Той отдръпна глава, задъхан, и се вгледа в очите й.

— Ти искаше да те прегърна. Искаше да си върнеш спокойствието, а аз се възползвам от това. Моля те, Ерин, прости ми. Не знам как…

Тя го прекъсна, като отново придърпа главата му до своята и промълви:

— Струва ми се, че аз се възползвам от теб. Вен, целуни ме пак. Имаме само това кратко време, преди да се върнем в действителността. Целуни ме пак и да видим колко добре се е справил Аларик със задачата си да защити стаята.

В очите му пламнаха страст и изненада и той се усмихна — убийствено триумфална усмивка и почти варварско чувство за владение, което сигурно щеше да я уплаши, ако не се чувстваше по същия начин. После отново пое устата й и тя бе погубена.

Ерин отпусна здравия контрол от магията си, от скъпоценните си камъни, от страстта, туптяща из цялото й тяло. Всеки сантиметър от нея оживяваше под ръцете му. Зърната й се свиха болезнено под дантелата на сутиена й и тя почувства как топлината и желанието пронизват тялото й и се събират с туптеж между краката й. Обходи твърдите му като камък бицепси с ръце, плъзна ги по ръцете и раменете му, удивлявайки се на мускулестия релеф на гърдите и цялото му тяло.

Камъните по пръстите й, освободени от притъпяващата сила, която им бе наложила, запяха щастливо. Песните на смарагдите и опалите се сляха в мощна симфония на радостно желание, която зазвуча в преплетените им тела. При първите ноти Вен изстена и зарови пръсти в косата на тила й. Премести се леко и горещата му твърдост внезапно се оказа между бедрата й и тя почувства влажното приветствие на тялото си в отговор.

Без да спира да я целува, той докосна врата й, рамото, след това ръката му нежно се плъзна отстрани на гърдата й и тя се отказа да се бори, предаде се. Край на играта, до тук с разумната Ерин. Притисна се в него и отърка всеки сантиметър от тялото си о неговото с гърлени стонове от удоволствието, породени от напрежението, от жегата и от чистата, кънтяща жажда.

Смарагдите завибрираха остро и се сляха с общата мелодия, когато усещанията, залели Ерин, завладяха чувствата й. Когато той прокара палец по набъбналото й зърно, през тялото й премина електричество и тя изви гръб към него, като повтаряше името му без мисъл, стенеше, молеше.

Той спря целувката и изрече името й с толкова копнеж и отчаяно желание, което я накара да потрепери под него. Опалите й пееха, пееха и на него, на двамата; пееха соната на радост и близост. А смарагдите биеха бурния си пулс на копнеж и желание над и около нея и Вен, докато не й се стори, че вселената ще се взриви, ако той не потъне в нея веднага, веднага, веднага.

Той избута леко тениската й нагоре, без да откъсва очи от нея, сякаш искаше разрешение. Тя си пое дъх на пресекулки и постави ръката му върху гърдите си. Вен затвори очи за миг, като нежно я галеше през сутиена, а след това отново ги отвори и я озари с дяволита усмивка.

— Не бива да постъпваш така с един мъж, Ерин. Защото си толкова красива, мамк… мътните го взели и да докосна гърдите ти е като да получа най-хубавия подарък на света.

Тя го погледна, но беше твърде дълбоко потънала в жадуване и копнеж, за да се опитва да отвърне на шеговития му тон.

— Не знам защо, но се нуждая от теб точно в този миг. Тялото ми е пламнало, Вен, и имам нужда да ме докоснеш. Толкова отдавна не са ме докосвали… нуждая се от теб.

Гласът й пресекна и тя се изненада, че не се срамуваше от неприкритата молба в думите си. Но не усещаше срам. Летеше, изгаряше и щеше да умре, ако той не освободеше експлозивното напрежение, което се насъбираше в нея.

Но… О, Богиньо, трябваха им предпазни средства.

— Чакай! Аз нямам, тоест, трябват ни предпазни средства! — силно се изчерви тя.

Той я разбра веднага.

— Няма нужда. Посейдон не позволява воините му да създават деца, докато не ги благослови с ритуала за плодовитост.

Тя прехапа устна.

— Добре, но ако… тоест, аз съм чиста, но…

— Атлантите имат имунитет към човешките болести, както и вие към нашите, ми амара. Няма от какво да се боим.

По лицето й пробяга палава усмивка и тя хвърли многозначителен поглед надолу към сплетените им тела.

— Да бе, няма от какво да се боим, лесно ти е на теб. Казано с воински термини, които би разбрал, мен ме чака огромен меч, който се готви да се намести в ножницата ми.

Той избухна в смях, тя също и чудото на смеха им възпламени страстта. Но усмивката бавно изчезна от лицето му и на нейно място се появи нещо по-тъмно. По-мощно. Иззад синьо-зелените пламъци в очите му я наблюдаваше хищник и за миг дъхът й спря.

— Думите и желанието ти са неизразима чест за мен, ми амара — обяви той дрезгаво и обгърна лицето й с ръце. — Но все пак ще кажа това. Искам да постъпя почтено и да ти кажа, че ще се отдръпна и само ще те прегръщам, но самообладанието ми се разпада. Никога за моите почти петстотин години не съм желал друг човек или друго нещо, както желая теб в момента. Кажи ми не или да, но което и да кажеш, искам да си напълно сигурна. Защото имам нужда да бъда вътре в теб повече, отколкото се нуждая от дъха си.

Тя застина за един дълъг миг, но тялото и песента в душата й взеха решението вместо нея.

— Да.

Той спря за миг, кимна и се вгледа в нея с целенасочена съсредоточеност, която отново й напомни за хищник, преследващ плячката си.

— Сега — изхриптя той, — сега.

Преди Ерин да успее да си поеме дъх, той сграбчи деколтето на тениската й и я разкъса през средата. Неочакваният звук от раздрания плат я стресна. Големите му ръце учудващо ловко разкопчаха сутиена й отпред и той го отметна настрани и се взря в гърдите й с толкова интензивно чувство за притежание, врязано в чертите на лицето му, че тя потрепери леко. Друг мъж не я беше гледал по този начин — сякаш не иска нищо друго на света, освен нея. Сякаш не се нуждае от нищо друго. Желанието му й подейства като афродизиак, завихри я още по-надълбоко в безпаметната й физическа жажда.

Той я взе в ръцете си и отново я целуна. Горещи, настоятелни целувки, които почти я нараняваха с ненаситността си, се редуваха с дълги и бавни милувки на устните му, които гонеха всички мисли от главата й и я караха да се притиска в него, здраво хванала раменете му.

Вен спря за миг, за да се изправи и да свали дрехите си. Накрая застана до леглото, горд в своята голота, а ерекцията му стърчеше пред него огромна като цялото му тяло. Жаждата й нарасна и тялото й се подчини; през нея преминаха горещи пламъци и влажно желание я подготви за влизането му.

— Да — каза тя. — Сега. Моля те.

Вен издърпа бельото й надолу по краката и го захвърли през рамо, като едновременно е това я целуна по стомаха, а коремните й мускули се свиха в отговор. През Ерин преминаха тръпки електричество от тържествуващия му вид, когато я хвана за раменете и без усилие я вдигна при себе си и отново я целуна. Галеше гърба и ръцете й, обхващаше задника й, притискаше и разтриваше, докато тя вече не издържаше. Имаше нужда да го почувства до себе си. Ерин скочи и обви крака около кръста му.

Той се изсмя гръмко и й каза нещо. Думите потекоха от устата му, с пламенността на прекрасния му език, който тя не разбираше. Вен се обърна с нея на ръце, отиде до най-близката стена и я облегна там, така че тя се оказа притисната между стената и двуметров, мускулест, гол атлантски воин. Потърка тялото си в неговото и простена, без да я е грижа, че почти е стигнала „безсрамна“ по скалата на покварените вещици, знаеше само, че иска твърдата му мъжественост, притисната до най-чувствителните й места. Допирът на зърната й до гърдите му, докато той се движеше, я подлудяваше и тя отново простена, подивяла от жажда.

— Вен, нуждая се от теб. Знам, че е лудост и не ме интересува, не ми пука, просто имам нужда от теб — каза тя, забравила всякакво неудобство или преструвка. — Имам нужда да си в мен, сега.

Вен чу думите й и си помисли, че сънува някаква фантазия за планината на боговете. Най-интригуващата жена, която бе познавал, жената, чиято смелост, красота и магия бяха пленили душата му, го искаше.

Искаше го в себе си.

Искаше го сега.

Да се свети името на посейдоновите топки!

Той плъзна ръка между телата им, за да провери дали и тя е готова за него, както той бе за нея и усещането за влажната й топлина по пръстите му изпрати мълния от гореща страст през цялото му тяло до члена му. Вен пъхна два пръста в нея възможно най-дълбоко и изръмжа предупредително, когато тя се загърчи в отговор. Звярът в него, повече животно, отколкото човек, който се беше бил и бе убивал векове наред, я предупреждаваше да не се опитва да бяга. Но тя му отвърна, задъхана:

— Да, още, да!

Това го убеди, че не се опитва да се измъкне и звярът се успокои, отстъпи на човека. Вен почти успя да се замисли какво по дяволите му се случваше, когато го заля нова мощна вълна похот и той изстена, тялото му се стегна, а бедрата му неволно се надигнаха.

Велики Посейдон, тя яздеше пръстите му и притискаше гърдите си към него. Той трябваше да влезе в нея преди да е умрял. Вен сгъна колене, наведе глава и хвана едно втвърдено, съвършено зърно в устата си, което засмука жадно, докато пръстите му още бяха в нея. Намери клитора й с палец и започна да го масажира в унисон с движенията на пръстите, които бяха вътре в нея. Реакцията й бе да сграбчи косата му и да изкрещи името му.

Когато Ерин експлодира около пръстите му, трепереща в ръцете му, той извика в знак на триумф и собственост, след което се обърна и прекоси стаята на една крачка, докато все още я носеше на ръце. Преди да успее да размисли или да дойде на себе си и да осъзнае, че един загрубял от битки воин никога нямаше да й бъде достатъчен, той я положи на леглото и рязко разтвори краката й. Постави ръце в долната част на бедрата й и я задържа така разкрита пред себе си. Вгледа се в гладките й, набъбнали дипли и тихо обеща, че скоро ще я вкуси. Че ще зарови лице и устни в меда й и ще я вкусва, докато тя не закрещи и не свърши в устата му.

Тя потрепери от думите му и той загуби дар слово.

Опита се да й каже колко е красива, колко е специална.

Но единствената дума, която излезе от устата му, беше:

— Моя.

Тя вдигна удавен в страст поглед към него, задъхана от оргазма, а в прелестното синьо на очите й още блещукаше желание.

— Вен?

— Моя — повтори той, неспособен нито да изговаря думи, нито да ги разбира. Тя защо бе запазила дар словото си?

Ерин помръдна, вдигна ръка да отмести кичур коса от лицето си и движението й предизвика хищника, покорителя у него, който искаше Вен да маркира тази жена.

Неговата жена.

— Моя. Сега — изръмжа той и се намести върху нея, като я погледна в очите още веднъж. Здравият му разум се опита да надигне глава, честта му — да й даде последна възможност да размисли.

Но тя му се усмихна и кимна и изрече най-красивата дума, която той беше чувал:

— Да.

Тогава той се измести така, че вече не стоеше точно пред прозореца и луната освети тялото й, разтворено пред него, като отново я превърна в богинята, която бе пред Храма на нереидите.

Той спря за миг, дълъг колкото един удар на сърцето, разбирайки на някакво примитивно ниво, че ще прави любов с богиня, превърната в човек. Без да го интересува каква цена ще трябва да плати за това.

Моя.

С един мощен тласък Вен навлезе с целия си член вътре в гладката й топлина и отново извика, извика името й, изкрещя победния си вик на древен атлантски — единственият език, който мозъкът му си спомняше.

Тя се стегна около него, обви краката си около кръста и заби пети в задника му — не го отблъсваше, а го притегляше към себе си, което той искрено приветства, о, Посейдоне, благодаря ти.

— Ерин, ако го направиш отново, ще свърша веднага като някакъв проклет младеж — предупреди я той задъхано, като спря за миг, след което осъзна, че е изрекъл думите на родния си език и ги повторила английски.