— Присъствието ви е чест за нас, певице на скъпоценни камъни — каза Алексий с нисък и боботещ глас. — Ще направим всичко по силите ни, за да ви помогнем в унищожаването на онзи отвратителен тиранин Калигула.

Тя премигна при официалното му изказване, но преди да отвърне, Джъстис се разсмя.

— Не обръщай внимание на Алексий и Денал, те винаги говорят официално в присъствието на някоя забележителна красавица.

— Или при наличието на наистина страхотни сладкиши — отвърна Денал и после набута половин кроасан в устата си.

Алексий обърна глава към Джъстис с присвити очи и Ерин зърна ужасяващия белег от едната страна на лицето му.

— О, милостива Богиньо — прошепна тя. — Кое нечестиво същество може да причини подобно нещо на живо създание?

Алексий се обърна и тръгна към най-отдалечената от нея стена.

— Най-нечистивото от всички, милейди — каза той и наведе глава, така че косата да се спусне пред лицето му. — Анубиса, вампирската богиня на хаоса и нощта.

Вен подаде една от чашите с кафе на Алексий и се обърна към Ерин.

— Анубиса и Калигула бяха големи дружки, преди да я унищожим. Ние имаме основателни причини да мразим Калигула, Ерин. Много пъти сме се натъквали на него през последните две хиляди години, но по някакъв начин той винаги успяваше да се измъкне, като жертваше слугите от кръвното си потомство.

Както винаги дори само споменаването на името му, забиваше стоманени шипове в слепоочията й.

— Никой не желае окончателната му смърт повече от мен, Вен. Особено като се има предвид това, което научих снощи.

— Да, аз също научих някои неща. Най-важното от които е, че Калигула по някаква причина, е по следите ти. — Вен я информира за това, което Даниъл му бе разказал. — Някаква идея, защо? Или кои може да са тези вещици?

Полазиха я студени тръпки при мисълта, че Калигула я иска.

— Може да иска да си има пълен комплект — каза тя горчиво.

Вен издърпа един стол за нея и й подаде чаша с кафе.

— Изглеждаш така, сякаш някой по-силен вятър може да те отнесе, Ерин. Седни, пийни малко кафе и ни разкажи. Преди малко спомена някаква трагедия? — Съчувствието в гласа му почти разби защитата, която бе изградила срещу тъгата. Срещу болката.

Тя прие стола, прие кафето, но решително отблъсна съчувствието му.

— Да. Трагедията. Ако тази дума — или някоя друга — може да опише нощта, в която Калигула уби майка ми и сестрите ми.

Алексий удари юмрук в стената и тя се сепна от звука.

— Той има да отговаря за много неща, прекалено много майки и сестри са загинали от неговата ръка — изръмжа той.

Вен не каза нищо, просто клекна пред нея.

— Ние ще отмъстим за твоята загуба, Ерин Конърс. Най-тържествено се заклевам. Ще отсечем главата му и ще напоим земята там, където костите му се разложат в слуз, каквато е и собствената му душа.

Тя се вгледа в очите на Вен и се зачуди, кога бе станала жена, която искаше да се изправи и да аплодира идеята за кръвопролитие. Запита се как би реагирала, когато види мрачния призрак на смъртта в очите на скъпата си сестра.

Тя се протегна да докосне лицето му и изумрудите върху пръстите й я призоваха със съблазнителния зов на сирените. Ерин издърпа ръката си обратно, защото все още не бе готова да тества теорията си, че реакцията й към него предишната вечер е била чиста случайност.

Поне не и в стая пълна с други воини.

— Има нещо, което трябва да знаете — каза тя, хващайки чашата си с две ръце. — Има… слухове… че Калигула е превърнал сестра ми във вампир. Това може да има нещо общо с извратената причина, заради която ме преследва. Аз… може да се наложи да се изправя срещу Диърдри, когато го намерим и не съм сигурна дали ще мога да понеса да я видя наранена.

— Тя може да е добър вампир? — предположи Денал, но въпреки думите в гласа му личеше съмнение.

Джъстис изсумтя.

— Не съществува такова нещо. Нищо ли не ти доказаха последните десетилетия? Вече не се задоволяват да се крият из сенките, сега се разхождат на открито. С помощта на жалките хора, които едва ли не обявиха сезона за лов на човеци за открит.

Презрението в гласа му я ядоса.

— Не ни съди, атланте. Последният път, когато проверих, не само вампирите се криеха из сенките. В новините не се споменава нищо за раса на атланти супер воини, които помагат на човечеството, нали?

Преди той да успее да отговори, от коридора се чу звук от разбиване на нещо или някой през стъкло. В рамките на секунда и четиримата воини се втурнаха към вратата.

— Стой тук — извика Вен през рамо, докато бягаше.

Глава 6

Джъстис стигна първи до вратата, изваждайки меча си по пътя, но Вен бе точно зад него. Навеждайки се ниско, той нахлу в коридора заедно с Джъстис, готов за шейпшифтъри, човешки слуги на Калигула и за почти всичко друго.

За всичко, но не и за това, което лежеше на десетина метра пред него. Той спря толкова рязко, че Алексий се блъсна в гърба му.

— Следващият път предупреждавай — озъби се Алексий — Какво има?

— Не знам. Мисля, че може да е бомба — Вен се изненада от това колко спокойно прозвуча гласът му, предвид обстоятелствата. Дървената кутия, в която беше това… нещо, се бе разцепила от силата на удара. Той погледна нагоре за потвърждение, че звукът от счупване на стъкло бе дошъл от прозореца на покрива.

— Няма начин този метален контейнер да е бомба. Иначе щеше да избухне при удара — отбеляза Джъстис.

— Така ли? Тогава ти иди да провериш. Може да са направили някакъв магически щит около нея. Бих проверил от другата страна за мигащи червени цифри, които са започнали обратно броене — каза Вен, изчислявайки шансовете им за оцеляване от слаби до няма-никакъв-шибан-начин.

… 38, 37, 36…

— Остават секунди, не минути и нямаме време да обезвредим бомбата, дори ако Кристоф беше тук — каза Вен. — Трябва да изчезваме.

— Ами ако изсипем вода върху нея? — попита Денал. — Направо да я удавим?

Премигващите числа сякаш им се присмиваха.

… 28, 27, 26, 25…

— Откъде да знам, по дяволите? Най-вероятно тогава ще имаме мокра бомба — каза Вен.

— Навън! Веднага!

Той вече се обръщаше, за да изтича до кухнята и да измъкне Ерин навън, когато чу ясния й глас да пее монотонно на език подобен на латински. Докато тя вървеше надолу по коридора към тях, той започна да вика.

— Това е бомба, трябва да се разкараме от тук. — Вен се затича към нея и се сблъска с невидима сила, която го оттласна назад към стената.

— Не сега, Вен, няма време, трябва да намалим силата на ударната вълна — каза тя и продължи да пее с ръце, вдигнати във въздуха. За един кратък, спиращ сърцето миг, той видя видение на една друга Ерин, наложено върху нея. Във видението му тя стоеше в любимата му градина в двореца, окъпана от мека сребриста светлина и облечена в синя копринена роба.

Той премигна и се осъзна.

— Виж, Ерин, освен ако нямаш някоя магия, с която да накараш бомбата да изчезне, ще те изкарам навън — извика й той.

След това се обърна да провери таймера на бомбата. Мигащите червени цифри продължаваха да вървят надолу — секундите, наистина ли минаваха толкова бързо?

… 12, 11, 10, 9…

Магическият щит, който го задържаше, се разпръсна достатъчно, за да може да се освободи. Вен се опита, но все още не успяваше да я достигне, затова извика на Денал, Джъстис и Алексий. Не обърнаха никакво внимание на виковете му: „Излизайте… излизайте… БЯГАЙТЕ“. Вместо това, тримата създадоха атлантски щит между бомбата и Ерин.

Тя махна с ръка, без да спира да пее и тримата воини полетяха назад далеч от бомбата и се удариха в стените.

— Да, бягайте, излезте навън, това е прекрасна идея — измърмори тя, а след това продължи да пее.

Вече бе твърде късно и дори да не можеше да стигне до нея, в името на Посейдон, нямаше начин да я остави, дори да трябваше да умрат заедно. Той призова силите си и се превърна в мъгла, надявайки се че ще може да премине през щита в тази си форма. Получи се и той премина над главата й и след това се трансформира отново в човешки облик между Ерин и бомбата, като изстреля вода докато се трансформираше. Макар да знаеше, че е безполезно, той тласна силата на водата към бомбата.

Едва забеляза, когато Джъстис застана до него и добави своята сила… виждаше само тези проклети премигващи цифри. Заедно, те изхвърлиха потоп върху бомбата… измокриха я, наводниха я… без никакъв ефект.

… 6…

Песента на Ерин стана по-силна и около издигнатите й ръце се оформи сребърно сияние. Но бе твърде късно. Твърде късно.

… 4…

Джъстис падна на земята и покри главата си в безсмислен опит да се предпази. В същия миг Ерин изпъна ръце напред и сноп сребриста светлина се спусна от ръцете й към бомбата… покривайки я изцяло, запечатвайки цилиндър около нея… но бе твърде късно, твърде късно.

Джъстис измърмори нещо като:

— По дяволите, искам да кажа на Конлан и Вен някои неща, преди да умра…

Но звука от туптенето на сърцето на Вен заглуши останалите думи.

… 2, 1, 0.

Ослепителната светлина от експлозията почти изгори ретините на Вен, той можеше да усети как пода и стените се тресат, сякаш имаше земетресение. Разтърка очи и се загледа в щита, който все още светеше над и около топлината и светлината, и по някакъв начин… невъзможно, но задържаше експлозията.

Вен наблюдаваше с отворена уста, как отломки от взрива се блъскаха в магическата преграда на Ерин и падаха безвредни на земята. Той откъсна поглед от тях и се загледа в Ерин, която стоеше и трепереше. Лицето й бе измъчено и бледо, а ръцете й все още бяха протегнати напред. Докато той се протягаше към нея, тя отпусна ръце до тялото си.

— Това бе малко по-силно, отколкото очаквах — прошепна тя и рухна в ръцете му. Вен я изправи и я задържа в обятията си, докато и двамата трепереха, а той ругаеше яростно на атлантски.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Алексий и се наведе да види останките от бомбата и огромната дупка в пода на Вен.

— Не знаех, че вещиците могат да правят подобни неща — каза Денал с широко отворени очи.

— Тя е по-силна от всяка друга вещица, която съм виждал — каза замислено Джъстис. След това се обърна към Вен и Ерин. — И Калигула е превърнал сестра й. Значи сега имаме една могъща вещица-кръвопиец на страната на лошите. Е, вече съм напълно сигурен, че сме прецакани.

* * *

Ерин се събуди, закопчана с колан на предната седалка на бързо движеща се кола. В мозъка й се заби безмилостно главоболие; използването на магията винаги имаше цена. Особено, когато изгуби контрол в последните три секунди и призова Стихийна магия. Тя прибра спомените в една малка стая в ума си и ги заключи там, решена да се притеснява за тях по-късно. Все още бе жива, Вен също, другото можеше да почака.

Физическата цена все пак трябваше да се плати. Магията не приемаше разписки. Без чекове, без кредит, само в брой на касата. Поставете мозъчните си клетки тук, малка госпожице. За нея магията бе като карнавален викач от ада, който постоянно примамва нищо неподозиращите вещици. Поиграйте си сега и може да спечелите, не се тревожете за цената, няма граници, прекрасни дами!

Но победителите трябваше да бъдат в баланс с губещите, а магията винаги имаше цена. Вселената на силата бе игра с нулев резултат. Тя не се съмняваше, че в основата на мозъка й се бе стаила мигрена и само чакаше да помръдне дори на сантиметър. Но все пак рискува и леко завъртя глава, за да види кой кара като побъркан.

— Вен — прошепна тя. — Успяхме ли?

Един мускул на челюстта му трепна.

— Да, успяхме. Въпреки, че ти рискува живота си по време на шибания процес.

Овладяната ярост в гласа му я сепна и шиповете в главата й затанцуваха убийствена жега.