Съмърсет се е заел с необходимите приготовления.

— И вие ще се погрижите съпругът ми да бъде поканен да присъства — настоява Сесили. — Както му се полага по право.

— Лично ще занеса на херцога бележката от кралицата — уверявам я.

— Разбира се, всички ние ще бъдем много щастливи да присъстваме на кръщението — добавя тя.

— Разбира се. — Чакам да видя дали има безочието да попита дали може да бъде кръстница, но тя се задоволява да направи реверанс на кралицата и да отстъпи заднешком няколко крачки, преди да ми позволи да я отведа до вратата. Излизаме заедно. Отвън, в залата за аудиенции чака красивото момче, което забелязах по-рано, и то скача на крака. Това е най-голямото ѝ момче, Едуард. Когато ме вижда, той се покланя. Той е изключително хубаво дете, със златни коси, тъмносиви очи, весела усмивка, и е висок, стига може би до рамото ми, макар че е само на единайсет.

— Ах, водите с вас и сина си — възкликвам. — Видях го на влизане, но не го познах.

— Това е моят Едуард — казва тя, със стоплен от гордост глас. — Едуард, познаваш лейди Ривърс, вдовстващата херцогиня Бедфорд.

Протягам ръка, а той се покланя и я целува.

— Какъв разбивач на сърца — казвам ѝ с усмивка. — Той е на същата възраст като моето момче, Антъни, нали?

— Разликата им е само няколко месеца — казва тя. — Антъни в Графтън ли е?

— Настанен е при сестра си в Гроуби — казвам. — Учи се на добри обноски. Мисля, че вашето момче е по-високо от моето.

— Избуяват като плевели — казва тя, прикривайки гордостта си. — А как им умаляват обувките! И ботушите! Имам още две момчета, и бебето, Ричард.

— Сега имам четири момчета — отвръщам. — Загубих първото, Луис.

Тя мигом се прекръства.

— Да ги пази Господ — казва. — И дано Нашата небесна повелителка ви дари утеха.

Този разговор за децата ни е сплотил. Тя пристъпва по-близо до мен и кимва към покоите на кралицата.

— Добре ли мина? Тя добре ли е?

— Много добре — казвам. — Раждането отне цяла нощ, а тя беше смела, и бебето се роди точно както трябва.

— Здраво и силно?

— Здраво като камък — отговарям ѝ с обичайния народен израз. — Здраво и хубаво момче.

— А кралят? Той добре ли е? Защо не е тук? Бих предположила, че ще дойде да види сина си.

Усмивката ми е открита и невинна.

— Той служи на Бог и на народа си възможно най-добре — казвам. — Моли се на колене, благодари Богу за благополучното раждане на сина си и за осигуряването на наследник за Англия.

— О, да — казва тя. — Но аз чух, че внезапно се разболял в двореца Кларъндън, и го довели у дома с носилка?

— Беше уморен — казвам. — Посвети по-голямата част от лятото на преследване и осъждане на бунтовници. И тази, и миналата година прекара летата, полагайки усилия навсякъде по земите му да бъде въздадено правосъдие. Понякога всъщност и във вашите земи.

При този намек за укор херцогинята рязко отмята глава.

— Ако кралят оказва на някого по-висше благоволение, отколкото на най-близките си родственици, на верните си приятели и най-добрите си съветници, винаги ще има размирици — казва тя разгорещено.

Вдигам ръка.

— Простете ми — казвам. — Не съм искала да намеквам, че вашите арендатори са особено непокорни, или че роднините на баща ви в северна Англия, семейство Невил, са изключително трудни съседи. Имах предвид единствено това, че кралят положи големи усилия управлението му да обхване цяла Англия. Сигурна съм, че когато вашият съпруг, херцогът, дойде в съвета, ще може да увери останалите равни нему благородници, че никъде по земите му няма признаци за бунт, и че неговите родственици, вашите близки, ще се научат да живеят в мир с фамилията Пърси на север.

Тя присвива устни, за да сдържи гневния си отговор, и казва:

— Разбира се. Всички искаме само да служим на краля и да го подкрепяме. А северът не бива да бъде разделен.

Усмихвам се на сина ѝ.

— А ти какво се надяваш да правиш, когато станеш голям, Едуард? — питам. — Голям военачалник като баща си ли ще бъдеш? Или твоето предопределение е Църквата?

Той свежда глава.

— Един ден ще оглавя династията Йорк — казва стеснително, с поглед, сведен към обувките си. — Мой дълг е да бъда готов да служа на рода си и страната си така, както е необходимо, когато ми дойде времето.

* * *

Устройваме впечатляващо кръщение на кралския син. Лично кралицата поръчва златотъкан шлейф за кръщелната му рокличка, която е донесена от Франция и струва повече от роклята на неговата кръстница Ан, херцогиня Бъкингам. Другите кръстници са Кентърбърийският архиепископ и Едмънд, херцог Съмърсет.

— Благоразумно ли е това? — питам я тихо, докато казва на изповедника си имената на кръстниците, които е избрала. Тя е на колене пред малкия олтар в личния си кабинет, аз съм коленичила до нея, свещеникът е зад паравана. Никой не може да чуе настойчивия ми шепот.

Тя не вдига глава от сключените си ръце.

— Не бих приела никой друг — прошепва. — Херцогът ще се грижи за него и ще го закриля като свой роден син.

Поклащам глава мълчаливо, но ми е ясно какво прави. Грижи се да създаде за сина си обкръжение от близки придворни: хора, на които тя има доверие, хора, които Съмърсет е назначил, и родственици на Съмърсет. Ако кралят не проговори никога повече, тя ще е осигурила на сина си малка армия, която да го защитава.

Ан, херцогиня Бъкингам, отнася скъпоценното дете до кръщелния купел в параклиса на Уестминстър. Сесили Невил, застанала сред дамите, ме поглежда гневно, сякаш нося отговорност за поредната демонстрация на пренебрежение към нейния съпруг, Ричард, херцогът на Йорк, който би трябвало да е кръстник. Никой не отбелязва отсъствието на краля, защото едно кръщение е работа на кръстниците, а, разбира се, кралицата още не е излязла от уединението си. Но тайната не може да бъде пазена вечно, а нима кралят може да боледува цяла вечност? Със сигурност трябва да се възстанови скоро, нали?

На кръщелното празненство Едмънд Боуфорт ме отвежда настрани.

— Кажете на кралицата, че ще свикам големия съвет, ще повикам и херцог Йорк, и ще заведа невръстния принц при краля в Уиндзор.

Поколебавам се.

— Но, ваша светлост, ами ако той не се събуди при вида на детето си?

— Тогава ще настоявам да признаят бебето, без кралят да го е припознал.

— Можете ли да направите това, без те да видят краля? — питам. — Всички знаят, че е болен, но ако го видят почти безжизнен…

Той прави лека гримаса.

— Не мога. Кажете на кралицата, че съм опитал, но съветът настоява детето да бъде представено на краля. Всичко друго би изглеждало твърде странно, ще си помислят, че е мъртъв, а ние крием. Бяхме благословени с повече време, отколкото си представях, че е възможно. Но сега то свърши. Те трябва да видят краля, а детето трябва да му бъде представено. Не можем да направим нищо, за да продължим да избягваме това. — Той се поколебава. — Има нещо, което ще е по-добре да ви кажа, а вие трябва да предупредите кралицата: говори се, че детето не е законен син на краля.

Вцепенявам се, нащрек за опасността.

— Така ли?

Той кимва.

— Правя каквото мога, за да потуша слуховете. Тези твърдения са държавна измяна, разбира се, и аз ще се погрижа всеки, който разпространява клюки, да свърши на бесилката. Но при положение, че кралят е скрит от придворните, е неминуемо хората да започнат да говорят.

— Назовават ли друг мъж? — питам го.

Той ме поглежда; тъмните му очи са напълно искрени.

— Не знам — казва; макар че със сигурност знае. — Не мисля, че има значение — казва; въпреки че има. — А и във всеки случай няма доказателства. — Това поне е вярно. Дай Боже да няма доказателства за престъпление. — Но херцогът на Йорк разбуни членовете на съвета, затова кралят трябва да види бебето и поне да го подържи.

* * *

Съветът от дванайсет лордове, начело със Съмърсет, пристига в двореца да отведе бебето нагоре по реката, за да бъде представено на баща си. Аз трябва да ги придружавам, заедно с дойките и жените, чиято задача е да люлеят бебето. Ан, херцогиня Бъкингам, неговата кръстница, също ще дойде. Студен есенен ден е, но баржата е добре обвита с драперии и завеси, бебето е положено повито върху дъската си, а после — загърнато в кожи. Бавачката го държи в скута си отзад в лодката, жените, които трябва да го люлеят, седят до нея, а дойката — наблизо. Следват ни две баржи: херцог Съмърсет и приятелите му — в едната, херцог Йорк и неговите съюзници — в другата. Дори това разделение говори за необявена вражда. Стоя на носа на лодката, загледана към водата, заслушана в успокояващия звук от плискането на водата в корпуса на баржата, от потапянето и изваждането на веслата във водата.

Изпращаме вестоносец напред да съобщи, че лордовете ще посетят краля, но аз съм потресена, когато слизаме на сушата в Уиндзор и минаваме през притихналия замък до горната му част. Когато кралят и дворът напускат един замък, за да се преместят в друг, слугите се възползват от възможността да почистят и затворят представителните помещения. Когато изпратихме краля в Уиндзор без придворните, не отвориха всички спални, нито кухните, където се готви за стотици хора, представителните стаи, просторните конюшни. Вместо това малката свита на краля се е настанила като на лагер в личните му покои, а останалата част от замъка е пуста, почти изоставена. Красивата зала за аудиенции на краля, която обикновено е сърцето на двора, изглежда занемарена, в окаяно състояние; слугите не са почистили огнището, а потрепващите пламъци показват, че току-що са запалили огъня. Струва ми се студена и запусната. По стените няма гоблени, а някои от капаците са затворени, затова залата е сенчеста и хладна. По пода има стари тръстики, изсъхнали и плесенясали; в поставките — наполовина изгорели тръстикови факли. Присвивам пръст, за да повикам при себе си управителя на домакинството.

— Защо огънят не е запален по-рано? Къде са гоблените на краля? Тази зала изглежда ужасно.

Той свежда глава.

— Простете, ваша светлост. Но тук разполагам с толкова малко слуги. Всички са в Уестминстър с кралицата и херцог Съмърсет. А кралят и без друго никога не слиза тук. Бихте ли желали да паля огъня заради лекарите и техните слуги? Никой друг не идва тук, и имаме заповеди да не пускаме никой, който не е изпратен от херцога.

— Бих искала да палите огъня, така че в двореца, обитаван от краля, да е светло, чисто и уютно — отвръщам. — А ако не разполагате с достатъчно слуги, за да поддържате стаите чисти, трябваше да ни уведомите. Негова светлост би трябвало да получава по-добро обслужване от това. Това е кралят на Англия, той трябва да бъде обслужван както подобава.