Отново празни, те щяха да намерят друга жена, на която да свирят и с която да се тъпчат, докато ù дават секс в най-първичната му, най-чиста и най-силна форма. Щяха да изпиват същината на това да бъдеш жив, благодарение на тази страст, после да я връщат обратно в нея и да я изсмукват отново.

Оргазмите ми не бяха малки припадъци, а повтарящи се раждания. Сякаш пресъздавах самата себе си всеки път, щом свършвах. Беше секс, но беше и живот, който беше кръв, който беше Бог, който изпълваше всеки празен отвор, който имах, отвътре и отвън.

И който ме убиваше.

Осъзнавах това.

Но трябваше да получа още.

Търкаляхме се и се плъзгахме по студения мраморен под на преддверието – моите трима мрачни принцове и аз. Търсехме опора в стълбите, покрити с килим, един под мен, един зад мен и един в устата ми.

Те навлизаха дълбоко и ме изпълваха с толкова калейдоскопски усещания, колкото татуираните им тела. Аз се свивах до малък цвят, взривявах се и се разкъсвах отново и отново в частици от разбита жена. Те имаха вкус на нектар, миришеха на тъмни, опияняващи подправки. Телата им бяха твърди, изваяни и перфектни. И ако понякога черните им торкви, от розовите им езици и белите им зъби бяха като остри шпове от лед, които пробиваха кожата ми, това беше малка цена за всичко, което правеха вътре в мен.

Усетих как умът ми се изплъзва. Мигове от живота ми пробягаха пред очите ми, преди да изчезнат в някакво изоставено място. Извиках, умолявах ги да ме освободят, но устата ми оформи само думи за инструкция и искане: още, по-силно, по-бързо, там.

Последният ми месец в Дъблин, с всичките надежди, грижи и страхове проблясна в ума ми... и беше забравен. Замина си и денят, който прекарах в света на Фае с Алина, последван от всички спомени за Малуш, за Крисчън, за братята О’Баниън, за Фиона, за Баронс, за срещата ми с Роуина в бара през онази първа нощ в Ирландия. Лятото ми прелиташе назад пред очите ми и изчезваше. Четвърти мъж ли ме целуваше сега? Вкусваше ли ме? Защо не можех да го видя? Кой беше той?

Задържах се на деня на смъртта на Алина, после той също изчезна и все едно не се беше случвал, а животът ми продължаваше да се развива назад.

Изгубих годините в колежа в целувките на Мор. Сбогувах се с гимназията с Глад, бликащ сладко в устата ми. Изгубих детството си в ръцете на тримата Фае принцове. Ако имаше четвърти, така и не видях лицето му. Само усещах необичайността на друг, който не беше съвсем същият.

И накрая бях неродена.

Съществувах само сега.

В този момент. С този оргазъм. С този глад. В тази безкрайна празнота. Потопена в безмозъчна нужда.

Осъзнавах, че в преддверието бяха влезли и други, но не можех да видя отвъд моите мрачни принцове. Не ми пукаше. Исках все повече.

Когато принцовете ми се отдръпнаха от мен, тялото ми стана толкова студено, че помислих, че умирам. Загърчих се по пода и ги умолявах за още.

Някой се пресегна към мен.

Сграбчих с две ръце, копнеещи за допир, отметнах сплетена коса от очите си и погледнах нагоре, право в лицето на лорд Господар.

– Мисля, че вече ще ми се подчинява – измърмори той.

Да му се подчинявам?

Бих умряла за него.


Речник от дневника на Мак


*Амулетът: Тъмна светиня на Ънсийли, създадена от краля на Ънсийли за неговата наложница. Изработен от злато, сребро, сапфири и оникс. Позлатената „клетка“ на амулета подслонява огромен, чист камък от неизвестен състав. Велик човек с могъща воля може да го използва, за да променя реалността. Списъкът на миналите му собственици е легендарен, включва Мерлин, Будика[16], Жана Д’Арк, Карл Велики и Наполеон. Последно закупен от уелсец за осемцифрена сума на незаконен аукцион, той беше в моите ръце за твърде кратко време. В момента е притежание на лорд Господар. Изисква някакъв вид десятък или свързване, за да се използва. Аз имах волята. Но не успях да разбера начина.

АНМСМ: Баронс ми даде мобилен телефон и под това съкращение, което означава „ако не можеш да се свържеш с мен“, беше записан номер, на който отговаря тайнственият Риодан.

АУ: „Ако умираш“. Още едно от съкращенията в телефона, който ми даде Баронс.

В’лане: Според книгите на Роуина В’лане е Сийли принц от Двора на светлината, член на Висшия съвет на кралицата и понякога консорт. Той е Секс-до-смърт-Фае и се опитва да ме накара да работя за него от името на кралица Авийл, за да открия Шинсар Дъб.

Вкопчвач: Фино, прозрачно Ънсийли, което е изненадващо красиво. Вкопчвачите изглеждат така, както модерните медии изобразяват феите – нежни, потрепващи, красиви в голотата си, с облак от ефирна коса и приятни черти, само че с човешки ръст. Кръстих ги Вкопчвачи, защото се вкопчват в нас. Могат да влязат в кожата на човека и да го превземат. Веднъж пъхнали се в някого, вече не мога да ги усетя. Може да стоя точно до някой Вкопчвач, превзел човек, и дори да не го знам. За известно време се боях, че Баронс може да е такъв. Но го накарах да хване Копието.

Гласът: Друидско изкуство, което принуждава човека, върху когото е използван, да се подчинява дословно на издадената заповед. Лорд Господар и Баронс са го използвали върху мен. Ужасяващо е. Изключва волята ти и те прави роб. Гледаш безпомощно със собствените си очи как тялото ти прави неща, които умът ти крещи да не правиш. Опитвам се да го овладея, така че поне да мога да му устоявам, защото иначе никога няма да мога да се доближа до лорд Господар, за да го убия и да отмъстя за Алина.

Гривната на Крус: Гривна за ръка от злато и сребро, украсена с кървавочервени камъни. Древна Фае реликва, която се предполага, че дава на човека, който я носи, „някакъв щит срещу много Ънсийли и други... неприятни неща“ (но това е по думите на Секс-до-смърт-Фае – сякаш наистина можеш да се довериш на някое от тях).

Дани: Млада тинейджърка, Шийте зряща, чийто талант е свръхчовешка скорост. Тя има на сметката си (както гордо би се перчила от покривите, ако ù се даде и най-малка възможност) четирийсет и седем убити Фае до този момент. Сигурна съм, че ще има и други още утре. Майка ù е била убита от Фае. Ние сме сестри по отмъщение. Тя работи за Роуина и е наета в Корпорация „Бързи пощи“.

Допълнение към оригиналния запис: Бройката на убитите от нея вече е почти двеста! Хлапето няма страх.

Дерек О’Баниън: Братът на Роки и новото попълнение на лорд Господар. Той иска да получи обратно копието на брат си и иска да ме убие, тъй като смята, че съм отговорна за смъртта на брат му. Трябваше да го оставя да влезе в Мрачната зона онзи ден.

Допълнение към оригиналния запис: Той яде Ънсийли и в момента е с Фиона, която също ги яде!

Детелина: Тази леко безформена трилистна детелина е древният символ на Шийте зрящите, натоварени с мисията да виждат, служат и закрилят човечеството от Фае.

Джерико Баронс: Нямам и най-малката шебана идея кой или какво е той. Той продължава да спасява живота ми. Предполагам, че това е нещо.

Допълнение към оригиналния запис: Той държи Пресяващо Сребро в кабинета си в книжарницата и когато минава през него, чудовищата се отдръпват, точно като Сенките. Видях го да изнася тяло на жена от него. Беше убита брутално. От него ли? Или от нещата в огледалото? Той е поне на няколкостотин години и вероятно е дори много по-стар. Накарах го да държи Копието, за да видя дали е Ънсийли, и той го хвана, но по-късно от В’лане научих, че Ънсийли кралят може да докосва всички Светини (както и Сийли кралицата). Не мога да проумея защо Ънсийли кралят не е в състояние да докосне собствената си Книга, но може би точно затова Баронс мислеше, че той би могъл да я докосне. Може би тя се е развила в нещо по-могъщо от това, което е била в началото. Също така не мога да изключа той да е нещо като Сийли/Ънсийли хибрид. Правят ли секс Фае и възпроизвеждат ли се? Понякога... мисля, че е човек... който е много сбъркан. Друг път мисля, че е нещо, което този свят никога не е виждал. Определено не е Шийте зрящ, но вижда Фае ясно като бял ден, точно като мен. Владее друидско вълшебство, магьосничество и черни изкуства. Той е изключително силен и бърз и има усилени сетива. Какво имаше предвид Риодан с коментара си за Алфа и Омега? Трябва да открия този мъж!

Долмен: Мегалитен гроб с единична камера, съставен от два или повече изправени камъка, които поддържат голяма плоска хоризонтална каменна плоча. Долмените са често срещани в Ирландия, особено около Бърен и Конемара. Лорд Господар използваше долмен в ритуал от черна магия, за да отвори портал между световете и да води през него Ънсийли.

Друид: В предхристиянското келтско общество друидите са имали власт над богослуженията, над законодателните и съдебните въпроси и над философията. Те са имали орден, в който са обучавали елитни младежи. Смята се, че друидите са били посветени в тайните на боговете, включително по въпроси, касаещи манипулирането на физическата материя, на пространството и дори на времето. На древен ирландски друи означава магьосник, вълшебник, гадател. (Ирландски митове и легенди)

Допълнение към оригиналния запис: Видях и двамата – Джерико Баронс и лорд Господар, да използват силата на Гласа. Това е начин да се говори с много гласове, на които не можеш да не се подчиниш. Значение?

Допълнение: Крисчън МакКелтър произхожда от дълга, древна кръвна линия друиди.

КБП: Корпорация „Бързи пощи“ – дъблинска куриерска служба, която е като прикритие на коалицията на Шийте зрящите. Изглежда, Роуина го управлява.

Допълнение: След като Книгата била изгубена, Роуина отворила клонове на тази куриерска служба по целия свят с надеждата по този начин да я открие и върне. Това е много, много умно всъщност. Тя има куриери на велосипеди, които ù служат като очи и уши в стотици главни градове. Манастирът е убежището на Шийте зрящите. Изглежда, те имат много богат благодетел, който налива средства чрез множество корпорации. Чудя се кой е той.

*Копието на Луизне (познато още като Копието на Люин, Копието на Лонгин, Копието на съдбата и като Пламтящото копие): Копието, с което е прободен Исус Христос на кръста. Произходът му не е човешки, то е Светла светиня на Туата Де Данан и е един от няколкото предмета, способни да убият Фае – независимо от ранг или мощ.

Допълнение към оригиналната бележка: Убива всичко Фае и ако някой е само отчасти Фае, то убива тази част от него по ужасен начин.

*Котелът: Сийли или Светла светиня, от която в даден момент пият всички Сийли. Така те загубват спомените си, когато са станали гнетящи. Според Баронс цената на безсмъртието е възможна лудост. Когато Фае усети, че започва да полудява, пие от Котела и се „преражда“ без спомен за предишното си съществуване. Фае имат Пазител на архива, който документира многото прераждания на всяко Фае, но точното място на този писар е известно само на малцина избрани, а местонахождението на Архивите на никой друг, освен на самия писар. Това ли е объркано при Ънсийли? Че нямат котел, от който да пият?

Кралски ловци: Средно ниво каста на Ънсийли. Войнствено съзнателни, те приличат на класическото изображение на дявола с раздвоени копита, с рога, с дълги като на сатири лица, с кожени криле, с пламтящи оранжеви очи и с опашки. Високи между два и три метра, те са способни да развиват изключителна скорост както с крака, така и с криле. Основна функция – унищожители на Шийте зрящи. Оценка на заплахата – убиват.

Допълнение към оригиналния запис: Срещнах един. Баронс не знае всичко. Ловецът беше по-голям, отколкото Баронс ме беше подвел да очаквам, размахът на крилата му беше между девет и дванайсет метра. Притежава известни телепатични способности. Ловците са наемници в същината си и служат на господар само ако имат полза от това. Не съм сигурна, че са средно ниво каста. Всъщност не съм сигурна, че са изцяло Фае. Страхуват се от Копието ми и подозирам, че нямат желание да умрат за никоя кауза, което ми дава тактическо предимство.

Крисчън МакКелтър: Работи във Факултета по древни езици на Тринити. Знае какво съм и е познавал сестра ми! Нямам представа какво е мястото му във всичко това, нито знам мотивите му. Ще науча повече скоро.

Допълнение към оригиналния запис: Крисчън произлиза от клан, чиито членове някога са служили като висши Друиди на Фае и са поддържали човешката част от Спогодбата хиляди години, изпълнявайки ритуали и плащайки десятък. Познавал е Алина бегло. Идвала е при него да търси помощ при превод на част от текст от Шинсар Дъб.