— Ами тогава ще трябва да повторим, нали така? — отговори тя, като прехапа устни, за да спре усмивката си.

Той се наведе към нея и отново намери устата й. Целува я, докато не започна да вдишва дъха й, музиката й, душата й.

— Ерин, кажи името ми. Кажи, че ме желаеш — поиска той, като бавно излезе от нея, след което отново се гмурна, и после пак, като ускоряваше ритъма в отговор на тихите стонове и въздишки, които тя издаваше под него.

— Ис… да. Вен — прошепна тя. — Искам те, о Богиньо, Вен, искам те така, както не съм искала нищо друго в живота си.

Някакъв примитивен инстинкт дълбоко в първичните води на родословието му изрева тържествуващо. Всеки мускул в тялото му се стегна при звука на името му, произнесено от напевния й глас. Членът му растеше и се втвърдяваше, докато търкането от тясната й и влажна ножница го влуди с наситеното си усещане.

Музиката й отново бликна; песните на смарагдите и опалите се извиха през стаята и през тях двамата, вплетени един в друг, съединени в телата си. Вен навлизаше все по-надълбоко и по-силно в нея и с всеки тласък потъваше все по-навътре. Внезапно Ерин пое рязко дъх, впи нокти в гърба му и се стегна около него, когато се взриви, викайки името му. Силата на оргазма й го пречупи и той навлезе колкото можа по-навътре в нея и застина, хванал я здраво в ръце, докато пулсираше в тялото й. След това рухна до нея и я издърпа със себе си, така че остана вътре, като внимаваше да не я затисне с тежестта си.

— Вен, аз… — започна тя, но внезапно издаде особено тихо възклицание и музиката, която изпълваше стаята, избухна в главата му. Дъга от музика, изгрев от мелодии, концерт на ангели и нереиди звучеше, носеше се, извиваше се из стаята и вътре в тях. Силата им блъсна Вен назад във възглавниците, все още с Ерин в прегръдките му, а доволството отстъпваше на нова вълна невъзможно силен, пороен глад.

Внезапно обаче великолепието и силата на музиката разбиха психическите му защити, а може би и нейните, защото той я погледна в очите и видя дълбините на душата й.

Видя убийството на семейството й — тя беше станала негов свидетел. Беше наблюдавала всичко, беше се опитала да го спре, бяха я били и намушкали, Калигула и слугите му я бяха оставили, смятайки я за мъртва.

Всичко премина през главата му като филм, изпълнен с насилие, заедно със саундтрак сякаш от най-дълбоките двери на ада. Как майка й и сестра й плачат и крещят, докато умират.

Ерин се е довлякла до сборището, ранена, полумъртва и е поискала да я обучат, въпреки че е била само на шестнадесет години.

Той видя силата й, самотата, отчаянието. Движещата я необходимост да отмъсти за семейството си. Видя себе си и удивлението й от тази осезаема, мощна връзка с мъж, с когото току-що се беше запознала.

Видя душата й и пропадна в бездната. Силният, неустрашим воин Вен внезапно почувства страх, какъвто не бе познал за целия си петстотингодишен живот, защото осъзна, че щом той е надникнал в душата й, окъпана в смелост и светлина, беше много вероятно и тя да е видяла черните и изкривени ъгли на неговата. Нож, по-остър от всяка кама, се заби в корема му и той затвори очи.

Край на играта.

Тя по никакъв начин нямаше да го иска вече.

Ерин се размърда до него и той потисна импулса да отвори очи, защото се страхуваше, че тя става от леглото, за да избяга колкото може по-бързо и по-надалеч. Не че нямаше да е оправдано. Ако не види как си тръгва, може би няма да го боли толкова.

— Вен? Вен, знам че си буден. Погледни ме.

Той усети допира й по лицето си, мек и нежен.

Отвори рязко очи, но не каза нищо. Не можеше.

Очите й бяха големи, огромни. Синева, в която да се удавиш. Вен си помисли, че може да падне в дълбините им и никога да не изплува. Но все още не можеше да проговори.

— Вен, видях те отвътре — каза тя с леко разтреперан глас. — Видях какви страшни неща е трябвало да вършиш. Ужасни неща, толкова дълго време. Да танцуваш със смъртта толкова пъти, за да защитиш семейството си и останалите воини. Но най-вече да защитиш човечеството — сълзите преляха през миглите й и се затъркаляха по лицето й. — Вен, майка ти… родителите ти… толкова съжалявам.

Той се опита да прекара думите през бодящото го гърло. Опита се да измисли някакво оправдание, което да я накара да забрави за миг чудовището, което е трябвало да бъде в миналото, и да види мъжа, който можеше да бъде.

Опита се да й обясни, че никога няма да остави да й се случи нещо, както бе станало с майка му. Или с Конлан.

Опита се да намери думите, които да я задържат при него.

Но преди да успее да намери някакви думи, Ерин се сгуши до него и вдигна завивките върху двама им.

— Сега съм с теб — прошепна. — Остави болката си и позволи да те прегърна.

Вен я притисна по-силно в безмълвна молитва на облекчение. Той никога не беше искал някоя като нея — човек, певица на скъпоценни камъни и вещица.

Но всъщност тя беше всичко, от което се нуждаеше той.

Дълго след това — дълго след като тя заспа, изтощена от деня и от любовта им — той я прегръщаше и наблюдаваше съня й.

Глава 13

Атлантида, дворецът

Вен отвори очи, преминал от дълбок сън до напълно будно състояние за по-малко от секунда и инстинктивно потърси оръжията си, но вместо това намери в ръцете си топла, мека жена.

— Събуди се значи, сънливко — промърмори Ерин. — Разкажи ми за този символ на гърдите ти.

Тя прокара пръст по символа на клетвата му към Посейдон, издълбан в горната лява част на гърдите му. Той хвана ръката й и нежно целуна дланта. Ако не искаше да говори за това, което се беше случило, щеше да й даде време да го възприеме. Все пак той самият не беше подготвен да достигне сливането на душата си с жена, която познаваше едва от няколко дни.

Всъщност, не беше сигурен дали някога ще бъде готов да достигне сливането с нечия душа, помисли си Вен, докато в главата му звучаха слабите прощални акорди на друга песен на Елвис. Сливането на души обаче не беше затвор. Свободната воля си оставаше. През главата му премина бързата мисъл за Ерин, която избира друг мъж и стомахът му се сви от гадене и гняв.

Свободната воля е гадно нещо.

Вен си пое дълбоко дъх и се насили да изгони мислите за сливането на души от главата си.

— Посейдон белязва всички свои воини с този знак, когато положим обетите си да му служим. Добре ли спа, ми амара? — той прокара пръсти през копринените вълни на косата й, удивен, че е истинска — че и Ерин е истинска и все още е в леглото при него.

Освен това все още беше гола, което винаги бе предимство.

Ерин се протегна към него и нежно го целуна по устните, усмихната, но с едва доловим свян в израза на лицето.

— Да. Честно казано бях в безсъзнание, общо взето. След като ние… е… както и да е. Може по-късно да говорим за това.

Той понечи да каже нещо, без да знае какво по дяволите ще е то, но тя вдигна пръст към устните му.

— Шшт. Сега само ми разкажи за символа — тя отмести пръста от устните му и го потупа по гърдите. — Какво означава?

— Кръгът символизира всички хора в света, а триъгълникът е пирамидата на знанието, предавана на вашия род от прадедите ни — обясни той. — Тризъбецът на Посейдон обхваща и защитава и двете — човечеството и знанието — за да ги съхрани за бъдещето. Като заклети воини на Посейдон, ние изпълняваме този дълг.

— И това ли правиш ти с мен? — попита тя, като внезапно не искаше да го погледне в очите. — Изпълняваш задължението си?

Той се ухили, обърна я по гръб и се изтърколи върху нея.

— О, не, задълженията ми никога не са били толкова приятни, уверявам те. Но ако смяташ, че е мой дълг да правя любов с теб цял ден, несъмнено мога да…

Прекъсна го силно думкане по вратата и Вен скочи от леглото, като едновременно с това се наведе да извади камите от ножниците на захвърлените си панталони, и излая:

— Кажи си името!

Погледна назад към Ерин. Беше се избутала до тиковата табла на леглото и седеше с вдигнати до под мишниците чаршафи, покрила гърдите и тялото си, но ръцете й бяха свободни, протегнати с дланите нагоре, явно готови да призоват магията й. Изобщо не изглеждаше уплашена.

Което го подразни.

— Не е зле малко повече да се притесняваш за сигурността си — порица я той и отново се обърна към вратата, за да повтори заповедта: — Името ти, казах!

— Така ли? Дори в Атлантида ли съм в опасност? — заяде се Ерин.

Въпросът беше разумен и това още повече го подразни. Но инстинктите му крещяха да защитава и пази и той точно това щеше да направи.

През вратата долетя гласът на Кристоф, който звучеше раздразнено.

— Извинявай, извинявай. Защитата на Аларик ме събори на задника ми за малко. Кристоф е. Конлан иска да ти кажа, че Аларик е свикал среща. Всички трябва да се съберем в Храма на нереидите след около двайсет минути. Особено вие двамата с вещицата.

Вен отиде до вратата и я открехна, колкото да надникне в коридора, но без Кристоф да вижда в стаята.

— Тя си има име — Ерин.

— Аха — отвърна Кристоф и отметна глава към тавана над вратата, така че да избегне гледката на напълно голия Вен, който беше забравил за липсата си на дрехи. — Предлагам да се облечеш, преди да дойдеш. Сигурен съм, че всички ще споделят мнението ми, че си достатъчно грозен и с дрехи.

Вен тресна вратата зад Кристоф. Глупакът вървеше по коридора и се скъсваше от смях.

Съдейки по вида на Ерин, тя не знаеше дали да се смее или да му се развика. За негово нещастие смехът загуби. Тя изскочи от леглото и затърси дрехите си. За около две секунди Вен се почуди за какво му беше ядосана и после изгуби мислите си, когато тя се наведе и пред очите му се появи възхитителният й задник.

— Господи, колко си красива — възкликна той, а тялото му се втвърди при гледката на безупречната й кожа.

Тя се изправи рязко. Гърдите, врата и лицето й се изчервиха силно и тя се покри със сграбчените си дрехи.

— Не исках… това не беше заради теб. Във всеки случай смятах, че вече си разбрал, че не съм някаква безпомощна женица, която се крие зад теб при всеки намек за опасност. Аз съм точно това, което каза приятелят ти — вещица. И доста силна при това.

Доброто му настроение в миг се изпари.

— Не смей да сравняваш десетте си години заиграване с вещерството с моите почти пет века на битки с вампири, шейпшифтъри и други създания, които дебнат хората в тъмното. Ти си в опасност и аз ще те защитавам. Това е мой дълг и аз ще го изпълнявам с всички умения и целия опит, които притежавам.

Той навлече дънките и ризата си, докато говореше. Ерин отвори и затвори уста, после отново, а гневът в очите й обещаваше, че щом проговори, ще свали кожата от костите му.

— Показа се значи самонадеяният атлантски аристократ! — сряза го тя. — Няма нужда да ми пробутваш този официален речник, здравеняко. Изобщо не ме впечатлява. И какво беше това за петте века?

На вратата отново се почука, този път по-леко от блъскането на Кристоф. Вен я отвори със замах.

— Какво?

Дворцовата слугиня, застанала на прага с купчина дрехи в ръце, бързо отстъпи и сведе глава.

— Ваше височество, извинете ме. Не знаех… Лейди Райли помоли… Мога да дойда пак…

Вен се насили да се усмихне.

— Не, аз трябва да се извиня, Нийла. Благодаря ти за добрината. Наричай ме Вен, ако обичаш — той взе купа дрехи и се опита да надвие чувствата, които замъгляваха мислите му, за да успокои жената. — Как е синът ти? Трябва вече да е почти на десет, нали?

Тя светна — майчината гордост надви притеснението й.

— Този сезон ще стане на дванайсет, Ваше вис… Вен. Пълни дома ни с радост.

— И с доста жизненост, предполагам, нали и аз съм бил дванайсетгодишно момче.