Никълъс Спаркс - Пристан за двама

— Така е.

— Тежко ли е?

— Понякога.

Кевин допи питието си и вдигна чаша. Барманът му донесе пълна.

— А ти какво работиш?

— Секретарка съм в пекарната на брат си. Той прави хляб и тестени изделия за ресторанти.

— Звучи интересно.

Тя се усмихна скептично.

— Не звучи интересно и не е, но все някак трябва да си плащам сметките.

Зъбите й се бялнаха в полумрака.

— Не съм те виждала тук друг път.

— Тод ме доведе.

Тя кимна към партньора му и каза:

— Него съм го виждала. Мята се на всяка фуста, която още диша. Даже това с дишането не е задължително. Приятелката ми много обича да идва тук, но на мен не ми харесва. Идвам заради нея.

Кевин кимна и се размърда на стола си. Зачуди се дали Кофи и Рамирес идват в бара.

— Отегчавам ли те? — попита тя. — Мога да те оставя сам, ако предпочиташ.

— Не ме отегчаваш.

Жената отметна косата си и Кевин забеляза, че е по-хубава, отколкото му се беше сторило отначало.

— Искаш ли да ме почерпиш? — предложи тя.

— Какво ще пиеш?

— „Космополитън“ — отговори жената и Кевин направи знак на бармана.

Коктейлът тутакси пристигна.

— Не ме бива много в тия работи — призна Кевин.

— В кои работи?

— В тия.

— Само си говорим. И се справяш добре.

— Женен съм.

— Знам — усмихна се тя. — Видях халката.

— И това не те притеснява?

— Само си говорим, нали ти казах.

Жената прокара пръст по ръба на чашата си и той видя как на върха му се събира влага.

— Жена ти знае ли, че си тук?

— Жена ми е извън града — отговори. — Приятелката й е болна и тя й помага.

— И ти реши да отидеш на бар и да си свалиш някоя мадама, така ли?

— Не съм такъв — отговори напрегнато Кевин. — Обичам жена си.

— И би трябвало. Нали си се оженил за нея!

Пиеше му се още една водка, но не искаше да си поръчва пред нея, понеже веднъж вече го беше направил. Тя обаче сякаш прочете мислите му, даде знак на бармана и той му донесе пълна чаша. Кевин отпи голяма глътка, все още убеден, че питието е някак воднисто.

— Имаш ли нещо против, че ти поръчах? — попита жената.

— Не, нямам.

Тя впери поглед в него със знойно изражение.

— По-добре да не признаваш пред жена си, че си идвал тук.

— Защо? — попита той.

— Твърде си хубав за такова заведение. Не се знае кой може да ти налети.

— Ти налиташ ли ми?

— Ще се обидиш ли, ако призная, че е така? — отговори тя, след като се позамисли за миг.

Кевин бавно завъртя чашата си върху бара:

— Не, няма да се обидя.

След като пиха и флиртуваха още два часа, се озоваха в нейното жилище. Амбър разбираше желанието му за дискретност, затова му беше дала своя адрес. След като тя и приятелката й си тръгнаха, Кевин остана в бара с Тод още половин час и после му каза, че трябва да се прибере, за да се обади на Ерин.

Докато шофираше, виждаше доста замъглено. В мислите му цареше безпорядък, макар все пак да съзнаваше, че кара на зигзаг, но беше добър детектив и дори да го спрат, нямаше да го арестуват, понеже ченгетата не арестуват ченгета… Пък и какво толкова, само няколко питиета…

Амбър живееше на няколко пресечки от бара. Кевин почука на вратата и тя му отвори гола, увита само с един чаршаф. Той я целуна, занесе я в спалнята и усети пръстите й да разкопчават ризата му. Положи я върху леглото, съблече се и загаси лампата, защото не искаше нищо да му напомня, че изневерява на жена си. Прелюбодеянието беше грях и сега, когато вече беше тук, Кевин не искаше да прави секс с тази жена, но беше пиян, погледът му бе помътен, тя беше гола под чаршафа и всичко беше толкова объркващо…

Тя не беше като Ерин. Тялото й беше различно, формите й бяха различни, мирисът й беше различен. Имаше пикантна, почти животинска миризма, ръцете й се движеха прекалено много, всичко у Амбър беше ново и не му харесваше, обаче не можеше и да спре. Чуваше я да повтаря името му и да говори мръсотии и му идеше да й кресне да мълчи, за да може той да си мисли за Ерин, само че му беше трудно да се съсредоточи, толкова объркващо беше всичко.

Стисна ръцете й и я чу как изстена и каза:

— Не толкова силно!

Кевин отслаби хватката си, но после отново стисна ръцете й, понеже така му се искаше, и този път тя не се възпротиви. Той се замисли за Ерин: къде е, дали е добре, колко много му липсва…

Не биваше да удря Ерин, тя беше мила и добра и не заслужаваше да я удря или да я рита. Той беше виновен, че си бе отишла. Беше я прогонил, въпреки че я обичаше. Търси я, но не успя да я открие, ходи чак до Филаделфия, а сега беше с жена на име Амбър, която не знаеше къде да дене ръцете си, издаваше странни звуци и цялото преживяване му се струваше съвсем не както трябва.

Когато приключиха, на него не му се оставаше. Стана от леглото и започна да се облича. Амбър запали лампата и седна в леглото. Само като я погледна, отново си спомни, че тя не е Ерин, и изведнъж коремът му се сви. В Библията пишеше, че който извърши прелюбодеяние, е пълен глупак, защото унищожава собствената си душа.

Трябваше да се махне от Амбър. Не проумяваше защо изобщо е дошъл и докато я гледаше, коремът му се сви на топка.

— Добре ли си? — попита тя.

— Нямам работа тук — отговори той. — Не трябваше да идвам.

— Вече е малко късно.

— Трябва да тръгвам.

— Просто така?

— Женен съм — напомни й той.

— Знам — увери го тя с усмивка на досада. — Всичко е наред.

— Не, не е — възрази той, облече се, излезе от апартамента, спусна се бегом по стълбите и скочи в колата си. Подкара бързо, но без да лъкатуши, тъй като вината обостряше всичките му сетива.

Добра се до вкъщи, видя, че у семейство Фелдман свети, и беше сигурен, че ще надникнат, щом чуят колата му да спира на алеята. Семейство Фелдман бяха лоши съседи, никога не му махаха за поздрав и не пускаха децата да припарят до моравата им. Те щяха да надушат какво е направил, понеже бяха лоши хора, той също беше направил нещо лошо, а краставите магарета винаги се надушват.

Когато влезе вътре, имаше нужда от питие, но му се гадеше дори само от мисълта за водка, а мислите му трескаво препускаха. Беше изневерил на жена си, а в Библията пишеше, че безчестието му няма да се заглади. Беше нарушил една от Божите заповеди, беше престъпил клетвата си към Ерин и знаеше, че истината ще излезе на бял свят. Амбър знаеше, Тод знаеше, семейство Фелдман знаеха и щяха да кажат на някого, който щеше да каже на някой друг и Ерин щеше да разбере какво е сторил. Кевин закрачи из дневната, дишайки учестено, знаеше, че няма да може да обясни на Ерин така, че да го разбере. Тя му беше съпруга и никога нямаше да му прости. Щеше да му се разсърди и да го изпрати да спи на дивана, а на сутринта щеше да го гледа разочаровано, защото той беше грешник и тя повече никога нямаше да му има доверие. Той потръпна и му се догади. Беше спал с друга жена, а Библията съветваше човек да умъртви земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, похот. Всичко беше толкова объркващо, че му се искаше да престане да мисли, но не можеше. Искаше да се напие, но не можеше и имаше усещането, че Ерин най-неочаквано ще цъфне на вратата.

Къщата беше разхвърляна и мръсна, а Ерин щеше да разбере какво е направил — макар мислите му да бяха хаотични, съзнаваше, че тези две неща са свързани. Обикаляше стаята като обезумял. Мръсотията и изневярата бяха свързани, изневярата беше нещо мръсно и Ерин щеше да разбере, че той й е изневерил, защото къщата беше мръсна, а двете неща вървят ръка за ръка. Изведнъж Кевин се закова на място, устреми се към кухнята и измъкна торба за смет под мивката. Върна се в дневната, коленичи и започна да пълни торбата с празните кутии от храна за вкъщи, със списания, пластмасови съдове, празни бутилки от водка и кутии от пица. Беше доста след полунощ, но на сутринта не беше на работа, затова вместо да си легне, той почисти къщата, изми съдовете и пусна прахосмукачката, която беше купил за Ерин. Почисти, за да не разбере тя, понеже прекрасно знаеше, че изневярата и мръсотията вървят ръка за ръка. Напъха мръсните дрехи в пералнята, после ги навря в сушилнята и ги сгъна, докато переше и сушеше следващата партида. Слънцето изгря, а Кевин свали възглавниците от дивана и смука с прахосмукачката, докато не остана нито трошица. Докато работеше, току поглеждаше през прозореца, знаеше, че Ерин ще се прибере всеки момент. Изтърка тоалетната, изтри петната от храна по хладилника и изми линолеума с мокър парцал. Утрото напредна. Кевин изпра чаршафите, дръпна завесите и избърса праха от рамката на сватбената им снимка. Окоси моравата, изхвърли излишната трева в кофата за смет и когато приключи, отиде на пазар: взе пуйка, шунка, дижонска горчица и пресен ръжен хляб от пекарната. Купи цветя и ги подреди на масата. Сложи и свещи. Когато приключи, едва дишаше от умора. Наля си ледена водка във висока чаша, седна на масата в кухнята и зачака Ерин. Беше щастлив, понеже беше почистил къщата, следователно Ерин никога нямаше да узнае какво е направил и двамата щяха да имат брака, който винаги са искали. Щяха да си вярват един на друг и да бъдат щастливи, а той щеше да я обича вечно и никога повече да не й изневерява — та защо му е да прави нещо толкова отвратително, за бога?