Филипа Грегъри - Проклятието на краля

— Синът ми! — проплаква Катерина.

Обръщат го надолу с главата като удавник от крепостния ров, пляскат го, разтърсват го, премятат го през коленете на дойката и го удрят по гърба. Той е отпуснат, бял, пръстите на ръцете и пръстчетата на краката му са посинели. Явно е мъртъв и пляскането няма да го върне към живота.

Тя рухва назад върху леглото, издърпва завивките върху лицето си, сякаш иска също да е мъртва. Коленича отстрани до леглото и посягам за ръката ѝ. Тя сляпо се вкопчва в мен.

— Маргарет — изрича изпод завивките, сякаш не може да понесе да видя как устните ѝ оформят думите. — Маргарет, пишете на краля и му съобщете, че детето му е мъртво.

* * *

Веднага след като акушерките разчистват всичко и си отиват, веднага след като лекарите изказват напълно безполезното си мнение, тя лично пише на краля и изпраща новината по вестоносците на Томас Улзи. Трябва да съобщи на Хенри, завръщащият се победоносно завоевател в неговия миг на триумф, че макар да е осигурил доказателство за храбростта си, няма доказателство за потентността му. Той няма дете.

* * *

Чакаме завръщането му; тя е изкъпана и пречистена в църква, облякла е нова рокля. Опитва се да се усмихва, виждам я как се упражнява пред огледало, сякаш е забравила как да го прави. Опитва се да изглежда радостна заради победата му, радостна от завръщането му и изпълнена с надежда за бъдещето им.

Той не я поглежда достатъчно отблизо, за да забележи, че тя само се преструва на радостна. Тя играе жива картина на радост и възторг заради него, а той почти не поглежда към нея, толкова е пълен с истории за битката и завладяването на разни села. Половината му придворни са удостоени с рицарско звание, човек би си казал, че е превзел Париж и е бил коронован в Реймс; но никой не споменава, че папата не му е дал обещаната титла „Най-християнски крал на Франция“. Отишъл е толкова далече, сторил е толкова много, а не е спечелил почти нищо.

Със своята съпруга, кралицата, той се държи нацупено, с негодувание. За трети път губят дете и този път той изглежда по-скоро озадачен, отколкото опечален. Не може да разбере защо той, толкова млад, толкова красив, толкова обичан, в тази година, изпълнена с такъв триумф, да не може да има дете през всяка година от брака си, като крал Едуард от Плантагенетите. По тези сметки досега би трябвало да има четири деца. Тогава защо детската стая в двореца му е празна?

Момчето, което имаше всичко, което един принц може да поиска, младият мъж, който спечели трона и съпругата си в една и съща година, бурно приветстван от народа си, не може да разбере как нещо може да се обърка толкова много за него. Гледам го и виждам как се мъчи да проумее разочарованието, като ново и неприятно преживяване. Виждам го как търси обществото на мъжете, които бяха с него във Франция, за да изживее отново общия им триумф, сякаш за да увери себе си, че е мъж, равен на всеки, по-високопоставен от всички; а после погледът му отново и отново се насочва към кралицата, сякаш не може да проумее как тъкмо тя от всички на този свят отказва да му даде желаното.

В кралския двор не могат да мислят за нищо друго, освен кога да тръгнат отново на война срещу Франция. Триумфът на Томас Хауард срещу шотландците не е забравен — той е възнаграден с възстановяването на титлата му „херцог на Норфолк“. Виждам го да идва към нас с упоритото си накуцване, докато кралицата, аз и дамите ѝ се разхождаме край реката в един леденостуден пролетен следобед. Той ми се усмихва и се покланя ниско пред нея.

— Ето че възстановиха и мен на предишното ми положение — казва той направо, като тръгва редом с мен. — Отново съм човекът, който бях.

Той не е лицемерен придворен, този стар войник, но е добър приятел и верен поданик. Той беше поддръжник на моя чичо крал Едуард и предан командир за чичо ми крал Ричард. Когато помоли Хенри Тюдор за помилване, обясни, че не е извършил престъпление, а е служил на краля. Който седи на трона, може да разчита на верността на Хауард; той е прям и непресторен като куче.

— Възстановил е херцогската ви титла? — предполагам аз. Хвърлям поглед към съпругата му, Агнес. — А милейди ще бъде херцогиня?

Той се покланя и отвръща с широка усмивка:

— Да, графиньо. Всички си получихме обратно благородническите коронки.

Агнес Хауард ми се усмихва сияйно.

— Поздравявам и двама ви — казвам. — Това е голяма чест.

Истина е. Това издига Томас Хауард до положението на един от най-изтъкнатите мъже в кралството. Херцозите стоят по-ниско единствено от самия крал; само Бъкингам — херцог с кралска кръв — стои по-високо от Норфолк. Но новият херцог има да ми съобщи новини, които отнемат блясъка от триумфа му. Хваща ме под ръка и тръгва, накуцвайки, до мен.

— Сигурно сте чули, че той смята да удостои с благородническа титла и Чарлс Брандън?

— Не! — Искрено съм скандализирана. Този човек не е направил нищо друго, освен да прелъстява жени и да забавлява краля. Половината момичета от двора са влюбени в него, включително най-младата сестра на краля, принцеса Мери, макар той да не е нещо повече от един красив измамник. — Защо? Какво е направил изобщо, за да я заслужи?

Очите на стария човек се присвиват.

— Томас Улзи — казва той кратко.

— Защо би проявил благоволение към Брандън?

— Не че обича Чарлс Брандън толкова много, но му е необходимо влияние, което да противопостави срещу това на Едуард Стафорд, Бъкингамския херцог. Иска влиятелен приятел, който да му помогне да повали великия херцог.

Попивам това в съзнанието си, като хвърлям поглед напред, за да се уверя, че кралицата е далече и не може да ни чуе.

— Томас Улзи се сдобива с голямо влияние — отбелязвам неодобрително. — Като се има предвид от какво незначително място е тръгнал.

— Откакто престана да се вслушва в съветите на кралицата, кралят става жертва на всеки, способен да говори хитроумно, всеки, който може да борави умело с доводи — казва херцогът с унищожителен тон. — А този Улзи няма с какво друго да се похвали, освен пълна библиотека с книги и ума на златар. Може да ви каже цената на всичко, може да ви изреди имената на всички градове в Англия. Знае размера на подкупа за всички членове на парламента и всяка тайна, която те крият. В състояние е да угоди на всеки каприз на краля, дори вече предоставя желаното още преди кралят да знае, че го иска. Когато кралят слушаше кралицата, знаехме в какво положение сме: приятели с Испания, врагове с Франция, страната е управлявана от аристокрацията. Сега, когато кралят се вслушва в съветите на Улзи, ние нямаме представа кой е наш приятел или наш враг, нямаме никаква представа накъде отиваме.

Хвърлям поглед напред, където кралицата се обляга на ръката на Марджъри Хорсман. Вече изглежда малко уморена, макар че сме вървели само една миля.

— Тя се стараеше той да бъде уравновесен и спокоен — шепне Хауард в ухото ми. — Но Улзи му дава всичко, каквото поиска и го подтиква да иска повече. Тя е единствената, която може да му каже „не“. Един млад мъж има нужда от напътстване. Тя трябва да поеме отново юздите, трябва да го направлява.

Вярно е, че кралицата е изгубила влиянието си върху Хенри. Тя спечели най-голямата победа срещу шотландците, която Англия е виждала някога, но той не може да ѝ прости, че е изгубила детето.

— Тя прави всичко по силите си — казвам.

— А знаете ли как ще го наричаме? — изръмжава Хауард.

— Как ще наричаме Томас Улзи?

— Сега е епископ. Епископ на Линкълн, ни повече, ни по-малко — той кимва, забелязал изненадата ми. — Бог знае какво ще му струва това всяка година. Само да можеше тя да му роди син, всички ще имаме полза от това. Кралят ще се вслушва в думите ѝ, ако тя го дари с наследник. Именно защото тя не успява да стори това, той не може да ѝ има доверие за нищо друго.

— Тя се опитва — казвам кратко. — Никоя жена на света не се моли по-пламенно за благословията да роди син. И може би…

Той повдига рошавата си вежда, доловил дискретния ми намек.

— Още е много рано — казвам предпазливо.

— Дай Боже — казва той благочестиво. — Защото кралят не е надарен с търпение, и ние не можем да си позволим да чакаме дълго.

Кралицата наедрява от бременността; пътува в носилка, теглена от две мулета, когато потегляме на път. Нищо не е прекалено луксозно и разточително за тази изключително важна бременност.

Хенри вече не идва нощем в спалнята ѝ. Разбира се, никой добър съпруг не ляга с жена си по време на нейната бременност, но той не идва при нея и за разговор, не идва и за съвет. Баща ѝ отново отказва да воюва с Франция, и гневът и разочарованието на Хенри от Фердинанд Арагонски се излива с все сила върху неговата дъщеря. Дори подготвяният за принцеса Мери, малката сестра на Хенри, брак с Карл Кастилски, е отхвърлен, защото Англия се отвръща от Испания и всичко испанско. Кралят заявява, че няма да приема съвети от една чужденка, че никой не знае по-добре от него какво желаят почтените англичани. Мръщи се на испанските дами на кралицата и се преструва, че не ги разбира, когато любезно му пожелават „добро утро“. Самата Катерина, баща ѝ, страната ѝ, биват публично оскърбявани от съпруга ѝ, докато тя седи много неподвижно и много тихо под балдахина от златен брокат и чака бурята да отмине, с ръце, скръстени върху заобления си корем.

Хенри гръмко заявява, че ще управлява Англия без съвети или помощ от никого, но всъщност не прави нищо; всичко се чете, изучава и обмисля от Улзи. Кралят едва хвърля поглед на документите, преди да надраска отдолу името си. Понякога не може да намери време да направи дори това, и Улзи разпраща кралски заповеди със собствения си печат.

Улзи иска на всяка цена мир с французите. Дори сегашната любовница на краля е французойка, една от почетните дами на принцеса Мери, млада жена, много не на място в един благоприличен кралски двор, прословута блудница от френския двор. Кралят е омаян от съмнителната ѝ репутация и постоянно я търси, следва я навсякъде, сякаш той е млада мъжка хрътка, а тя — разгонена кучка. На мода е всичко френско: от панделките до блудниците и съюзите. Изглежда, че кралят напълно е забравил за кръстоносния си поход и смята да се съюзи с традиционния враг на Англия. Не съм единственият скептичен английски поданик, който мисли, че Улзи има намерение да скрепи мира с женитба — сестрата на Хенри принцеса Мери, най-изтънчената принцеса, раждала се някога, ще бъде пожертвана за съпруга на стария френски крал като девица, прикована към скалата, за да я погълне някой дракон.

Подозирам, че е така; но не го казвам на Катерина. Не искам да я тревожа, докато носи дете, може би дори син. Гадатели и астролози постоянно обещават на краля, че този път ще се роди син, който със сигурност ще оживее. Сигурно е, че всяка жена в Англия се моли този път Катерина да бъде благословена и да дари краля с наследник.

— Съмнявам се, че Беси Блаунт се моли за мен — казва тя с горчивина, назовавайки една новодошла в двора, чиято руса детинска хубост се приема възторжено от всички, включително и от краля.

— Сигурна съм, че се моли — казвам твърдо. — И бих предпочела в центъра на вниманието да бъде тя, отколкото французойката. Беси ви обича и е мило момиче. Не може да се противи, ако кралят я предпочита пред всичките ви други дами. Едва ли би могла да му откаже да танцува с него.

И Беси не отказва. Кралят ѝ пише стихове и танцува с нея вечер; шегува се с нея, а тя се кикоти като дете. Кралицата седи на трона си с натежал корем, решена да си почива и да бъде спокойна, отмерва такта на музиката с обсипаната си с пръстени ръка, и се усмихва, сякаш се радва да види как Хенри, поруменял от удоволствие, танцува като момче, а всички придворни аплодират грациозността му. Когато тя прави знак за тръгване, Беси се оттегля с нас, останалите, но е всеизвестно, че се промъква обратно в голямата зала с някои от другите придворни дами, и че танцуват до зори.

Ако бях на мястото на майка ѝ, лейди Блаунт, бих я отвела от двора, защото какво може да спечели едно младо момиче от любовна афера с краля, освен един сезон на важничене, а после женитба с някой, който е готов да приеме отхвърлена от краля жена? Но лейди Блаунт е далече, в западна Англия, а бащата на Беси, сър Джон, е във възторг, че кралят се възхищава на неговото момиче, представяйки си река от благоволения, постове и богатства, лееща се към него.

— Тя се държи по-добре от други на нейно място — напомням тихо на Катерина. — Не моли за нищо, и никога не казва и дума против вас.