— Благодаря ви — казва съпругът ми. На мен прошепва: — Върви при кралицата, кажи ѝ, че се готвят за нахлуване. Опитай и виж колко кораба можеш да преброиш в пристанището. Кажи ѝ, че според мен нямат много войници, може би само около две хиляди.
— А ти?
— Чу го. Ще се прибера у дома, щом мога. Бог да те благослови, любима.
Целувам го. Обръщам се към сина си, който застава на едно коляно, за да приеме благословията ми, а след това се изправя да ме прегърне. Знам, че е едър и силен и е добър боец, но да го оставя в опасност за мен е почти непоносимо.
— Ваша светлост, трябва да тръгвате — казва стражът.
Трябва да оставя и двамата. Не знам как стигам до стълбата на търговския кораб, нито как влизам в малката каюта. Но трябва да оставя и двамата.
Ковънтри
Пролетта на 1460 г.
Дворът е в Ковънтри и се готви за война, когато пристигам в Англия и съобщавам на кралицата вестта, че нашите врагове в Кале са пленили съпруга и сина ми, и че със сигурност ще нахлуят тази година.
— Жакета, толкова съжалявам — казва Маргарет. — Нямах представа. Никога не бих те поставила така в опасност… когато ми казаха, че си пленена, не бях на себе си — тя хвърля поглед наоколо и ми прошепва: — Писах на Пиер дьо Брезе, сенешала на Нормандия, и го помолих да превземе Кале и да те спаси. Знаеш какво би станало с мен, ако някой открие, че му пиша. Но си толкова важна за мен.
— Изобщо не съм била в голяма опасност — казвам. — Но бунтовните лордове предизвикваха Ричард и Антъни, и мисля, че ако можеха да ги убият в спречкване, щяха да го направят.
— Мразя ги — казва тя простичко. — Уорик и баща му, Йорк и сина му. Те са мои врагове до смърт. Знаеш ли какви слухове разпространяват сега?
Кимвам. Злословят по адрес на кралицата от мига, в който тя пристигна в Англия.
— Открито заявяват, че синът ми е копеле, че кралят не знаел нищо за раждането и кръщението му, а също — и нищо за зачеването му. Смятат да го лишат от наследството му чрез клевети, след като не могат да му навредят чрез война.
— Имате ли новини за лордовете, подкрепящи Йорк?
— Срещнали са се — казва тя кратко. — Имам шпиони в малкия двор на Йорк в Ирландия, и те ми съобщават новините. Уорик заминал да се срещне с херцога на Йорк в неговия замък в Ирландия. Знаем, че са се срещнали, можем да предполагаме, че планират нахлуване. Не можем да разберем със сигурност кога.
— А готови ли сте за нахлуване?
Тя кимва мрачно.
— Кралят отново е болен — о, не е много зле, но изгуби интерес към всичко, освен молитвите. Прекара цяла седмица в молитви и сън, понякога по цели шестнайсет часа на ден… — тя млъква, без да довърши. — Никога не знам дали е тук, или се е отнесъл. Но във всеки случай аз съм готова, готова съм за всичко. Имам войската, имам лордовете, страната ме подкрепя — всички, освен вероломните жители на Кент и лондонските отрепки.
— Кога, как мислите? — Всъщност не е нужно да питам. Всички кампании започват през лятото. Вероятно не след дълго ще донесат новината, че Йорк е потеглил на поход от Ирландия, а Уорик е отплавал от Кале.
— Ще отида да видя децата си — казвам. — Сигурно се тревожат и чакат новини за баща си и брат си.
— А после се върни — казва тя. — Имам нужда да бъдеш при мен, Жакета.
Нортхамптън
Лятото на 1460 г.
През юни — най-богатият, най-зеленият, най-спокойният месец от годината — лордовете на Йорк потеглят от Кале, а Ричард, херцогът на Йорк, се бави в Ирландия, оставяйки ги да му свършат мръсната работа. Те слизат на суша, както предвиди съпругът ми, само с малка войска от около две хиляди души, но докато напредват, редиците им набъбват от мъже, напуснали нивите и конюшните, за да се присъединят към тях. Кент не е забравил Джак Кейд, нито пък жътвата от глави, и сега мнозина потеглят в подкрепа на Уорик, защото помнят как кралицата се зарече, че ще превърне родното им място в парк за елени. Лондон разтваря широко портите си за Уорик, а бедният лорд Скейлс отново се оказва сам в Тауър със заповеди да го удържи за краля, на всяка цена. Лордовете, подкрепящи Йорк, дори не си правят труда да го принудят да излезе, заплашвайки го с гладна смърт; оставят лорд Кобам да отговаря за града и потеглят на север, към Кенилуърт, в търсене на своя враг: търсят нас.
Всеки ден към тях се присъединяват още войници, откъдето и да минат, мъжете се стичат в редиците им. Армията им се увеличава, те стават все по-силни, плащат надниците с пари, отпуснати им чрез гласуване от градовете, край които минават. Настроението в страната се е наклонило срещу кралицата и краля — кукла, чиито конци дърпа тя. Хората искат водач, комуто могат да се доверят да запази мира и справедливостта в страната. Вече вярват, че Йоркският херцог Ричард ще бъде техен закрилник, и се боят от кралицата заради опасностите и несигурността, които я следват навсякъде.
Кралицата назначава херцога на Бъкингам за командир на кралската войска, а кралят е изведен от монашеското си убежище, за да издигне кралския флаг, който провисва жалко на влагата. Но този път никой не дезертира, преди да бъде нанесен дори един удар, защото хората не смеят да вдигнат ръка срещу личното знаме на краля. Не се случва силни войскови части да изоставят каузата на Йорк. Всички започват да придобиват твърдост. Кралят седи кротко в палатката си под своето знаме, а пратениците, на които е възложено да преговарят за мир — сред тях и епископът на Солсбъри — сноват насам-натам цяла сутрин, с надеждата да постигнат споразумение. Невъзможно е. Лордовете на Йорк изпращат лични съобщения до краля, но Бъкингамският херцог ги прихваща. Няма да отстъпят от искането си кралицата и нейните съветници да бъдат отстранени от влиятелното си място до краля, няма да се доверят на друго предложение. А кралицата също няма да отстъпи. Желанието ѝ е съвсем просто — да ги види мъртви. Наистина не съществува никаква основа за преговори.
Кралската армия се е разположила пред абатството Делапре в Нортхамптън, окопала се е пред река Нен, палисада от остри, забити в земята пръти огражда лагера им. Никакво кавалерийско нападение не може да ги удари тук, никаква челна атака не може да успее. Кралицата, принцът и аз отново чакаме в замъка Екълсхол.
— Почти ми се иска отново да яхна коня си и да отида да гледам — казва ми тя.
Опитвам се да се усмихна.
— Не и този път.
Сега вали, и дъждът продължава вече от два дни. Стоим заедно на прозореца, загледани навън към помръкналите сиви небеса с тъмните облаци на хоризонта. Долу, във вътрешния двор, настава суматоха — пристигат пратеници от бойното поле.
— Да слезем — казва Маргарет, внезапно обзета от нервност.
Посрещаме ги в голямата зала, където влизат, мокри до кости.
— Свърши се — казва човекът на кралицата. — Казахте ми да дойда в мига, когато успея да преценя как се развива битката, и затова изчаках известно време, а после тръгнах.
— Победихме ли? — пита тя настойчиво.
Той прави гримаса.
— Унищожени сме — казва безцеремонно. — Предадени.
Тя изфучава като котка.
— Кой ни предаде? Кой беше? Станли?
— Грей от Рутин.
Тя веднага се нахвърля върху ми:
— Сродникът на дъщеря ти! Нима семейството на дъщеря ти се състои от предатели?
— Далечен роднина — казвам веднага. — Какво е направил?
— Изчака, докато синът на Йорк, младият Едуард Марч, го нападна. Нашата позиция беше добре защитена, зад нас беше реката, а пред нас — изкоп, укрепен с остри пръти, но когато момчето на Йорк се появи начело на войниците си, лорд Грей хвърли меча си на земята и просто му помогна да премине през барикадите с цялата си войска, а после те си проправиха с бой път надолу през собствените ни позиции. Влязоха в редовете ни, нашите войници не успяха да избягат от тях. В началото считахме, че имаме съвършена позиция, а се озовахме в съвършена клопка.
Тя побледнява и залита. Хващам я за кръста и тя се обляга на мен.
— Кралят?
— Тръгнах, докато си проправяха път с бой към палатката му. Лордове от свитата му бяха отпред, за да прикрият оттеглянето му, крещяха му да бяга.
— Той тръгна ли?
Мрачното му изражение ни подсказва, че не е, и че може би лордовете са пожертвали живота си напразно.
— Не видях. Дойдох да ви предупредя. Битката е изгубена. По-добре ще е да се махате оттук. Мисля, че може да са заловили краля.
Тя се обръща към мен и казва:
— Доведи принца.
Без нито дума забързвам към кралските детски стаи и намирам момчето, облечено с пътното си наметало и бричовете си за езда, с опаковани книги и играчки. До него стои възпитателят му.
— Нейна светлост кралицата нарежда синът ѝ да дойде веднага — казвам.
Мъжът се обръща със сериозно изражение към шестгодишното момче:
— Готов ли сте, ваша светлост?
— Готов съм, вече съм готов — казва малкият принц смело.
Подавам му ръка, но той не я поема. Вместо това тръгва пред мен и застава пред вратата, като ме чака да му я отворя. В друг момент това би ме развеселило. Не и днес.
— О, хайде! — казвам нетърпеливо, отварям вратата и припряно го избутвам през нея.
В голямата зала забързано изнасят ковчежетата с накити и сандъците с дрехите на кралицата през вратата към конюшните. Кралицата е отвън, стражите ѝ възсядат конете си. Тя спуска качулката върху главата си и кимва на сина си, когато той излиза с мен.
— Качвай се на коня си, трябва да побързаме — казва тя. — Лошите лордове на Йорк са победили и може би са пленили баща ти. Трябва да те отведем на безопасно място. Ти си единствената ни надежда.
— Знам — казва той сериозно и се покачва на стъпалото, докато му довеждат коня.
На мен кралицата казва:
— Жакета, ще изпратя да те доведат веднага щом съм в безопасност.
Главата ми се замайва от бързината на този обрат:
— Къде отивате?
— Като начало — при Джаспър Тюдор в Уелс. Ако можем да нахлуем оттам, ще го сторим, ако не, това ще стане от Франция или от Шотландия. Ще извоювам обратно наследството на сина си, това е само временно препятствие.
Тя се навежда от седлото си, аз я целувам и приглаждам косата ѝ под качулката.
— Късмет, и Бог да е с вас — казвам. Примигвам в опит да прогоня сълзите от очите си, но ми е почти непоносимо да я гледам как бяга, с багажа, стражата си и малкия си син, от страната, в която я доведох с такива надежди. — Късмет.
Заставам във вътрешния двор, докато малкият керван излиза на пътя и после потегля в равномерен лек галоп на запад. Тя ще бъде в безопасност, ако успее да стигне при Джаспър Тюдор; той е предан и се сражава за земите си в Уелс още откакто тя му ги даде. Но ако я заловят по пътя? Потръпвам. Ако я заловят по пътя, тогава с нея и с рода Ланкастър е свършено.
Тръгвам към конюшнята. Конярите отнасят всичко, което могат да вземат, оплячкосването на кралските вещи започва. Викам един от хората си и му заръчвам да опакова всичко, което е мое, и да го пази. Тръгваме веднага. Ще отидем у дома в Графтън, и ми остава единствено да се надявам Ричард и Антъни да дойдат там.
Графтън, Нортхамптъншър
Лятото на 1460 г.
Ездата до Графтън е изнурителна — дълго пътуване от близо сто мили, през околност, предана на нашественика Уорик. При всяко спиране, обзети от паника, обменяме новини: какво знаем? Какво сме видели? И постоянния въпрос — дали кралицата не идва насам начело на армията си? Нареждам на хората си да съобщават, че съм вдовица, потеглила с малко придружители на поклонение, една нощ отсядаме в абатство, на втората — в църковен приют, а на третата си лягаме в един обор, като винаги избягваме хановете. Дори при това положение слуховете, които се носят из страната, стигат до мен всяка вечер. Говори се, че кралят е отведен в Лондон и че Йоркският херцог Ричард е слязъл на суша от Ирландия, и че напредва тържествено, като крал, към столицата. Някои казват, че когато стигне там, той отново ще стане протектор и регент, други твърдят, че ще ръководи краля задкулисно; кралят ще бъде неговата послушна кукла. Не казвам нищо. Питам се дали кралицата е стигнала благополучно до Уелс, и се чудя дали някога ще видя отново съпруга или сина си.
Отнема ни четири дни да стигнем у дома, и когато се отправяме по познатия път към къщата, чувствам как сърцето ми ликува. Поне ще видя децата си и ще остана на спокойно и тихо място тук с тях, докато големите промени в страната настъпват без мен. Тук мога поне да намеря убежище. Докато се приближаваме, чувам как някой започва да бие камбаната в двора на конюшнята, за да предупреди слугите за пристигането на въоръжен отряд, за нашето пристигане, а портата се отваря и всички стражи се изсипват от къщата. Начело — не бих могла да го сбъркам, бих го познала навсякъде — е съпругът ми Ричард.
"Повелителка на реките" отзывы
Отзывы читателей о книге "Повелителка на реките". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Повелителка на реките" друзьям в соцсетях.