Ето я отново тази дума. Нормална. Нещо, което никога не можеше да бъде. Тя изпусна въздишка и тежко запристъпва към хижата.

— Да, нека да влезем вътре. Все пак защо дойде тук отвън, вместо да се отправиш към Вен, щом можеш да го проследиш?

— Усетих движение в района и исках да разузная дали си приятел или враг — каза Джъстис.

Куин внезапно замръзна, посред крачка, и отпусна ръце върху дръжките на пистолетите си.

— Като говорим за врагове — прошепна тя.

Джъстис моментално измъкна меча си и зае стойка за битка, а Джак заблещука и се преобрази за секунда. Но точно преди да вземе пълния си облик на тигър, във въздуха засвистя градушка от стрели, които го удариха силно, като пронизаха дебелата му козина. Тигърът изрева гнева и яростта си и се завъртя в напразен опит да избегне малките снаряди.

Куин почти се замая, докато гледаше как Джак рие във въздуха и ръмжи на жилещите стрели. Ако те съдържаха отрова, той можеше да умре. Мъжът, който се биеше на нейна страна, който беше спасявал живота й прекалено много пъти, за да ги брои и беше предложил да се бие с могъщия върховен атлантски жрец, само защото Аларик може да й създава неприятности, можеше да умре пред нея.

В сърцето й се зароди ужасна болка и се разпростя по цялото й тяло. Ако той умреше, те щяха да си платят. Всички.

— Джъстис! — Куин издаде заповед с нисък, но настоятелен глас. — Направи мъгливото нещо и изчезвай от тук, за да предупредиш Ерин.

— Няма да те оставя без защита, Куин — изръмжа той и се завъртя рязко в кръг, за да види тайните им нападатели.

— Проклет да си, нямам нужда от помощта ти, но мисията на Ерин е жизненоважна. — Тя издърпа пистолетите си и заставайки с гръб към Джъстис, заоглежда района. Гръмогласното ръмжене на Джак бавно заглъхна и той се строполи тежко на земята. Сърцето на Куин се вледени, когато тя не откри никакъв знак, че той все още диша.

— Тогава двамата ще я предупредим — каза Джъстис. — Приготви се да защитаваме позицията си и твоя тигър.

Нов глас, който би смразил и мъртвите, се разнесе из въздуха:

— О, твърде късно е за това, атланте. Ще вземем тигъра с нас за забавление на Калигула.

Вампирът, който пристъпи на открито иззад прикритието на дърветата не беше някой, който Куин беше виждала преди. Но те едва ли все пак излагаха свои снимки в разни сайтове за кръвопийци. Той имаше дълга, рошава кафява коса, която падаше върху скелетоподобни кльощави рамене и същите искрящи, червени очи, които беше толкова отвратена да види отново.

— Ще трябва да минете през мен, за да стигнете до него — решително каза тя. — А тези пистолети са заредени със сребро. Знам, че то няма да ви убие, но със сигурност ще ви забави.

Вампирът потрепери при думата сребро, но след това оголи зъби в гротескна пародия на усмивка.

— Признавам, че среброто е неприятно, но вие сте само двама.

Джъстис вдигна меча си.

— Ела да си поиграем. Ще се бия с една ръка вързана зад гърба ми, за да се изравним, ако искаш — студено каза той.

Един поглед към Джъстис и силната концентрация, видима в твърдите извивки на тялото му, увериха Куин, че той е същият хищник като Джак. Внезапно беше дяволски благодарна да го има на своя страна, макар че корема я заболя при мисълта за Ерин и Вен, които вероятно бяха заспали и безпомощни в хижата.

— О, нещата са такива, каквито аз искам, атланте — отговори грубо вампирът. Той махна с ръка почти небрежно и дузина тъмни фигури се изсипаха върху сечището иззад дърветата. Някои очевидно бяха вампири, защото луната отразяваше яркостта на пепеляво-бялата им кожа. Други се движеха като шейпшифтъри и може би бяха роднини на вълците от по-рано.

Още по-лошо — много, много по-лошо — поне двама от тях бяха вещици. Куин отвори емоционалните си щитове достатъчно широко, за да разкрие намеренията им. Но беше прекалено късно. Докато се целеше с пистолетите си директно към лицето на лидера — вампир, от дърветата падна тежко голяма мрежа върху Джак, и пет или шест от атакуващите, които съскаха, ръмжаха и придържаха друга мрежа високо между тях, се отправиха към нея и Джъстис.

— Стреляй и приятелят ти тигър ще умре — извика вампирът към нея. През Куин премина облекчение. Джак трябваше да е все още жив.

Тя погледна настрани и видя, че кръвопийците бяха заобиколили Джак, който лежеше, без да помръдва върху снега. Тя свали пистолетите си.

— Сега! Направи мъгливото нещо и изчезвай от тук веднага — изкрещя тя на Джъстис, без да я е грижа, че вампирите могат да я чуят.

Но преди той да може да помръдне, свистящ звук оповести приближаването на още две стрели, които го прободоха в гърба. Вбесен, той се опита да ги измъкне от плътта си. Тя се втурна да му помогне, но твърда като бетонен блок ръка я удари в гърдите и я захвърли назад, далеч от него. Куин се препъна и почти падна, но вампирът я хвана и тя можеше само да гледа безпомощно как Джъстис се мяташе насам-натам, а ръцете му се тресяха и извиваха във въздуха по странен начин.

Но беше прекалено късно. Ръцете на Джъстис паднаха до тялото му, а меча се изплъзна от пръстите му. Докато тя викаше и се опитваше да мине покрай вампира, очите на Джъстис се завъртяха и той падна по лице на снега.

Двама от по-високите мъже, които със сигурност бяха шейпшифтъри, хванаха ръцете й и я издърпаха на крака. Друг взе пистолетите й и три от ножовете й. Докато тя се надяваше, че няма да направят по-обстойно претърсване, предводителят им бавно тръгна към тях.

— Чудех се за това — каза той и пламтящите му червени очи проследиха Джъстис, който лежеше тихо на земята, — дали кетамина, който действа толкова добре върху животни, ще има ефект върху атлантите. Очевидно има.

— Не си знаел? Може да си го убил — извика тя към него.

Той се засмя.

— Казваш го така, сякаш трябва да съм загрижен за тази възможност. Дозата във всяка стреличка е достатъчна да повали върколак по време на пълнолуние, така че може би това ще го убие. Предполагам, че ще го повлачим с нас и ще видим.

Той й обърна гръб, направи знак на другите, които бяха повдигнали Джак и Джъстис, и ги последва. Куин беше страшно доволна, че трябваха половин дузина, за да повдигнат отпуснатата фигура на Джак.

Куин забеляза гневните погледи разменени между двамата шейпшифтъри, които я държаха, и се насили да се усмихне фалшиво.

— Интересен избор на дозировка използва вампирът, нали? Чудя се върху кого от вас, така наречени съюзници, ще използват следващия път тези стрелички?

Един от тях я удари по лицето с голямата си длан, и разцепи устата й. Когато кръвта потече по брадичката й, тя почувства горчиво задоволство от съмнението, което видя на лицата им.

Несъгласие и недоволство между редиците може би? Ще видим как можем да го използваме в наша полза.

Куин се помъчи да се успокои, за да намери вариант. Беше изпадала и в по-лоши ситуации, но страхът от това какво може да са сторили на Джъстис и особено на Джак, заплашваше да превземе разума й. Опита се да забави дишането си, но главният вампир насочи червеният си поглед към нея.

— Не ми харесва звукът от устата на тази — каза водачът и се приближи. Той повдигна едната си ръка и последното нещо, което Куин видя, беше как юмрукът му приближава лицето й.

Глава 27

Хижата

Ерин се събуди внезапно, опитвайки се да прогони съня, изпълнен със зъби и нокти, и червени, искрящи очи. Тя извика и започна да се бори срещу тежестта, която я задушаваше и я беше уловила в капан.

— Хей, това съм аз, ми амара. Аз съм Вен. Успокой се.

Тя се насили да отвори очи и погледна лицето му. Челото му беше набраздено от безпокойство.

— Вен?

Тя погледна надолу и осъзна, че приковаващата я тежест, беше просто ръката му, която почиваше върху корема й докато спяха.

— Да, имаше лош сън. Всичко е наред… — Успокоителните му думи бяха прекъснати. — Не, не е наред. През цепнатините на източната стена се процежда слънчева светлина. Куин и Джак трябваше да ни събудят много по-отдавна.

Той изскочи от леглото и потърси оръжията, които винаги държеше наблизо, а Ерин седна бързо и си сложи ботушите.

— Може би те спят някъде другаде? — Докато го казваше, тя осъзна, че това няма смисъл; чувство което той потвърди с бързо, решително поклащане на главата.

— Няма начин. Те са професионалисти и знаят, че очакваме да докладват както са казали, че ще направят или ще си помислим най-лошото. — Той приключи с прибирането на различните кинжали и меча си в ножниците по тялото си и облече дългото си кожено палто, за да ги покрие.

— Значи очакваме най-лошото — мрачно каза тя. — Но това не променя нищо. Все още трябва да тръгнем след „Сърцето на нереидата“, докато слънцето е изгряло и вампирите са най-слаби.

Той закрачи към прозореца и се вгледа през процепите между дъските, които го покриваха, след което повтори същото през всяка цепнатина или пукнатина достатъчно голяма, за да вижда през нея.

— Не виждам никой, но това не означава нищо. Всеки шейпшифтър, който цени кожата си, ще се е скрил сред дърветата и няма да стои на открито.

Той спря и се върна до вратата, после я погледна за един дълъг миг и изръмжа поток от гневни думи. Тя може и да не знаеше езика, но беше доста лесно да отгатне смисъла.

— Вен, престани да ругаеш като ранена мечка и ми кажи какво става в петстотин годишната ти глава — каза тя, като се опитваше да се усмихне.

— Все още не съм на петстотин години и не е много вероятно да ги достигна с това темпо — промърмори той. — Виж, Ерин, не съм сигурен, че мога да го направя.

— Да направиш какво?

— Да ти позволя да рискуваш живота си. Защо не ми кажеш как мога да намеря този рубин и просто не заведеш малкия си, сладък задник обратно в Сиатъл, при твоите хора?

Устата й се отвори още на „да ти позволя“.

— Извинявай?

Той премигна.

— За какво се извиняваш? Няма нищо, за което да се извиняваш.

— Знам, че няма за какво да се извинявам, ти… ти… арогантен атлантски тъпанар! Извинявай, е друг начин да кажеш „моля“. Или — по-красноречиво — за какво по дяволите мислиш, че говориш?

— Разбирам, че си ми ядосана, но…

Тя приключи с връзването на ботушите си и стана.

— Две думи. „Позволявам ти“. Проумей го.

Когато тя рязко дръпна палтото си, той прекоси стаята, хвана я за кръста и я повдигна така, че да се изравнят на височина.

— Това е моят избор, певице на скъпоценни камъни — каза той, като натъртваше на всяка дума. — Мога да те поведа към почти самоубийствения опит да се открие безценен, магически рубин, който по всичко изглежда, че е скрит някъде насред основната база на Калигула.

— Пусни ме долу. Веднага.

— Добре! — Той я погледна кръвнишки, но я пусна обратно на пода, след което я бутна, докато гърбът й удари стената.

— Втори избор — продължи той, присви очи и един мускул заигра на челюстта му. — Мога да те изведа оттук на безопасно място и да се опитам да открия рубина без теб.

— Което е лудост, Вен. Мари ми каза, че ще е нужен певец на скъпоценни камъни, за да открие „Сърцето на нереидата“. Да не мислиш, че той просто лежи някъде на земята и пее „Поеми по този път към безценния рубин от Атлантида“? — Тя постави длани върху гърдите му и го бутна, но беше все едно да блъскаш по стена.

— Правилно. Така че другият ми избор е да те защитя и да забравя за рубина, а Райли и бебето вероятно ще умрат.

Суровите думи затрептяха във въздуха между тях за няколко секунди. После тя постави ръце на лицето му.

— Това е избор, който никой мъж не трябва да прави, Вен. Особено воин, който живее, за да защитава другите. Но трябва да ме чуеш. Това не е твой избор. А решение, което аз трябва да взема и вече съм го сторила. Надявам се Джак и Куин да са добре, където и да са, но точно сега не можем да се притесняваме за тях. Трябва да намерим рубина и ако можем да унищожим Калигула докато го правим, ще бъде още по-добре. Ако не, можем да се върнем по-късно за него.