Филипа Грегъри - Проклятието на краля

— Не искам да ходя в чужбина — казва Реджиналд много тихо. — Ако сте съгласна да ми позволите, почитаема майко, бих искал да остана в Англия.

Толкова съм потресена, че за момент не казвам нищо, и Артур проговаря в тишината.

— Той още от дете никога не е живял с нас, почитаема майко. Позволете му да учи в Оксфорд и да живее в Л’Ербер, да прекарва летата си с нас. Може да идва с нас, когато сме на лятно пътуване с двора, и когато отиваме в Уорблингтън или Бишам. Сигурен съм, че кралят ще позволи. Монтагю и аз можем да помолим за това от името на Реджиналд. Нима сега, когато завърши обучението си, не може да се прибере у дома?

Реджиналд, момчето, което не можех да си позволя да изхранвам, на което не можех да дам подслон, поглежда право към мен.

— Искам да се прибера у дома — казва той. — Искам да живея със семейството си. Време е. Мой ред е. Нека се прибера у дома. От толкова отдавна съм далече от всички вас.

Колебая се. Да събера семейството си отново заедно ще бъде най-явният израз на триумфалното ми завръщане към богатството и благоволението. Да събера под покрива си всичките си синове и да ги видя как работят за влиянието и силата на семейството ни, това е мечтата ми.

— Именно това искам — казвам му. — Никога не съм ти казвала, никога няма да ти кажа колко много ми липсваше. Разбира се. Но ще трябва да попитам краля — казвам. — Никой от вас няма да го моли. Аз ще помоля краля и ако той се съгласи, това ще бъде изпълнение на най-съкровеното ми желание.

Реджиналд поруменява като момиче и виждам как очите му внезапно потъмняват от сълзи. Осъзнавам, че може да е блестящ и обещаващ учен, но все още си остава едно петнайсетгодишно момче, което никога не е имало детство. Разбира се, че иска да живее с всички нас. Иска отново да бъде мой обичан син. Отново намерихме дом, той иска да бъде с нас. Редно е да бъде с нас.

Завръщането на нашата принцеса Мери като вдовстваща кралица на Франция внася енергия и красота в един двор, където радостта е станала оскъдна. Тя влиза и излиза тичешком от покоите на кралицата, за да ѝ покаже разветите поли на новата си рокля, или да донесе книга за нови науки. Учи дамите на кралицата на танците, които са на мода във Франция, а присъствието на собствената ѝ свита връща обратно всички млади придворни, а и самия крал, в покоите на кралицата, където пеят и свирят, флиртуват и пишат поезия.

Това кара краля отново да потърси компанията на съпругата си и той отново открива чара и остроумието, които са ѝ присъщи по природа. Отново осъзнава, че е женен за красива, образована, забавна жена, и му се напомня, че Катерина е истинска принцеса: красива, обожавана, най-прекрасната и изтънчена жена в двора. В сравнение с момичетата, които се натрапват на вниманието му, Катерина просто блести. Докато лятото става по-топло, а придворните започват да излизат с лодки по реката и на пикник в тучните поля около Лондон, кралят идва често в леглото на Катерина, и макар да танцува с Беси Блаунт, спи със съпругата си.

В тези слънчеви дни се възползвам от възможността да попитам краля дали Реджиналд може да остане в Англия.

— Ах, лейди Маргарет, трябва да се сбогувате с момчето си, но не за дълго — казва той изключително любезно. Вървя до него на връщане от кегелбана. Пред нас са няколко от дамите на кралицата, които се бавят нарочно, с много престорен смях и закачливо държание, надявайки се кралят да ги забележи.

— Всяко кралство в Европа е увлечено от новото знание — обяснява Хенри. — Навсякъде се пишат трактати, чертаят се планове, изобретяват се машини, строят се големи паметници. Всеки крал, всеки херцог, най-незначителният лорд иска учени в дома си, иска да бъде техен покровител. Англия се нуждае от учени не по-малко от Рим. А ми казват, че вашият син ще бъде един от най-изтъкнатите сред тях.

— Доставя му удоволствие да учи — казвам. — Наистина мисля, че има дарба. И ви е признателен, че го изпратихте в Оксфорд. Всички сме ви признателни. Но нали той може да ви служи като учен така добре в Уестминстър, както и където и да било другаде, и може да живее у дома.

— Падуа — заявява кралят — Падуа е мястото, където трябва да отиде. Именно там се случва всичко, точно там са най-големите учени. Той трябва да отиде там и да научи всичко, което може, а после вече може да се прибере у дома при нас и да донесе новото познание в нашите университети, да публикува мислите си на английски. Може да преведе на английски великите текстове, които те пишат, за да могат английските учени да ги изучават. Може да донесе тяхната начетеност и познания в нашите университети. Очаквам от него велики дела.

— Падуа ли?

— В Италия. Там може да намери и купи за нас книги и ръкописи, и да ги преведе. Може да ги посвети на мен. Може да основе библиотека за мен. Може да насочи италиански учени към нашия двор. Той ще бъде мой учен и мой служител в Падуа. Ще бъде пътеводна светлина. Ще покаже на християнския свят, че тук, в Англия, ние също четем и учим, и разбираме. Знаете, че винаги съм обичал начетеността, лейди Маргарет. Знаете колко впечатлен беше Еразъм от мен, когато бях още само момче! А всичките ми домашни учители отбелязваха, че когато встъпя в лоното на Църквата, ще бъда изтъкнат теолог. А също и познавач на езика. Все още пиша поезия, знаете. Ако имах шансовете, които Реджиналд има пред себе си, не зная какъв можех да стана. Ако бях възпитан като него, като учен, нямаше да искам да правя нищо друго освен да уча.

— Вие сте много добър към него — не мога да отклоня краля от ласкателната представа за неговия двор като център на новото познание и Реджиналд като негов посланик в един изпълнен с възхищение свят. — Но нима трябва да замине веднага?

— О, смятам, че това трябва да стане възможно най-скоро — казва важно Хенри. — Ще му плащам издръжка, а той има и приходи от… — обръща се, и Томас Улзи, който върви зад нас и явно слуша, казва:

— Катедралата в Уимборн.

— Да, това е. А ще има и други неща, които може да получи, Улзи ще се погрижи за това. Улзи така добре умее да разпределя постове и да ги съобразява с нуждите на хората. Искам Реджиналд да бъде наш представител; трябва да се представи като уважаван учен в Падуа и да живее като такъв. Аз съм негов покровител, лейди Маргарет, неговото положение отразява собствената ми начетеност. Искам светът да знае, че съм сериозен човек в предните редици на новото познание, крал-учен.

— Благодаря ви — казвам. — Просто работата е там, че ние, неговото семейство, искахме той да бъде за малко при нас, у дома.

Хенри взема ръката ми и я пъха в сгъвката на лакътя си.

— Разбирам — казва той топло. — Аз също тъгувам за майка си, знаете. Изгубих я, когато бях по-млад, отколкото е Реджиналд сега. Но трябваше да го понеса. Един мъж трябва да отиде там, където го призове съдбата му.

Кралят върви бавно, хванал ме под ръка. Край нас минава красиво момиче и му хвърля сияйна усмивка. Почти мога да почувствам как пламва интересът на Хенри, докато тя прави реверанс, свела светлокосата си глава.

— Изглежда, че всички дами са променили вида на шапчиците си — отбелязва Хенри. — Сестра ми ли донесе тази мода? Какво носят напоследък?

— Това е френската шапчица — казвам. — Вдовстващата кралица на Франция я донесе, когато се върна. Мисля и аз да сменя моята. Тази е много по-лека и по-удобна за носене.

— Тогава и нейна светлост трябва да ги носи — казва той. Притегля ме малко по-плътно. — Добре ли е тя, как мислите? Дали може да имаме късмет този път? Тя ми казва, че е пропуснала месечното си неразположение.

— Много е рано, но се надявам да бъде така — казвам овладяно. — Моля се да е така. И знам, че тя всеки ден се моли да бъде благословена с дете.

— Тогава защо Бог не ни чува? — пита ме той. — След като тя се моли всеки ден, и аз се моля всеки ден, и вие също? А също и половин Англия? Защо Бог би отвърнал лице от съпругата ми и не би ни дарил със син?

Толкова съм ужасена, задето изрича тази мисъл гласно пред мен, докато Томас Улзи е достатъчно близо да ни чуе, че краката ми натежават, сякаш газя в кал. Хенри бавно ме обръща с лице към себе си и стоим неподвижно.

— Не е грешно да задам такъв въпрос — настоява той, настроен по детски предизвикателно. — Не е нелоялно към нейна светлост, която обичам и винаги ще обичам. Не е предизвикателство спрямо Божията воля, следователно не е еретично. Питам само: защо всеки тлъст глупак в някое село може да се сдобие със син, а кралят на Англия не може?

— Може да имате син сега — казвам немощно. — Тя може да носи вашия син точно сега.

— Или може да роди син, който ще умре.

— Не казвайте това!

Той ме стрелва с подозрителен поглед:

— Защо не? Да не би сега да се боите от урочасване? Мислите ли, че тя има лош късмет?

Задавям се с думите си. Този млад мъж ме пита дали вярвам в урочасване, когато знам със сигурност, че родната му майка прокле рода на баща му, и си спомням много ясно как самата аз се молех на колене Бог да накаже Тюдорите за злото, което сториха на мен и близките ми.

— Вярвам в Божията воля — казвам, избягвайки въпроса. — И не може жена, толкова добра, и мила, и набожна като кралицата, да не бъде благословена.

Изглежда, че това не го успокоява, изглежда нещастен, сякаш не съм казала онова, което е очаквал. Не мога да се сетя какво още може да иска да чуе.

— Аз би трябвало да бъда благословен — напомня ми той, сякаш още е разглезено момче в детска стая, която се върти около детинските му желания. — Аз съм този, който би трябвало да е благословен. Не може да е справедливо аз да не мога да се сдобия със син.

Дворът тръгва на лятно пътуване на запад: кралицата пътува в носилка, за да не се уморява твърде много. Кралят, нетърпелив като момче, става на зазоряване всяка сутрин, за да отиде на лов, и се връща на мястото, където сме отседнали, като крещи, че е гладен като вълк! Умира от глад! Готвачите поднасят голяма закуска по пладне, понякога на ловното поле, където издигат село от палатки, сякаш сме войска на поход.

Томас Улзи пътува с нас, яздейки винаги бяло муле, уподобявайки се на нашия Господ, но скромното му ездитно животно е нагиздено с най-хубавата кожена сбруя в кардиналско червено, каквато Иисус надали би избрал. Свещенослужителят от скромен произход е направил най-големия скок, който един служител на Църквата може да направи, и сега има кардиналска шапка, а навсякъде пред него носят сребърен кръст и пътува, заобиколен от собствена свита в ливреи.

— Най-голямото възможно издигане, освен ако не успее да ги убеди да го направят папа — прошепва кралицата през завесите на носилката си, докато яздя редом с нея.

Разсмивам се, но не мога да не се запитам как би отговорил кардиналът, ако кралят го попита защо Бог не го благославя със син. Един духовник — толкова близо до Рим, толкова начетен, с такъв висок сан в Църквата — със сигурност трябва да има отговор за господаря, издигнал го точно защото може да отговори на всеки негов въпрос. Сигурна съм, че Хенри ще го попита. Сигурна съм, че в отговор той ще каже онова, което Хенри иска да чуе, и наистина се питам какво е то.

Най-сетне получаваме вести от Шотландия. Сестрата на краля, вдовстващата кралица Маргарет, е избягала от страната, в чието управление така очевидно се провали, и, съкрушена, се е оттеглила в един северен замък, за да роди момиченце, което ще носи името лейди Маргарет Дъглас. Бог да е на помощ на детето, защото майка ѝ е в изгнание, а баща ѝ е избягал обратно в Шотландия. Вдовстващата кралица ще трябва да продължи на юг, за да се прибере в безопасност при брат си, и кралица Катерина ѝ изпраща всичко, което би могло да ѝ потрябва за пътуването.

Подготвяме покоите на кралицата за оттеглянето ѝ в очакване на раждането. Дамите ѝ наблюдават, докато слугите окачват пищните гоблени от стена до стена, закривайки цялата светлина от прозорците, и наглеждат подреждането на златните и сребърни чаши и чинии в бюфетите. Те няма да се използват от кралицата, която ще се храни от обичайните си златни чинии, но всяка родилна стая трябва да бъде богато обзаведена в чест на принца, който ще се роди тук.

Една от дамите, Елизабет Брайън, която вече носи името на съпруга си, Кару, надзирава оправянето на огромното кралско легло с бели ленени чаршафи и застилането на пищните кадифени покривки. Показва тези грижливи приготовления на новодошлите момичета в двора; те трябва да познават правилните ритуали за оттеглянето на една кралица преди раждане. Но това не е новост за Беси Блаунт и другите дами, и ние се залавяме за работа тихо, без вълнение.