Аларик се материализира в рамките на няколко удара на сърцето — в един момент студеният хлад се спусна заплашително като смъртоносен шепот по гръбначния стълб на Вен, в следващия Аларик застана пред тях, а ръцете му бяха сключени около инкрустираните с изумруди дръжки на кинжалите му. Той бе облечен изцяло в черно, както винаги, като някакъв атлантски ангел на смъртта.

Върховният жрец огледа стаята, сякаш за няколко секунди претегляше и измерваше калибъра на мъжете в нея. Погледът му накрая — и най-дълго — се спря върху Вен.

— Твоята вещица е певица на скъпоценните камъни — каза той преди грациозно да се отпусне на стола си.

Разбира се, той бе символ на магията на Посейдон, създаден от плът или поне така бе според традицията, мислеше си Вен, с мрачна развеселеност.

Ако искаше да изтръгне сърцето от гърдите ми, докато все още бие, вероятно щеше да го направи също толкова грациозно.

Образът за смъртта на вампира Барабас, причинена от деликатните ръце на Анубиса, изплува в паметта му за секунда, но той го прогони от съзнанието си.

Изведнъж думите на Аларик го изтръгнаха от спомените му.

— Какво? Мислех, че певците на скъпоценни камъни са мит. И каквото и, по дяволите, да е тя, не е моя вещица.

— Мит? Като този за акнаша’ан? — попита Аларик със сух глас.

— Уау, църковен плъх, да не би току-що да се пошегува? — повдигна вежди Вен. Той не беше чувал дори и намек от привичния сух като Мъртво море хумор на жреца, откакто Аларик бе срещнал за първи път сестрата на Райли, Куин.

— Не намирам нищо смешно във факта, че древните митове изскачат от страниците на нашите свитъци — отвърна Аларик, а очите му светеха със зелен смарагдов пламък и предупреждаваха за раздразнението му. — Първо, открихме Райли и Куин. Две акнаши. Емоционални емпати, излезли направо от легендите, изгубени във водите на времето. Сега Вен описва човешка вещица, която резонира с лиричната сила на певица на скъпоценни камъни. Кой знае какво ще се случи следващия път?

— Гласувам за Феята на зъбките — каза провлачено Вен. — Или може би яздене на еднорог.

— Какво е Фея на зъбките? — Попита Денал, веждите му се сключиха, напомняйки на Вен момчето, което толкова често го бе изкарвало извън нерви с безкрайните си въпроси.

Вен изсумтя, но преди да успее да обясни — добре де, да се присмее — Бренан проговори:

— Ако жената…

— Ерин — прекъсна го Вен, необяснимо раздразнен. — Нейното име е Ерин Конърс. Не „жената“, не „вещицата“, а Ерин. Тя е красива и е достатъчно смела, за да се съюзи доброволно с нас срещу Калигула, така че най-малкото, което заслужава, е да използваме името й. — Той удари пода с върха на ботуша си. — Както и да е, не знаем, дали тя със сигурност е певица на скъпоценни камъни. По дяволите, може да съм чул айпода й.

Бренан продължи, сякаш не е бил прекъсван.

— Ако Ерин Конърс наистина е певица на скъпоценни камъни и песента й предизвиква хармония у Вен, може би аз трябва да направя съюза с магическия контингент в Сиатъл. Изучвал съм внимателно древните митове и пророчествата. Те твърдят, че резонанса на скъпоценния камък звучи с емоциите на певицата. — Той огледа стаята, а след това спря вниманието си върху Вен. — И очевидно в онзи, който е способен да слее душата си с нейната.

— Не! — Вен се отблъсна от стената. — Не — продължи той, принуждавайки се да се успокои. — Конлан ми даде тази работа и аз имам намерение да я свърша. Да, вярно е, че ти нямаш повърхностни емоции, Бренан. Откакто над теб тегне дяволското проклятие, искам да кажа. Но не забравяй, че Куин намери нещо, погребано дълбоко в теб. Ако Ерин наистина е певица на скъпоценни камъни и тези резонански глупости са истински, тогава следва извода, че тя ще разбие тази твоя бариера. — Той се обърна към Конлан и Аларик. — Аз ще го направя, Конлан. Ако някой ще сформира какъвто и да е съюз с Ерин и нейното сборище, ще е дяволски добре, това да съм аз.

— Изглежда, Отмъщението на краля е взел своето решение — каза Конлан, намек за сарказъм подчерта думите. — Във всеки случай, се нуждая от Бренан, за да проучи мълвата за емоционален инкуб2, който убива хора в Ню Йорк.

— Още митове, изскочили от страниците — каза Аларик.

— Възможно е дори да не е вярно — каза Конлан. — Но ако е така, Бренан е единственият, който може да победи такова създание.

— Добре, както и да е. Можем ли да се върнем на Ерин и това какво, по дяволите, е певица на скъпоценни камъни? Как да се справя с нея? — каза Вен, обърна гръб на Конлан и Аларик и погледна надолу към скръстените си ръце. Може би краченето на Джъстис беше добра идея. Той или трябваше да се разтовари от стреса, или да удари някой. Не беше най-подходящото време неговият спаринг-партньор Бастиян, да се влюбва в шейпшифтър-пантера.

Аларик кимна.

— Певицата на скъпоценни камъни е онази, чиято душа резонира с духа на камъните на земята. Според някои сведения, това е главно талант сред феите.

— Супер. Излиза че Ерин е като Феята на зъбките — изръмжа Вен, вдигайки поглед.

— Нека поговорим за Калигула — каза Аларик. — Вероятно той се опитва да обедини силата на Барабас със своята. Знаехме, че ще настъпи политическото движение в йерархията на вампирите, независимо колко неорганизирано може да бъде.

— Съществува ли йерархия изобщо вече? — отвърна Кристоф. — Сега, когато тяхната богиня я няма, това не ги ли превръща всички в отстъпници? Може би не направихме услуга на никого, като я убихме. Не ги ли държеше поне под строй?

Алексий пристъпи напред, като свиваше и отпускаше юмруците си.

— Не се съмнявай, че Конлан и Райли направиха услуга на света, както каза ти, като убиха този зъл изрод Анубиса — отвърна той, а в грубия му глас ясно се долавяше усилието, което полагаше, за да остане спокоен. — Най-малкото, те ми направиха услуга, за която никога няма да мога да се отплатя.

Конлан стана и се поклони на своя воин.

— Алексий, ако съществува някакъв дълг, то той е моят към теб, задето постави живота си в ръцете й, за да ме намериш. Никога не се съмнявай, че си припомням това във всеки един ден от живота ми.

В стаята надвисна мълчание, опънато между двамата, които бяха познали неописуеми мъчения в ръцете на Анубиса.

Накрая Бренан го наруши:

— Аз не вярвам в съвпадения. Ако Калигула действа в тази област, е почти сигурно, че той стои зад драстичното увеличение на броя новопревърнати вампири.

— Защо? Защо би го направил? Новосъздадените вампири не могат да се контролират през първите една-две години, така че за какво могат да му послужат? — попита Джъстис. — Макар че от тук следва, че на вампирите им е нужна причина, за да предизвикват проблеми, а това вероятно е глупаво твърдение.

Вен кимна.

— Съгласен съм с всичко. Не съществуват съвпадения, вампирите създават неприятности без причина и Джъстис е глупав — докато изричаше това, той се ухили на синьокосия воин.

Денал и Кристоф се засмяха, поотпускайки напрежението, но Джъстис изглежда не се забавляваше. Той изгледа свирепо Вен.

— Смей се, Вен Хелсинг. Изглежда твоята малка певица на скъпоценни камъни те е омагьосала — той се засмя. — Хей, ако това е проблем, ще се радвам да помогна вместо теб. Изглежда тя е истинска жена.

Вен се шегуваше с Джъстис за жени от повече от два века, но изведнъж, с това единствено изречение, нещо се промени. Някой се промени.

Вен се промени.

— Дори не си го помисляй — изръмжа той. Всички следи от веселие бяха изчезнали от гласа му. — Стой далеч от Ерин.

Острото ахване на Денал прозвуча като предупреждение, което накара Вен да изтегли кинжалите си с едно плавно движение и да се обърне, за да се изправи пред заплахата. Но вратата на залата остана плътно затворена, а единственото, което наподобяваше заплаха в стаята, бяха шокираните изражения на лицата на Денал, Алексий и Кристоф. Вен се втренчи в разширените им очи като присви своите.

— Какво? Защо ме гледате така?

Конлан и Аларик едновременно скочиха от столовете си, а Денал заобиколи масата, докато не застана пред Вен.

— Очите ти. Те… те блестят — каза той, а думите му бяха пропити с благоговение. — Има странен синьо-зелен пламък в средата. Сякаш е…

— Това е пламъкът на Посейдон — каза Бренан. — Тъй като мога само да предполагам, че не се стремиш да слееш душата си с някой от нас, изглежда, тази певица на скъпоценни камъни ти е повлияла повече, отколкото предполагаш.

Вен затвори очи, за да блокира гледката им. За да потуши пламъците.

Надяваше се да проработи. Но някак знаеше, че няма да стане.

— Вен? — Чу се гласът на Конлан, все още спокоен, но отекващ с кралска заповед. — Има ли нещо друго, което трябва да ми кажеш за Ерин Конърс?

Вен промърмори няколко от любимите си ругатни на древен атлантски език, после реши да се опита да се направи на безразличен.

— Ами, сега, като го споменаваш…



Щабът на Сиатълския Светлинен кръг

Ерин застана в центъра на кръга, опитвайки се да контролира треперенето на коленете си. Тя никога досега не беше призовавана на среднощното специално събиране на върховните жрици от сборището и не знаеше какво да очаква. Стаята бе осветена от свещи, стените бяха опасани от здрави дървени библиотеки и тежки тъмносини копринени завеси. Тържествената атмосфера се подчертаваше от факта, че силите й бяха напълно изчезнали от момента, в който бе прекрачила прага. Стаята сигурно бе защитена от най-мощното заклинание, защото Ерин не можеше да чуе дори звук от песента на големите друзи3, които почиваха на рафтовете на библиотеките. Скъпоценните камъни на пръстите й също останаха тъмни и спокойни.

Слуховете за Заглушаването, които беше чувала, докато растеше като вещица, изплуваха от спомените й и се настаниха в ума й. За съжаление, слуховете бяха довели заедно със себе си своите приятели: страх и отчаяние. Два пъти за една вечер беше останала без силите си. Тя си обеща, че това няма да се случи отново. Изправи рамене и направи крачка към масивната маса в единия край на драпираната в тъмно синьо стая.

— Тук съм, за да докладвам за инцидента, нали?

Дженай вдигна очи от книжата, които подреждаше на мястото си в центъра на масата, а ледените черти на лицето й, бледи почти колкото белите роби, които и трите носеха, изразяваха лека изненада.

— Поискахме ли да говориш?

— Не, но аз…

— Това е напълно достатъчно, Ерин, — каза Лилиан и правата й къса сива коса се залюля около квадратната й челюст, когато тя кимна, за да подчертае думите си. — Ще говориш, когато ти кажем да го направиш.

Беренис, третата и последна вещица на масата, избута тъмната коса от лицето си и се загледа в Ерин за един дълъг миг. Когато най-накрая проговори, в копринения й глас имаше само презрение.

— Може би Ерин чувства, че не трябва да се вслушва в закона на сборището сега, когато е толкова умела в канализирането на Стихийна магия?

Ерин присви очи и се опита да не гледа гневно към Беренис, въпреки нападката. Точно това иска да направя. Да избухна и да им покажа колко съм неуравновесена. Няма да стане.

— Ще говорим за това как използвам Стихийна магия, вместо за нападението? — Тя не си направи труда да скрие недоверието в гласа си.

Те просто се взираха в нея, без да проговорят. Затова тя направи единственото нещо, което можеше да измисли. Отговори на въпроса.

— Аз съм добре запозната със закона на сборището и го следвам най-смирено. Както всички знаете, полагам много труд, за да контролирам Стихийната магия. Силата й тази вечер ме завладя напълно изненадващо. — Ерин плътно стисна ръцете зад гърба си, но запази лицето си спокойно.

— Явно, не е достатъчно — каза Беренис презрително. — Усетихме я ясно в другия край на града по време на вечерната ни среща.

Дженай вдигна ръка.

— Не искам да слушам повече за това. Ти специално Беренис, знаеш, че Стихийната магия избира своите проводници. Ако вещица можеше да избира да канализира подобна черна магия, само тези с най-покварените сърца щяха да направят този избор. А опасностите, свързани със Стихийна магия, са твърде големи, за да се оставят в ръцете на някой с лоши намерения.