Когато в края на моята дълга реч Лучия видя очите ми плувнали в сълзи, тя се разголи, за да ги изсуши, без да мисли, че открива така две полукълба, чиято красота би била в състояние да накара и най-опитния кормчия да претърпи корабокрушение.

След като помълчахме няколко мига, прелестното дете ми каза с тъжен тон, че моите сълзи я наскърбяват, тя никога не би могла да повярва, че мога да плача заради нея.

— Всичко, което ми казахте — продължи тя, — ми доказва, че ме обичате много, но аз не зная защо трябва да бъдете толкова угрижен, след като вашата любов ми доставя такава безкрайна наслада. Вие искате да ме прогоните от вас, понеже вашата любов ви плаши, но какво бихте направили, ако ме мразехте? Виновна ли съм, че ви харесвам? Ако любовта, която съм ви вдъхнала, е престъпление, то повярвайте ми, не съм го искала. Затова не можете с чиста съвест да ме накажете. Разбира се, не мога да премълча едно нещо: радвам се, че ме обичате. Наистина, опасно е, когато се обича, и аз познавам тази опасност много добре, но ние може да я отблъснем. Чудно ми е, че на мен, неукото момиче, тая работа не ми изглежда чак толкова страшна. Вие, един учен мъж, както казват всички, толкова се страхувате. Чудно ми е и това, че любовта, която не е болест, може да ви разболее. А при мен е тъкмо обратното. Нима съм се лъгала и чувството ми към вас да е нещо по-друго от любов? Тъй е, защото цяла нощ ви сънувах. Въпреки това спах много добре, само дето се събуждах пет или шест пъти, за да видя дали сънят ми не е истина. Защото сънувах, че съм при вас и когато виждах, че не е така, бързо заспивах отново, понеже исках да продължа съня си и това ми се удаваше. Е, тогава, нима не съм имала право да съм така весела тази сутрин? Мой мили абате, ако любовта е мъка за вас, аз съжалявам за това, но може ли да сте създаден така, че да не обичате? Ще направя всичко, каквото ми заповядвате, само никога, дори ако вашето оздравяване зависи от това, да престана да ви обичам. Това наистина не мога да сторя. Но ако, за да оздравеете, е нужно да не ме обичате повече, тогава направете каквото искате. Защото аз предпочитам да живеете без любов, отколкото да умрете, тъй като вие обичате много силно. Моля ви само все пак да помислите дали не бихте измислили нещо друго, тъй като предложеното от вас ме наскърбява дълбоко. Помислете върху това, може би все пак този начин не е единственият и вие можете да откриете нещо по-малко болезнено. Предложете ми нещо, което е по-лесно изпълнимо и се уповавайте на Лучия.

Тази искрена, наивна и естествена реч ме научи колко много красноречието на природата превъзхожда това на философския дух. За пръв път прегърнах възхитителното момиче и казах:

— Да, моя мила Лучия, да, ти можеш да донесеш най-ценното облекчение на страданието, което ме разяжда: предостави на горещите ми целувки твоята божествена уста, която твърди, че ме обичаш!

Така прекарахме един час в очарователно мълчание, прекъсвано само от думите, които Лучия повтаряше от време на време „Боже мой, истина ли е? Не сънувам ли?“ Аз обаче уважих невинността й и то може би само заради това, че тя ми се отдаде без никаква съпротива. Най-сетне тя се освободи тъжно от прегръдките ми и каза:

— Сърцето ми започва да говори — трябва да си отида!

И веднага се изправи. След като приведе дрехите си донякъде в ред, тя седна. Няколко мига след това влезе майка й, която ме поздрави за добрия ми изглед и хубавия цвят на лицето ми. След това каза на дъщеря си да се облече и да отиде на литургия. Един час по-късно Лучия се върна и ми каза, че чудото, което е извършила, я прави щастлива и много горда, защото моето очевидно здраве за нея е много по-сигурен признак за любовта ми, отколкото достойното за съжаление състояние, в което се намирах сутринта.

— Ако пълното ти щастие — продължи тя — зависи само от мен, тогава вземи го, няма да ти откажа нищо.

След като излезе, аз обмислих моето положение. Колебаех се между опиянението и страха, но ми стана ясно, че стоя на края на пропастта и се нуждая от свръхестествена сила, за да не падна в нея.

Останах в Пазеано целия месец септември и последните единадесет нощи на моето пребиваване там прекарах в спокоен и свободен допир с Лучия, която бе сигурна в съня на майка си и идваше при мене, за да преживее отново в прегръдките ми най-блажените часове. Моята страст не намаляваше, а напротив, растеше поради наложеното ми въздържание, от което Лучия се опитваше да ме отклони с всички възможни средства. Тя би могла да опита сладостта на забранения плод едва тогава, когато без съпротива би се оставила да го откъсна и когато младото момиче не би могло повече да противостои на сладостната тръпка от постоянния допир на телата ни. Лучия направи всичко възможно, за да ме отклони. Тя казваше, че съм получил вече най-голямото й благоволение. Но аз бях получил от Бетина такъв урок, че знаех много добре как да постъпя. И тъй наближи краят на моя престой, без да се поддам на сладкото изкушение.

Когато си тръгнах от Пазеано, обещах й да дойда пак през следващата пролет. Раздялата ни беше колкото тъжна, толкова и нежна. Оставих я в състояние, което без съмнение по-късно стана причина за нейното нещастие — нещастие, за което се укорявах, когато двадесет години по-късно я срещнах в Холандия. Нещастие, за което ще се укорявам вечно.

Бях едва от няколко дни във Венеция и започнах отново да живея постарому. Полагах отчаяни усилия да се домогна до Анджела, с която се надявах да стигна също толкова далеч, колкото с Лучия. Един страх, който днес не е вече в природата ми, някакъв панически ужас от последиците, които може би биха повлияли неблагоприятно върху моето бъдеще, ме възпираха от предвкусваната наслада. Не зная дали някога съм бил напълно почтен човек, но съм сигурен, че чувствата, които таях в младостта си, бяха много по-нежни от тези, които по-късно придобих в живота. Една скептична философия може да намали значително броя на така наречените предразсъдъци.

Двете сестри, които заедно с Анджела изучаваха изкуството да плетат, бяха нейни доверени приятелки, посветени във всичките й тайни. Когато най-сетне се запознах с тях, научих, че те са осъждали нейната твърдост спрямо мен. Тъй като ги виждах постоянно заедно с Анджела и познавах тяхното интимно приятелство, аз споделих с тях мъката, която ми причиняваше коравосърдечната им приятелка. Не бях обаче толкова наивен да допусна младите момичета да се влюбят в мен. Целият огън ме изгаряше отвътре, нещо, което не бих се осмелил никога да сторя в присъствието на обожаваното от мен момиче. Истинската любов ни прави винаги въздържани, страхуваме се да не изглежда преувеличено, ако изкажем съкровените си чувства, които благородната страст ни е вдъхнала. Скромният любовник често казва много малко от страх да не каже много.

На учителката по плетене, една стара калугерка, която в началото изглеждаше напълно равнодушна спрямо моята склонност към Анджела, честите ми посещения станаха най-сетне отегчителни и тя говори със свещеника, вуйчото на моята възлюблена. Последният ми каза един ден приятелски да ходя по-рядко в къщата на учителката, понеже честите ми посещения можело да бъдат изтълкувани зле и с това да се навреди на доброто име на неговата племенница. Тези думи ме удариха като гръм, но все пак имах достатъчно самообладание да не оставя да забележи нещо, което би го направило недоверчив. Казах само, че ще последвам съвета му.

Три или четири дни по-късно отидох при учителката по плетене, като демонстрирах, че правя посещение на нея, лично и внимателно отбягвах да се застоя при момичетата. Все пак успях да пъхна в джоба на по-голямата от сестрите писъмце, в което имаше друго за Анджела. В него й съобщавах причините, които ме карат да прекъсна посещенията си, естествено, аз я молех да помисли по какъв начин бих могъл да имам щастието да й говоря за моите чувства. От Нанета само исках да предаде писмото ми на приятелката си, а след два дни — пишех — ще отида у тях с надеждата, че тя ще ми предаде отговора на Анджела. Нанета отлично изпълни поръчката ми и когато два дена по-късно отново ги посетих, тайно ми пъхна едно писъмце, без някой да я забележи. Към писмото на Нанета имаше само няколко реда от Анджела, която не обичаше да пише. Не ми казваше нищо друго, освен да изпълня по възможност всичко, което приятелката й ми пише. Писмото на Нанета, което запазих — както, и всички писма, които споменавам в моята история, гласеше следното:

Няма нищо на света, господин абате, което да не съм готова да сторя за моята приятелка. Тя идва всеки петък у нас, вечеря с нас и спи у нас. Предлагам като средство да се запознаете с нашата леля, госпожа Орио. Ако Ви се удаде да бъдете въведен в нашата къща, обръщам Ви внимание, че не бива да допускате да се забележи, че харесвате Анджела. Нашата леля би се разсърдила, ако идвате в къщи, за да виждате младо момиче, което не принадлежи на нейното семейство. Най-добрият начин да установите контакт с леля ми е следният: госпожа Орио произхожда от благородно семейство, но не е богата, поради което желае да се запише в списъка на благородните вдовици, получаващи подкрепа от братството на светото тайнство. Председателят на това братство е господин Де Малипиеро. Миналата неделя Анджела й каза, че Вие се ползувате от благоволението на този господин и най-сигурното средство да се постигне ходатайството му е Вие да го помолите за това. Тя й каза надуто, че сте влюбен в мен и идвате толкова често при учителката по плетене само за да можете да говорите с мен. Ето защо за мен не би било трудно да Ви накарам да се заинтересувате от нея. Моята леля отговори, че няма от какво да се страхуваме, след като сте свещеник, и аз бих могла да Ви пиша да я посетите. Аз обаче отказах. Адвокатът Роза, много интимен приятел на нашата леля, присъствуваше на този разговор. Той ми даде право, като каза, че не трябва аз да Ви пиша, а по-скоро тя трябвало да стори това. Тя лично трябвало да Ви помоли да й направите честта да говорите с нея по една много важна за нея работа и ако Вие наистина сте ме обичали, щели сте сигурно да дойдете. Поради това леля ми написа писмото, което ще намерите във Вашето жилище. Ако искате да намерите Анджела у нас, то отложете посещението си за неделя. Ако можете да спечелите доброжелателството на господин Де Малипиеро за нашата леля, Вие ще бъдете приет като член от семейството ни. Но ще трябва да ме извините, ако се отнасям с Вас зле, тъй като казах, че не Ви обичам. Ще направите добре, ако любезничите с моята леля, която е шестдесетгодишна. Господин Роза няма да ревнува и Вие ще бъдете обичан от всички ни в къщи. Аз ще Ви дам възможност да видите Анджела и да поговорите с нея на четири очи. Ще направя всичко, за да Ви уверя в моето приятелство. Останете със здраве.

Намерих този план за отлично скроен и тъй като получих още същата вечер писъмцето на госпожа Орио, още на следващия ден, неделя, изпълних поканата й. Бях приет отлично. Дамата ме помоли да се заинтересувам за нея и ми даде всички книжа, необходими за добрия изход на работата. Заявих, че съм готов да й услужа и нарочно говорих много малко с Анджела. Затова пък отправях нарочно любезности към Нанета, която се държеше с мен много зле. Междувременно спечелих приятелството на стария адвокат Роза, който по-късно ми беше доста полезен.

Успехът на молбата на госпожа Орио бе много важен за самия мен, поради което насочих цялото си внимание за удовлетворяването й. Понеже познавах добре влиянието на хубавата Тереза Имер върху нашия влюбен сенатор и бях убеден, че старият господин ще се чувствува щастлив от възможността да й бъде приятен, аз реших още на другата сутрин да отида при нея и влязох в стаята й, без да предупредят за мен. Намерих я насаме с лекаря Доро. Той се престори, че е дошъл само като лекар, написа някаква рецепта, провери й пулса и си отиде.

Всички мислеха, че докторът е влюбен в Тереза. Господин Де Малипиеро го ревнуваше, беше й забранил да го приема и тя му беше обещала това. Тереза знаеше, че бях в течение на всичко. Появяването ми вероятно й е било неприятно, понеже сигурно не би желала старият господин да научи, че не е удържала обещанието си. Затова моментът ми изглеждаше извънредно удобен да постигна от нея всичко, което бих поискал.

Най-напред й казах кратко и ясно какво ме води при нея. Не пропуснах да я уверя, че може да разчита на моето мълчание и че няма да й навредя. Тереза ми благодари и разпалено ми отговори, че й е много приятно да ми услужи. След като взе книжата на дамата, за която се интересувах, тя ми показа документите на една друга дама, за която току-що се съгласила да ходатайствува, но ми обеща да пожертвува тази дама заради покровителствуваната от мен. Тя удържа думата си и два дни по-късно държах в ръцете си заповедта, подписана от Негово превъзходителство като председател на братството. Госпожа Орио беше записана първа — докато се намери нещо по-добро в списъка за помощите, които се раздаваха два пъти годишно по жребий.