Филипа Грегъри - Повелителка на реките

— Знам! Знам! — възкликва и се притиска в обятията ми. Прегръщам я внимателно, заради големия ѝ корем между нас. — Кажи ми, че не са близнаци.

— Казвам ѝ, че е момиче, щом го носи толкова ниско и широко — казва лейди Грей, като влиза зад нас.

Не я поправям; ще имаме достатъчно време да видим какво е бебето. Прегръщам разширилото се тяло на Елизабет, а после обгръщам лицето ѝ в дланите си.

— По-прекрасна си отвсякога.

Вярно е. Лицето ѝ е закръглено, а златистата ѝ коса е потъмняла малко, след цяло лято, прекарано на затворено, но изящната красота на чертите ѝ, фино очертаният нос и веждите, съвършената извивка на устата са по-прекрасни, отколкото в моминските ѝ години.

Тя прави малка нацупена гримаса:

— Само вие си мислите така, почитаема майко. Не мога да минавам през вратите, а Джон напусна леглото ми преди три месеца, защото когато лежа, бебето ме рита толкова много, че се движа насам-натам цяла нощ и той не може да спи.

— Това скоро ще свърши — казвам. — И е добре, че малкият има силни крачета. — Притеглям я обратно към леглото за почивка и повдигам краката ѝ. — Почивай си — казвам. — Само след няколко дни ще имаш достатъчно работа.

— Смятате ли, че ще е само след дни? — пита лейди Грей.

Поглеждам Елизабет.

— Още не мога да определя — казвам. — Пък и това е първо дете, на него ще му трябва време.

Лейди Грей ни оставя, обещавайки да изпрати хубава вечеря веднага щом се стъмни. Елизабет изчаква вратата да се затвори след нея, и казва:

— Ти каза „него“, каза „на него ще му трябва време“.

— Така ли? — усмихвам ѝ се. — А ти как мислиш?

— Направих врачуването с венчалния пръстен — казва тя нетърпеливо. — Да ти кажа ли какво показа?

— Дай да опитам — казвам, развълнувана като момиче. — Нека да опитам с моя пръстен.

Изхлузвам венчалния пръстен от пръста си и свалям от шията си тънка златна верижка. Слагам пръстена на верижката, мислейки с възхита каква благословия е да гадая за дъщеря си, за да разбера какво ще е нейното бебе. Спускам верижката над корема ѝ и чакам да увисне неподвижно. „По часовниковата стрелка — значи е момче; в обратната посока ли е — значи е момиче“ — казвам. Без да го местя, пръстенът се раздвижва, отначало бавно, като от полъх на вятър, а после по-уверено, въртейки се в кръг. В посока на часовниковата стрелка.

— Момче — казвам, като подхващам верижката и отново слагам пръстена върху пръста си, а верижката — на шията си. — Ти какво си мислеше?

— Мислех си, че ще е момче — потвърждава тя. — А твоето какво ще е?

— Също момче, мисля — казвам гордо. — Какво семейство създаваме само; убедена съм, че всичките ще станат херцози. Как ще го наречеш?

— Ще го кръстя Томас.

— Томас, оцеляващият — казвам.

Тя в миг е обзета от любопитство.

— Защо го наричаш така? От какво ще трябва да оцелява?

Поглеждам красивото ѝ лице и за миг сякаш я виждам нарисувана на прозорец от цветно стъкло, в сенчеста зала, и сякаш тя се е отдалечила на цели години от мен.

— Не зная — казвам — Просто ми се струва, че той ще предприеме дълго пътуване и ще преживее много опасности.

— Е, тогава, в какъв ден ще дойде на бял свят според теб? — пита тя нетърпеливо.

Усмихвам се.

— В четвъртък, разбира се — отвръщам, и цитирам старата поговорка: „Родените в четвъртък издигат се високо във света.“

Тя се развеселява.

— Какво бях аз?

— Дете, родено в понеделник. „В понеделник се раждат хора с красиви лица.“

Тя се засмива.

— О, почитаема майко, приличам на тиква!

— Така е — казвам. — Но само до четвъртък.

* * *

Оказвам се права и в двете пресмятания, макар че не го изтъквам пред лейди Грей, тъй като не би било добре тя да се превърне в мой враг. Бебето е момче, ражда се в четвъртък, и моята Елизабет настоява да го кръсти Томас. Изчаквам, докато се възстанови, лично я отвеждам да се пречисти в църква, и след като тя вече се е съвзела, бебето се храни добре, а съпругът ѝ е престанал да идва при мен по десет пъти всеки ден, за да ме пита дали съм сигурна, че всичко е наред, заминавам за Графтън да видя другите си деца, и им казвам убедено, че баща им служи смело на своя крал, както винаги, че ще се прибере вкъщи при нас веднага щом може, както прави винаги, че баща им многократно се е заклевал никога да не ни изоставя, винаги да се връща у дома при мен.

Оттеглям се за раждането през декември, и в нощта преди бебето да се роди, сънувам рицар, смел и дързък като моя съпруг, сър Ричард, сред прегорели от слънце, горещи, кафяви земи, потрепващо знаме сред прежурящо слънце — и един мъж, който не се страхува от нищо. Когато се ражда, той е просто едно миниатюрно плачещо бебе и аз го държа в обятията си и се питам какъв ще бъде. Кръщавам го Едуард, мислейки си за малкия принц, и се чувствам убедена, че ще има късмет.

Ричард не се прибира у дома, макар че му пиша от притихналия и изпълнен със страхове двор, за да му съобщя, че отново е баща, а вече и дядо. Напомням му, че Антъни трябва да бъде изпратен да служи на някой велик лорд, но как да преценя кой да бъде — в този нов свят, който отново се управлява от Йорк? Дори не знам дали получава писмото; аз със сигурност не получавам отговор.

Гарнизонът и градът Кале са в междуособна война, там не посрещат новоназначения градоначалник, победоносния млад граф Уорик, по-радушно, отколкото предишния — неговия съюзник, херцогът на Йорк. Предполагам — и това предположение ме изпълва с боязън — че Ричард възпира съюзниците на Йорк да влязат в крепостта, и удържа града за Ланкастър. Отчаяна надежда, самотен пост. Предполагам, че той не губи вяра в Ланкастър и смята, че най-добрият начин да служи на безмълвния крал е да удържи Кале. По време на коледните празненства и зимните месеци не получавам никакви новини за него, разбирам само, че е жив, и че от гарнизона са съобщили, че никога няма да допуснат граф Уорик в крепостта, която е вярна на човека, когото той уби: мъртвият лорд Съмърсет.

Чак през пролетта положението започва да се подобрява.

— Кралят е по-добре — съобщава ми Маргарет.

Поглеждам я със съмнение:

— Говори по-добре от преди — съгласявам се. — Но още не е на себе си.

Тя стисва зъби.

— Жакета, той може би никога няма да е същият като преди. Раната му зарасна, той може да говори ясно, може да ходи, без да се препъва. Може да мине за крал. Отдалече може да изглежда внушително. Това трябва да е достатъчно за мен.

— За да направите какво?

— За да го отведа обратно в Лондон, да го покажа на съвета, и отново да завзема властта от Йоркския херцог.

— Той е крал само привидно — предупреждавам я. — Крал като кукла на конци.

— Тогава аз ще съм тази, която ще дърпа конците — зарича се тя. — А не Йоркският херцог. Докато сме тук и допускаме да живеем в условия на протекторат, Йоркският херцог заема всички постове, всички васални имоти, всички данъци и всички облаги. Той ще оголи страната, и в крайна сметка ние ще останем без нищо. Трябва да поставя краля обратно на трона, а Йорк — обратно на мястото му. Трябва да спася наследството на сина си за времето, когато той ще навърши пълнолетие и ще може да води сам битките си.

Поколебавам се, мислейки си за нервно тресящата се глава на краля, за това, как подскача при внезапен шум. Той ще бъде нещастен в Лондон, ще бъде измъчван от страхове в Уестминстър. Лордовете ще се обръщат към него да отсъжда, и ще настояват да управлява. Той не може да го прави.

— В съвета ще има постоянни кавги и викове. Той ще рухне, Маргарет.

— Ще наредя да върнат съпруга ти у дома — изкушава ме тя. — Ще кажа на краля да прости на гарнизона и да пусне стражата у дома. Ричард може да се прибере у дома и да види внука си, да се запознае със сина си. Дори още не е виждал последното ви бебе.

— Подкуп — отбелязвам.

— Съвършен подкуп — отвръща тя. — Защото е невъзможно да му устоиш, нали? Е, съгласна ли си? Ще накараме ли краля отново да поиска трона си?

— Ще спрете ли, ако не се съглася с вас?

Тя поклаща глава.

— Твърдо съм го решила. Независимо дали ме подкрепяш, или не, Жакета, ще поема властта чрез съпруга си, ще спася Англия за сина си.

— Тогава върнете Ричард у дома и ще ви подкрепим. Искам го отново в живота си, пред очите си, и в леглото си.

Отзоваването на Ричард от Кале е едно от първите дела на възстановения на власт крал. Отиваме тържествено в Уестминстър и съобщаваме на съвета, че кралят се е съвзел. Минава по-добре, отколкото смеех да се надявам. Кралят е благосклонен, а съветниците — откровено изпълнени с облекчение поради завръщането му; сега кралят ще управлява с Йоркския херцог като свой съветник. Кралят прощава на гарнизона в Кале, задето е отказал да допусне както Йорк, така и Уорик, и подписва заповед за помилване специално за Ричард, с която му прощава за ролята му в бунта срещу лорд-протектора.

— Вашият съпруг е предан служител на мен и моята династия — отбелязва той пред мен, когато идва в покоите на кралицата преди вечеря. — Няма да забравя това, лейди Ривърс.

— А може ли да се прибере у дома? — питам. — Отсъства от толкова време, ваша светлост.

— Скоро — обещава ми той. — Писах на него и на лорд Уелс, че лично назначавам граф Уорик за градоначалник на Кале, и следователно могат да приемат моята заповед и да го пуснат да влезе. Когато пуснат графа да влезе в града и в крепостта, и той заеме поста си, съпругът ви може да се прибере у дома. — Той въздиша. — Само ако можеха да живеят заедно в любов и разбирателство — казва. — Само да бяха като птиците в дърветата, като малки птичета в гнездото.

Правя реверанс. Кралят изпада в едно от своите подобни на сън състояния. Пред него се явяват видения за един по-добър свят, от които никой не иска да го лиши. Но той не може да помогне на онези от нас, на които се налага да живеем в този.

Болката на краля от неочакваната рана, потресът от безмилостната битка и жестокостта на смъртта, видяна по улиците на Сейнт Олбънс, изглежда са го засегнали много дълбоко. Той казва, че сега е добре, отслужена бе специална благодарствена литургия, всички го видяха да ходи, без да се препъва, да разговаря с просители и да седи на трона си; но нито кралицата, нито аз можем да изпитваме увереност, че няма отново да изпадне в унес. Той изпитва особена неприязън към шум или спорове, а дворът, парламентът и кралският съвет се раздират от разногласия; всекидневно има кавги между последователите на лордовете, подкрепящи Йорк, и нашите хора. При всяка тревога, всяко несъгласие, при всяка неприятност погледът му става отнесен, той се заглежда навън през прозореца и притихва, потъвайки в унес. Кралицата се е научила никога да не му противоречи, а малкият принц бива светкавично извеждан от стаята всеки път, щом повиши глас или започне да лудува. Всички придворни стъпват на пръсти и вършат тихо делата си, за да не смущават краля, и досега успяваме поне привидно да поддържаме кралското му достойнство.

Кралицата се е научила да владее нрава си, и е много трогателно да я виждам как се сдържа, така че да не стряска или тревожи съпруга си. Маргарет има избухлив нрав и силно желание за власт, и да я виждам как прехапва език и да я чувам как снишава глас, за да не покаже пред краля, че изземва властта му, е все едно да виждам как една млада жена помъдрява. Никога не съм предполагала, че ще е способна да бъде така мила с него. Отнася се с него като с ранено животно, и когато погледът му помътнее, или той започне да се оглежда наоколо, като се опитва да си спомни дума или име, тя нежно слага ръка върху неговата и го подсеща, мило като дъщеря с оглупял от старост баща. Това е жалък край за един брак, започнал с такива надежди, и скритата слабост на краля е нейна скрита печал. Тя е жена, отрезвена от загубата: изгубила е мъжа, когото е обичала, изгубила е съпруга си, но не се оплаква от живота си на никого, освен на мен.

Пред мен тя не прикрива гнева си, и често избухва пламенно, когато сме сами.

— Той прави каквото му каже Йоркският херцог — изсъсква веднъж. — Той е негова кукла на конци, негово кученце.

— Той е длъжен да управлява със съгласието на херцога, и с това на графовете Солсбъри и Уорик — казвам. — Трябва да опровергае възражението, което кралският съвет отправи срещу него: че подкрепя само Ланкастър. Сега има парламент, върху който оказват влияние всички видни благородници — както застъпници на Йорк, така и на Ланкастър. Това се нрави на хората в Англия, ваша светлост. Обичат да делят властта. Обичат множеството съветници.