Това беше достатъчно да ме заинтригува! През целия си живот като историк съм изучавала жените, мястото им в обществото и борбата им за влияние. Колкото повече четях за Жакета, толкова повече тя ми заприличваше на една от онези личности, които особено обичам: личност, пренебрегвана или отхвърляна от традиционните исторически изследвания, която обаче може да бъде разкрита чрез сглобяване на съществуващите сведения.

Тя е водила необикновен живот, и то живот, който не е цялостно документиран никъде. Поради липсата на каквато и да е биография на Жакета, написах собствено есе и го публикувах с още двама историци — Дейвид Болдуин, който пише за Елизабет Удвил, и Майк Джоунс, който пише за Маргарет Боуфорт в The Women of the Cousins’ War: The Duchess, the Queen, and the King’s Mother (Simon & Schuster, 2011). Читателите, които искат да проследят историята зад моите романи, може би ще проявят интерес към този сборник.

Жакета се омъжва за херцога на Бедфорд и живее като първа дама на управляваната от англичаните Франция. Вторият ѝ брак е по любов: тя се омъжва за сър Ричард Удвил, среща неодобрение и е принудена да плати глоба за това, че е нарушила правилата за женитба за кралските сродници. Тя служи на Маргарет Анжуйска като една от нейните най-облагодетелствани придворни дами, и е до нея през по-голямата част от смутните години на Войните на розите — известни тогава като Войната на братовчедите. След поражението, претърпяно от силите на Ланкастър в ужасната битка при Тоутън, синът ѝ Антъни и съпругът ѝ Ричард се предават на победителя Едуард IV. Семейството вероятно би живяло спокойно и в мир под новото управление на Йорк, ако не е била красотата на овдовялата им дъщеря, страстната природа на младия крал, а кой знае — може би и магията на Жакета.

Семейството се сродява с краля и Жакета се възползва напълно от издигането си, като отново става първа дама на кралския двор. Тя живее достатъчно дълго, за да понесе удара от убийството на обичния си съпруг и на сина си, да подкрепи дъщеря си през поражението и укриването в свято убежище, и да стане свидетелка на триумфалното завръщане на зет си на трона. През по-голямата част от живота си Жакета е в самия център на важните събития. Често е участничка в тях.

За мен е загадка защо тя не е проучвана. Но тя принадлежи към онази голяма група жени, чийто живот често е бил пренебрегван от историците в полза на живота на изтъкнати мъже. Освен това този период е относително пренебрегван в сравнение с — да кажем — по-неотдавнашните времена или дори периода на Тюдорите. Очаквам, че повече историци ще работят по петнайсети век, и се надявам, че ще има още проучвания за жените в него, включително за Жакета.

Предполагам, че тя е била вдъхновена от семейната легенда за Мелузина, водната богиня, чиято история е красиво описана в Люксембургския музей като част от историята на графството. И до днес градските гидове посочват скалите, в които потънала банята на Мелузина, когато съпругът ѝ нарушил обещанието си и я проследил. Със сигурност легендата за Мелузина е използвана в изкуството и алхимията от този период, а Жакета е притежавала книга, която е разказвала историята на нейната прародителка-богиня. Смятам за много важно ние, съвременните читатели, да разберем, че религията, спиритизмът и магията са играли централна роля в наситения с фантазия живот на хората от Средновековието.

През историческите сведения преминава нишка, която свързва Жакета и дори Елизабет с магьосничеството, и аз съм я използвала като основа за някои исторически сцени. Използването на карти за игра за предсказване на бъдещето е било средновековна практика; ние бихме нарекли тези карти „таро“. Алхимията е била почитана като духовно и научно занятие, и Маргарет Анжуйска прибягва до помощта на алхимици, когато търси лек за болестта на съпруга си, която някои наистина приписват на магьосничество. Практикуването на билкарство и засаждането на билки според фазите на луната е било добре познато в повечето домакинства, а тревогата и страхът от магьосничеството се зараждат из цяла Европа от 1450 г. нататък. Историята на процеса и наказанието, понесено от Елинор Кобам, се основават на исторически сведения, тя е една от жертвите на лова на вещици.

Следва библиография, изброяваща книгите, които прочетох заради този роман, а читателите може би ще искат също и да посетят моя уебсайт www.PhilippaGregory.com за нови есета, исторически дебати, и отговори на въпроси за този и други романи в поредицата. Следващият роман ще бъде за дъщерите на Ричард Невил, граф Уорик, и аз вече се наслаждавам на проучването и се вълнувам при мисълта за писането на тази история.

Библиография

Амт, Емили. Women’s Lives in Medieval Europe (New York, Rout ledge, 1993).

Барнхаус, Ребека. The Book of the Knight of the Tower: Manners for Young Medieval Women (Basingstoke, Palgrave Macmillan, 2006).

Брамли, Питър. The Wars of the Roses: A Field Guide & Companion (Stroud, Sutton Publishing, 2007).

Болдуин, Дейвид. Elizabeth Woodville: Mother of the Princes in the Tower (Stroud, Sutton Publishing, 2002).

Вайнберг, С. Карол. Caxton, Anthony Woodville and the Prologue to the „Morte D’Arthur, Studies in Philology“, 102: №1 (2005), 45-65.

Върджил, Полидор и Елис, Хенри. Three Books of Polydore Vergil’s English History: Comprising the Reigns of Henry VI, Edward IV and Richard III (Kessinger Publishing Legacy Reprint, 1971).

Годуин, Уилям. Lives of the Necromancers: or, An account of the most eminent persons in successive ages, who have claimed for themselves, or to whom has been imputed by others, the exercise of magical power (London, F. J. Mason, 1834).

Грифитс, Ралф. А. The Reign of King Henry VI (Stroud, Sutton Publishing, 1998).

Гръмит, Дейвид. The Callais Garrison, War and Military Service in England, 1436-1558 (Woodridge, Boydell & Brewer, 2008).

Гудман, Антъни. The Wars of the Roses: Military Activity and English Society 1452-97 (London, Routledge & Kegan Paul. 1981).

Гудман, Антъни. The Wars of the Roses: The Soldiers’ Experience (Stroud, Tempus, 2006).

Джоунс, Майкъл К. и Ъндъруд, Малкълм Г. The King’s Mother: Lady Margaret Beaufort, Countess of Richmond and Derby (Cambridge, Cambridge University Press, 1992).

Дугън, Ан Дж. Queens and Queenship in Medieval Europe (Woodbridge, Boydell Press, 1997).

Карас, Рут Мазо. Sexuality in Medieval Europe: Doing unto Others (New York, Routledge, 2005).

Кастор, Хелън. Blood & Roses: The Paston Family and the Wars of the Roses (London, Faber and Faber, 2004).

Краймс, С. Б. Lancastrians, Yorkists, and Henry VI (London, Macmillan, 1964).

Купър, Чарлс Хенри. Memoir of Margaret: Countess of Richmond and Derby (Cambridge, Cambridge University Press, 1874).

Лейнсмит, Дж. Л. The Last Medieval Queens: English Queenship 1445-1503 (Oxford, Oxford University Press, 2004).

Ливайн, Нина. The Case of Eleanor Cobham: Authorizing History in 2 Henry VI, Shakespeare Studies, 22 (1994), 104-121.

Люис, Катрин Дж., Менуге, Ноел Джеймс, Филипс, Ким М. (eds). Young Medieval Women (Basingstoke, Palgrave Macmillan, 1999).

МакГибън, Дейвид. Elizabeth Woodville (1437-1492): Her Life and Times (London, Arthur Baker, 1938).

Мартин, Шейн. Alchemy & Alchemists (London, Pocket Essentials, 2006).

Маурер, Хелън Е. Margaret of Anjou: Queenship and Power in Late Medieval England (Woodbridge: The Boydell Press, 2003).

Нийландс, Робин. The Wars of the Roses (London, Cassell. 1992).

Нюкамър, Джеймс. The Grand Duchy of Luxembourg: The Evolution of Nationhood (Luxembourg, Editions Emile Borschette, 1995).

Пепорте, Пит. Constructing the Middle Ages: Historiography, Collective Memory and Nation Building in Luxembourg (Leiden and Boston, Brill, 2011).

Престуич, Майкъл. Plantagenet England 1225-1360 (Oxford, Clarendon Press, 2005).

Рос, Чарлс Дерек. Edward IV (London, Eyre Methuen, 1974).

Рубин, Мири. The Hollow Crown: A History of Britain in the Late Middle Ages (London, Allen Lane, 2005).

Саймън, Линда. Of Virtue Rare: Margaret Beaufort: Matriarch of the House of Tudor (Boston, Houghton Mifflin Company, 1982).

Сиуърд, Дезмънд. A Brief History of the Hundred Years War (London, Constable, 1973).

Стори, Р. Л. The End of the House of Lancaster (Stroud, Sutton Publishing, 1999).

Томас, Кийт. Religion and the Decline of Magic (New York, Weidenfeld & Nicolson, 1971).

Уилсън-Смит, Тимъти. Joan of Arc: Maid, Myth and History (Stroud, Sutton Publishing, 2006).

Уилямс, Е. Карлтън. My Lord of Bedford, 1389-1435: Being a Life of John of Lancaster, First Duke of Bedford, Brother of Henry V and Regent of France (London, Longmans, 1963).

Уиър, Алисън. Lancaster and York: The Wars of the Roses (London, Cape, 1995).

Улф, Бъртрам. Henry VI (London, Eyre Methuen, 1981).

Уорд, Дженифър. Women in Medieval Europe 1200-1500 (Essex, Pearson Education, 2002).

Уорнър, Марина. Joan of Arc: The Image of Female Heroism (London, Weidenfeld & Nicolson, 1981).

Фийлд, П. Дж. К. The Life and Times of Sir Thomas Malory (Cambridge, D. S. Brewer, 1993).

Филипс, Ким М. Medieval Maidens: Young Women and Gender in England, 1270-1540 (Manchester, Manchester University Press, 2003).

Фрийман, Дж. „Sorcery at Court and Manor: Margery Jourdemayne the Witch of Eye next Westminster“, Journal of Medieval History, 30 (2004), 343-357.

Хазуел, Джок. The Ardent Queen: Margaret of Anjou and the Lancastrian Heritage (London, Peter Davis, 1976).

Хикс, Майкъл. Warwick the Kingmaker (London, Blackwell Publishing, 1998).

Хипшон, Дейвид. Richard III and the Death of Chivalry (Stroud, The History Press, 2009).

Хюз, Джонатан. Arthurian Myths and Alchemy: The Kingship of Edward IV (Stroud, Sutton Publishing, 2002).

Чийтам, Антъни. The Life and Times of Richard III (London, Weiderifeld & Nicolson, 1972).