Отново отклонения. Барикади. Идеше му да профучи през тях, да ги натроши на парчета, но и тук имаше ченгета, които щяха да го арестуват. Тъпи ченгета, дебели и мързеливи ченгета. Провинциални малоумници. Идиоти. Нито един от тях не беше добър детектив, но имаха пистолети и значки. Кевин подкара по страничните улички, мъчейки се да отгатне накъде се е запътила Ерин. Ерин и нейният любовник. И двамата бяха прелюбодейци, а в Библията пише, че ако имаш нечестиви помисли към жена, вече си извършил прелюбодеяние в сърцето си.

Навсякъде гъмжеше от народ. Пресичаха опасно улицата. Принуждаваха го да спира. Кевин се приведе над волана, напрегнато впери поглед през предното стъкло и ги видя — дребни фигурки в далечината. Бяха точно зад втората барикада и вървяха по пътя към нейната къща. На ъгъла имаше ченге, поредният провинциален малоумник.

Кевин се понесе напред, но спря заради човека, появил се неочаквано пред колата му, който думкаше по капака й. Бачкатор с къса отпред и дълга отзад коса, риза на черепи и татуировки. Дебела жена и мазни деца. Загубеняци.

— Гледай къде караш! — кресна бачкаторът.

Кевин мислено изпозастреля и четиримата: бум, бум, бум, бум, но се овладя и не реагира външно, понеже ченгето на ъгъла го наблюдаваше. Бум, помисли си отново накрая.

Зави, ускори и тръгна да прекосява квартала. Зави наляво и отново натисна газта. После пак обърна наляво. Отпред имаше още пътни блокади. Кевин направи поредния обратен завой, зави надясно и на следващата пресечка отново завъртя наляво.

Още пътни блокади. Беше попаднал в лабиринт като опитно мишле. Градът заговорничеше срещу него, а Ерин щеше да се измъкне. Рязко даде на заден. Зави по улицата, после профуча до следващото кръстовище. Сигурно вече беше близо, зави наляво и видя пред себе си движещи се коли, при това в желаната посока. Зави и успя да се пъхне между два камиона. Искаше да ускори, но не можеше. Пред него имаше автомобили и камиони, някои с лепенки със знамето на Конфедерацията, а други — с багажници за пушки. Бачкатори. Заради хората по улицата колите почти не можеха да напредват — мотаеха се, като че ли не забелязваха уличното движение. Подминаваха го, движейки се по-бързо от него. Дебели хора, които продължаваха да нагъват. Сигурно цял ден се тъпчеха и забавяха движението, а Ерин се отдалечаваше все повече и повече. Колата му напредна с една дължина и отново спря. И пак, и пак. Идеше му да се разкрещи, да заблъска по волана, но беше пълно с хора. Ако не внимаваше, някой щеше да издрънка нещо, тъпото провинциално ченге щеше да разследва, да си спомни номера на колата му от друг щат и вероятно тутакси да го арестува само защото не е местен.

Напред и пак спря, отново и отново, придвижвайки се със сантиметри, докато не стигна до ъгъла. Там движението щеше да се поотпуши, така поне допускаше, но уви, грешеше, а Ерин и прошареният мъж вече бяха изчезнали. Пред него имаше само дълга редица автомобили и един път, който водеше навсякъде и никъде.

37

Пред магазина бяха паркирани десетина коли, когато Кейти последва децата нагоре по стълбите към жилището. Джош и Кристен почти през целия обратен път се оплакваха колко са изморени краката им, но Алекс не им обръщаше внимание и от време на време само им напомняше, че наближават. Когато и това престана да върши работа, той отвръщаше просто, че също е изморен и не иска повече приказки.

Оплакванията секнаха, когато стигнаха в магазина. Алекс им позволи да си вземат сладолед на клечка и сок, после се качиха по стълбите, отвориха вратата и отвътре ги лъхна неописуемо освежаващ прохладен въздух. Той поведе Кейти към кухнята и тя го погледа как мокри лицето и шията си над кухненската мивка. В хола децата вече се бяха проснали на дивана и бяха пуснали телевизора.

— Извинявай, но преди десет минути имах чувството, че ще умра — каза Алекс.

— Нищичко не каза.

— Понеже съм корав мъжага — отговори той и изпъчи гърди наужким.

Извади две чаши от бюфета, сложи кубчета лед и наля вода от каната, която държеше в хладилника.

— Теб си те бива — подаде й едната чаша. — Навън е същинска сауна.

— Не е за вярване, че на карнавала имаше такава навалица — отбеляза тя и отпи от водата.

— Винаги се питам защо не го преместят някъде през май или през октомври, но сигурно тълпите ще продължат да се стичат и тогава.

Кейти погледна стенния часовник.

— Кога трябва да тръгваш?

— След около час. Но би трябвало да се върна преди единайсет.

Пет часа, помисли си тя.

— Искаш ли да приготвя на децата нещо конкретно за вечеря?

— Обичат макарони. Кристен ги предпочита с масло, а Джош — със сос маринара. Имам една бутилка в хладилника. Цял ден похапват, така че надали ще ядат много.

— Кога си лягат?

— По различно време. Винаги е преди десет, но понякога още в осем. Разчитай на собствената си преценка.

Кейти допря студената чаша до бузата си и огледа кухнята. Не беше прекарвала много време в жилището им и сега, когато беше тук, забеляза все още запазените следи от женска ръка. Дреболии — червеният тегел на пердетата, подреденият порцеланов сервиз в бюфета, изречения от Библията по керамичните плочки около печката. Къщата беше пълна със свидетелства за живота на Алекс с друга жена, но за своя изненада Кейти установи, че това не я притеснява.

— Ще си взема душ — оповести Алекс. — Нещо против да те оставя за няколко минути?

— Не, разбира се — отговори тя. — Ще поогледам кухнята и ще помисля какво да приготвя за вечеря.

— Макароните са в онзи шкаф — посочи той. — Ако искаш, като изляза, мога да те закарам до вас да си вземеш душ и да се преоблечеш. Или пък го направи тук, ако предпочиташ.

Кейти зае предизвикателна поза:

— Това покана ли е?

Той се ококори и после стрелна поглед към децата.

— Шегувам се — засмя се тя. — Ще си взема душ, след като тръгнеш.

— Искаш ли да си вземеш нови дрехи преди това? Ако не, мога да ти дам долнище на анцуг и фланелка… Панталонът ще ти е дълъг, но може да го пристегнеш с връзката.

Кой знае защо мисълта, че може да облече негови дрехи, й се стори адски секси.

— Добре, не съм придирчива. Нали просто ще гледам филм с децата!

Алекс пресуши чашата си и я остави в мивката. После се наведе, целуна я и се запъти към спалнята.

Когато остана сама, Кейти се обърна към прозореца на кухнята. Взря се в улицата навън, обзета от неназовимо безпокойство. По същия начин се бе почувствала и рано сутринта, но реши, че е следствие от скарването с Алекс. Сега обаче отново се замисли за семейство Фелдман. И за Кевин.

Сетила се беше за него и на виенското колело. Докато оглеждаше тълпата, Кейти съзнаваше, че не търси познати от ресторанта. Оглеждаше се за Кевин. По някаква необяснима причина усещаше, че той е сред хората. Че е тук.

Явно параноята й отново бе изплувала на повърхността. Кевин нямаше откъде да научи къде е тя, нямаше как да открие новата й самоличност. Напомни си, че това е невъзможно. Той никога не би могъл да я свърже с дъщерята на семейство Фелдман, тъй като изобщо не говореше с тях. Но тогава защо през целия ден имаше усещането, че някой я следи? Дори като си тръгваха от карнавала…

Не беше медиум и не вярваше в такива неща. Вярваше обаче в способността на подсъзнанието да свързва парченца, които съзнанието не може. Докато стоеше в кухнята на Алекс обаче, парченцата все още бяха объркани, безредни и безформени в главата й и след като проследи с поглед десетина от колите по улицата, тя най-сетне се извърна. Може би просто старите й страхове отново надигаха грозните си глави.

Тръсна глава и се замисли за Алекс под душа. Мисълта да се присъедини към него я обля с гореща вълна от очакване. Но въпреки това… не беше толкова просто, дори и децата да ги нямаше. Дори и Алекс да я възприемаше като Кейти, Ерин все още бе омъжена за Кевин. Искаше й се да е друга жена, която просто може да се отпусне в обятията на любовника си без никакво колебание. В крайна сметка Кевин бе нарушил всички правила на брачния живот, когато за пръв път й посегна. Кейти беше сигурна, че ако Бог надникне в сърцето й, няма да оцени постъпката й като грях. Нали?

Въздъхна. Алекс… мислеше само за него. За по-късно. Той я обичаше и я желаеше, а тя повече от всичко искаше да му покаже, че изпитва същото към него. Копнееше да почувства тялото му до своето, искаше го целия, стига и той да я желаеше. Завинаги.

Нареди си да престане да си се представя с Алекс, да спре да мечтае за онова, което предстои. Тръсна глава, за да прочисти съзнанието си, отиде в хола и седна на дивана до Джош. Децата гледаха някакво предаване по канала на „Дисни“, което не й беше познато. След малко Кейти вдигна поглед към часовника и установи, че са минали само десет минути. А сякаш беше цял час.

След душа Алекс си направи сандвич и седна до нея на дивана, докато се хранеше. Миришеше на чисто, косата му още беше мокра по крайчетата и прилепваше към кожата му, а на Кейти й се искаше да проследи с устни влажната ивица. Заболи очи в екрана, децата не им обръщаха никакво внимание, дори след като той остави чинията си на масата и бавно започна да плъзга пръсти нагоре-надолу по бедрото й.

— Красива си — прошепна в ухото й.

— Изглеждам ужасно — възрази тя, мъчейки се да не обръща внимание на огнената линия, стрелнала се нагоре по бедрото й. — Още не съм си взела душ.

Когато стана време да потегля, Алекс целуна децата в хола. Тя го изпрати до вратата и докато я целуваше за довиждане, той плъзна ръката си по-надолу, под кръста й, а меките му устни се притиснаха жадно към нейните. Очевидно беше влюбен в нея, очевидно я желаеше и искаше да й го покаже. Подлудяваше я и явно му беше приятно.

— Ще се видим след малко — отдръпна се той.

— Карай внимателно — прошепна тя. — И не се тревожи за децата.

Когато чу стъпките му да се отдалечават надолу, Кейти се облегна на вратата и си пое дъх бавно и продължително. Боже, помисли си, боже! Независимо от брачните си клетви, независимо от чувството си за вина, тя реши, че определено е в настроение, дори и Алекс да не е.

Отново погледна към часовника, убедена, че й предстоят най-дългите пет часа в живота й.

38

— Мамка му! — ругаеше Кевин. — Мамка му!

Шофираше вече часове наред. Спря да си купи четири бутилки водка от един супер. Едната вече беше наполовина празна и понеже виждаше всичко двойно, той караше с присвити очи.

Оглеждаше се за велосипеди, общо четири, един от които с кошница. Все едно да търси конкретен вид планктон в океана. Караше първо по едната пресечка, после в обратна посока по съседната, докато следобедът превали и се спусна здрач. Оглеждаше се наляво и надясно. Знаеше къде живее тя, знаеше и че рано или късно ще я завари у дома. Но междувременно прошареният мъж беше някъде там с нея, присмиваше му се и нареждаше: аз съм много по-добър от Кевин, скъпа.

Кевин проклинаше на висок глас в колата, блъскаше по волана. Непрекъснато щракаше с предпазителя на пистолета, представяше си как Ерин целува онзи, как той обгръща талията й с ръка. Спомни си колко щастлива изглеждаше, докато си въобразяваше, че е измамила съпруга си. Че го е изиграла. Стенеше и мъркаше под любовника си, който дишаше тежко отгоре й.

Почти не виждаше, бореше се със замъгленото си зрение и гледаше само с едно око. Зад него се доближи кола, следва го известно време, после примигна с фарове. Кевин намали, отби и сложи ръка върху пистолета. Мразеше грубите хора, хората, които си въобразяваха, че пътят е техен. Бум!

Здрачът превърна улиците в сенчести лабиринти и той почти не различаваше тънките силуети на велосипедите. Когато за втори път мина покрай чакълестата алея, импулсивно реши да обърне и да посети къщата й отново за всеки случай. Спря така, че да не се вижда от бунгалото, и излезе от колата. Над главата му кръжеше ястреб и жужаха цикади, но иначе мястото беше съвсем пусто. Кевин тръгна към къщата, но и отдалеч виждаше, че отпред няма никакво колело. А и не светеше, но понеже още не беше съвсем тъмно, той се промъкна до задната врата. Както и преди, не беше заключена.