Ерин го наблюдаваше как се приближава към нея, докато очите му я пронизваха със стоманения поглед на хищник и усети, че през тялото й премина лека тръпка на безпокойство, примесена с вълнение. Тя беше освободила нещо с думите и действията си и сега стоеше пред него напълно разголена в много отношения и не се страхуваше да поеме последствията от това. Имаше нужда да усети, че той е жив във физически смисъл, да заличи образите на раната върху ребрата му и бликащата от нея кръв, които продължаваха да я преследват.

Той я гледаше втренчено право в очите, докато бързо разсъбличаше дрехите си и ги трупаше заедно с палтата им върху дървената пейка, която трябваше да им послужи за легло. После издърпа спалния чувал от дъното на раницата си и го разгърна. Светлината на огъня погали мускулестите му крака, когато се наведе над импровизираното им ложе.

Докато го наблюдаваше в гърлото й се надигна мъркащ звук, който се срещна с този на смарагда й. Сянката му, отразена на стената, потреперваше леко. Внезапно тя осъзна силата, която упражняваше върху този мъж и почти отстъпи назад. Незнайно как, страстта им се беше преплела и нуждата да бъдат един с друг беше станала още по-силна, отколкото тя можеше да разбере.

Той спря с оправянето на постелята, обърна се и се загледа в нея, а погледът му разкриваше ясно емоциите му. Тя се успокои, като най-накрая осъзна дълбоко в душата си, че времето няма нищо общо с желанието, което тя изпитваше към този мъж. Тя забрави за реалността, за минутите, часовете или дните. Душата й го призова и той отговори на повика й.

Уловена в този откраднат и грижливо пазен миг, тя осъзна, че не се нуждае от нищо повече.

Вен я придърпа да застане пред камината заедно с него. Топлината от пламъците обгръщаше краката им, но тя не можеше да се сравни с тази, която ги изгаряше отвътре. Той наведе глава и я целуна с цялата ярост на притежател, която нямаше нищо общо с нежността. Потапяше езика си в топлината на устата й по начина, по който смяташе да притежава и тялото й. Искаше всичко от нея и смяташе да го вземе. Нека боговете да са на помощ и на двама им, ако тя откажеше да се предаде.

Ерин се притисна до него, разнежена и безпомощна пред първичната му страст. Някаква далечна част в нея осъзнаваше, че той искаше да я завладее напълно, но тя можеше единствено да отговаря на исканията му и да му се подчини напълно. Ерин трепна, когато ръцете му обхванаха гърдите й и палците потъркаха зърната й. Тя се задъха от удоволствие срещу устните му. Вен се откъсна от нея и я погледна. В дълбините на очите му светеха синьо-зелени пламъци, а устните му се извиха в победоносна усмивка.

— Ти си моя — каза той дрезгаво, — и имам намерение да вкуся всеки сантиметър от теб.

Тя изтръпна, като чу резкия му от желание глас, а после изстена, сигурна, че Вен иска да я бележи, когато той коленичи пред нея и бързо положи устни на една от гърдите й, като засмука и почти захапа кожата й. Отдръпна се леко, изведнъж уплашена от собствена си реакция към него, но той я погледна и изръмжа предупредително преди да засмуче силно зърното й с устни. През нея премина вълна на толкова силно удоволствие, че коленете й се разтрепериха и щеше да падне, ако той не държеше бедрата й в ръцете си, като ги притискаше силно и я придърпваше по-близо към себе си.

Той освободи гърдата й и погледът му се насочи надолу по тялото й с такава настървеност, че цялата й кожа пламна. После премести ръката си, за да насочи единия си пръст към влажните косъмчета между бедрата й и тогава тя изстена отново, спомняйки си обещанието му да я вкуси цялата.

— Вен, недей, искам да ти доставя удоволствие — помоли го тя, но той я прекъсна, като се разсмя и думите й замряха от звука на смеха му.

— О, ти ще ми доставиш удоволствие, моя малка вещице, пееща на скъпоценните камъни, ми амара — каза той. — Ти ще ми доставиш голямо удоволствие, когато почувствам вкуса ти в устата си.

Думите му предизвикаха чувствени тръпки по тялото й, които се насочиха между бедрата й, като изпълниха женствеността й с кадифено желание. После той наведе глава и прокара език по нея, което я подлуди толкава много, че не можеше да направи нищо друго, освен да стои там разголена пред устните му, докато той пъхна два от дългите си твърди пръсти в нея и я погали с тях.

Тя изпищя и се разтрепери.

Когато Ерин изкрещя, Вен почувства изгарящата страст на нейния оргазъм да преминава през нея и него, и дори през стаята. Музиката от камъните й се извиси до кресчендо, а напрежението в слабините му стигна точката на кипене и той си помисли, че топките му ще експлодират със силата на болезненото му неистово желание. Продължаваше да смуче и облизва центъра на нейната топлина, да плъзга пръсти в нея, докато не почувства, че напрежението в отпуснатото й тяло е достигнало до невъзможно ниво. Тя хвана косата му и изстена.

— Не, Вен, не мога повече. Моля те…

Той отдръпна устните си от екстаза на нейната топлина и я загледа, докато пръстите му все още бяха в нея, притиснати от натиска на тясната й мекота, която скоро щеше да притиска със същата сила и една друга част от него.

— Да, можеш и ще издържиш. Аз ще те накарам да свършиш толкова силно и често тази нощ, за да не можеш никога да изтриеш вкуса, аромата и усещането за мен от ума или тялото си. Също както аз никога няма да забравя вкуса на твоята страст.

Той наведе глава отново и започва да изтезава онази малка чувствителна част от нея, а после продължи много по-силно, като я смучеше с устни, а едновременно с това плъзгаше пръстите си в нея. Цялото тяло на Ерин изтръпна за момент под него. В следващия миг тя изкрещя името му, като се извиваше и потрепваше в освобождението си под устните му и по пръстите му потече кадифената течност на нейния екстаз.

Неговото собствено тяло крещеше да бъде освободено и той се изправи на разтрепераните си колене, за да я придърпа в обятията си. Воинът прескочи постелята им и я положи да легне отгоре, а след това разтвори бедрата й и я погледна.

— Кажи ми какво искаш, Ерин — заповяда той.

— Искам теб — прошепна тя. — Нуждая се от теб, само и единствено от теб, Вен. Имам нужда да си вътре в мен.

Думите й разкъсаха нишката на последния самоконтрол, който му беше останал и той насочи мъжествеността си към влажния отвор на нейната женственост, като проникна в нея дълбоко и плътно, с цялата дължина на члена си. Вен се задържа за момент в нея. Цялото му тяло трепереше от силата на страстта му, която го зовеше да я обладае отново и отново, по-силно и по-бързо, и да се отърси от напрежението.

Тя потрепери под него и вдигна ръце, за да го прегърне.

— Сега, Вен. Този път е твой ред да свършиш заради мен.

— Моя — простена той, като се отдръпна назад и после се заби в нея по-силно. — Кажи името ми, отново. Кажи ми, че знаеш, че този, който те обладава, претендира да си негова и те превръща в своя, съм аз.

— Да — отвърна тя, като изви бедра, за да посрещне силните му тласъци. — Да, Вен.

Красивите й сини очи, отразяващи цвета на небето, невинността и магията, които беше обвила около сърцето и душата му, се взряха в него и той почувства как трепета на магията й го помита като ураган.

След това песента на нейните камъни се извиси и излезе извън контрол, като го отнесе, отнесе и нея самата, в гигантска вълна от страст и горещина, от мощен глад и желание.

Това беше най-силният оргазъм, който някога бе имал. Толкова силен, че си помисли, че топките му сигурно ще се скъсат, докато изливаше семето си в нея, сякаш цяла вечност. Тя свърши заедно с него, като се свиваше и потрепваше конвулсивно под него, обливайки члена му с женствеността си, докато най-накрая той не падна върху нея и светът не избледня, когато нейната музика ескалира около тях.

— Ако това е сливането на душите, как ще можем да оцелеем след такова преживяване? — прошепна тя, а гласът и трепереше.

Той й се усмихна, потапяйки се в чувствата й, в нейната музика, в светлината от цветове, която представляваше душата й.

— Сега, когато го открихме, ми амара, въпросът е как бихме могли да оцелеем без него?

Глава 21

Ерин се събуди внезапно от топла и непозната тежест върху стомаха си, и се втренчи в чифт много развеселени черни очи.

— Ти хъркаш — каза той, а смехът накъсваше думите му.

— Не е вярно — възмущението й се бореше със смущението. Тя лежеше там гола, закопчана в спалния чувал с него, а ръката и единият му крак, от които се излъчваше топлина, бяха небрежно преметнати през тялото й. Беше й нужен само миг, за да осъзнае, че ще бъде щастлива да се събужда по този начин всяка сутрин и след това спомените от изминалия ден се разбиха болезнено ясно в сънливото й съзнание.

— О, боже, Вен — тя избута ръката му и се опита да седне. — Как можахме… когато толкова много други…

— Не, Ерин. Не опетнявай това, което споделихме помежду си със съжаления и скръб. Имахме нужда да си починем и да се приготвим, а телата ни да се утешат едно друго. Душите ни…

— Не. Моля те. Не мога да говоря за това сега. Възможно е да не преживеем тази битка с Калигула и не искам да го обсъждам, ако… просто не сега.

Той я придърпа в ръцете си и я задържа за един дълъг миг, без да казва нищо. След това проговори в косата й, а гърдите му тътнеха под нейните при всяка дума:

— Както желаеш, ми амара. Но има едно нещо, което трябва да ти кажа, колкото и да не искам да го правя. Сливането на душите не отрича свободната воля. Ти не си свързана с мен, ако искаш да избереш… — гласът му се пречупи и той притихна, преди да си поеме огромна глътка въздух, — ако искаш да избереш да поемеш по различен път.

Тя се отдръпна от него и този път той я пусна.

— Сливането на душите е това, което ми позволи да погледна в теб, нали? Което ти позволи да чуеш музиката ми?

— Да. Това е пътека между две души, които имат способността да открият любовта на много по-високо ниво интимност, от само физическата или емоционалната.

Тя се засмя и леко се разтресе.

— Е, да не би използването на официална реч да ти помага да отречеш факта, че ти си на няколко века, а аз имам само човешка продължителност на живота? Или това, че и двамата можем да умрем на следващия ден например? Как всичко това се вписва в ситуацията?

Мускулът в челюстта му се стегна при думите й, но той й отговори спокойно:

— Ако ти умреш, аз също ще сложа край на съществуването ми. Така че би било добре да станем и да направим кафе, а след това да се захванем с работата и да упражним това, което планираме да направим, не мислиш ли?

Тя премигна. Изобщо не беше сигурна от къде дори да започне с въпросите си за частта, която касаеше края на съществуването му в това изявление.

Не беше сигурна, че иска да знае отговора.

* * *

След като изпиха кафето си и изядоха някои от хранителните запаси, които бяха донесли, Вен застана пред огъня и се загледа в пламъците. Дървото, което беше добавил, пращеше весело, след като беше направил един атлантски трик, за да го почисти от всяка една капчица вода и сняг, полепнала по него.

Ерин погледна часовника си.

— Спали сме през по-голямата част от деня, но все още разполагаме с около четири часа дневна светлина. Нощта пада по-рано във Вашингтон през зимата. А аз може да имам нужда от слънчева светлина, за да опитам някои от заклинанията от свитъка, който ми даде Мари.

Той се обърна към нея с безизразно изражение.

— Ако се наложи, имаме на разположение също така и с част от утрешния ден, за да планираме нещата и да се подготвим. Ти имаш и книгата от Дженай, нали? Тази от феите?

— Да, но наистина ми направи впечатление колко дълго време й отне, за да ми я даде. Има я откакто навърших двадесет и една… пет дълги години… но Беренис я убеди да не ми я дава. Каза, че не съм готова — отвърна тя горчиво.

— Няма смисъл да се плаче за оскубан паун — каза той и сви рамене.