– Тя дойде при мен в КДЕ. Търсеше някой да ù преведе страница с текст.

– Какъв текст? – помислих веднага за Шинсар Дъб.

– Такъв, който не можех да преведа. Чичовците ми също не успяха.

Предположих, че чичовците му са лингвисти, и го казах.

Той се усмихна едва, сякаш развеселен от въпроса ми.

– Те са историци, до известна степен, имат широки познания за антики и такива неща. Не бях се сблъсквал с текст, който те не могат да преведат.

– Откри ли изобщо какво е било?

– Мой ред е, Мак. И аз имам няколко въпроса. Какво стана с теб онази вечер? Защо се отказа?

– Казах ти. Баща ми се обади и се заговорихме за мама и затова, че се влошава, и просто загубих представа за времето. А когато свърших с разговора, нещо, което бях яла за вечеря, не се разбираше с мен и ми стана толкова лошо, че направо си легнах.

– Добър опит! – каза той сухо. – Сега ми кажи истината!

– Току-що ти я казах.

– Не, не си. Ти лъжеш. Чувам го в гласа ти.

– Не можеш да чуеш дали лъжа в гласа ми – присмях се. – Езикът на тялото може да ти каже някои неща, но...

– Напротив, мога – той ме отряза с онази убийствена усмивка. – Буквално. Ти лъжеш, аз го чувам. И ми се иска да не можех. Нямаш представа колко често лъжат хората. През цялото скапано време, за всичко, дори за глупави неща, за които няма смисъл да си правят труда да лъжат. Помежду ни трябва да има истина, Мак! Или изобщо нищо! Ти избираш. Но не се опитвай да ме заблуждаваш! Не можеш.

Започнах да разкопчавам дъждобрана, но си спомних за арсенала и размислих. Настаних се обратно на стола и кръстосах крака, едното токче се полюляваше. Огледах внимателно лицето му. Боже мой, той беше сериозен!

– Наистина ли познаваш кога хората лъжат?

Той кимна.

– Докажи го!

– Имаш ли приятел?

– Не.

– Има ли мъж, който те интересува?

– Не.

– Лъжеш.

Наежих се.

– Не лъжа.

– Напротив, лъжеш. Може да не ти е приятел, но има някой, който те интересува достатъчно, за да мислиш за секс с него.

Изгледах го кръвнишки.

– Не лъжа. Няма как да знаеш това.

Той сви рамене.

– Съжалявам, Мак! Чувам истината дори когато хората не я признават пред себе си – една черна вежда се повдигна. – Не допускам, че може да съм аз?

Изчервих се. Той ме накара да си го помисля. Ние. Голи. Еха! Аз бях напълно здрава жена, а той беше великолепен мъж.

– Не – казах засрамена.

Той се засмя, златните му очи проблясваха.

– Лъжа. Опашата. Ще ти хареса. Казвал ли съм ти, че вярвам в задоволяването на женските фантазии?

Подбелих очи.

– Не мислех за това, преди да го кажеш. Ти вкара тази идея в главата ми и аз започнах да я обмислям – и това ме тревожеше, защото можех да се сетя само за още двама мъже (използвах доста произволно този термин и за двамата), с които можех да мисля да правя секс, преди Крисчън да ме накара да мисля за секс с него. И двамата бяха ужасно лош избор. – Това не доказва нищо.

– Предполагам, ще трябва да ме приемеш на доверие, докато ме опознаеш. Аз те приемам на доверие. Не искам от теб да доказваш, че виждаш Фае.

– Хората мислят за секс през цялото време – казах аз сприхаво. – Даваш ли си сметка всеки път, когато мислиш за секс и с кого?

– Благословени да са светците, не! Не бих могъл да направя нищо. През повечето време е като музика за фон. Нали знаеш – „секс, секс, секс, направи нещо, преди още добра сперма да умре“ звучи в главата ми с лек, чувствен ритъм, после се появява някой като теб и музиката се усилва до онази песен на „Найн Инч Нейлс“, която чичо ми пуска непрекъснато на жена си – той направи гримаса. – Ние напускаме замъка и отиваме някъде другаде, когато го прави.

– Чичо ти слуша Трент Резнър? – примигнах. – И живееш в замък? – не знаех кое от двете беше по-шантаво.

– Голям. Ветровит. Не е толкова внушително, колкото звучи. И не всичките ми чичовци са яки като Дагиъс. Мъжете искат да са като него. Жените го обожават. Това е вбесяващо всъщност. Никога не му представям приятелките си.

Ако беше като Крисчън, можех да разбера защо.

– Важното, Мак, е да не ме лъжеш! Ще разбера. И няма да го приема – обмислих искането му. Знаех какво е да си способен да правиш нещо, което другите смятат за невъзможно. Реших да го приема за чиста монета и да видя какво ще излезе. Времето щеше да каже.

– Това дар по рождение ли е, както аз съм Шийте зрящ?

– Ти не смяташ това да си Шийте зрящ за дар. Както не е дар и моят... малък проблем. И да, за голямо неудобство на родителите ми, съм роден такъв. Има необходими лъжи. Или поне мили. Никога не съм имал възможност да ги чуя. И сега не ги чувам.

Алина беше казала същото: Необходими лъжи.

– Ами, погледни от хубавата страна! Нямаш възможност да чуеш никакви лъжи, но и никой около теб не може да ти каже никаква. Мислиш ли, че е лесно да си около някой, на когото трябва да казваш истината във всички... О! – спрях рязко. – Нямаш много приятели, нали? – не и ако свободно говореше каквото му е на ума, а изглеждаше от точно този тип хора.

Той ме изгледа хладно.

– Защо се отказа онази вечер?

– Имах среща с една Мрачна светиня, а от тях ми се гади толкова, че буквално спирам да функционирам, ако се окажа твърде наблизо.

Той се облегна напред, сложил лакти на коленете, и се взря в мен с интерес.

– Ето това беше небесен хор на истината, момиче. Видяла си Мрачна светиня? Коя?

– Откъде знаеш за Мрачните светини? Кой си ти и как си замесен в това? – не ми трябваха повече озадачаващи мъже в живота ми.

– Колко истина ще ми дадеш?

Поколебах се само за кратко. От всички мъже, които бях срещнала в Дъблин, той изглеждаше най-много като мен – по същество нормален, но измъчван от нежелан, променящ живота му талант.

– Колкото мога, стига ти да направиш същото.

Той кимна доволен, после се облегна на стола си.

– Произлизам от клан, който в древни времена е служел на Фае.

Келтър, каза Крисчън, някога били Висши друиди на Туата Де Данан, преди много хиляди години, по време на краткия период, в който Фае се опитали да се правят на добри и да съществуват съвместно с човека.

Нещо се случило, което разбило крехкия мир – той прескочи тази част, но каквото и да е било, е накарало Фае и хора да тръгнат по различни пътища, и то не дружески.

Била договорена Спогодба, която да позволява на двете раси да съществуват на една и съща планета, но да държи царствата разделени, а на Келтър била дадена отговорността да изпълняват определени ритуали, за да поддържат стените между тях. През хилядолетията те ги изпълнявали точно, с няколко изключения, и ако се проваляли в някои дребни неща, винаги успявали да го компенсират точно навреме.

Но в последните години ритуалите спрели да вървят както се очаква. На тези предварително определени нощи в годината, когато Келтър трябвало да изпълняват своята магия, някаква друга тъмна магия се надигала и пречела обетът да бъде затвърден и десятъкът да бъде платен напълно. Тази друга магия не била в състояние да срине стените между световете ни, но сериозно ги отслабила. Чичовците на Крисчън смятали, че стените няма да издържат, ако не успеят да довършат и следващия ритуал. Кралицата на Сийли Авийл, която в миналото винаги се появявала във времена на криза, още не се била появила, въпреки че я призовавали с всяко заклинание, което имали на разположение.

Бях прикована от историята. Мисълта, че от хиляди години един клан в планините на Шотландия предпазва човечеството от Фае, ме очароваше. Особено ако всички бяха като Крисчън – великолепни, секси, хладнокръвни. Беше успокоително да знам, че на Земята има други кръвни линии със специални, необичайни сили. Не бях сама в разбирането на това какво се случва с нашия свят.

Бях намерила някой друг, освен Баронс, който има повече информация от мен и беше готов да я споделя.

– Чичовците ми вярват, че нещо се е случило с кралицата – каза той – и докато нейната сила намалява, другата расте. Стените продължават да отслабват и ако не измислим нещо преди да дойде времето за изпълнение на следващия ритуал, те ще паднат.

– Какво ще стане тогава? – попитах с приглушен глас. – Спогодбата ще бъде ли нарушена?

– Чичовците ми вярват, че Спогодбата вече е нарушена, че стените се държат само заради увеличаващия се десятък, който продължават да плащат. Магията на Фае е странно нещо – той замълча, после добави стегнато: – При последния ритуал трябваше да използваме кръв. Кръв на Келтър в езически ритуал. Това е нечувано. Никога преди не сме използвали кръв. Чичо Киън знаеше как да го направи. Беше мръсна магия. Усещах го. Това, което направихме, беше грешно, но беше единственото, което можехме да направим.

Разбирах това чувство. Това, което направих с Джейни, никога нямаше да ми хареса напълно, но бях неспособна да измисля друг начин. Не беше мръсна магия, само мръсна чаена церемония. Манипулативна. Безскрупулна. Но бях започнала да разбирам, че можеш да си позволиш да се правиш на добър само когато не е заложено твърде много.

– А ако стените паднат напълно? – повторих въпроса си. Исках да знам колко лоши могат да станат нещата.

– Когато Фае са бродели между нас преди, са били само Сийли. Всички Ънсийли са били затворени от толкова дълго, че бил останал само шепот от митове. Ако стените паднат напълно, всички Ънсийли ще бъдат освободени, не само низшите касти, които понастоящем успяват някак да се промъкнат. Най-могъщите от Кралските домове на Ънсийли ще избягат – той замълча, а когато отново заговори, гласът му беше нисък и напрегнат. – Митовете представят главите на тези четири дома, мрачните принцове, като Четиримата конника на Апокалипсиса.

Знаех кои са те – Смърт, Мор, Война и Глад. Тези Ънсийли, които бях видяла досега, бяха достатъчно лоши. Нямах никакво желание някога да срещна кралско мрачно Фае.

– Ще стане лошо, Мак. Ще превърнат света ни в жив кошмар. Чичовците ми вярват, че Сийли може би няма да бъдат в състояние да затворят отново Ънсийли, ако те избягат.

Затова ли всички търсеха Шинсар Дъб? Дали тя съдържаше заклинанията, необходими за затварянето на Ънсийли? Може би дори за задържането на стените от срутване? Определено щеше да обясни защо В’лане и кралицата я искаха, защо Алина искаше да я открия преди лорд Господар. Без съмнение, ако той я пипнеше пръв, щеше да побърза и да я унищожи, за да е сигурен, че никой няма да може да затвори армията му отново. Чудех се къде се вписва Баронс в тази картина. Наистина ли щеше да я продаде на този, който предложи най-много?

Не можех да задържа мисълта си на възможността Ънсийли да опустошат нашия свят. Начинът да държа страховете си под контрол беше като се съсредоточавам върху целите си.

– Кажи ми повече за Алина! – при бързата ми смяна на темата той изглеждаше облекчен и осъзнах, че не съм единствената, която се чувства натоварена с невъзможна задача. Не беше чудно, че Крисчън изглежда по-зрял от годините си. Той беше. Той имаше свои проблеми със съдбата на света, с които трябваше да се справя.

– Съжалявам, Мак, но нямам какво повече да кажа. Опитах се да се сприятеля с нея. Въпреки че чичовците ми не можаха да преведат текста, те знаеха откъде е дошъл, и трябваше да разберем как тя се е добрала до него. Беше фотокопие на страница от древна книга...

– Наречена Шинсар Дъб – Звярът, помислих аз и душата ми потрепери.

– Чудех се дали знаеш за нея. Какво знаеш? Знаеш ли къде е?

Не знаех точно къде е в момента и размахах тази мисъл като щит, когато отговорих с „не“, в случай, че той наистина е ходещ, дишащ детектор. Тъй като той проучваше погледа ми твърде напрегнато за мое удобство, добавих бързо:

– Какво стана, когато се опита да се сприятелиш със сестра ми?

– Тя отряза усилията ми. Беше дълбоко замесена с някой и добих впечатлението, че той е много обсебващ. Не му харесваше да говори с никого.

– Някога срещал ли си го?

– Не. Зърнах го веднъж. Набързо. Не помня много, което ме кара да вярвам, че е бил Фае. Те разбъркват ума ти, ако не искат да ги видиш.

– Каза ли на сестра ми нещата, които току-що ми каза?

– Нямах възможност.

– Ако никога не сте били приятели, как си разбрал, че тя е Шийте зрящ? Как разбра за мен?

– Проследих я няколко пъти – каза той. – Тя винаги гледаше неща, които не бяха там, проучваше празни пространства. Бях отгледан с истории за Шийте зрящи. Семейството ми... си пада по стари митове и науки. Събрах две и две.