Урсула и аз поръчваме на отговорника за бельото да изнесе най-хубавите чаршафи за двете най-добри спални, стаята на краля от западната страна на сградата, и тази на кралицата — от източната. Джефри изпълнява поръчки от една стая до друга, от една кула в друга, но дори той, в момчешката си радост, не е по-развълнуван от мен, че кралят на Англия ще спи под покрива ми, че всички ще видят, че отново съм възстановена на мястото си, в дома на предците си, и че кралят на Англия за мен е приятел, който ми гостува.

Странно е, че най-хубавата част от това, най-хубавият момент — след цялата работа по подготовката и показната радост — е когато Джефри застава до мен, докато помагам на Катерина да излезе от носилката си и виждам, че лицето ѝ сияе, а тя се вкопчва в мен, сякаш е моята малка сестра, а не моя кралица, и прошепва в ухото ми:

— Маргарет! Познайте защо съм в носилка, а не яздя?

А когато се поколебавам, боейки се да изрека внезапната, бурно връхлетяла надежда, тя се разсмива на глас и ме прегръща отново.

— Да! Да! Вярно е. Очаквам дете.

* * *

Ясно е, че са щастливи заедно, далече от двора, където на службогонците и ласкателите е забранено да се явяват пред краля. Придружават я само няколко от дамите ѝ — никакви склонни към флиртове момичета. В продължение на цяла година те са живели като обикновена двойка, само с шепа приятели и спътници. Хенри е бил принуден да се лиши от постоянния поток на внимание и похвали; и това му се е отразило добре. В отсъствието на други те са се наслаждавали на собствената си компания. Всеки път, когато Хенри обърне внимание на Катерина, тя разцъфва под топлотата на привързаността му, а той открива отново спокойната мъдрост и истинското познание на очарователната жена, за която се ожени по любов.

— Само че се страхувам, че кралят занемарява управлението си — казва тя.

— Занемарява?

Никой не би могъл да е по-добър съдник на монархията от Катерина Арагонска; тя е възпитана да вярва, че управляването на кралство е свещен дълг, на който да е посветена последната молитва вечер, за който да мислиш в мига, когато се събудиш. Когато беше малко момче, Хенри беше на същото мнение, но като възрастен започна да проявява небрежност към делата на кралството. Когато кралицата беше регент на Англия, тя се срещаше със съветниците си всеки ден, допитваше се до по-опитните, приемаше съвети от великите лордове, и четеше и подписваше всеки един документ, издаван от двора. Когато Хенри се прибра у дома, той се отдаде на лов.

— Той оставя цялата работа на кардинала — казва тя. — И се боя, че някои от лордовете може да се чувстват пренебрегвани.

— Те наистина са пренебрегвани — казвам безцеремонно.

Катерина свежда очи.

— Да, зная — признава тя. — А кардиналът е добре възнаграден за работата си.

— Какво получава сега? — питам настойчиво. Долавям раздразнението в собствения си глас. Усмихвам се и докосвам ръкава ѝ. — Простете ми, аз също мисля, че кардиналът управлява твърде своеволно и получава твърде високо заплащане.

— Фаворитите винаги струват скъпо — усмихва се тя. — Но тази нова чест ще струва малко на краля. Оказана е от Светия Отец. Кардиналът ще бъде назначен за папски легат.

Ахвам:

— Папски легат? Томас Улзи ще управлява Църквата?

Тя повдига вежди и кимва.

— Без никой над него освен папата?

— Никой — отбелязва тя. — Поне е миротворец. Предполагам, че би трябвало да се радваме на това. Предлага мир между нас и Франция и женитба на дъщеря ми с дофина.

Бързо слагам съчувствено ръка върху нейната.

— Тя е само на две години — казвам. — Има време дотогава. Може никога да не се случи, със сигурност ще възникне някое спречкване с Франция, преди да се наложи тя да замине.

— Да — съгласява се тя. — Но кардиналът — извинете, негово преосвещенство папският легат — като че ли винаги получава онова, което поиска.

* * *

По време на кралското гостуване всичко минава гладко. Кралят се възхищава на къщата, наслаждава се на лова, играе хазарт с Монтагю, язди с Артур. Кралицата обикаля наоколо с мен, усмихнато хвали приемната ми, личните ми покои, спалнята ми. Долавя задоволството, което изпитвам от дома си и от съзнанието, че всичките други мои къщи са ми били върнати. Възхищава се на хранилището ми за скъпоценности и стаята ми с архивите, и разбира, че управляването на това, което е мое малко кралство, е моя гордост и радост.

— Родена сте да заемате високо място — казва тя. — Сигурно сте имали чудесна година, организирали сте сватба и сте успели да направите всичко тук точно както го искате.

Когато дворът продължи пътуването си, ще вземат със себе си Артур. Кралят заявява, че никой не издържа по-добре от Артур на бързината, с която той препуска по време на лов.

— Той ще ме назначи за отговорник на личните си покои — заявява Артур, когато идва в стаята ми последната вечер.

— Какъв?

— Кралят създава нов ред в домакинството. Всички негови най-добри приятели, каквито сме ние сега, ще бъдат прикрепени към личните му покои — точно както кралят на Франция се заобикаля с най-приближените си приятели. Хенри иска да прави това, което прави кралят на Франция. Иска да му съперничи. Затова ще има кръг от благородници, обслужващи личните му покои, а аз ще бъда един от малцината, наистина малцината, подбрани за тази цел.

— И какви ще бъдат задълженията ти?

Той се разсмива.

— Засега, струва ми се, да се веселя.

— И да пиеш твърде много — допълвам.

— Да бъда весел, и да пия твърде много, и да флиртувам с дамите.

— И да водиш краля по лоши пътища?

— Уви, почитаема майко, кралят е млад човек и сякаш се подмладява с всеки изминал ден. Той и сам може да тръгне по лош път, не съм му нужен аз, за да го поведа.

— Артур, момчето ми, зная, че не можеш да го спреш, но има някои млади дами, които биха били щастливи да разбият сърцето на съпругата му. Ако би могъл да го отклониш от тях…

Той кимва:

— Знам. И зная колко скъпа ви е тя, а Бог знае, че Англия не би могла да има по-добра кралица. Той никога не би сторил нещо непочтително; обича я истински, той само…

— Ако можеш да накараш краля да се придържа към леките удоволствия с жени, които помнят, че дворцовата любов е игра, която не се приема сериозно, ще направиш услуга на кралицата и страната.

— Винаги бих искал да служа на кралицата. Но дори и Уилям Комптън, нито дори Чарлс Брандън, не могат да ръководят краля — лицето на Артур просветва от смях. — И, майко, нищо не може да го спре да се влюби. Напълно нелепо е! Той е най-странната смесица от похот и благоприличие. Вижда хубаво момиче, някоя перачка в дюкян за боядисване на дрехи, и би могъл да я има за едно пени. Но вместо това трябва да напише стихотворение за нея и да говори любовни думи, преди да може да извърши акта, който повечето от нас биха приключили за минути на ливадата за сушене, скрити от мокрите чаршафи.

— Да, и точно това измъчва кралицата — казвам. — Любовните думи, не дребната монета или актът, извършван за минути.

— Такъв е кралят — Артур свива рамене. — Не иска моментното удоволствие, иска думи на любов.

— От перачка в дюкян за боядисване на дрехи?

— От всяка — казва Артур. — Той е по рицарски благороден.

Изрича го, сякаш това е истинска беда, и аз съм принудена да се засмея.

* * *

Сбогувам се с придворните и не потеглям на път с тях. Вместо това отивам в Лондон и оставам няколко седмици при принцеса Мери, а после се отбивам при търговците на коприна, защото трябва да купувам много неща. Тази есен дъщеря ми Урсула ще се омъжи и ще напусне дома ни. Осигурих ѝ истински добър брак, и ще го отпразнувам и като свой собствен триумф, освен като нейно щастие. Тя ще се омъжи за Хенри Стафорд, син и наследник на моя братовчед Едуард, Бъкингамският херцог. Ще бъде херцогиня и една от най-високопоставените дами в Англия. Ще прибавим нова брънка към връзката с братовчедите си, най-изтъкната херцогска фамилия в страната.

— Той е дете — заявява тя кратко, когато ѝ съобщавам новината. — Когато беше тук на Великден, се забавляваше с Джефри.

— На седемнайсет е, вече е мъж — казвам.

— Аз съм на двайсет години! — възкликва тя. — Не искам да се омъжвам за едно от малките приятелчета на Джефри. Мамо, как е възможно? Как мога да се омъжа за другаря в игрите на по-малкия си брат? Ще изглеждам като глупачка.

— Ще изглеждаш като наследница — казвам. — А по-късно, когато му дойде времето, ще изглеждаш като херцогиня. Ще откриеш, че това е голямо обезщетение за всичко, което изпитваш сега.

Тя поклаща глава; но знае, че няма избор, а и двете знаем, че съм права.

— А къде ще живеем? — пита нацупено. — Защото не мога да живея тук с Джефри, и да гледам как двамата тичат навън да играят всяка сутрин.

— Той е млад мъж. Ще надрасне игрите — казвам търпеливо. — Но във всеки случай ще живеете с херцога, неговият баща, който ще те отведе в двора да живееш там, в покоите на Бъкингам. Ще те виждам там и ти ще продължиш да служиш на кралицата, когато си в двора. Но ще влизаш на вечеря, следвайки я почти по петите. Ще стоиш по-високо от почти всяка друга жена, освен принцесите от кралската фамилия.

Виждам как лицето ѝ се стопля при тази мисъл и скривам една усмивка.

— Да, помисли си! Ще имаш по-висока титла от моята. Ще вървиш пред мен, Урсула.

— О, наистина ли?

— Да. А когато не си в двора, ще живееш в някоя от къщите на негова светлост.

— Къде? — пита тя.

Засмивам се:

— Не знам къде. В който и да е от дванайсетте му замъка, предполагам. Погрижила съм се добре за теб, Урсула. Осигурила съм ти изключително добро бъдеще. В сватбения си ден ще станеш състоятелна млада жена, дори преди свекър ти да умре, а когато това стане, съпругът ти ще наследи всичко.

Тя се колебае:

— Но херцогът ще служи ли още на краля? Нали Артур каза, че сега винаги папският легат съветва краля, а не лордовете.

— Бъкингамският херцог ще присъства в двора — уверявам я аз. — Кралят не може да управлява без подкрепата на великите лордове, дори ако Томас Улзи върши цялата работа. Кралят знае това, баща му знаеше това. Кралят никога няма да се скара с великите лордове, така ще раздели страната. Херцогът има такива големи земи, и толкова много хора под свое разпореждане, толкова много верни арендатори, че никой не може да управлява Англия без него. Разбира се, той ще присъства в двора като един от най-изтъкнатите лордове в страната, а ти ще бъдеш уважавана навсякъде като негова дъщеря и следващата херцогиня на Бъкингам.

Урсула не е глупачка. Ще пренебрегне детинското поведение на жениха си заради богатствата и положението, които той може да ѝ донесе. А разбира и още нещо:

— Семейство Стафорд са преки потомци на Едуард III — отбелязва тя. — От кралско потекло са.

— Не по-малко от нас — съгласявам се.

— Ако имам син, той ще бъде Плантагенет по двете линии — изтъква тя. — От кралски произход и от двете страни.

Свивам рамене.

— Ти си от старата кралска фамилия на Англия — казвам. — Нищо не може да промени това. Синът ти ще наследи кралска кръв. Нищо не може да промени това. Но на престола са Тюдорите, кралицата очаква дете, ако роди момче, то ще бъде принц от династията на Тюдорите — нищо не може да промени и това.

* * *

Нямам нищо против да подобря положението си чрез издигането на дъщеря си, която някой ден ще стане херцогиня, защото за първи път настъпва миг, в който се усъмнявам в собственото си положение в двора. От първия миг, когато се възкачи на престола, кралят винаги ми е оказвал специално благоволение: издига ме, връща ми семейните земи, дава ми най-високи титли, грижи се да имам най-хубавите покои в двора, насърчава кралицата да ме назначи за първа придворна дама и, разбира се, ми поверява бъдещото напътстване и образование на принцесата. Прави всичко възможно да покаже на света, че съм ползваща се с благоволение кралска сродница. Аз съм една от най-заможните благородни дами в страната; до този момент съм най-състоятелната жена, и единствената, която притежава титла и земи, получени по собствени заслуги.

Но е паднала някаква сянка, макар да не мога да разбера защо. Кралят вече не раздава толкова щедро усмивките си, по-малко се радва да ни види — мен и цялото ми увеличено семейство. Артур си остава негов фаворит, Монтагю все още е в най-близкото му обкръжение, но всички по-стари братовчеди — Бъкингамският херцог, Джордж Невил, Едуард Невил — биват полека отстранени от личните покои на краля, за да се присъединят към не толкова облагодетелстваните гости в залата за аудиенции отвън.