Дадоха ми хубава стая на партера, с изглед към градината. Чувствувах се добре в нея, без да ме е грижа кои бяха моите съседи. Сутринта след пристигането ми, още сънен, съзрях да влиза една очарователна особа, която ми носеше кафето. Беше съвсем младо момиче, но с развити форми за седемнадесетгодишна, макар да беше едва на четиринадесет. Кожата й беше бяла като алабастър, косите й черни като абанос, тъмните й очи едновременно горещи и невинни, а косата й във възхитително безредие. Облеклото й се състоеше от една риза и къса пола, която позволяваше да се види добре оформен крак и най-прелестно малко стъпало. Всичко това ми се стори неповторима и съвършена красота. Наблюдавах я с голям интерес. Очите й се спряха върху мен, като че бяхме стари познати.

— Останахте ли доволен от леглото? — ме полита тя.

— Много доволен. Сигурен съм, че е било приготвено от вас. Коя сте вие?

— Аз съм дъщерята на вратаря и се казвам Лучия, нямам нито братя, нито сестри и съм на четиринадесет години. Радвам се, че нямате слуга. Така аз ще ви прислужвам и съм убедена, че ще останете доволен.

Възхитен от това начало, аз се изправих в леглото и тя ми помогна да облека нощницата си, разказвайки ми различни неща, които не разбирах. Колкото непринудено бе момичето, толкова объркан бях аз, докато пиех кафето си. Нейната хубост, към която човек бе невъзможно да остане равнодушен, ме омая напълно. Тя си позволи свободата да седне на края на леглото ми и обясни поведението си с многозначителен смях.

Още пиех кафето си, когато влязоха бащата и майката на Лучия. Тя не помръдна от мястото си, като че се гордееше с това, че е седнала на леглото ми. Добрите хора й отправиха нежни укори, помолиха ме да я извиня и тя отиде да се занимава с домашните си работи.

Щом излезе, баща й и майка й ми наговориха хиляди любезности и едва тогава започнаха да хвалят дъщеря си:

— Тя е нашето единствено дете, едно сърдечно момиче, надеждата на нашата старост. Обича ни, добра е и набожна, здрава е като риба и виждаме само един недостатък в нея.

— Какъв недостатък?

— Много е млада.

— Това е един прелестен недостатък, който ще изчезне с времето.

Скоро се убедих, че в лицето на тия добри хора виждах олицетворение на справедливост, чистосърдечност, домашни добродетели и истинско щастие. Ето че докато се радвах вътрешно на тази си мисъл, Лучия влезе отново, весела като птичка, току-що измита, напълно облечена, с коса, сресана по селския обичай и на краката с хубави обувки. След като ми се поклони, както е обичаят по селата, тя целуна баща си и майка си и седна в скута на добрия човек. Казах й, че може да седне на леглото ми, но тя ми отговори, че не й е позволена такава голяма чест, щом вече е облечена. Простодушието и невинността, които личаха в този отговор, ми се виждаха очарователни и аз неволно се засмях. Междувременно я разгледах, за да преценя дали изглежда по-красива в скромния си накит, отколкото преди, и присъдата ми бе в полза на предишния й вид. С една дума, струваше ми се, че Лучия има големи предимства не само пред Анджела, но и пред Бетина.

След като си отиде и бръснарят, отидох при графинята и нейната любезна дъщеря. Денят премина много весело, както изобщо се прекарва на село, когато си в отбрано общество.

На следната сутрин позвъних веднага след събуждането си и Лучия се появи проста и естествена, както предишния ден и все пак изненадваща с неочакваните си забележки и държанието си.

Всичко в нея блестеше под възхитителното було на откровеността и невинността. Не можех да разбера как едно непорочно, порядъчно и съвсем не глупаво момиче може да бъде така доверчиво към мен, без да се бои, че мога да се влюбя в него. Сигурно, мислех си аз, тя не отдава голямо значение на известни закачки, те не й правят впечатление. Реших да се убедя в това. Към нейните родители не се чувствувах задължен, понеже видях, че и те не обръщат на тези неща повече внимание от самата нея. Не се страхувах също, че ще бъда първият, който смущава нейната невинност и внася опасната светлина на познанието в душата й. Не исках нито да оглупявам от чувството си, нито да действувам против него, затова реших начаса да си изясня всичко. Направих едно смело движение с ръката си, Лучия се дръпна неволно назад и почервеня. Веселостта й в миг изчезна и тя извърна глава встрани, като че ли търси нещо и почака така, докато смущението й премине. Всичко стана за по-малко от минута. После тя отново се приближи до мен малко засрамена, със страха да не я помисля за неучтива, или пък разбрала погрешно моя жест, който може би е бил съвсем невинен, или пък е нещо обикновено в доброто общество. Скоро тя отново се засмя с естествения си смях. Всичко това прочетох за миг в душата й и побързах веднага да си възвърна отново доверието й. Усетих, че съм бил твърде смел с действията си и реших на другата сутрин да започна с разговор.

Съгласно моя план използувах случая, като в отговор на една нейна забележка, че е студено, й казах, че няма да почувствува студа, ако легне до мене.

— Няма ли да ви бъде неудобно? — попита тя.

— Не, мисля, че ако дойде майка ти, ще се разсърди.

— Тя няма да помисли нищо лошо.

— Тогава ела! Но, Лучия, ти знаеш ли на каква опасност се излагаш?

— Сигурно, но вие сте разумен и още повече сте абат.

— Не, не! Понеже тогава ще си помислят какво ли не.

Най-сетне тя легна до мен; говореше непрекъснато, но не разбирах нищо от това, което казваше. Намерих се в много особено положение: от една страна, не исках да се поддам на страстта си, а от друга, щеше да излезе, че съм много бавен.

Доверието на девойката към мен, което съвсем не беше лицемерно, ми бе направило толкова силно впечатление, че бе срамно да злоупотребя с него. Най-сетне тя ми каза, че е ударило петнадесет часа10 и ако старият граф Антонио слезе и ни намери така, ще започне да се подиграва, което би я ядосало.

— Той е човек — каза тя, — от когото бягам, щом го видя.

С тези думи тя стана от леглото и си отиде.

Останах дълго да лежа неподвижно; бях като замаян от учудване и чувствата ми бяха така объркани, както и мислите ми.

На следващата сутрин й казах да остане седнала на леглото ми, понеже искам да запазя спокойствието си. Нейните отговори на задаваните й от мен въпроси ме увериха напълно, че почтените й родители с право я боготворят и че свободата на духа й и непринуденото й държане се дължат само на нейната невинност и чистота на душата й. Наивността й, жизнерадостта, любопитството и срамливата червенина, която обагряше красивото й лице, щом забавните неща, които ми разказваше без всякаква злоба, неволно ме разсмиваха — всичко това ми доказваше, че тя е ангел, който лесно ще падне в ръцете на първия развратник, решил да я прелъсти.

Чувствувах се достатъчно силен да действувам така, че да не трябва после да се укорявам. Самата мисъл за това ме отвращаваше и собственото ми самоуважение осигуряваше честта на Лучия и на нейните добри родители, които ми я оставяха доверчиво поради доброто мнение, което имаха за мен. Бих се презирал, ако не оправдаех доверието, което ми оказваха. Така или иначе, реших да се въздържам. И тъй като бях сигурен, че мога винаги да победя изкушението, реших да се боря със себе си и да търся награда за своите усилия само в нейното обикновено присъствие. Още не знаех поговорката, че победата не е сигурна, докато борбата продължава.

Утринните приказки с нея ми харесваха, затова, без да влагам никаква умисъл, й казах, че ще ми направи удоволствие, ако идва по-рано, дори да ме събужда, ако спя. И за да придам повече тежест на молбата си, добавих:

— Колкото по-малко спя, толкова по-добре се чувствувам.

Така ми се удаде да удължа нашата връзка от два на три часа и въпреки всичко времето минаваше светкавично бързо.

Понякога, докато разговаряхме, идваше и майка й. Веднъж добрата жена, виждайки Лучия да седи на леглото ми, не направи никаква забележка, а само се учуди на моята добрина, че търпя това. Лучия я разцелува бурно и извънредно добродушната жена ме помоли да я поучавам и възпитавам. След като майка й си излезе, Лучия дори не помисли, че отсега нататък може да се държи по-свободно, а запази държанието си непроменено.

Общуването с този ангел ми причиняваше ужасни мъки, но същевременно ми доставяше и върховна наслада. Често, когато страните й бяха на два пръста разстояние от устата ми, ме обземаше желание да ги покрия с целувки и кръвта ми кипваше, когато я чувах да казва, че би могла да бъде моя сестра. Но аз се въздържах твърдо, като избягвах и най-малкото докосване, защото чувствувах, че една-единствена целувка ще бъде искрата, която ще хвърли всичко във въздуха. Всеки път, когато тя си отиваше, оставах учуден, че съм могъл да се удържа, но винаги жаден за нови лаври, аз въздишах в очакване на следващата сутрин, когато ще подновя тази сладка и опасна борба. Малките страсти правят младежа смел, а големите го завладяват напълно и му поставят прегради.

След десет или двадесет дни аз разбрах, че трябва или да прекратя играта, или да постъпя като подлец. Реших се на първото, още повече че съвсем не бях сигурен, дали ще имам успех във втория случай. Ако Лучия решеше да изиграе ролята на героиня и да се защищава от моите нападки, наградата ми сигурно щеше да бъде само срам и безсмислено разкаяние. Тази мисъл ме уплаши. От друга страна, не знаех как да започна, за да сложа край. Не можех повече да устоявам на една красота, която в ранно утро полуоблечена, нахълтваше в стаята ми, доближаваше се до леглото ми, питаше ме дали съм спал добре, притискаше доверчиво лицето до страната ми и говореше, тъй да се каже, в устата ми. В един подобен опасен момент аз обърнах главата си настрана. Тогава тя ми натякна с невинен тон, че ме било страх, докато тя самата се чувствувала съвсем сигурна. Обърнах разговора на смях и отговорих, че се лъже, ако мисли, че ме е страх от едно дете. На това тя отговори, че разликата от две години не значи нищо. С всеки момент чувствувах как нараства страстта ми и това започна да ме изтощава. Не издържах вече и реших да я помоля да не идва повече при мен. Това решение ми се стори възвишено и сигурно, но понеже отложих изпълнението му за следващ ден, прекарах една нощ, която трудно мога да опиша. Виждах постоянно образа на Лучия пред мене и мисълта, че утре ще я видя за последен път, не ме напускаше. Представях си, че Лучия не само ще се съгласи с плана ми, но ще запази за цял живот добър спомен за моя характер.

С разсъмването Лучия се появи, сияеща, блестяща, с щастлива усмивка на прелестната си уста. Хубавата й коса падаше в очарователно безредие. С прострени ръце тя се спусна към леглото ми, но внезапно спря, лицето й стана изведнъж тъжно и тревожно, като ме видя така бледен, посърнал и разстроен.

— Какво ви е? — ме попита съчувствено тя.

— Не можах да спя цяла нощ.

— И защо?

— Понеже се реших да ви поверя един план — един план, който е много тъжен за мен, но ще ми спечели вашето дълбоко уважение.

— Ако планът ви ще спечели уважението ми, то той, напротив, би трябвало да ви достави радост. Но кажете, ми, абате, защо довчера ми говорехте на ти, а днес се отнасяте с мен като с госпожица? Сега ще ви донеса веднага кафето и след като го изпиете, ще ми разкажете всичко. Много съм любопитна да чуя какъв е този план.

Тя излезе бързо, върна се веднага и ми поднесе кафе. Виждайки ме все така сериозен, тя се опита да ме развесели, сполучи да ме разсмее и се зарадва на това. След като отнесе съдовете, тя затвори вратата, понеже духаше и за да не пропусне нито дума от това, което щях да й кажа, наивно ме помоли да й направя местенце до себе си. Изпълних желанието й, тъй като се чувствувах съвсем омаломощен. После чистосърдечно й разказах до какво състояние са ме довели нейните прелести и след като й описах какви мъки съм изтърпял, за да устоя на силното си желание, да й докажа любовта си, й обясних, че не мога да понасям това и я моля да не се явява повече пред очите ми. Силата на думите, истината за моята страст, желанието да види в моя план възвишения порив на волята ми като резултат на една съвършена любов, всичко това ме правеше необикновено красноречив, особено когато се помъчих да й опиша ясно какви ужасни последствия може да има за нея едно друго държане, различно от предложеното от мен, и колко нещастни би могло да ни направи то.