Но нашата бавачка Мери е весела и както винаги, цъка одобрително с език при вида на прекрасната ми коса и красивата ми кожа и повтаря, че ако е била и наполовина така привлекателна като мен, щяла да избяга в Париж — както винаги — и след като се изкъпвам, а тя подсушава косата ми и я сплита, неволно се чувствам окуражена от вида на ленената фуста с новите панделки, и от новите обувки и прекрасната рокля от златен брокат и диадемата. Прислужниците се връщат вътре, за да ми помогнат да се облека, и завързват връзките на роклята, оправят диадемата ми и издърпват воала над раменете ми, а накрая обявяват, че съм готова за сватбата си, и толкова прекрасна, колкото трябва да бъде една невеста.

Обръщам се към голямото огледало, което майка ми е поръчала да донесат в стаята ми, и моето отражение отвръща на погледа ми. Прислужниците вдигат огледалото пред мен и го накланят леко надолу, така че да мога първо да видя долния край на роклята си, избродиран с малки червени лъвове, изправени на задните си крака, от знамето на нашия род, и червените си кожени пантофки с извитите нагоре носове. После изправят огледалото, и виждам пристегнатата във високата талия рокля от златен брокат и бродирания, тежък златен колан, преметнат ниско над слабите ми хълбоци. Правя знак и те вдигат огледалото, за да мога да видя скъпата кремава дантела, забулваща ниско изрязаното деколте на роклята, златните ръкави, спускащи се свободно от раменете ми, и бялата ленена долна фуста, която се показва примамливо през прорезите на раменете, а после виждам лицето си. Светлата ми коса е прибрана в плитка и пъхната под високата диадема, а лицето ми ме гледа сериозно и тържествено, озарено от сребристото отражение на огледалото. На тази светлина виждам широко отворените си очи и кожата си — чиста и с цвят на перла; огледалото ми придава вид на красива статуя, на мраморно момиче. Взирам се в себе си, сякаш искам да узная коя съм, и за миг ми се струва, че виждам Мелузина, основателката на нашия род, да отвръща на погледа ми през осветена от луната вода.

— Когато станеш херцогиня, ще имаш собствено голямо огледало — казва майка ми. — И само фини вещи. И ще можеш да носиш всичките ѝ дрехи.

— Дрехите на херцогиня Ан ли?

— Да — казва тя, сякаш за мен би трябвало да е много съблазнително да нося дрехите от гардероба на наскоро починала жена. — Самурените ѝ кожи са най-хубавите, които съм виждала. Сега ще бъдат твои.

— Прекрасно — казвам любезно. — Ще получа ли и собствени дрехи?

Тя се засмива:

— Ти ще бъдеш първата дама във Франция, само на едно стъпало по-ниско от първата дама в Англия. Ще можеш да имаш всичко, което твоят съпруг пожелае да ти даде. А скоро ще се научиш как да го убеждаваш.

Прикривайки устата си с ръка, една жена прошепва, че момиче като мен може да убеди стар мъж като него дори с едната ръка, вързана зад гърба. Някой казва: „По-добре с две вързани ръце“, и две от тях се разсмиват. Нямам представа какво имат предвид.

— Той ще те обикне — обещава майка ми. — Направо е луд по теб.

Не отговарям. Само поглеждам младата жена в огледалото. Мисълта как Джон, херцог Бедфорд, полудява по мен, изобщо не е насърчителна.

* * *

Сватбената церемония продължава около час. Води се изцяло на латински, затова половината обети и без друго са неразбираеми за мен. Това не е вричане в тесен кръг, а по-скоро величествено оповестяване на брака пред непознатите, изпълнили голямата зала на епископския дворец, дошли да ме погледат и да отпразнуват добрия ми късмет. След като клетвите са изречени, ние тръгваме през тълпата, аз вървя редом с новия си съпруг, като едва докосвам ръкава му с връхчетата на пръстите си. Разнася се одобрителен рев и накъдето и да погледна, виждам усмихнати, любопитни лица.

Сядаме на централната маса, с лице към залата. От галерията еква мощният глас на тръби и в залата влизат с маршова стъпка слугите с първото от дузини блюда, което носят на височината на раменете си. Когато поднасят храната, идват първо при нас, на масата върху подиума, и слагат по малко от всяко ястие върху всяка златна чиния, после херцогът им сочи на кои места в залата да отидат, за да могат фаворитите му да споделят блюдата ни. За всички останали внасят големи купи с месо и огромни подноси с бял хляб. Това е наистина разточително пиршество, чичо ми Луи не е жалил разноските, за да угоди на покровителя си и да отбележи моето встъпване в кралската фамилия на Англия.

Внасят големи златни кани с вино и наливат чаша след чаша на господарската маса. Почетните гости, онези, които седят в горната ѝ част, над голямата златна купа със сол, получават толкова вино, колкото могат да изпият, толкова бързо, колкото могат да го изпият. По-надолу в залата мъжете пият халба след халба ейл, най-хубавия ейл: сватбен ейл, специално приготвен за днешния ден, подсладен и със специални подправки.

Появява се някакъв мъж, дошъл да отправи предизвикателство за двубой — влиза с коня си направо в залата, и хвърля ръкавица от мое име. Конят му извива якия си мускулест врат и оглежда масите и голямото кръгло огнище в центъра на залата. Трябва да стана от мястото си, да заобиколя и да изляза пред господарската маса върху издигнатия подиум, за да му дам златна чаша, а после конят обикаля цялата зала в мощен тръс, с ездача, седнал тежко върху релефно украсеното седло, преди да излезе в лек галоп през двойните врати. Струва ми се твърде нелепо да влезеш с кон на вечеря, особено пък облечен в такива тежки доспехи рицар с такъв масивен кон. Вдигам очи и срещам погледа на младия оръженосец, който е опасно близо до разсмиването, както и аз. Всеки от нас бързо извръща поглед от играещите очи на другия, преди да се издам и да се разкикотя.

Има двайсет блюда с месни ястия, после десет с риба, а след това отнасят всичко и поднасят рейнското вино с по-лека храна — белени плодове в сироп, захаросани сливи и сладкиши. След като всички са ги опитали, внасят последното блюдо — марципан, захаросани плодове и медени курабии, подправен с джинджифил, украсени със златни листенца. Влиза шутът, който жонглира и пуска пиперливи шеги за младостта и старостта, мъжете и жените, и за горещината на брачното ложе, където горял огънят, в който ще бъде изкован нов живот. Последван е от танцьори и актьори, които изпълняват поетична драма, величаеща мощта на Англия и красотата на Люксембург. В драмата се появява красива жена, почти гола с изключение на дългата опашка от зелена коприна, която трябва да представлява Мелузина. Най-хубав от всички е маскираният лъв, символът на двете ни страни, който подскача и танцува елегантно и грациозно, а накрая идва, леко задъхан, до господарската маса, и свежда пред мен едрата си глава. Гривата му представлява маса от златни къдрици, лъхащи на зебло, на хартиената му маска е нарисувано усмихнато лице. Държа златна верижка, която трябва да окача на врата му, и когато протягам ръце към него, а той свежда глава пред мен, разпознавам блясъка на сини очи през маската и разбирам, че ръцете ми са върху раменете на красивия оръженосец, и че стоя достатъчно близо, за да го прегърна, докато слагам верижката на шията му.

Майка ми прави знак с глава да тръгваме. Тогава всички жени и музиканти се изправят и танцуват в редица, обикаляйки залата по цялата ѝ дължина, а после оформят арка с високо вдигнатите си ръце и аз минавам през нея, докато всички момичета ми пожелават късмет, а жените ми подвикват благословии. Пред мен вървят с танцови стъпки малките ми сестри, които разпръскват розови листенца и златни ключета по пода. Гостите тръгват след мен нагоре по голямото стълбище до най-хубавите покои и на всички сякаш им се иска да се стълпят в спалнята; но баща ми ги спира на вратата и аз влизам само с майка ми и дамите от свитата ѝ.

Първо махат иглите, с които е прикрепена високата ми диадема и я свалят внимателно, а после измъкват иглите от косата ми. Кожата ме заболява, когато стегнато сплетената коса се спуска като водопад и аз разтривам лицето си. Развързват връзките на раменете на роклята ми, за да свалят ръкавите, после разхлабват връзките отзад, роклята се изхлузва на пода и аз внимателно се измъквам от нея. Отнасят я, за да я изтупат и напудрят, и да я приберат грижливо за следващото важно събитие, когато ще я нося като херцогиня Бедфорд, а червените лъвове върху долния ѝ край ще напомнят за рода, към който съм принадлежала преди. Развързват връзките на долната ми фуста и аз оставам гола и трепереща, а после ми нахлузват нощницата през главата и загръщат раменете ми с пелерина. Слагат ме да седна на ниско столче, донасят леген с гореща ароматизирана вода, аз накисвам в него студените си крака и се облягам назад, докато една от дамите реши косата ми с четка, а другите подръпват бродирания долен край на нощницата, оправят гънките на пелерината и подреждат стаята. Накрая попиват с кърпа стъпалата ми, сплитат косата ми, завързват нощна шапчица на главата ми и отварят със замах вратата.

Чичо ми Луи влиза, облечен в епископския си филон и митрата, като люлее кадилница, и обикаля из цялата стая, благославя всеки ъгъл и пожелава щастие, богатство, и преди всичко плодовитост на този важен съюз между Англия и графство Люксембург. „Амин“, изричам аз, „амин“, но той сякаш няма никакво намерение да спре, а после, от залата отдолу, се разнася силен тътен на мъжки гласове, смях, мощно изсвирване на тръби и биене на барабани, и тогава въвеждат в стаята ми моя жених, стария херцог.

Вдигнали са го на височината на раменете си, крещейки: „Ура! Ура!“, и го пускат да стъпи точно пред вратата ми, така че да може да влезе и всички те да могат да нахлуят вътре след него. Стотици остават в стаите отвън, като изпружват шии да видят, и крещят на други да минат по-напред. Шутът влиза весело, размахвайки надут свински мехур, като побутва леглото и заявява, че то трябва да е меко, защото херцогът ще се приземи тежко. При тези думи избухва гръмък смях, който се понася от стаята към покоите отвъд нея и дори надолу до залата, докато хората повтарят шегата. После шутът нарежда на момичетата да стъкнат огъня, за да поддържат леглото топло, и да долеят сватбен ейл, защото херцогът може да прежаднее, а после може да му се наложи да стане през нощта. „Да стане през нощта!“, повтаря той, и всички се смеят.

Тръбите изсвирват призивно, оглушително в спалнята, и баща ми казва: „Е, ние ще ги оставим! Бог да ги благослови и лека нощ!“ Майка ми ме целува по челото, а всичките ѝ дами и половината гости също ме целуват. После майка ми ме отвежда до леглото и ми помага да се настаня в него. Седя там, подпряна на възглавниците като издялана кукла. От другата страна херцогът смъква халата си, а неговият оръженосец отмята завивките назад и помага на господаря си да се намести в леглото. Оръженосецът държи очите си сведени и не ме поглежда, а аз стоя неподвижна — една вдървена малка кукла, здраво стиснала с една ръка яката на нощницата под брадичката си.

Седим изпънати като струни, един до друг, докато всички се смеят, ликуват и ни отправят благопожелания, а после баща ми и чичо ми повеждат и почти избутват гуляйджиите от стаята, затварят вратата и ние оставаме сами, но все още ги чуваме как слизат с песни по стълбите обратно към залата и крещят да им донесат още пиене, за да вдигнат наздравица за щастливата двойка и да отпразнуват раждането на бъдещото бебе, което, ако е рекъл Бог, ще бъде създадено още тази нощ.

— Добре ли си, Жакета? — пита ме херцогът, когато стаята бавно утихва, а пламъчетата на свещите престават да трептят сега, когато вратите са затворени.

— Добре съм, милорд — казвам. Сърцето ми бие толкова шумно, та си казвам, че той сигурно го чува. Повече от всичко останало болезнено си давам сметка, че нямам представа какво трябва да правя, или какво може да поиска той от мен.

— Можеш да заспиваш — изрича той тежко. — Защото съм мъртво пиян. Надявам се, че ще бъдеш щастлива, Жакета. Ще ти бъда добър съпруг. Но сега заспивай, защото съм мъртво пиян.

Издърпва завивките над раменете си и се претъркулва на една страна, сякаш няма какво повече да каже или да направи, и след броени мигове започва да хърка толкова силно, че се боя да не го чуят в залата отдолу. Лежа неподвижно, почти страхувайки се да помръдна, а после, когато дишането му става по-дълбоко и по-бавно, а хъркането се уталожва до равномерно ниско бучене и сумтене, се измъквам от леглото, отпивам глътка сватбен ейл — тъй като в края на краищата това е сватбеният ми ден — духвам свещите, а после се покатервам отново между топлите завивки до непознатото туловище на спящия мъж.

Мисля си, че никога няма да заспя. Чувам пеенето от залата отдолу, а после шума, когато хората се изсипват във вътрешния двор пред нея и викат за факли и слуги, които да ги отведат в леглата им за нощта. Равномерното, бучащо хъркане на съпруга ми прилича на рева, който се носи от ямите с мечки, също така силен, заплашителен и безцелен. Имам чувството, че никога няма да заспя с толкова едър мъж в леглото си, и сред бръмченето на рояк мисли в главата ми, в безмълвния си ропот срещу такова неудобство, докато си мисля колко нечестно е това спрямо мен, се унасям в сън.