„Двайсет и една?!“

– Кой би могъл да използва толкова много книги? – казах ядосано. Можех да се обзаложа, че няма и удобен каталог наоколо.

Тя сви рамене.

– Събираме ги от хилядолетия.

– Кой е в седмия кръг? Роуина?

– Седмият е самото Убежище, Висшият съвет на... ти знаеш... – равният сив поглед помете пъба неспокойно.

И аз се огледах наоколо. Имаше петима клиенти. Двама играеха билярд, останалите трима се бяха вглъбили в бирите си. Никой от тях не ни обръщаше внимание и нямаше Фае.

– Ако не се чувствате удобно да говорите на публично място, защо поискахте аз да избера такова?

– Не мислехме, че ще се срещнеш с нас тайно след това, което стана. Аз съм Кат, между другото – каза брюнетката. – Това са Сорка, Клер, Мери и Мо – тя посочи към всяка поред. Клощавата почитателка на готика беше Джоузи. Малката брюнетка беше Шона. – Това сме всички – каза Кат, – но ако ти се окажеш полезна и лоялна, към нас ще се присъединят и други.

– О, аз съм полезна – казах студено. – Въпросът е дали вие сте. Колкото до лоялността, ако вашата е към онази старица, предлагам да премислите.

Погледът ù охладня, за да съответства на моя.

– Мойра беше моя приятелка. Но аз видях каквото видях. Знам, че ти нямаше намерение да я убиеш. Това не значи, че трябва да ми харесва, и не значи, че ти трябва да ми харесваш. Означава, че ще направя всичко, което мога, за да спра разрухата на стените, а ако това значи, че трябва да обединя сили с единствения човек, който може да усети Шин... ъ... Книгата, ето ме и мен. Но да се върнем на лоялността. Към кого е насочена твоята?

– Към когото трябва да е насочена лоялността на всеки Шийте зрящ. Към хората, които сме длъжни да защитаваме – не казах какво още мислех точно в този ред: Моето семейство, моето отмъщение, останалата част от света.

Тя кимна.

– Много добре. Водачът на една кауза никога не е самата кауза. Но не прави грешка! Ние слушаме Роуина. Тя обучава повечето от нас, откакто сме родени. На тези, които не е обучила от раждането, тя отделя години работа.

– Тогава защо се срещате с мен зад гърба ù?

Всичките осем, включително Дани, се помръднаха неудобно и всяка погледна настрани или се заигра с нещо – чаша за кафе, салфетка, мобилен телефон.

Най-накрая Дани наруши мълчанието.

– Ние пазехме Книгата, Мак. Ние трябваше да я защитаваме. Но я изгубихме.

– Какво? – възкликнах. – Изгубили сте я? – аз обвинявах Фае за кашата, в която се намирахме, за това, че са направили Дарок човек, но Шийте зрящите бяха съучастници? – Как я изгубихте? – но пък, знаейки това, което знаех за нея, се изненадах, че изобщо я бяха задържали? Как някой Шийте зрящ се е приближил до нея? Не бяха ли отблъснати от нея като мен?

– Не знаем – каза Кат. – Случило се е преди двайсет и няколко години, преди която и да е от нас да пристигне в манастира. Тези, които са живели през онези мрачни дни, споделят малко подробности за тях. Един ден е била там, скрита под манастира, после е изчезнала.

Значи затова манастирът Арлингтън беше постоянно изграждан отново и укрепяван още по-здраво, защото под него те са защитавали най-великата заплаха, позната на човечеството. Колко дълго е била там, скрита в земята, пазена от каквото е смятано за свещено през всяка ера? Откакто е било шиан? Или отпреди това?

– Или така чухме – продължи тя. – Само Убежището е знаело, че е там. В нощта, когато е изчезнала, казват, че са се случили ужасни неща. Умрели Шийте зрящи, други изчезнали и полетели слухове, докато всички в манастира разбрали какво е било скрито под самите им крака. Тогава Роуина сформирала КБП и отворила клонове по целия свят с куриери по улиците, които да слушат дори за най-неясния слух за Книгата. Оттогава се опитва да я проследи. Много години нямаше дори слух за нея, но наскоро се появи точно тук в Дъблин. Има много от нас, които се страхуват, че провалът на предшествениците ни да я задържат е причинил проблемите, които имаме сега, и само като я върнем, имаме някакъв шанс да ги оправим. Ако можеш да усетиш Книгата, Мак, ти наистина си нашата най-голяма надежда, както... – тя замълча, сякаш нямаше желание да каже думата на глас. Тя се взря в кафето си, но аз видях какво се мъчеше да скрие – чисто, сурово очарование. Също като Дани и тя беше поразена. Тя прочисти гърлото си. – Както каза Фае, което доведе онази нощ – тя навлажни устни. – В’лане.

– Роуина казва, че си опасна – каза Джоузи разгорещено, прекарвайки ръка с черни нокти през кичур от светлия бретон. – Казахме ù, че ти можеш да я усетиш, но тя не иска ти да я търсиш. Казва, че ако я намериш, няма да направиш каквото е редно, че искаш отмъщение. Казва, че си ù казала, че сестра ти е убита в Дъблин, затова тя направила проверка и се оказало, че сестра ти е била предателка. Работила е с него, с онзи, който води всички Ънсийли.

– Алина не е била предателка! – извиках. Всеки посетител на пъба се обърна и ме загледа. Дори барманът откъсна вниманието си от малкия телевизор зад бара. Затворих очи и поех дълбоко въздух. – Алина не е знаела кой е той – казах аз, внимателно променяйки гласа си. – Той я е измамил. Той е много могъщ. Как е открила Роуина, че Алина е била замесена с ЛГ?

– Така казваш ти – каза Кат тихо.

Думите бяха предизвикателни. Надигнах се от стола си с ръце, подпрени на масата.

Тя също се изправи.

– Полека, Мак! Чуй ме! Не обвинявам теб, нито сестра ти. Ако наистина вярвах, че сте предатели на нашата кауза, нямаше да съм тук. Видях изражението ти, когато Мойра... – гласът ù се прекърши и видях дълбока, неизказана скръб в очите ù. Били са близки. Но все пак тя беше тук, опитвайки се да се свърже с мен, защото вярваше, че е най-доброто за каузата. – Не сме тук да говорим за мъртвите, а да планираме за живите – продължи тя след малко. – Знам, че нещата не са винаги такива, каквито изглеждат. Учим това от раждането си. Но виждаш затруднението, в което се намираме. Нуждаем се от теб, но не те познаваме. Роуина е против теб и въпреки че обикновено я подкрепяме във всичко, опитите ù да открие Книгата се провалиха. Опитвала е много пъти. Нуждаем се от резултати, а времето е от съществено значение. Ти поиска от Дани проява на доверие и тя ти я даде. Сега ние искаме от теб да върнеш услугата.

Преглътнах инстинктивния отказ.

– Какво искате? – бях се заклела никога да не се доказвам на старицата, но тези жени не бяха Роуина. Много силно исках да бъда поканена в манастира отново. Те бяха единствените хора, за които знаех, че са като мен. Бях отхвърлена от единствения клуб, към който някога съм искала да се присъединя. С името на В’лане на езика ми, нямаше да съм обградена от милост в тяхната изолираната крепост. Ако нещата приемеха заплашителен обрат, той щеше да дойде и да ме спаси в мига, в който отворех устата си.

– Можеш ли да усещаш всички Фае обекти?

Свих рамене.

– Така мисля.

– Чувала ли си за Кълбото Д‘Жай?

Когато кимнах, тя се наведе напред и каза бързо:

– Знаеш ли къде е?

Свих рамене. Бях го държала в ръцете си преди малко повече от две седмици, но нямах представа къде е точно сега, освен че е в притежание на Баронс.

– Защо?

– Важно е, Мак. Нуждаем се от него.

– Защо? Какво е то?

– Реликва от един от кралските домове на Сийли, която съдържа някаква Фае енергия, която Роуина смята, че може да се използва, за да укрепи стените. Трябва ни бързо, преди Сауин.

– Сауин? Какво е Сауин?

– Ако можеш да вземеш Кълбото и да ни го донесеш, ще ти кажем всичко, което знаем, Мак. Дори Роуина ще трябва да ти повярва тогава.


Единадесет


Забързах към книжарницата, потънала в мисли. Но не с наведена глава. Нямаше да направя тази грешка отново днес. Успях да не се намръщя на две Момчета-носорози, които поправяха улична лампа. Какво им ставаше? Не трябваше ли да подкрепят мрачните си братя Сенките и да разбиват лампите, вместо да ги поправят?

Не можех да повярвам, че Шийте зрящите са били пазители на Книгата и са я изгубили. Как е била изгубена? Какво беше станало в онази нощ преди двайсет и няколко години?

Срещата ми с Шийте зрящите беше отговорила на няколко въпроса и беше повдигнала още.

Какво беше Сауин? Как се вписваше Кълбото Д’Жай? Как се беше сдобил с него Баронс? Какво планираше да прави с него? Да го продаде на този, който предложи най-много? Можех ли да го открадна от него? Исках ли да изгоря този мост? Бяха ли останали мостове между нас?

Ако Кълбото беше моят паспорт за Центъра на Шийте зрящите, бях решена да го получа, честно или с измама.

Дали Роуина не манипулираше усилията им да се сприятелят с мен? Беше ли позволила на Дани да снима онези страници и да ми ги даде, привидно крадешком?

Краткото време, прекарано в Дъблин, ме караше да търся игри в игрите, накъдето и да се обърнех. Със сигурност исках да вкарам Крисчън в една стая с няколко души и да използвам способностите му за откриване на лъжи, докато задавах въпроси.

Като стана дума за шотландеца, опитах да му се обадя отново. Никой не вдигна, отново. Грррр! Зачудих се какво точно означава „следобед“ в света на момчето със замечтаните очи.

Влезнах в магазина, отворих лаптопа и влязох в интернет.

Търсенето ми за „сауин“ не даде резултат. Опитах половин дузина различни начина за изписване и бях на път да се откажа, когато един резултат от търсенето на Гугъл хвана окото ми. Беше за номер или лакомство, което ми напомни за по-раншната забележка на О’Баниън.

Потърсих Хелоуин и бинго! Ето го и Сауин. Боже, как не ми хрумна да проверя С-а-м-х-а-и-н[10]?

Сауин, както и много днешни празници, водеше началото си от езическите времена. И докато Шийте зрящите са имали склонност да издигат църкви и манастири върху свещени за тях места, Ватикана е христианизирал древни езически празници в акция, която би могла да мине под мотото: „Щом не можеш да ги биеш, а не искаш да се присъединиш към тях, преименувай го и се престори, че е твой от самото начало“.

Превъртях през различните имена, етимология и снимки на тиквени фенери и вещици и зачетох:

Сауин: думата за ноември в галския език маркира началото на мрачната половина от галската година, а с Белтеин настъпва светлата половина.

Супер! Значи тези последни няколко месеца не бяха мрачни?

Технически Сауин се отнася за първи ноември, кръстен от Ватикана Денят на Вси светии, но нощта на Сауин – Ийчъ Сауина, трийсет и първи октомври, е тази, която отдавна е фокусът на ритуали и суеверия.

Келтите вярвали, че навечерието на Вси Светии е едно от граничните времена в годината. Време, в което духовете от Другия свят могат да се промъкнат и в което магията е най-силна. Келтите смятат, че и техните мъртви, и ужасяващите безсмъртни Шийте живеят под хълмове и през тази нощ и двата вида могат да станат и да вървят свободно. Организират се фестивали и се палят огромни общи клади, за да пазят от тези зли духове.

Четох статия след статия, изненадана колко много страни и култури имат подобни вярвания. Никога не се бях замисляла за произхода на Хелоуин, просто щастливо събирах бонбони, а в по-късните години си прекарвах страхотно и се наслаждавах на костюмите, на купоните и на големите бакшиши, когато се случеше да съм на работа.

Най-важното беше, че стените между нашия и Другия свят бяха опасно тънки в последния ден на октомври и най-уязвими точно в полунощ – пролуката между едната половина на годината и другата, прагът между светлина и мрак, и ако нещо или някой (да кажем зло бившо Фае с проблеми с отмъщението) възнамеряваше да ги срути, това беше времето.

„В определени нощи от годината, момиче – беше ми казал Крисчън, – чичовците ми извършват ритуали, които да укрепят нашия обет и да запазят стените между световете ни здрави. Последните няколко пъти се надигаше тъмна магия, която попречи десятъкът да бъде платен изцяло. Чичовците ми вярват, че стените няма да издържат, ако не успеем да завършим още един ритуал.“

Определени нощи. Няма да издържат, ако не успеят да завършат още един ритуал.

Беше ли Сауин нощта, в която да бъде изпълнен следващият ритуал на МакКелтърови? Толкова ли близо бяхме до катастрофата? Две кратки седмици? Това ли беше значението на подигравателната заплаха на О’Баниън?

Натиснах копчето за повторно набиране и отново позвъних в КДЕ. Отново нямаше отговор. Чакането ме побъркваше, а аз вече не просто исках да го предупредя, нуждаех се от отговори. Къде беше той?