— За мен и Алекс ли?

— Да — кимна тя. — Разказал ти е за загубата на жена си, нали? И колко трудно я преодоляха той и цялото му семейство?

Кейти впери поглед към отсрещната страна на масата и изведнъж се почувства неловко.

— Да… — поде тя.

— В такъв случай бъди внимателна с тях — предупреди я Джо сериозно. — С всички тях. Не ги съкрушавай.

В настаналото неловко мълчание Кейти се замисли над първия им разговор за Алекс.

Помнеше, че е попитала Джо дали двамата са се срещали.

„Не така, както си мислиш — отговори й Джо. — И за да сме наясно, беше отдавна и всеки от нас продължи напред.“

Тогава Кейти допусна, че Джо и Алекс са били двойка преди време, но сега…

Сега й просветна един съвсем очевиден извод. Психологът, за когото беше споменал Алекс, който се беше срещал с децата и бе съветвал и него след смъртта на Карли — явно е ставало дума за Джо. Кейти се поизправи на мястото си.

— Ти си работила с Алекс и с децата, нали? След смъртта на Карли.

— Предпочитам да не отговарям — каза Джо с премерен и спокоен тон. Като на професионален консултант. — Ще кажа само, че всички те… означават много за мен. И ако не обмисляш сериозно възможността да имате общо бъдеще, трябва веднага да се оттеглиш. Преди да е станало твърде късно.

Кейти усети как страните й пламват. Смяташе, че е неуместно и дори самонадеяно Джо да й говори така.

— Не мисля, че това е твоя работа — отговори тя напрегнато.

Джо кимна неохотно:

— Имаш право. Не е моя работа — в момента преминавам някои наистина важни граници. Но наистина смятам, че те преживяха достатъчно. И последното, което искам, е да се привържат към човек, който няма намерение да остане в Саутпорт. Може би се тревожа, че миналото никога не е минало и че ти може да решиш да заминеш, независимо от тъгата, която ще оставиш подире си.

Кейти остана безмълвна. Този разговор беше толкова неочакван, толкова неловък, а думите на приятелката й определено я хвърлиха в смут.

Джо може и да усети неудобството на Кейти, но въпреки това продължи:

— Любовта не означава нищо, ако човек не е склонен да се обвърже — заяви тя, — и ти трябва да помислиш не само за собствените си желания, но и за неговите. Не само сега, а и за в бъдеще.

Тя продължи да се взира в Кейти, а кафявите й очи не трепваха.

— Готова ли си да бъдеш съпруга на Алекс и майка на децата? Защото това иска Алекс. Може би не веднага, но в бъдеще. И ако не си склонна да поемеш този ангажимент, ако само ще си играеш с неговите чувства и с чувствата на децата, значи не си човекът, от когото се нуждае той.

Преди Кейти да успее да отговори, Джо стана от масата и продължи:

— Може би не е редно да ти казвам всичко това, може би това е краят на приятелството ни, но не бих се чувствала добре, ако не съм пряма. Както ти казах още в началото, той е добър човек — изключителен човек. Любовта му е дълбока и постоянна.

Даде на Кейти време да осмисли думите й и изражението й внезапно омекна.

— Мисля, че и ти си такава, но исках да ти напомня, че ако наистина го обичаш, трябва да си готова да се обвържеш с него. Каквото и да крие бъдещето. Колкото и да е плашещо.

С тези думи тя се обърна, излезе от бара и остави Кейти на масата слисана и умълчана. Едва когато се изправи да си ходи, тя забеляза, че Джо не е докоснала виното си.

24

Кевин Тиърни не отиде в Провинстаун през онзи уикенд, както каза на Кофи и на Рамирес. Остана си у дома със спуснати завеси и си припомняше как във Филаделфия почти бе успял да я пипне.

Нямаше да успее да я проследи чак дотам, обаче тя допусна грешка, като отиде на автогарата. Той знаеше, че това е единственият начин, по който би избрала да се придвижва. Билетите бяха евтини, не беше нужно да показваш документ за самоличност и макар да не беше сигурен колко точно е откраднала от него, надали беше значителна сума. Кевин държеше контрола над парите още от първия ден на брака им. Винаги я караше да пази касовите бележки и да му връща рестото, а след втория й опит за бягство бе започнал и да си заключва портфейла в сейфа при пистолетите преди лягане. Понякога обаче заспиваше на дивана и явно точно тогава тя бе измъквала портфейла от джоба му и беше крала от парите му. Представяше си как му се е присмивала безмълвно и как на сутринта му е поднасяла закуска и го е целувала, а вътрешно се е кикотела. На него. Беше крала от него, а това беше грях, понеже в Библията пише: не кради.

Кевин хапеше устни в тъмното и си спомняше как отначало се беше надявал, че Ерин ще се върне. Валеше сняг, така че не би могла да отиде далеч. Когато избяга първия път, нощта беше мразовита и няколко часа по-късно тя му се обади да я прибере, понеже нямаше къде другаде да отиде. У дома му се извини за стореното, а той й приготви чаша какао, докато жена му трепереше на дивана. Донесе й одеяло и когато тя спря да трепери, се приближи до нея и започна да я шамаросва, докато не ревна. На сутринта, когато той стана за работа, Ерин беше почистила разлятото какао от пода, но на килима беше останало петно, което не бе успяла да заличи и което понякога все още го дразнеше.

В януарската вечер, когато разбра, че е изчезнала, Кевин изпи две чаши водка в очакване тя да се върне, но телефонът не звънна и входната врата остана затворена. Надали беше тръгнала отдавна — беше говорил с нея само час преди това и му беше казала, че приготвя вечерята. Обаче във фурната не го чакаше никаква вечеря, а от съпругата му нямаше и следа нито в къщата, нито в избата, нито в гаража. Кевин излезе на верандата и огледа за следи в снега, но беше очевидно, че Ерин не е излязла през главния вход. По снега в задния двор също нямаше никакви следи — явно и оттам не беше минала. Сякаш беше отлетяла или се бе изпарила. Следователно трябваше да бъде някъде тук… обаче я нямаше.

През следващия половин час Кевин изпи още две водки. Изпадна в ярост и юмрукът му остави дупка във вратата на спалнята. Изхвърча от вкъщи и започна да хлопа по вратите на съседите и да ги разпитва дали някой не я е видял да излиза, но никой нищо не можеше да му каже. Метна се на колата, обиколи улиците на квартала и си блъскаше главата да се досети как е успяла да се измъкне, без да остави никакви следи. Вече беше решил, че тя има два часа преднина пред него, но понеже вървеше пеша и времето беше лошо, надали бе успяла да стигне далеч. Освен ако някой не беше дошъл да я вземе с кола. Някой неин близък човек. Мъж.

Кевин удари волана и лицето му се разкриви от ярост. През шест пресечки се намираше търговската част. Той обиколи магазините, показваше снимката й, която държеше в портфейла си, и разпитваше дали някой не я е видял. Никой. Подсказваше, че може да е била с мъж, но пак нищо, само клатеха глава. Мъжете бяха категорични: нямало как да не забележат такава красива блондинка, особено в нощ като тази.

Кевин три пъти обиколи всяка уличка в радиус от десет километра от дома си и накрая се прибра. Беше три часът през нощта и къщата беше празна. Изпи още една водка и заспа, облян в сълзи.

На сутринта отново се събуди вбесен и с чука натроши саксиите й в задния двор. Задъхан вдигна телефона, за да съобщи, че е болен и няма да ходи на работа, после се излегна на дивана и се помъчи да се досети как е успяла да се измъкне. Сигурно някой я беше взел и я бе откарал някъде. Някой неин познат. Приятел от Атлантик Сити? От Алтуна? Възможно е, размишляваше Кевин, само че той беше проверявал телефонните сметки всеки месец. Тя никога не звънеше извън града. Някой местен тогава? Но кой? Ерин никога никъде не ходеше, никога с никого не разговаряше. Беше се погрижил за това.

Отиде в кухнята и тъкмо си наливаше поредното питие, когато чу телефона. Метна се към апарата с надеждата да е Ерин. Обаче телефонът звънна само веднъж, а когато Кевин вдигна, даваше свободно. Втренчи се в слушалката и се помъчи да разгадае какво става, после затвори.

Как беше успяла да се измъкне? Пропускаше нещо. Дори да я беше взел някой местен, как беше излязла на улицата, без да остави следи? Кевин зарея поглед през прозореца, мъчейки се да възпроизведе последователността на събитията. Нещо не му се връзваше, но не можеше да установи какво. Отмести поглед от прозореца и го забоде в телефона. И тогава изведнъж парченцата започнаха да се наместват и той извади мобилния си. Набра домашния си номер и чу как апаратът в къщата звънна веднъж. Мобилният продължи да звъни. Когато вдигна слушалката на стационарния си телефон, в ухото му прозвуча сигнал свободно и Кевин разбра, че жена му е пренасочила разговорите към мобилен телефон. Значи не си е била у дома, когато й бе звъннал снощи. Това обясняваше и лошата връзка от последните два дни. И разбира се, липсата на следи от стъпки по снега. В този момент Кевин проумя, че Ерин я няма от вторник сутринта.



Ерин допусна грешка на автогарата, макар че всъщност просто нямаше избор. Понеже беше красива, а мъжете винаги помнят красивите жени, тя трябваше да си купи билета от жена. Нямаше значение дали е с къса или с дълга, с тъмна или с руса коса. Нямаше значение и дали се преструва на бременна.

Той отиде на автогарата. Показа значката си и нейна по-голяма снимка. Първите два пъти, когато бе идвал тук, нито един от продавачите на билети не я разпозна. Третия път обаче един се поколеба и каза, че сигурно е била тя, обаче косата й била по-къса и кестенява и жената била бременна. Не помнеше къде е заминала. Когато се върна у дома, Кевин намери снимка на Ерин в компютъра и с „Фотошоп“ направи русата й коса кестенява, а после я скъси. В петък отново се обади в участъка, че е болен. Продавачът на гишето потвърди, че е била тя, и Кевин усети прилив на енергия. Мислеше се за по-умна от него, но всъщност беше глупава и непредпазлива и беше допуснала грешка. Следващата седмица той си взе два дни отпуск и продължи да виси на автогарата и да показва снимката й на шофьорите. Отиваше сутринта и си тръгваше късно вечер, понеже различни шофьори идваха и си отиваха по цял ден. В колата имаше две бутилки, наливаше си водка в чашка от стиропор и пиеше със сламка.

В събота, единайсет дни, след като го беше напуснала, той откри шофьора. Беше я откарал във Филаделфия. Каза, че я запомнил, понеже била красива и бременна, и не носела багаж.



Филаделфия. Сигурно и оттам беше заминала кой знае къде, но само с това разполагаше. Знаеше също, че Ерин няма много пари.

Събра си един сак с багаж, качи се в колата и отпраши за Филаделфия. Паркира на автогарата и се помъчи да разсъждава като нея. Беше добър детектив и знаеше, че ако съумее да мисли като нея, ще успее да я намери. Беше научил, че хората са предсказуеми.

Автобусът пристигна няколко минути преди четири часа и той застана на автогарата и се заозърта на всички страни. Помисли си, че тя е стояла тук няколко дни по-рано, и се запита какво ли би направила в непознат град без пари, без приятели и без място, на което може да се приюти. Нямаше да стигне далеч с жълти монети и дребни банкноти, особено след като си е купила билета за автобуса.

Спомни си, че е било студено и че не след дълго е щяло да съмне. Едва ли й се е искало да ходи дълго, трябвало е да отседне някъде. Някъде, където приемат пари в брой. Но къде? Не тук, в този квартал. Прекалено скъпо е. Къде би отишла тя? Не би искала да се изгуби или да се запъти в неправилна посока, следователно най-вероятно е проверила в телефонния указател. Кевин се върна обратно в автогарата и провери в раздела за хотели — многобройни страници. Би могла да си избере хотел, а после какво? Принудена е била да отиде пеша, а това ще рече, че й е трябвала карта.

Той отиде до магазинчето на автогарата и си купи карта. Показа снимката на продавача, но той поклати глава. Във вторник не бил на работа. Кевин обаче беше сигурен. Усещаше, че Ерин е направила точно това. Разгърна картата и намери автогарата. В съседство се намираше китайският квартал и той допусна, че тя се е запътила натам.

Върна се в колата си, подкара по улиците на китайския квартал и отново изпита усещането, че е на прав път. Изпи си водката и тръгна пеша. Най-напред обиколи хотелите най-близо до автогарата и навсякъде показваше снимката й. Никой нищо не знаеше, но на него му се струваше, че някои от хората лъжат. Намери евтини стаи, места, на които той никога не би я завел, мръсни места с мръсни чаршафи, собственост на хора, които почти не говореха английски и приемаха само пари в брой. Намекваше им, че ако не я намери, я грози опасност. Откри първото място, където бе отседнала, но собственикът не знаеше къде е отишла после. Кевин опря пистолет в главата му и онзи се разрева, но не можеше да му каже нищо повече.